№ 18985
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110120244 по описа за 2024 година
Предявен е от А. Б. Б. срещу ЗД „Бул Инс“ АД осъдителен иск с правно основание чл.
45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 400 лева, представляваща претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в заплатено от него адвокатско възнаграждение по изп. дело №
20248510400039 по описа на ЧСИ М.П. с peг. № 851 в КЧСИ, прекратено с постановление на
ЧСИ от 12.03.2024г., влязло в сила на 29.03.2024г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК,
поради това, че сумата по приложения от взискателя за образуване на изп. дело
изпълнителен лист, издаден от СРС по гр.д. 16826/2021г., в размер от 50 лева е била
заплатена преди образуване на изпълнителното дело.
Ищецът твърди, че срещу него е било образувано изп. дело № 20248510400039 по
описа на ЧСИ М.П. с peг. № 851 в КЧСИ, образувано по молба на ответника с претенция за
събиране на дължими според същия 50 лева - неолихвяеми вземания - разноски, присъдени
му по гр.д. 16826/2021г. по описа на CPC, ГО, 119-ти състав като допълнително били
начислени суми, както следва: 482,60 лева - разноски по делото в полза на взискателя и
такси и разноски в размер от 231, 91 лева съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ.
Навежда твърдения, че е ангажирал адвокат, който да реализира процесуално
представителство и защита в негова полза пред ЧСИ, като на 16.02.2024г. сключил договор
за правна защита и съдействие с адв. Е. И. от САК за сумата от 400 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение. Твърди, че на същия ден адвокатът е подал молба за
прекратяване на изпълнителното производство и е представил доказателство - платежно
нареждане за плащане на дължимата спрямо взискателя сума от 21.06.2023г., поради което с
постановление от 12.03.2024г., влязло в сила на 29.03.2024г., ЧСИ е прекратил
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи, че с молбата си за
прекратяване на изпълнителното дело адвокатът е поискал ЧСИ да предприеме действия за
възстановяване на сторените от ищеца разноски по изпълнителното дело, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение, което искане не е удовлетворено от взискателя.
Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва
1
иска като неоснователен. Навежда твърдения, че липсват доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение. Оспорва твърдението на ищеца, че е претендирал да се плати от
взискателя направения разход за адвокат от длъжника, тъй като в молбата с искане за
прекратяване на изпълнителното дело липсва такова искане. Сочи, че не е станал повод за
завеждане на делото, тъй като ищецът не претендирал извънсъдебно за плащане процесната
сума преди завеждане на делото по доброволен път. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По предявения иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже следните
предпоставки: 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие
между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди
(неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения); 4) причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди; 5) вина на
делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се
предполага - т.е., че в пряка причинноследствена връзка с виновно и противоправно
поведение на ответника, изразяващо се в образуване на изпълнително дело за принудително
събиране на вземания, които са били погасени от длъжника – ищец и което е било
прекратено на посоченото в исковата молба основание, ищецът да е претърпял имуществени
вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство по изпълнителното дело в размер на 400 лева, заплатено в
полза на адвокат Е. И..
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина или да докаже плащане.
От приетия препис от изп. дело № 20248510400039 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851
с район на действие СГС се установява, че същото е образувано по молба от 10.01.2024г.,
подадена от ЗД „Бул Инс“ АД, към която е приложен изпълнителен лист от 06.07.2023г.,
издаден по гр. дело № 16826/2021г. по описа на СРС, 119-ти състав, с който А. Б. Б. е осъден
да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД разноски по делото в размер на 50 лева.
С разпореждане на ЧСИ Петков е разпоредено да се образува изпълнително дело, да
се изпрати покана за доброволно изпълнение, да се изготвят справки, да бъде наложен запор
върху вземания на длъжника и да се наложи възбрана върху притежавани от него недвижими
имоти.
С постановление за разноски от 10.01.2024г. на основание чл. 79, ал. 1 ГПК съдебният
изпълнител е приел за събиране в рамките на изпълнителното производство на следните
разноски: образуване на изпълнително дело- 24 лева; цялостно проучване имуществено
състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други, както и определяне
на начина на изпълнение от ЧСИ- 60 лева; изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или
от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, вкл. за
връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от ГПК- 24 лева; налагане на запор
без извършване на опис, включително и върху дял от търговско дружество- 18 лева;
изпълнение на парично вземане- 63,91 лева; допълнителни разноски- 24 лева; 480 лева-
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.
