Присъда по дело №407/2022 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 14
Дата: 20 юли 2022 г.
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20225620200407
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 14
гр. Свиленград, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
и прокурора Д. Ил. С.
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Наказателно дело от общ
характер № 20225620200407 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
І. ПРИЗНАВА подсъдимият Д. АНГ. Д. с ЕГН **********, роден на
***********г. в гр.Хасково, , с постоянен и настоящ адрес:
гр.******************, ром, български гражданин, неженен, с основно
образование, безработен, неосъждан /реабилитиран/
за ВИНОВЕН в това, че:
На 22.06.2022г. в гр.Свиленград, обл.Хасково, управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“, с рег.
№Х7174ВК, след употреба на наркотично вещество, а именно: метамфетамин,
включено като наркотично вещество в Списък I към Приложение №1 към
чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, издадена на основание чл.3, ал.2 и ал.3 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите, установено по надлежния ред с
техническо средство “Drager Drug Test 5000 STK 7“ /Дрегер Друг Тест 5000
STK 7“/ с фабричен номер ARLJ – 0022, чрез Тест за установяване
употребата на наркотично вещество с № ARPL – 0911 – престъпление по чл.
1
343б, ал. 3 от НК
поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 от НК вр с чл.54, ал.1 от НК
го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
1/една/ година и 2/два/ месеца и „ГЛОБА” в размер на 500/петстотин/лева.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.
ІІ. ПРИЗНАВА подсъдимият Д. АНГ. Д. с ЕГН **********, роден на
***********г. в гр.Хасково, , с постоянен и настоящ адрес:
гр.******************, ром, български гражданин, неженен, с основно
образование, безработен, неосъждан /реабилитиран/
за ВИНОВЕН в това, че:
На 22.06.2022г. в гр.Свиленград, обл.Хасково, управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“, с рег.
№Х7174ВК без съответното свидетелство за управление в едногодишния срок
от наказването му по административен ред за такова деяние с Наказателно
постановление № 21-0351-000884 от 10.12.2021г., издадено от Началник РУ-
Свиленград към ОДМВР-Хасково, влязло в законна сила на 25.01.2022г. –
престъпление по чл. 343в ал.2 от НК
поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 от НК вр с чл.54, ал.1 от НК
го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
1/една/ година и 2/два /месеца/ и „ГЛОБА” в размер на 500/петстотин/лева.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.23, ал.1 от НК на подс. Д. АНГ. Д. с ЕГН
**********,със снета по делото самоличност едно общо, най-тежко от тях
наказание, измежду наложените му по горе, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок 1/една/ година и 2/два/месеца.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
определеното общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три)
години.
ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл.23,ал.3 от НК към така определеното
общо наказание „Лишаване от свобода” и наказанието „ГЛОБА „ в размер на
500/петстотин/лева .
2
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК, вещественото
доказателство –техническо средство “Drager Drug Test 5000 STK 7“ /Дрегер
Друг Тест 5000 STK 7“/ с фабричен номер ARLJ – 0022 , ДА ОСТАНЕ
приложен по делото.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд
Хасково в 15 дневен срок от днес, на основание чл.360,предл.2-ро НПК.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 407/2022г. на РС- Свиленград

С внесения обвинителен акт Районна прокуратура Хасково,ТО
Свиленград е повдигнала обвинение против подсъдимият ********** с ЕГН
**********, роден на 04.05.1990г. в гр.Хасково, , с постоянен и настоящ
адрес: г*****************, българин, български гражданин, неженен, с
основно образование, безработен, неосъждан /реабилитиран/, за това, че: На
22.06.2022г. в гр.Свиленград, обл.Хасково, управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“, с рег.
№Х7174ВК, след употреба на наркотично вещество, а именно: метамфетамин,
включено като наркотично вещество в Списък I към Приложение №1 към
чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, издадена на основание чл.3, ал.2 и ал.3 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите, установено по надлежния ред с
техническо средство “Drager Drug Test 5000 STK 7“ /Дрегер Друг Тест 5000
STK 7“/ с фабричен номер ARLJ – 0022, чрез Тест за установяване
употребата на наркотично вещество с № ARPL – 0911 – престъпление по чл.
343б, ал. 3 от НК и за това,че : На 22.06.2022г. в гр.Свиленград, обл.Хасково,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“
модел „Голф“, с рег. №Х7174ВК без съответното свидетелство за управление
в едногодишния срок от наказването му по административен ред за такова
деяние с Наказателно постановление № 21-0351-000884 от 10.12.2021г.,
издадено от Началник РУ-Свиленград към ОДМВР-Хасково, влязло в законна
сила на 25.01.2022г. – престъпление по чл. 343в ал.2 от НК
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така както е
предявено с обвинителния акт, като счита същото за безспорно и категорично
доказано, досежно извършването на престъпните деяния в съставомерните им
обективни и субективни признаци, както и неговото авторство, при изцяло
потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства. Излагат се
аргументи, обвързани с правен анализ на доказателствените средства в кръга
на тези чието кредитиране се претендира, извън подложените на критика за
недостоверност и опровергаване от останалите.Съобразно която
интерпретация и в съвкупна преценка на доказателствата се поддържа довод
за доказаност на обвинителната теза, формират се изводи за обективните
факти на извършеното от подсъдимия,по начина описан в обвинителния акт,
неговия субект и наличието на умисъл, поради което прокурорът пледира за
признаването на подсъдимият за виновен в извършването на престъплението
по двете обвинения.За същото претендира да му бъде наложено съответното
наказание, при условията на чл.54 от НК ,а именно Лишаване от свобода в
размер на 1година и 6 месеца за престъплението по чл.343б,ал.3 от НК ,както
и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 800лева ,а за
престъплението по чб.343в,ал.2 от НК предлага съдът да наложи на
подсъдимия ЛС в размер на 1година и 2 месеца и глоба в размер на 800лева.
Що се отнася дали наказанието Лишаване от свобода следва да бъде
1
изтърпяно или отложено,прокурора предлага на основание чл.66 от НК
наказанието лишаване от свобода да се отложи за срок от 4,респективно за
второ престъпление 3 години.На основание чл.23 от НК,прокурорът пледира
съда да наложи на подсъдимия , едно общо ,най тежко наказание измежду
наложените,а именно 1година и 6 месеца ЛС,което на основание чл.66 от НК
да отложи за срок от четири години,като към него се присъедини и
кумулативно наложеното наказание глоба в претендирания от него размер.
Предлага също съдът да се произнесе по веществените доказателства по
делото.
Подсъдимият ********** участва лично и със своя служебен защитник –
адвокат Шивикова. В съдебно заседание подсъдимият разбира обвинението,
не се признава за виновен и отказва да дава обяснения по случая.
