Решение по дело №555/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на А. М. А. Б. – [държава], против Решение № 1708/14.02.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административно производствените правила при издаването му. Като основания за отказа в акта на административния орган били изложени съображения, че не са налице необходимите материалноправни предпоставки за предоставяне в полза на оспорващия на бежански статут и хуманитарен статут. По-конкретно, Държавна агенция за бежанците считала, че не може да се направи обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Въпреки че административният орган оценявал положението в страната като несигурно и напрегнато, същият не определял насилието във всички части на страната като безогледно. Въз основа на това бил направен изводът, че за жалбоподателя са налице предпоставките по чл. 8, ал. 8, респективно чл. 9, ал. 5 ЗУБ - възможност да се ползва от ефективна закрила в част от държавата си на произход. Твърди се, че анализът на изложената в решението обстановка в [държава] бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на кандидата. Административният орган разглеждал общо данните, съдържащи се в издадената от него справка относно състоянието на провинцията, от която произхождал кандидата. Същевременно органът не изследвал обстоятелствата, свързани с последното местоживеене на кандидата в [държава] и региона на страната, в който евентуално ще бъде върнат. Позовавайки се на алтернативата за вътрешно разселване по чл. 8, ал. 8, респективно чл. 9, ал. 5 ЗУБ, административният орган не отчитал законово заложеното условие за нейното прилагане – териториално обособената вътрешна закрила да е наистина практически достъпна за кандидата. При прилагане на сочените разпоредби органът трябвало да установи, че кандидатът може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до съответната обособена част от държавата. Освен това трябвало да извърши обоснована преценка за действителната възможност кандидатът да се установи в посочената обособена област. В оспорения административен акт липсвало изследване на възможността кандидатът да пътува до конкретно посочения регион на [държава] в настоящия момент. Нямало анализ на риска от подобно пътуване или законността на влизането в страната именно в тази обособена част от държавата, която била счетена за сигурна. Същевременно не били анализирани и пречките за установяване в конкретната област на [държава], които били от финансов и битов характер, предвид материалните затруднения на лице, напуснало държавата си на произход в търсене на международна закрила. Не били обсъдени и евентуални административни и правни препятствия за установяването на кандидата именно в посочената област. Следователно, атакуваното решение било издадено в нарушение на изискванията на чл. 8, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС, според който към момента на произнасяне на заявлението за убежище, приемащата държава трябва да вземе под внимание както общите условия в обособената част от държавата на произход, така и личните обстоятелства на кандидата. Административният орган също така превратно тълкувал и не съобразявал предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07, съгласно което личният елемент на засягане на молителя може по принцип да се счита за установен, ако в държавата по произход или в съответния регион, в който ще бъде върнато лицето, насилието било в такава висока степен, че самото пребиваване в този район представлявало заплаха за живота и сигурността му. В решението на административния орган липсвала обоснована връзка между твърдените факти и обстоятелства, характеризиращи конкретното местоживеене на кандидата в [държава]. Същевременно органът си противоречал в анализа си, опитвайки се да докаже, че при евентуално си завръщане кандидатът би могъл да води нормален живот. Поради това не били разгледани по същество причините за напускане на местоживеенето на кандидата, вследствие на основателен страх от преследване именно там. Изложените съображения в атакувания административен акт били незаконосъобразни, тъй като административният орган необосновано и с противоречиви мотиви, относими единствено към една област в [държава] и към период 2012 и 2018г. стигал до заключение относно състоянието на безогледно насилие в цялата страна, като същевременно не кредитирал факта, че причините кандидатът да напусне държавата си били свързани с твърдени от него актове на несигурност и насилие в конкретното му място на живот там, което не било изследвано от ДАБ. Именно поради тези обстоятелства кандидатът се страхувал за живота и здравето си и се опасявал, че ще бъде подложен на преследване в случай, че бъде върнат в държавата си на произход. Счита, че посочените причини представлявали основание за предоставяне в негова полза на закрила по смисъла на чл. 9 ЗУБ. По изложените съображения, оспореното решение се явявало незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства и не съобразил връзката между конкретното местоживеене на кандидата с общата обстановка в [държава], както и възможностите му за достигане и установяване в друга област на страната, счетена за сигурна, административният орган произнесъл своето решение при липса на мотиви и при съществено нарушение на административно-производствените правила. В него бил изложен преразказ на известни факти, но направените въз основа на тях изводи били напълно формални. Това не можело да се възприеме като надлежно мотивиране на издадения административен акт и било основание за отмяната му, което от своя страна като последица водело и до материалната му незаконосъобразност. По така изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение със законните последици от това.

 

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и заявява, че избягал от войната. Надявал се да спаси децата и семейството си. Назначеният му процесуален представител поддържа подадената жалба и моли същата да бъде уважена, като излага съображения в подкрепа на доводите за отмяна на обжалваното решение.