На 11.01.2024г. е изпратено запорно съобщение до „Две кънстръкшънс“ ООД, с което
е наложен запор на трудово възнаграждение на А. Б. Б..
На 11.01.2024г. е изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“ АД, с което е
наложен запор върху вземания на А. Б. Б..
На 16.02.2024г. е постъпила молба от А. Б. Б. чрез адв. Е. И., с която е посочено, че
дългът е погасен преди завеждане на изпълнителното дело по безспорен начин- по банков
2
път като в платежното нареждане е посочено основание за извършеното плащане „разноски
по гр. дело № 16826/21- СРС за А. Б. Б.“. С оглед на което прави искане изпълнителното
дело да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК като всички наложени запори
на вземания бъдат отменени за сметка на взискателя. Направено е искане на А. Б. да бъдат
възстановени и разноските за правна защита и съдействие съобразно приложения договор.
Към молбата е приложено платежно нареждане от 21.06.2023г. за извършен превод в размер
на 50 лева в полза на ЗД „Бул Инс“ АД с основание за превод „разноски гр. д. 16826/21- СРС
за А. Б. Б.“- л.26 от изпълнителното дело, пълномощно и договор за правна защита и
съдействие от 16.02.2024г., сключен между А. Б. Б. и адв. Е. Х. И. с предмет- процесуално
представителство и защита по изп. дело № 20248510400039 по описа на ЧСИ М.П.- л. 27 от
делото. Видно от договора за правна защита и съдействие е договорено възнаграждение в
размер на 400 лева, като е посочено, че същото е платено в брой при подписване на
договора.
Препис от молбата е изпратен на взискателя за становище.
На 11.03.2024г. е постъпила молба от ЗД „Бул Инс“ АД, с която е поискано на
основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК да бъде прекратено образуваното изпълнително дело по
отношение на А. Б. Б..
На 12.03.2024г. съдебният изпълнител е прекратил на основание чл. 433, ал. 1, т. 1
ГПК производството по изп. дело № 20248510400039 срещу длъжника А. Б. Б.. Видно от
отбелязването върху самото постановление същото е влязло в сила на 29.03.2024г.
Така от приетия препис от изпълнително дело № 20248510400039 по описа на ЧСИ
М.П. се установява по категоричен начин, че ответникът е образувал изпълнително
производство за принудително събиране на съдебно признатото му вземане по изпълнителен
лист от 06.07.2023г., издаден по гр. дело № 16826/2021г. по описа на СРС, 119-ти състав,
след като вземането е било доброволно погасено чрез плащане още преди датата на издаване
на изпълнителния лист. Видно от молбата за образуване на изпълнително производство
същата е подадена на 10.01.2024г., а по изпълнителното дело са представени доказателства
за извършено доброволно плащане на 21.06.2023г. Основанието за извършения превод е ясно
и липсва съмнение, че с извършеното плащане с изрично посочване на основание „разноски
гр. д.16826/21- СРС“ се погасява именно вземането по процесния изпълнителен лист.
По отношение на дължимостта на сторените в изпълнителното производство от
длъжника разноски съдът намира следното:
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските в изпълнителния процес са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато делото е прекратено на някои от основанията посочени в
чл. 433 от ГПК, какъвто е конкретният случай- сумата е била заплатена преди образуване на
изпълнителното производство /чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК/. Но в същото време, в ГПК не е
предвидена възможност и право на длъжника, когато изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК да претендира направените в хода на
производството разноски, нито се съдържат разпоредби, уреждащи въпроса за разноските,
направени от длъжника. Липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за
разноски в изпълнителния процес налага извод, че изразходваните средства в хода на
принудителното изпълнение, прекратено в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК,
представляват имуществени вреди за лицето, привлечено като длъжник по принудително
изпълнение, за което не са налице материални предпоставки и за които вреди взискателят
дължи обезщетение по реда на непозволеното увреждане. В този смисъл и Решение №
260798 от 8.02.2021г. на СГС по в. гр. д. № 9164/2020г. и Решение № 279 от 17.01.2023г. на
СГС по в. гр. д. № 3291/2022г.