По същество адв. Шивикова пледира съдът да оправдае подзащитният
й,като счита обвиненията за недоказани. Твърди се,че устройството с което
бил тестван подсъдимия не било техническо средство и в тази връзка давал
фалшиво положителни или фалшиво отрицателни резулатати . Отделно от
това не било безспорно установено, че именно подсъдимия е управлявал
МПС и то в едногодишния срок от наказването му за това по адм.ред ,като
излага твърдения за недоказаност на обвинението в този сегмент от
обвинението от събраните по делото доказателства,а отделно от това в НП
било посочено,че е управлява ППС,а не МПС,поради което не можело да се
приеме,че бил налице състав на престъплението предмет на настоящото
обвинение .В условията на алтернативно моли съда,да наложи на
подсъдимият наказания при предпоставките на чл.55 от НК ,като излага
подробни съображения в тази насока.
Подсъдимият **********, се придържа се към становището на защитника
си по същество . В правото си на последна дума, моли съда да бъде
оправдан.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства, обсъждайки и доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият ********** живеел в г***************** ,като същият бил
неправоспособен водач,тъй като никога не се е явявал на изпит и съответно
не притежавал СУ на МПС .
Въпреки ,че бил неправоспособен водач,същият управлявал МПС,поради
което бил наказазван многократно за извършени от него нарушения по ЗДвП
в периода от 2004г. до 2022г. ,което се установява от прибощената по БП
справка за нарушител/водач и справка от сектор „Пътен контрол“, група
„ОП“ при РУ-Свиленград.
Подсъдимият ********** е бил наказан за управление на МПС без да е
правоспособен водач, като за нарушението било съставено наказателно
постановление №21-0351-000884, издадено 10.12.2021г., с което му било
2
наложено наказание „Глоба“.
Това наказателно постановление било връчено лично на подс. **********
на 08.01.2022г. срещу подпис и поради неподаване на жалба срещу
процесното, същото е влязло в сила на 25.01.2022г.
Въпреки неправоспособността си и наказването си по административен ред
за управление на моторно превозно средство ,без да притежава свидетелство
за управление на МПС, подс. ********** продължил да управлява моторно
превозно средство и в едногодишния срок след това.
Към края на месец юни 2022година подс. ********** придобил от
неустановено по делото лице и по неустановен начин високорисково
наркотично вещество – метамфетамин, след което го употребил.
Въпреки ,че бил употребил горепосоченото наркотично вещество , както и
че бил наясно ,че е неправоспособен,за което е бил наказан вече с влязло в
сила НП ,на 22.06.2022г. следобяд подс. ********** взел лекият автомобил
марка „Фолксваген“ модел „Голф“, с рег. № Х7174ВК,собственост на баща
му /видно от справка за собственост на МПС л.33 от БП/ и управлявал
автомобила по площад „14 март“ в гр. Свиленград.
Същевременно, на същата дата-22.06.2022г.. св.*********** и св.
************ – и двамата служители на РУ Свиленград, изпълнявали
служебните си задължения като автопатрул със служебен автомобил с рег. №
СВ7665МТ, като около 14:40ч. часа извършвайки обход в централната част на
гр.Свиленград забелязали по площад „14 март“ да се движи лек автомобил
марка „Фолксваген“ модел „Голф“, с рег. № Х7174ВК,като преди това
забелязали кък подсъдимият влиза в лекият автомобил и погегля с него.
Полицейските служители разпознали като водач на автомобила, именно
подс. ********** , за когото знаели, че не притежава СУМПС и последвали
движението му, движейки се в непосредствена близост до него, като имали
непрекъсната видимост над автомобила.
Лекият автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № Х7174ВК, управляван от
подс. ********** завил на дясно и се включил в движението по ул.“Трети
март“ в посока към ОбА-Свиленград, ускорявайки скоростта си на
движение. След около 50 метра, завил рязко на ляво, като влезнал в
намиращата се на същата улица автомивка /автомивката на Сарколев/.
Полицейските служители веднага спрели със служебния автомобил и
забелязали как в същия този момент от шофьорската врата на лекия
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № Х7174ВК излиза подс. ********** ,
който били разпознали непосредствено преди това.
Свидетелите пристъпили към проверка, като установили самоличността на
водача на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“, с рег. №
Х7174ВК, а именно тази на подс. ********** , който не представил СУМПС,
тъй като не притежавал такова,а само представил международен паспорт.
След справка полицейските служители констатирали, че подс. **********
3
е управлявал лек автомобил, в едногодишния срок след влизане в сила на
наказателно постановление, издадено за същото деяние – за управление без да
притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Управлението на МПС при влизането му в автомивката,излизането на
водача от МПС и извършената проверка от непосредствено пристигналите
пред автомивката полицейски служители били забелязани от св-
***************, който по това време бил на работа и се намирал в гаража на
автомивката.
Подс. ********** бил поканен в сградата на РУ Свиленград, за да бъде
тестван за наличие на употреба на наркотични вещества.
За съдействие бил извикан служител към група „Пътен контрол“ при РУ
Свиленград.
На место в РУ Свиленград пристигнал св. **************** -
мл.автоконтрольор към група „ОП“ при РУ Свиленград.
Св. **************** тествал подс. ********** за наличие на наркотични
вещества в организма му, със сертифицирано техническо средство „Drager
Drug Test 5000 “/Дрегер Дръг Тест 5000/с идентификационен номер ARLJ-
0022, чрез проба № 183, тест ARPL – 0911, който отчел положителен резултат
за наличие на наркотични вещества в организма на подс. ********** , а
именно „Метамфетамин (МЕТ)“,който резултат не бил оспорен от
подсъдимия,а напротив пред св. ****************,подсъдимия си признал,
че бил употребил наркотици преди около 15дни.
Във връзка с полученият положителен резултат при тестването за наличие
на наркотично вещество в организма на посъдимия, бил съставен талон за
медицинско изследване № 110334,като екземпляр от същият му бил връчен
срещу подпис и подс. ********** бил транспортиран до здравно заведение –
ЦСМП Хасково ф-л Свиленград , където отказал да се подложи на
изследване,видно от Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и /или наркотични вещества или
техни аналози .
За констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП св.
Драган Драганов съставил на нарушителя- подс. ********** Акт за
установяване на административно нарушение серия GA с бланков №
623014/22.06.2022г., който съшия подписал без възражения, като заявил, че е
употребил метамфетамин преди 15 дни.
С мотивирана резолюция №22-0351-М000043/23.06.2021г. АНО-Началник
на РУ Свиленград на основание чл.54,ал.1,т.9 от ЗАНН е прекратил
адм.производство по така съставения Акт за установяване на
административно нарушение серия GA с бланков №
623014/22.06.2022г.,доколкото адм.нарушение,съставлявало престъпление.
За нарушението на разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП бил изготвен Акт за
установяване на административно нарушение серия АД с бланков №
4
496651/22.06.2022г., с който били иззети като доказателство 2 бр. рег. табели
на лекия автомобил и след предоставяне за запознаване от страна на подс.
**********, същият го подписал с възражения че не е управлявал, а
автомобилът се намирал в спряно състояние.
С мотивирана резолюция №22-0351-М000042/23.06.2021г. АНО- Началник
на РУ Свиленград на основание чл.54,ал.1,т.9 от ЗАНН е прекратил
адм.производство по така съставения Акт за установяване на
административно нарушение серия АД с бланков №
496651/22.06.2022г.,доколкото адм.нарушение,съставлявало престъпление.