 

Ответникът – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, представя писмени бележки, в които развива подробни съображения за законосъобразност на обжалваното решение.

 

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита решението на административния орган за правилно и обосновано.

 

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

С Молба рег.№ УП-34667/18.09.2024 г. по описа на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) жалбоподателят е поискал предоставяне на закрила в Република България. Желанието за предоставяне на международна закрила е потвърдено и в Молба вх.№ 3536/18.09.2024 г. по описа на РПЦ – Харманли. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-34667/18.09.2024 г., в който е вписан с имената А. М. А. Б., от ***пол, роден на [дата]. в [населено място], обл. Х*, [държава], [държава], етническа принадлежност - ***, религия – ***, ***образование, ***, семейно положение - [семейно положение], без документи за самоличност. В Приложение към регистрационния лист са вписани данни за близките на чужденеца – родители, братя, сестри, съпруга и деца с отбелязване на имената им, годините им и къде се намират (по сведение на чужденеца). Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

С Писмо рег. № УП-34667/18.09.2024 г. от Специализирана дирекция „М“ – ДАНС е изискано писмено становище по постъпилата от А. М. А. Б. молба за закрила. В писмо с рег. № М-19971/04.12.2024 г. на За Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на жалбоподателя, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С жалбоподателя е проведено интервю на 30.01.2025 г., в което същият е потвърдил данните, предоставени в регистрационния лист, и заявил, че не е използвал други имена. Имало роднини в държави от ЕС – брат му А. А. М. пребивавал в [държава] със статут, а другият му брат У. М. – в [държава], също със статут. Не разполагал с документ за самоличност. Напуснал [държава] на 15 август 2024 г. нелегално през [държава], където останал около 15 дни. В [държава] влязъл на 2 септември 2024 г., след което бил задържан от полицията. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава от ЕС. Подавал молба за международна закрила за първи път. Не бил арестуван или осъждан в родината си или в друга държава. Определил се като кюрд, нямал проблеми заради етническата си принадлежност. Изповядвал ***, но никога не бил преследван заради религията си. Не участвал в религиозни организации, секти или общности. Роден бил в [населено място], област Х., [държава]. През 2016 г. напуснал града и пребивавал три години в [държава], след което се завърнал в А., където останал до заминаването си. През 2016 г. в А. присъствали представители на Червения полумесец, а по-късно и немски и френски организации, чиито имена не знаел. Бил [семейно положение], като родителите и двамата му братя се намирали в [държава], а съпругата му и четирите му деца – в [населено място], [държава]. Не можел да живее при роднини на друго място в [държава], тъй като нямал такива. Завършил ***образование в областта на земеделието. Работил в [държава] като продавач на парфюми в продължение на 12 години. Не бил отбивал военна служба – получил призовка, но бил освободен поради диабет. Никога не бил членувал в политически партии, организации или паравоенни формирования. Основните причини да напусне [държава] били войната, липсата на сигурност, нападенията от турските сили и ДАЕШ, както и враждебността на арабското население към ***. Според него новото правителство не се различавало съществено от ДАЕШ. Икономическата ситуация била изключително тежка – липсвали горива, условията за живот били трудни, а храната и стоките били прекалено скъпи. Нямало достатъчно работа, електричество и вода. Търговията с парфюми ставала все по-нерентабилна, тъй като само хора с финансови възможности можели да си ги позволят, а такива почти не останали. Всичко това го накарало да напусне [държава] и да търси по-добро място за живот.

 

Бил свидетел на военни действия през 2014 и 2015 г. – в Хасака. Виждал паднали ракети по време на сражения между ДАЕШ и кюрдските сили. През 2014 г. една от дъщерите му пострадала тежко и останала инвалид. [населено място] се намирал под контрола на кюрдските въоръжени сили. Братовчед му загинал през 2012 г. в Д., когато ракета ударила колата му. Подчертавал, че ДАЕШ били активни в Х. между 2014 и 2015 г., което го принудило да се върне в А.. Не бил влизал в контакт с ислямистки групировки. В Х. непрекъснато се случвали инциденти, а в А. били по-редки, свързани основно с отвличания и побоища. Последният сериозен инцидент в района му бил преди месец. Семейството му не напуснало [държава] поради високия риск и липсата на финансови средства. Лично не бил заплашван. Семейството му не било обект на заплахи. Не бил задържан, арестуван или подлаган на насилие, нито срещу него или близките му били водени съдебни дела. Смята, че настоящата власт в [държава] е по-лоша от предишната и не вярвал, че ще нормализира страната, тъй като според него била ислямистка. Не би се завърнал в [държава], защото счита, че войната не е приключила и не очаквал ситуацията да се подобри в близко бъдеще. Споделил, че никой не знае какво би се случило при евентуално завръщане, но нямал надежда за подобрение. Подал молба за закрила в България, тъй като я възприемал като мирна, спокойна и сигурна държава. Желанието му било да остане, да работи и да се събере със семейството си, като децата му да имат възможност за образование и бъдеще.