Противоправността като обективен юридически факт, включен във фактическия
състав, обуславящ отговорността за непозволено увреждане, представлява несъответствие
между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и
3
фактическо осъщественото от дееца. Действието би било неправомерно в случай, когато то е
предприето въпреки нормативната забрана за извършването му или въпреки това, че не са
налице необходимите за извършването му предпоставки. В случая изпълняемото право е
било погасено чрез плащане преди образуване на изпълнителното дело, поради което е
налице противоправно поведение на ответника, изразяващо се в образуване на
изпълнителния процес. Така и Решение № 11359 от 30.06.2023г. на СРС по гр. д. №
44338/2022г.
На следващо място съдът намира, че по делото се установява, че ищецът е сторил
претендираните разноски в размер на 400 лева, представляващи заплатен адвокатски
хонорар, доколкото по изпълнителното дело е бил представен договор за правна помощ от
16.02.2024г., в който е посочен размер на договорено възнаграждение- 400 лева и е посочено,
че същото е заплатено в брой. Сключеният договор за правна помощ, както беше посочено, е
с предмет именно осъществяване на защита в образуваното изп. дело № 20248510400039 по
описа на ЧСИ Петков.
По отношение на възраженията на ответника, че по делото не е доказано плащане на
договореното възнаграждение, съдът съобразява задължителните разяснения, дадени в т. 1
от ТР № 1/06.11.2013г. по т. д. № 1/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС, според което съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. В случая отразеното в договора плащане на възнаграждението изцяло и в брой не
е опровергано от други доказателства по делото, поради което съдът приема, че
претендираното адвокатско възнаграждение е било реално заплатено от ищеца в полза на
адвокат И. и представеният договор служи за разписка за това обстоятелство.
По отношение на възражението, че адвокатското възнаграждение не е било
претендирано съдът намира същото за неоснователно, доколкото в гореописаната молба от
16.02.2024г. длъжникът А. Б. е направил искане да му бъдат възстановени и разноските за
правна защита и съдействие съобразно приложения договор. Препис от молбата е бил
изпратен на взискателя-ответник на 07.03.2024г. на ел. адрес- л. 28 от изп. дело. Т.е. за
ответника е съществувала възможност да вземе становище, респ. да извърши плащане по
отношение на претендираното адвокатско възнаграждение преди образуване на настоящото
производство.
На следващо място съдът намира, че е налице и пряка причинно-следствена връзка
между образуването на изпълнителния процес и претърпените от ищеца вреди, доколкото
същият не би заплатил адвокатски хонорар, респ. не би претърпял имуществени вреди, ащо
ответникът не беше образувал изпълнително дело за вземане, което вече е било
удовлетворено, респ. за изпълнително дело, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
В тази връзка вредите са пряка и непосредствена последица от действията по образуване на
изпълнителното дело. Не се твърди и не се установява ищецът да е бил обезщетен за
сторените от него разноски в хода на изпълнителния процес.
4
Вината за причиняване на вредите се предполага до доказване на противното – по арг.
от чл. 45, ал. 2 ЗЗД. По делото не са изложени твърдения за обстоятелства, които да оборват
презумпцията за вина.
С оглед на което по делото са установени всички материалноправни предпоставки за
уважаване на предявения иск. На следващо място, ответникът не доказа да е погасил чрез
плащане процесното вземане. Поради което искът е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищеца.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е станал повод за
завеждане на делото, доколкото както беше посочено по-горе молбата на ищеца с искане да
му бъдат възстановени сторените разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство му е била връчена през месец март 2024г. Ищецът е сторил разноски за
държавна такса в размер на 50 лева и претендира адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева като са представени и доказателства за сторените разноски, а именно Договор за
правна защита и съдействие от 09.04.2024г. С отговора на исковата молба и със становище от
17.10.2024г. е релевирано възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно с оглед фактическата и правна
сложност на делото и цената на предявения иск. Така на ищеца следва да се присъдят
разноски в общ размер от 450 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на А. Б. Б., ЕГН **********, с адрес:
**************, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 400 лева, представляваща
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по
изп. дело № 20248510400039 по описа на ЧСИ М.П. с peг. № 851 в КЧСИ, прекратено с
постановление на ЧСИ от 12.03.2024г., влязло в сила на 29.03.2024г., на основание чл. 433,
ал. 1, т. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на А. Б. Б., ЕГН **********, с адрес:
**************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450 лева, представляваща
сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5