Подс. ********** на същата дата 22.06.2022г. попълнил Декларация за
предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл.188 от ЗДвП,в
която декларирал,че на датата посочена в обвинителния акт около 14,40ч. е
управлявал МПС с рег.Х 7174 ВК.
Подсъдимият ********** е бил задържан със Заповед за задържане на лице
от 22.06.2022г. за срок от 24часа,като бил извършен личен обиск на
подсъдимия и проверка на управлявания от подсъдимия лек автомобил,при
който не били открити вещи или предмети забранени от закона/видно от
Протокол за личен обиск от 22.06.2022г. и Протокол за проверка на лични
вещи на лица и превозни средства от 22.06.2022г./.
Били издирени записи от видеокамери,обхващащи улица Трети март в
гр.Свиленград,като с Протокол за доброволно предаване от 04.07.2022година
бил предаден 1бр.СД ,съдържащ снети записи от камера за видеонаблюдение
собственост на бар „Али Баба „ гр.Свиленград,монтирани на ул.Трети март“ с
обзор автомивка на Сарколев.
Бил извършен оглед на предаденото веществено доказателство-
1бр.СД,видно от Протокол за оглед на веществено доказателство от
06.07.2022год.,ведно с фотоалбум към него.
Подсъдимият ********** с ЕГН **********, роден на 04.05.1990г. в
гр.Хасково, , с постоянен и настоящ адрес: г*****************, българин,
български гражданин, неженен, с основно образование, безработен,
неосъждан /реабилитиран/.
Видно от справката му за съдимост, същият е осъждан два пъти,както
следва: по НОХД №538/2013г. по описа на РС-Свиленград с Присъда
№563/18.06.2013г. влязла в сила на 27.09.2013г. ,потвърдена с Решение
№126/27.09.2013г. постановено по ВНОХД №465/2013г. по описа на ОС
Хасково за извършено престъпление по чл. 195, ал.1,т.4 и т.5 вр. чл. 194, ал.1
от НК, за което му било наложено наказание „ЛС“ за срок 6месеца,чието
изпълнение е отложено за срок от три години и по НОХД №37/2017г. по
описа на РС Харманли с Определение №52/15.05.2017г. влязло в сила на
15.05.2017г., за извършено от него престъпление по чл.316 вр с чл.308,ал.2 вр
с ал.1 от НК ,за което му е наложено наказание Пробация-ЗРНА за срок от 2
години с периодичност на явяването 2пъти седмично и ЗПСПС за срок от 2
5
години, което наказание подсъдимият изтърпял на 29.05.2019г.
От приобщената по ДП декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние се установява,че подс. ********** е неженен,но има
четири непълнолетни и малолетни деца за които следва да полага грижи,
неполучава трудов доход и не притежава движимо или недвижимо
имущество на свое име.
От приложената по БП характеристична справка/л.68/ ,касателно подс.
********** се установява,че подсъдимия е криминално проявен,движи се и
контактува с криминално проявени лица,като имо множество заведени срещу
него заявителски материали.
Гореизложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин
от доказателствата – писмени и гласни, събрани в хода на проведеното
предварително разследване (БП), които са приобщени във фазата на
съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на
основание чл. 283 от НПК. В тази насока, Съдът кредитира писмените
доказателствени средства –Протокол за проверка на лични вещи на лица и
превозни средства от 22.06.2022г.Заповед за задържане на лице по реда на
ЗМвР от 22.06.2022г.; Протокол за личен обиск на лице от 22.06.2022г.;
справка от ПИ „Пътен контрол“ група ОП при РУ Свиленград,Справка за
нарушител/водач ;2броя Актове за установяване на административно
нарушение съставени срещу подсъдимия,всички издадени на 22.06.2022г., НП
№21-0351-000884/10.12.2021г. на Началника на РУ Свиленград; справки за
процесното МПС относно неговата регистрация и собственост Мотивирана
резолюция №22-0351-М000042/23.06.2022г. от Началника на РУ
Свиленград,талон за изследване №110334 01 от 22.06.2022г.; Протокол за
медицинско изследване и вземане на билогични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози; разпечатка от направения тест
с Техническото срество„Drager Drug Test 5000“,Протокол за извършена
проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози,Протокол
№*********-10000 за сервизна проверка на техническото средство;Протокол
за предупреждение; Протокол за доброволно предаване от 04.07.2022г.;
Протокол за огледна веществени доказателства от 06.072022г. ведно с
фотоалбум към него; Справка за съдимост ; характеристична справка;
ДСМПИС и т.н. Така също, още и свидетелските показания от БП и от
съдебната фаза на процеса, материализирани в съответните Протоколи за
разпит на свидетели, респ. Протокол от открито съдебно заседание, а именно
– показанията на св.************, св.***********, св.*********** и
св.*************** .
Съдебният състав кредитира изцяло с доверие свидетелските показания на
посочените по-горе свидетели /св. ************, св.***********,
св.*********** и св.*************** / , предвид тяхната
безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и
цялостната им корелация с писмените източници, които ги подкрепят.
6
Същите са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в
изнесените твърдения относно основните факти от предмета на доказване. От
тук предпоставена е преценката за достоверност. В този смисъл обосновано е
и правдивото им звучене. Липсват основания за тяхната критика, тъй като те
не се опровергават в съотнасяне помежду си, така и с останалите писмени
доказателства, кредитирани от Съда, обратно, убедително се подкрепят от
същите, от друга страна при отсъствие на индиции за предубеденост на
свидетелите не възникват съмнения за недобросъвестност или необективност
на депозираните показания. Не се установява посочените по-горе свидетели
да имат личностно отношение към посъдимия, което да ги провокира да дадат
именно такива показания. С тези съображения Съдебният състав даде вяра на
показанията на посочените свидетели, считайки ги обективни и достоверни. А
досежно доказателствената им стойност, те са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесните престъпления, авторството и времето
на извършването им, като потвърждават и фактическото му осъществяване от
подсъдимия, установявайки обективните елементи от състава на процесните
престъпления и тъй като липсват противоречия помежду си,съдът намира че
не е необходимо по детайлното им обсъждане.
За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че от свидетелските
показания на разпитаните по делото свидетели ************, *********** и
***************, по безспорен и категоричен начин се установява,че на
посочената в обвинителния акт дата,подсъдимия е управлявал лекият
автомобил на баща си,като е спрял същият на автомивката ,на която е работел
св.Каймаков. Тримата свидетели са категорични ,че именно подсъдимия е
управлявал МПС ,като е преминал площат 14март ,завил е надясно,като се
включил в движението на ул.Трети март в посока Община Свиленград , като
след около 50 метра, завил рязко на ляво, като влезнал в намиращата се на
същата улица автомивка /автомивката на Сарколев/. Опровергаващи
доказателства не се събраха,нито се посочехо от защитата,поради което
съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели.