С Решение № 1708/14.02.2025 г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 05.03.2025 г. на чужденеца срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е подадена до Административен съд – Хасково чрез постановилия решението административен орган на 07.03.2025 г.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на жалбоподателя като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от ДАНС съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. Такова е предоставено и в същото не е обективирано възражение да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай че то отговаря на условията на ЗУБ.

Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/ и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, е съставен протокол /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в който е отразено, че молителят е изложил всички причини, поради които е напуснал страната си и не желае да се върне в нея, като същият се е подписал и под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/.

Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за наличието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е и необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на жалбоподателя се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/.

Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето и да представляват предпоставка за отмяна на оспорения административен акт, съгласно чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да се извърши преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 - 5 АПК/.

От страна на компетентния орган е извършена преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административната преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да му бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. първо ЗУБ/. В конкретния случай жалбоподателят твърди, че основните причини да напусне [държава] са били войната, липсата на сигурност, нападенията от турските сили и ДАЕШ, както и враждебността на арабското население към ***. В посоченото от него обаче липсват важни подробности, които да позволят оценка на сериозността на преследването: не е уточнен характерът и интензитетът на евентуално преследване, липсва описание на конкретни инциденти с дати, места и участници, насочени лично към него или неговото семейство, не е посочена честотата на такива инциденти, липсва информация за лични заплахи или посегателства. Освен това твърдението за "враждебност на арабското население към кюрдите" предполага по-скоро наличие на междуобщностно напрежение, отколкото целенасочено преследване на конкретния индивид. За да се квалифицират като преследване по смисъла на ЗУБ, действията трябва да представляват тежко нарушение на основните човешки права, насочено към конкретното лице, а не просто да отразяват обща несигурност в региона. Следва да бъде отбелязано и, че за да бъдат опасенията "основателни", те трябва да имат както субективен (личното чувство на страх), така и обективен елемент (обективни обстоятелства, които потвърждават това чувство). В случая твърдението на чужденеца не е достатъчно подкрепено с факти и доказателства, които да потвърждават реалността и актуалността на заплахата конкретно за него или семейството му.

Не представлява такова основание и заявеният факт в хода на проведеното интервю за получаване на военна призовка, от която е бил освободен поради здравословен проблем (диабет). Жалбоподателят изрично е посочил, че не е имало последствия от това, не е отбивал военна служба и не е бил подложен на преследване или санкции поради освобождаването му. Жалбоподателят не представя в хода на административното производство доказателства, установяващи, че е бил обект на преследване или санкции поради освобождаването му от военна служба. В този смисъл и Наръчника по процедури и критерии за статут на бежанец на службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. Страхът от военна служба би бил счетен за преследване, единствено ако не е съчетан с допълнителни фактори, които показват, че военната служба се използва като инструмент за преследване на базата на защитени признаци (например дискриминационно прилагане на военна служба спрямо определена етническа или религиозна група, принудителна военна служба, съпроводена с нечовешко или унизително отношение, или ако отказът от военна служба поради съвест е строго санкциониран, но и тогава трябва да има връзка със защитен признак). В този случай няма данни за подобна дискриминация или връзка със защитен признак.

Жалбоподателят е заявил, че не е бил политически ангажиран, не е членувал в политически партии, организации или паравоенни формирования, не е бил арестуван, задържан или подлаган на насилие, нито срещу него или близките му са били водени съдебни дела. Изрично е посочил, че лично не е бил заплашван и семейството му не е било обект на заплахи, въпреки че като кюрд е усещал общата враждебност към етническата си група. Също така е заявил, че не е имал проблеми заради етническата си принадлежност и никога не е бил преследван заради религията си.

В този смисъл не може да се обуслови извод за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход. Жалбоподателят е бил свидетел на военни действия и инциденти (през 2014-2015 г. в Х.), но те са били от общ характер, засягащи цялото население в региона, а не насочени специфично към него.

Действително в [държава] продължават да съществуват нестабилност и спорадични военни действия, но от същите не може да се обосноват опасения от преследване конкретно за жалбоподателя. Липсват данни, че е извършена от чужденеца дейност преди или след отпътуването му, която може да обоснове опасения от преследване. Действията на молителя изцяло и единствено са насочени към търсене на по-добри икономически условия. Видно от изявленията на жалбоподателя, съпругата му и четирите му деца са останали да живеят в [държава], което поставя под въпрос сериозността на заплахата. В историята му се прокрадват и ясни икономически мотиви за търсене на закрила в България - "икономическата ситуация била изключително тежка – липсвали горива, условията за живот били трудни, а храната и стоките били прекалено скъпи", "нямало достатъчно работа, електричество и вода", "търговията с парфюми ставала все по-нерентабилна", както и желанието му "да остане, да работи и да се събере със семейството си". Тези мотиви, макар и разбираеми, не са основание за предоставяне на статут на бежанец, а по-скоро насочват към търсене на икономическа миграция. В този смисъл напускането на [държава] е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен и икономически характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила.