Св.Каймаков установява,че след спирането на автомобила подсъдимия е
излезнал от него и непосредствено след няколко секунди при него са
пристигнали полицейските служители,които са се легитимирали и са
поискали от водача да представи документи за проверка,но същият е имал
само международен паспорт. От показанията на св.************,
св.*********** и св.*********** се установява,че след проверка в системата
на полицията се е установила ,че водача е неправоспособен, за което е бил
наказван по адм.ред с влязло в сила НП. В подкрепа на тези им показания е и
приобщеното по делото Наказателно постановление № 21-0351-000884 от
10.12.2021г., издадено от Началник РУ-Свиленград към ОДМВР-Хасково,
влязло в законна сила на 25.01.2022г. Същите установяват още,че водача е
бил тестван в сградата на полицията от оправомощено за това
лице,преминало през съответните обучения /св.Драганов/,като при тестването
му резулатата е излезнал положителен за наличието на употреба на
7
метамфетамин и с който резултат водача се е запознал,не го е оспорил
,напротив признал си е ,че е ползвал такъв наркотик,като е посочил ,че го е
употребил преди 15дни,както и че е отказал да даде кръвна проба,въпреки ,че
е бил съпроводен до съответното медицинско заведение.В подкрепа на тези
им показания са приобщените по делото писмени документи- талон за
изследване №110334 01 от 22.06.2022г.; Протокол за медицинско изследване
и вземане на билогични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози; разпечатка от направения тест с Техническото
срество„Drager Drug Test 5000“,поради което съдът ги кредитира с доверие и
изгражда правни изводи въз основа на тях.
Доводите на пълномощника на жалбоподателя за опорочаване на
процедурата при използваният при проверката Drger Drug Check
5000 ,доколкото не представлявало техническо средство и същото не било
преминало периодична проверка от БИМ, а дори и да се приеме за такова, то
не е надлежно въведено за употреба от органите на МВР, а освен това е и
технически негодно. Тези доводи съдът не възприема.
Съгласно чл. 3а. (Нов – ДВ, бр. 81 от 2018 г.) от НАРЕДБА № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози-
Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол
в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско
и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични
вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване, когато:1. лицето откаже извършване на проверка с
техническо средство или тест.
Тестовата система Drager DrugTest 5000 и тестовият комплект Drager
DrugTest STK 7 са ин витро диагностични медицински изделия по смисъла
на от Закона за медицинските изделия и представляват тестове за
установяване на упойващи и наркотични вещества. Тези медицински изделия
не подлежат на процедура по регистрация и одобрение, а само на
уведомителен режим, когато са "СЕ" маркировка по реда на чл. 15 ЗМИ и
притежават документ, удостоверяващ съответствието със съществените
изисквания - Декларация за съответствие съгласно Директива 98/79/ЕЕС,
издадена от производителя. В конкретния случай ноторно известно е,че в
Изпълнителната агенция по лекарствата е била подадена форма за
уведомяване с необходимата придружаваща документация от производителя
Drager Safety AG & Co. KGaA, Germany за пускане на пазара на тестова касета
Drager DrugTest STK 7 и анализаторът за нея Drager DrugTest 5000, с което са
изпълнени изискванията на Закона за медицинските изделия и продуктът
може да бъде използван от службите за контрол.
Резултатът от Drager DrugTest 5000 е обективиран в разпечатка, от която се
8
установява, че тест-касетата е реагирала положително на веществото
метамфетамин. Важно е да се отбележи, че техническото средство Drager
DrugTest 5000 автоматично принтира разпечатка за резултатите от теста на
хартиен носител непосредствено след отчитането на параметрите/поради
което същото освен тест е и техническо средство извън официалното му
наименовани/, като в случая разпечатката е приложена като писмено
доказателство /лист 41 от БП/. Drager DrugTest 5000 не е полеви тест /за
разлика от Drager DrugTest 3000/. Проверката е извършена на 22.06.2022 г. в
15:00:38 ч. Върху оригиналната фолиева опаковка от тестовата касета св.
Драган Драганов е изписал данните на управлявания автомобил, на водача
/подсъдимия/ - имена, ЕГН и неговия адрес, съставения АУАН, както и
резултата от изследването - ,,положителен: метамфетамин. Разпечатката е
била приложена към съставения АУАН. Резултатите от теста са били
обективирани и в талон за медицинско изследване № 110334, който е
подписан от подсъдимия без да е посочил,че не е съгласен с резултата.
Отчитайки извършената контролна дейност и резултата от нея, свидетелят
Драганов е изготвил и докладна записка до началника на РУ Свиленград /л.
36 БП/. Същевременно, той потвърждава гореописаните данни и при разпита
му в проведеното съдебно заседание пред настоящият съдебен състав .
Съставен е от св.Драганов и предвидения в чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1 от
19 юли 2017. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, протокол за резултата от проверката
за употреба на наркотични вещества или техни аналози, по образец
приложение № 2, като в него е описано лицето,което е било
тествано/подсъдимия,обстоятелствата във връзка с извършената проверка
,времето на проверката,поведението на лицето, резулатата от проверката с
теста,който протокол е бил подписан и от подсъдимия.
Що се отнася до възражението на защитата,че доколкото в Наказателно
постановление № 21-0351-000884 от 10.12.2021г., издадено от Началник РУ-
Свиленград към ОДМВР-Хасково, влязло в законна сила на 25.01.2022г било
посочено,че е управлява ППС,а не МПС, не можело да се приеме,че бил
налице състав на престъплението предмет на настоящото обвинение,съдът
намира и този довод за неоснователен,доколкото видно от обстоятелствената
част на процесното НП се установява,че подсъдимия е наказан за това ,че „ на
03.09.2021г. в 22,30часа в гр.Свиленград по ул.Освобождение в посока
ул.Теменуга управлява лек автомобил Мердецес ….“.
Безспорно лекият автомобил е моторно превозно средство,като
санкционната разпоредба е посочено,че същият е управлявал ППС .
С настоящият обвинителен акт му е повдигнато обвинеие,за това че-„на
22.06.2022г. в гр.Свиленград, обл.Хасково, управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“, с рег.
№Х7174ВК …….“ .
При това положение следва да се приеме,че както при извършеното
9
адм.нарушение,за което подсъдимия е бил наказан с процесното НП,така и по
настоящото обвинение,подсъдимият е управлявал лек автомобил,без същият
да е правоспособен.
Съгласно обаче § 6.,т.10 от ЗДвП -По смисъла на този закон: „Пътно
превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и
използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни
средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини,
когато се придвижват по пътищата. Като в т. 11. се сочи,че "Моторно
превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за
придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и
индивидуалните електрически превозни средства.При това положение следва
да се приеме,че ППС е общо понятие включващо в определнието си и
харектиристиките на МПС,поради което възражението на защитата ,съдът
намира за неоснователно.
Подсъдимият пред съдебният състав сочи,че разбира обвинението, не се
признава се за виновен,като не желае да даде обяснения по случая. Що се
отнася до отказа на подсъдимият да даде обяснения по случая следва да се
посочи, че правото на защита е предоставена и осигурена от закона
възможност на гражданите, които защитават свои права и законни интереси
да участват в наказателния процес. Правата на обвиняемия/ подсъдимия са
визирани в чл.55 НПК, сред които изрично е посочено и правото му да дава
или да откаже да даде обяснение. Обвиняемият/подсъдимият има право да
дава обяснение във всеки един момент на процеса, стига той да е стадий, в
който се извършват следствени действия. Както всички други процесуални
права, така и правото да дава обяснение се упражнява по усмотрение на
обвиняемия/ подсъдимия. Обясненията, с оглед тяхната двойнствена природа,
като доказателствено средство от една страна и средство за защита от
друга имат съществено значение за разкриване обективната истина в
процеса. Само при тяхното наличие, съда е свободен, съпоставяйки ги с
останалата доказателствена маса, събрана по делото да им даде вяра или не,
мотивирайки своето решение. При отказ от страна на обвиняемия/
подсъдимия да даде обяснение по обвинението, пред съда стои възможност
за анализ на останалите доказателства и доказателствени средства,поради
което съдът обсъжда единствено горепосочените доказателства коментирани
също по горе.
Що се отнася до писмените доказателства,съдът намира следното: същите
не се оспориха по своето съдържание и/или истинността им, не се
констатираха от Съда и техни недостатъци от външна, формална страна на
документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А онези от тях,
представляващи официални документи и/или доказателствени средства по
смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия,
съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи
и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни
такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се
10
оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно
възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за преценката на личността на подсъдимия и неговото
имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията на
следващото се наказание.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства
се формираха фактическите и правни изводи относно времето, мястото и
изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване,
както и авторството му.
От така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се
направят следните правни изводи:
По обвинението по чл.343б,ал.3 от НК
Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е такова на формално
извършване. Разпоредбата на същата норма инкриминира самото управление
на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, а фактът
на „повлияване”, респ. „въздействие”, на същите вещества върху дееца не е
въведен като съставомерен от обективна страна признак на това
престъпление. Престъплението е извършено включително без да са били
налице някакви признаци на повлияване, въздействие на наркотичното
вещество и пр. Поначало вярно е, че съдържание на остатъци от наркотични
вещества се запазва и може да бъде установено в организма много по-
продължително време след употребата им, за разлика от алкохола например,
но това е въпрос на законодателно решение, а не на правоприлагане (в този
смисъл е Решение № 50 от 15.04.2014 година, постановено по ВАНД №
105/2014 година по описа на Окръжен съд - Хасково, докладчик Съдията
Стратимир Димитров.).
Както вече бе посочено от съвкупната преценка на установените по делото
факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по делото,
обосновава категорично правно съждение, да е доказано извършването на
престъплението - предмет на обвинението и неговото авторство. С деянието
си подсъдимият е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна, престъпният състав по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Както се посочи по горе в мотивите на съда безспорно установено по
делото е че към момента на извършване на деянието, подсъдимият е имал
качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е
дадено легална дефиниция на термина „водач”,което обстоятелство той не
отрича,а напротив пред настоящият съдебен състав признава,че именно той е
управлявал микробуса,което му признание се потвърждава и от
кредитираните от съда ,свидетелските показания на полицейските
служители,наблюдавали управлението на автомобила от подсъдимия,до
влизането му в автомивката/Дичев и Георгиев/. Понятието „управление” на
автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия,
11
а не само привеждането му в движение.
В случая свидетелите – полицейски служители, са категорични, че именно
подсъдимият е бил водач на лекия автомобил,като тези им твърдения не се
обориха,от останалия скъбран по делото доказетелствен материал, по
изложените по горе доводи в мотивите на съда.
Съгласно чл.5, ал.3 (нова ДВ бр.54/2010 г.) от ЗДвП, на водача на МПС е
забранено „да управлява МПС под въздействието на алкохол, наркотици или
други упойващи вещества”, последните определени в § 42 от ДР на ЗДвП /бр.
19 от 2015 г. към настоящият момент отм./като „всяко вещество, природно
или синтетично, включено в списък І и списък ІІ на Единната конвенция по
упойващите вещества от 1961 г., изменена с Протокола от 1972 г.”.
Несъмнено е, че наркотичните вещества са упойващи – според § 1, т.11 от ДР
на ЗКНВП, в сила от 10.11.2011 г. - наркотично вещество означава всяко
упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1,
2 и 3 от ЗКНВП. Наркотично вещество е и всяко друго природно и
синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от
ЗКНВП, което може да предизвика състояние на зависимост и има
стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система,
предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция,
мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и
други вредни въздействия върху човешкия организъм”.
Изяснено е в правната теория и съдебна практика, че повечето от
общоопасните престъпления не са на просто (формално) извършване, като
техният престъпен резултат е поставяне в опасност живота и здравето на
гражданите, намиращи се на територията на РБ. При настъпване (умишлено
или по непредпазливост) на „повече” от този резултат, са предвидени
съответни материалноправни наказателни норми. При управляването на МПС
след употреба на алкохол законодателят е предвидил настъпване на такава
опасност при концентрация на алкохола в кръвта на водача над 1,2 или над
0,5 промила (чл.343б, ал.1 и 2 от НК), като законодателят е имал предвид
научно установените промени в съзнанието на водача при приема на алкохол
в посочената концентрация и не е необходимо доказване на конкретното им
проявление в поведението на дееца заради допуснати или не нарушения на
правилата за движение с причиняване или не на съставомерен престъпен
резултат (ППлВС № 1/1983 г., т.4, б.”а”,”в”,”д”).
Безспорно, подобен ефект имат и наркотичните и други упойващи
вещества, а с оглед многообразието им и последиците от техния прием или
„гладът” за прием на такива, съчетано или не и с лекарства, може обективно
да доведе до непригодност на водача за такава правилна оценка на пътните
условия, като общоопасен резултат на престъплението по чл.343б, ал.3 от
НК. За разлика от алкохолната употреба, където по тълковен път съдебната
практика е утвърдила възприемането на квалифициращия признак „пияно
състояние” при наличие на над 0,5 промила алкохол в кръвта на водача на
12
МПС, то при установяване на употреба на наркотични вещества или техни
аналози все още такъв „качествен” показател не е дефиниран от науката /така
и Решение №6/06.02.2018 по дело №1098/2017 на ВКС, НК, I н.о./.
Редът за установяване на такава употреба е определен съгласно чл.174, ал.4
от ЗДвП с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на
вътрешните работи и министъра на правосъдието и въз основа на това им
правомощие е била приета НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози(Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г. от
2.10.2018г)., действаща към момента на извършване на инкриминираното
деяние на подсъдимия.
От обективна страна подсъдимият, след употреба на наркотично вещество е
привел в движение и е управлявал МПС – лек автомобил (горепосочения). По
делото категорично и безспорно са доказани фактическите действия по
управление на МПС, осъществени от страна на подсъдимия, от тук и
несъмнено установено е авторството на престъплението. Преки доказателства
в тази насока са показанията на свидетелите Дичев ,Георгиев и Каймаков,
които Съдът кредитира изцяло с доверие, за което се изложиха правни
съображения в настоящите Мотиви, обосноваващи преценката за тяхната
обективност и достоверност. Последните именно еднозначно установяват
фактите за осъществено управление на превозното средство – лек автомобил
от подсъдимия.