Следва да се акцентира и върху изявленията на чужденеца, дадени пред интервюиращия орган, от които се обуславя извод, че доброволно, по собствено желание е напуснал [държава]. Фактът, че семейството му е останало там, а самият той заявява, че то не е напуснало "поради високия риск и липсата на финансови средства", показва, че решението за напускане е било мотивирано по-скоро от икономически съображения и желание за по-добър живот, отколкото от реален риск от преследване. Предвид това и доколкото лицето е преминало нелегално границата между България и [държава], се налага извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ.

Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали закрилата срещу него въобще може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия по смисъла на чл. 8, ал. 7 от ЗУБ. Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали има част от държавата по произход, в която чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както и да се установи там по смисъла на чл. 8, ал. 8 ЗУБ.

Ето защо, правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ/.

 

В останалата част на решението, с която органът е отказал да предостави субсидиарна закрила на молителя, административният орган е приел, че липсват релевантни твърдения за наличие на основание за предоставяне на хуманитарен статут и е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, като е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейските общности, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Квалификационната директива, респективно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано. Органът е приел, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ.

Така осъществената преценка на органа се явява правилна и обоснована, като съответна на събраните по делото доказателства.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В разглеждания случай, жалбоподателят въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия, както правилно е преценил и административния орган.

Цитираната норма на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съгласно пълзящата скала посочена в т.39 от решението в колкото по-голяма степен молителят успее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледно насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията, се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Видно от информацията в приложената по административната преписка справка и в представените в хода на съдебното производство такива, както и от данните в медиите, в периодите преди и около изготвянето им в [държава] са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната. В Справка с вх.№ МД-02-159/14.03.2025 г. са налице данни, според които новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на [държава] и нейните институции след отстраняването от власт на Б. А.. Президентството обявява сформирането на комисия от експерти, включваща две жени, натоварена с изготвянето на конституционната декларация, регулираща преходната фаза в [държава]. Има и информация за проведената в Д. конференция за национален диалог, очертаваща пътя за новата [държава]. Посочено е и че в бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН от 7 март 2025 г. било отразено, че по данни на Комисариата към 6 март 2025 г. около 301 967 души са се завърнали в [държава] през съседни държави от началото на декември 2024 г. насам, а по данни от 26 февруари 2025 г., 885 294 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Клъстера за координация и управление на лагери показвал, че един милион вътрешно разселени лица, живеещи в лагери и обекти в Северозападна [държава], възнамерявали да се завърнат в районите си на произход в рамките на една година, 600 000 от тях дори преди края на лятото.

Предвид информацията в справките и данните от други общодостъпни източници на информация, съдът приема, че като цяло е налице подобряване на общата обстановка в [държава]. Поемането на държавната власт в страната от нови субекти не променя положението в негативна насока, доколкото от данните става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по-скоро положителни. Според данните от последните седмици от общодостъпни информационни канали, тенденциите за подобряване на ситуацията в [държава] се запазват. Общото положение в [държава] е по-скоро обнадеждаващо, що се отнася до обстановката със сигурността в повечето области на страната и спазването на правата на човека на фона на положението в [държава] до 8 декември 2024 г., когато се стигна до смяната на властта там. От така установеното става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно, не може да се счита, че със самото си присъствие в населено място, различно от родното му или от мястото, в което е живял преди отпътуването, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Макар обстановката в части от страната по произход на оспорващия да остава сложна и опасна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. По смисъла на т. 39 от горецитираното решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от данните от приложените справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и от другите източници на информация.

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че жалбоподателят е напуснал [държава] през 2016 г. и е пребивавал три години в [държава], след което доброволно се е завърнал в родния си [населено място], където е останал до август 2024 г. Това доброволно завръщане и продължително пребиваване в страната (около 5 години), преди отново да я напусне, свидетелства, че жалбоподателят не е възприемал ситуацията като създаваща непосредствена опасност за неговия живот или личност.

Ето защо, съдът счита, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ нито към момента на издаване на оспореното решение, нито към настоящия момент. Не се установява да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, вследствие на събития, настъпили след напускане на държавата му по произход (чл. 9, ал. 3 ЗУБ).

Съдът намира за правилен и извода на административния орган, че по отношение на жалбоподателя не са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал.8 от ЗУБ.

Въз основа на всичко изложено и с оглед актуалното положение в [държава] към днешна дата, съдът прави заключение, че при издаване на решението си административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административно производствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. М. А. Б. – [държава], против Решение № 1708/14.02.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.