Наличието на наркотично вещество в кръвта на подсъдимия е доказана по
категоричен начин, по надлежния ред и с предвидените от закона средства -
тест.
Спазен е редът и начинът за това, предвидени в специалния подзаконов
нормативен акт - НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози(Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г. от 2.10.2018г).
В чл.1, ал.3 от цитираната Наредба е уредено, че употребата на алкохол или
наркотични вещества или техни аналози се установява със съответни
технически средства, тестове, медицински, химически или химико-
токсикологични изследвания, а според ал.5 тестовете, с които се установява
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определят със
заповед на министъра на вътрешните работи. В настоящия случай такова
одобрено техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества е „ Drager Drug Test 5000 “.
По този начин законодателят е въвел алтернативност в зависимост от
обстоятелствата и желанието на нарушителя при избиране на реда за
установяване съдържанието на наркотични вещества, респ. техни аналози. В
подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.3а от Наредбата, която сочи, че
в случаите на оспорване на показанията на техническото средство/теста по
искане на водача употребата се установява чрез с медицинско и химико-
13
токсикологично лабораторно изследване. Т.е. съдържанието на наркотични
вещества може да се установи както чрез използване на техническо
средство/теста , така и чрез лабораторно изследване, като последното не е
задължително. То се прави при оспорване показанията на техническото
средство,респ.теста. Ето защо Наредба № 1/2017 г. е предвидила
използването на технически средства и/или химико-токсилогично изследване
на кръвта, като и двата способа са ориентирани към обективност на резултата,
съответно, към изключване на субективния фактор. При отказ на водача да
получи талон за медицинско изследване, неявяване в медицинско заведение
за изследване или отказ да даде кръв за изследване, меродавно е показанието
на техническото средство,респективно теста - чл. 6,ал.9 от Наредбата.
В настоящия случай подобно оспорване на показанията на техническото
средство не е била налице, като безспорно е установена употребата на
наркотични вещества.
Подсъдимият е подписал АУАН без възражения, също и протокола за
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества с отразените в
него показания на техническото средство/тест – положителния тест за
наличие в биологичния материал (слюнка) на следи от метамфетамин.
Подписал е и издадения талон за медицинско изследване, без да е оспорил
резултата,за което се е подписал и при посещението му в съответното
медицинско заведение е отказал да даде кръвна проба,което обстоятелство е
отразено в съответния протокол,подписан и от подсъдимия.
При тази хипотеза е приложима разпоредбата на чл.1,ал.3 от Наредбата,
според която съдържанието на наркотично вещество или техни аналози се
установява въз основа на показанията на техническото средство,респ.теста
т.е. като достоверен се взема резултатът, посочен от техническия уред/теста.
Показателите на приложеното като веществено доказателство техническо
средство – касета, са отчетени съобразно изискванията на Методическите
указания относно реда за установяване употребата на наркотични вещества от
водачите на МПС с орален тест „ Drager Drug Test 5000 “. Протоколът за
извършената проверка е попълнен стриктно съгласно посочените указания.
От показанията на св.Драганов не се установява по никакъв начин да е
допуснал нарушение при осъществяване на посочената в методическите
указания процедура. Той е категоричен, че тестът е бил валиден и е отчел
положителен резултат за вида наркотично вещество/МЕТ/.
Дотук е контролната дейност на съответния орган от структурата на МВР.
Съставените протоколи за извършената проверка с отразяване на постигнатия
резултат са официални удостоверителни документи (писмени доказателства,
арг.чл.93,т.5 от НК) и няма как по друг начин да бъдат приобщени по делото,
освен с приемането им от разследващия орган и прилагането им по делото.
Това е редът по НПК, той е спазен и по това не се спори.
В случая техническото средство /теста е отчело употреба на /МЕТ/
метамфетамин. Метамфетаминът е поставен под контрол в Списък I
14
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични. Този Списък е съставен на
основание чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите. В този смисъл подсъдимият е управлявал автомобил след
употреба на наркотично вещество. Употребата на метамфетамин е
недопустима при управление на МПС съгласно разпоредбата на чл. 343б, ал.
3 от НК .
Поради което и Съдът прие, че е налице съставомерно деяние по посочения
текст от наказателния закон, при безспорно доказани обективните признаци
на изпълнителното деяние и авторство. Т.е. всички изложени данни водят до
извода, че изложената в ОА фактическа обстановка е доказана по несъмнен
начин.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено от подсъдимия
виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК.
Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, знаейки
естеството на забраната да не управлява автомобил след употреба на
наркотично вещество, предвиждал е неговите последици и от волева страна е
целял тяхното настъпване. Подсъдимият е действал с ясното съзнание, че е
употребил наркотични вещества, които водят до нарушаване на нормалните
функции на възприятията, но въпреки това е управлявал МПС.
В закона няма изискване да бъде изследвано влиянието на наркотичното
вещество върху конкретния извършител, при конкретните условия, и до каква
степен това се е отразило на способността му да шофира. Съгласно
разпоредбата на чл.343б, ал.3 от НК, наказателната отговорност носи този,
който управлява МПС след употреба на наркотични вещества. Няма условие
какъв период преди управлението следва да е употребен наркотика. Не се
сочи и минимален праг на концентрацията, както е при управлението след
употреба на алкохол. Достатъчно е употребата на наркотични вещества да е
установена по съответния надлежен ред – този по Наредба № 1 от 20017г.
Престъплението по чл.343б, ал.3 от НПК има специфичен обект –
транспортните отношения в Република България, който се нуждае от особена
защита. Субективната преценка на дееца, дали все още се намира под
въздействието на наркотика, или според него това въздействие е преминало, е
без значение за наказателното производство. Всъщност управлението на
МПС след употреба на алкохол и наркотични вещества е наказуемо именно
по тази причина, тъй като деецът има ограничена възможност за реакция и
нереална преценка, както за заобикалящата го действителност, така и за
собствените си възприятия. Това го поставя в невъзможност за управлява
МПС по безопасен начин.
По изложените аргументи, Съдът призна подсъдимият за виновен в
15
извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което и е предаден
на Съд.
В случая не е е възможно да се приложи разпоредбта на чл. 78а от НК,
предвид ограниченията, указани в ал. 7 на посочената правна норма, като
изключващи нейното приложение.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия съдът взе
предвид, от една страна, степента на обществена опасност на деянието, а от
друга, степента на обществена опасност на дееца и подбудите за
извършването му. При индивидуализацията и конкретизацията на
наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство – семейни статус на подсъдимия /макар и
неженен ,същият има четири деца / и сравнително младата му възраст.
Като съответно отегчаващи вината обстоятелства – налаганите му
множество административни наказания за нарушения на ЗДвП, които не са
изиграли своята превантивна и превъзпитаваща роля спрямо него,
престъпната упоритост изразяваща се в системно проявяваното грубо
незачитане на правилата за движение, евентуалните тежки последици, които
биха могли да бъдат причинени от подсъдимия при шофирането под
въздействието на наркотични вещества, характеристичните данни описващи
го като криминално проявена личност със склонност към извършване на
противообществени деяния , поради което настоящият състав счете,че така
констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са достатъчни за
да могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК.
При така обсъдените комплекс от релевантни за отговорността
обстоятелства, преценени съобразно относителната им тежест и в
количествено отношение, съдът приема превес на оттегчаващите, спрямо
смегчаващите.Ето защо, в контекста на изложените правни съображения,
съдът намира за недоказани предпоставките от ФС на чл. 55 НК, поради
което не е налице основание за неговото приложение. С тези аргументи,
следващото се наказание се индивидуализира при условията на чл.54 НК ,
като се взеха предвид степента на обществената опасност на деянието – не
висока, както и тази на дееца – висока, предвид лошите характеристични
данни,липсата на критичност и липсата на разкаяние във връзка с
извършеното от него, така също и смекчаващите и отегчаващи обстоятелства,
съобразно установеното по делото.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с
оглед тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за
извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание -лишаване
от свобода от 1 до 3 години и съобразно чл.54 от НК съдът му определи
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 година и 2месеца.
Съдът прие, че са налице основанията на чл.66,ал.1 НК по отношение на
подсъдимия , тъй като същият не е осъждан на ЛС /съдът приема,че същият е
неосъждан към датата на извършване на настоящото,доколкото са налице
16
предпоставките на чл.88а от НК спрямо предходните две осъждания и към
28.09.2021г. е настъпила пълна реабилитация/ по първото осъждане на РС
Свиленград,влязло в сила на 27.09.2013г. изпитателния срок е изтекъл на
27.09.2016година и 5години -срокът предвиден в разпоредбата на
чл.82,ал.1,т.4 от НК,съгласно чл.88а от НК,а по второто осъждане на РС
Харманли, наказанието Пробация е изтърпяно на 29.05.2019г.,съобразен със
2год.срок предвиден в разпоредбата на чл.82,ал.1,т.5 от НК,то към
30.05.2021г. за това осъждане е настъпила пълна реабилитация ,съгласно
чл.88а от НК,но доколкото ал.4 на 88а от НК предвижда,че осъждането и
последиците му се заличавата след изтичане на предвидените в предходните
алинеи срокове за всички осъждания,то съдът прие,че реабилитация на
основание чл.88а от НК е настъпила на 28.09.2021г.
Наложеното му наказание е до три години, с което са изпълнени
формалните условия на закона. От друга страна, предвид приетите
смекчаващи отговорността обстоятелства – по-горе обсъдени, както и
преценката за индивидуалната й обществена опасност, с отдаване приоритет
на личната превенция, съдът се прие, че за постигане целите на наказателната
репресия не е наложително подсъдимият да изтърпява ефективно това
наказание. С това са удовлетворени релевантните предпоставки от ФС на чл.
66,ал.1 НК, поради което на посоченото правно основание и съобразно по-
горе изложените правни съображения, съдът отложи изпълнението на
наложеното на подсъдимия наказание от 1 година и 2 месеца Лишаване от
свобода с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от 3 години. Последният е равен на
минималния предвиден в закона, като в този му размер е съобразен с превеса
на смекчаващите отговорността обстоятелства. Така индивидуализираното
наказание , по вид, продължителност и начин на изтърпяване, по убеждение
на настоящата инстанция, се явяват справедлива и адекватна санкция и
достатъчна по обем принуда да постигане целите на наказанието, дефинирани
в чл.36 НК.
Съдът наложи на подсъдимият и кумулативно предвиденото наказание
глоба в размер на 500лева,т.к. прие, че минималният размер на глобата е
справедлив , съобразен със социалният статус на подсъдимия/същият е
безработен и не пролучава доходи, няма движимо или недвижимо имущество
на негово име и трябва да полага грижи за малолетни и непълнолетни си
4деца/,както и с характера на извършеното от него .
Определеното при горепосочените съображения наказание , Съдът намира
за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за
постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и
превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се
въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да
върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По обвинението по чл.343в,ал.2 от НК
17
Съобразно съдебната практика /съгласно Решение № 588/20.01.2009г,
постановено по н.д. № 570/2009г. на ІІ Н.О на ВКС/ състава на чл.343в, ал.2
от НК е приложим при всички случай на управление на МПС без
свидетелство и след административно санкциониране за това, както когато
свидетелство не е издавано на водача, така и когато било отнето.
Извършител на престъплението по чл.343в,ал. 2 може да бъде само
изначално неправоспособен водач на МПС - не такъв, на който
свидетелството за правоуправление е отнето, а такъв, който или никога не е
притежавал свидетелство /не е полагал изпит, не се води на отчет в КАТ/, или
е бил правоспособен, но е загубил изцяло правоспособността си, поради
отнемане на пълния брой контролни точки /така - Решение 588/2009 на ВКС -
II отд./.
Управлението на МПС без свидетелство за правоуправление се
инкриминира като престъпление по НК, едва след като деецът веднъж е бил
наказан за същото по административен ред.
Следователно, предпоставка за търсене на наказателна отговорност е
наличието на едно предишно, административно наказание на дееца за същото,
което не е изиграло своята възпираща роля.
При изпълнителното деяние по ал. 2 деецът - изначално неправоспособен
водач на МПС: 1/ въпреки това, управлява такова; 2/ наказан е затова по
административен ред; 3/ отново управлява МПС - в едногодишен срок от
наказването му.
Ето защо, по ал. 2 предпоставка за реализиране на наказателната
отговорност е само наказването по административен ред затова, че управлява,
без да е правоспособен.
Поради това, че такъв деец не може да "управлява в срока на изтърпяване
лишаването си от правоуправление", по тази алинея е предвиден друг срок -
едногодишен от наказването по административен ред за това, че макар
неправоспособен, управлява.
Най-после - в разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 от НК изразът "без съответно
свидетелство за управление" несъмнено означава - правоспособност,
съответна на управлявания вид МПС. Така по този текст ще отговаря напр.
водач, който притежава свидетелство за категории В+М, но управлява МПС,
за което се изисква свидетелство за категория С или Д и т. н., защото за тези
категории той е неправоспособен, а не лишен от правоспособност.
Поради по горе упоменато ,съдът намира ,че от доказателствата по делото
и кредитирани от съда с доверие/коментирани по горе в мотивите на съда/ по
безспорен и категоричен начин се доказа в настоящото производство ,че
подсъдимия ********** е извършил вмененото му деяние по чл.343в,ал.2 от
НК, т.к в настоящото производство се установи по категоричен и безспорен
начин,че същият е неправоспособен водач/видно от приобщената по делото
справка за нарушител/водач/ и в същото време е бил наказван по
18
административен ред с горецитираното наказателно постановление /
Наказателно постановление № 21-0351-000884 от 10.12.2021г., издадено от
Началник РУ-Свиленград към ОДМВР-Хасково/, за това,че е управлявал
ППС без да е правоспобен водач/административно нарушение по чл.150 от
ЗДвП, за което му е наложено административно наказание глоба в размер на
300лева, влязло в законна сила на 25.01.2022г. и въпреки това в рамките на
едногодишен срок от наказването му по административен ред подсъдимият се
е качил и е управлявал на 22.06.2022 г. моторно превозно средство ,а
именно:лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“, с рег. №Х7174ВК.
От обективна страна подс. ********** на 22.06.2022г. в
гр.Свиленград, обл.Хасково, управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“, с рег. №Х7174ВК без
съответното свидетелство за управление в едногодишния срок от наказването
му по административен ред за такова деяние с Наказателно постановление №
21-0351-000884 от 10.12.2021г., издадено от Началник РУ-Свиленград към
ОДМВР-Хасково, влязло в законна сила на 25.01.2022г. – престъпление по
чл. 343в ,ал. 2 от НК .
От субективна страна подс. ********** е извършил деянието виновно,
при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хип. 1-ва от НПК.
Той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си. Съзнавал е обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е
целял тяхното настъпване.
По изложените аргументи, Съдът призна подсъдимият за виновен в
извършването на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, за което и е предаден
на Съд.
В случая не е е възможно да се приложи разпоредбта на чл. 78а от НК,
предвид ограниченията, указани в ал. 7 на посочената правна норма, като
изключващи нейното приложение.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия съдът
взе предвид, от една страна, степента на обществена опасност на деянието, а
от друга, степента на обществена опасност на дееца и подбудите за
извършването му. При индивидуализацията и конкретизацията на
наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство – семейни статус на подсъдимия /макар и
неженен ,същият има четири деца / и сравнително младата му възраст.
Като съответно отегчаващи вината обстоятелства – налаганите му
множество административни наказания за нарушения на ЗДвП/извън НП
№21-0351-000884/10.12.2021г./, които не са изиграли своята превантивна и
превъзпитаваща роля спрямо него, престъпната упоритост изразяваща се в
системно проявяваното грубо незачитане на правилата за движение,
евентуалните тежки последици, които биха могли да бъдат причинени от
подсъдимия при шофирането доколкото същият е неправоспособен водача,
19
характеристичните данни описващи го като криминално проявена личност
със склонност към извършване на противообществени деяния , поради което
настоящият състав счете,че така констатираните смекчаващи отговорността
обстоятелства не са достатъчни за да могат да обусловят прилагането на
разпоредбата на чл.55 от НК.
При така обсъдените комплекс от релевантни за отговорността
обстоятелства, преценени съобразно относителната им тежест и в
количествено отношение, съдът приема превес на оттегчаващите, спрямо
смегчаващите.Ето защо, в контекста на изложените правни съображения,
съдът намира за недоказани предпоставките от ФС на чл. 55 НК, поради
което не е налице основание за неговото приложение. С тези аргументи,
следващото се наказание се индивидуализира при условията на чл.54 НК ,
като се взеха предвид степента на обществената опасност на деянието – не
висока, както и тази на дееца – висока, предвид лошите характеристични
данни,липсата на критичност и липсата на разкаяние във връзка с
извършеното от него, така също и смекчаващите и отегчаващи обстоятелства,
съобразно установеното по делото.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с
оглед тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за
извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание -лишаване
от свобода от 1 до 3 години и съобразно чл.54 от НК съдът му определи
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 година и 2месеца.
Съдът прие, че са налице основанията на чл.66,ал.1 НК по отношение
на подсъдимия , тъй като същият не е осъждан на ЛС /съдът приема,че
същият е неосъждан към датата на извършване на настоящото,доколкото са
налице предпоставките на чл.88а от НК спрямо предходните две осъждания и
към 28.09.2021г. е настъпила пълна реабилитация/ по първото осъждане на РС
Свиленград,влязло в сила на 27.09.2013г. изпитателния срок е изтекъл на
27.09.2016година и 5години -срокът предвиден в разпоредбата на
чл.82,ал.1,т.4 от НК,съгласно чл.88а от НК,а по второто осъждане на РС
Харманли, наказанието Пробация е изтърпяно на 29.05.2019г.,съобразен със
2год.срок предвиден в разпоредбата на чл.82,ал.1,т.5 от НК,то към
30.05.2021г. за това осъждане е настъпила пълна реабилитация ,съгласно
чл.88а от НК,но доколкото ал.4 на 88а от НК предвижда,че осъждането и
последиците му се заличавата след изтичане на предвидените в предходните
алинеи срокове за всички осъждания,то съдът прие,че реабилитация на
основание чл.88а от НК е настъпила на 28.09.2021г.
Наложеното му наказание е до три години, с което са изпълнени
формалните условия на закона. От друга страна, предвид приетите
смекчаващи отговорността обстоятелства – по-горе обсъдени, както и
преценката за индивидуалната й обществена опасност, с отдаване приоритет
на личната превенция, съдът се прие, че за постигане целите на наказателната
репресия не е наложително подсъдимият да изтърпява ефективно това
20
наказание. С това са удовлетворени релевантните предпоставки от ФС на чл.
66,ал.1 НК, поради което на посоченото правно основание и съобразно по-
горе изложените правни съображения, съдът отложи изпълнението на
наложеното на подсъдимия наказание от 1 година и 2 месеца Лишаване от
свобода с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от 3 години. Последният е равен на
минималния предвиден в закона, като в този му размер е съобразен с превеса
на смекчаващите отговорността обстоятелства. Така индивидуализираното
наказание , по вид, продължителност и начин на изтърпяване, по убеждение
на настоящата инстанция, се явяват справедлива и адекватна санкция и
достатъчна по обем принуда да постигане целите на наказанието, дефинирани
в чл.36 НК.
Съдът наложи на подсъдимият и кумулативно предвиденото наказание
глоба в размер на 500лева,т.к. прие, че минималният размер на глобата е
справедлив , съобразен със социалният статус на подсъдимия/същият е
безработен и не пролучава доходи, няма движимо или недвижимо имущество
на негово име и трябва да полага грижи за малолетни и непълнолетни си
4деца/,както и с характера на извършеното от него .
Определеното при горепосочените съображения наказание , Съдът намира
за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за
постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и
превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се
въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да
върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Съдът на основание чл.23, ал.1 от НК определи на подс. ********** ,
едно общо, най-тежко от тях наказание, измежду наложените му по горе, а
именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок 1/една/ година и
2/два/месеца,което наказание на основание чл.66,ал.1 от НК отложи за срок
от три години,по изложените по горе доводи при индивидуализиране на всяко
едно от наказанията ,като на основание чл.23,ал.3 от НК присъедини към така
определеното общо наказание „Лишаване от свобода” и наказанието „ГЛОБА
„ в размер на 500/петстотин/лева .
Съдът прие,че причина за извършеното престъпление от страна на
подсъдимият е незачитането на правовия ред в страната.
Относно веществените доказателства и разноските по делото
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК,съдът постанови вещественото
доказателство –техническо средство “Drager Drug Test 5000 STK 7“ /Дрегер
Друг Тест 5000 STK 7“/ с фабричен номер ARLJ – 0022 , ДА ОСТАНЕ
приложен по делото.
Разноски по делото не се констатираха ,поради което и съдът не се
произнесе в тази насока.
Водим от изложеното съдът постанови присъдата.
21

Районен Съдия:...........................




22
Съобщи за изтекли лични данни