ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4
гр. Пазарджик , 08.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на осми април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кристина Л. Пунтева
като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Частно наказателно дело
№ 20215200200213 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 440, във връзка с чл. 437, ал. 2 от НПК, във връзка с
чл. 70 от НК.
Образувано е по повод молба от осъдения Г. и приложено становище от
Началника на Затвора - град Пазарджик.
В съдебно заседание упълномощения от началникът на Затвора - юрк. Р.
изразява становище, че молбата на осъдения Г. е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
Прокурорът излага доводи, че не са налице предпоставките на чл. 70,
ал. 1, т. 2 от НК - осъденият с поведението си не е дал доказателства за
своето поправяне.
Осъденият Г. поддържа молбата си.
Съдът като обсъди доводите на страните и приложените по делото
писмени доказателства намира, че молбата на осъдения Г. е неоснователна по
следните съображения:
От приложените писмени доказателства се установява, че с Присъда
№244 /03.10.2019г. по НОХД № 4823/2018 г. на Районен съд Пловдив,
ИЗМЕНЕНА с Решение № -/ 30.01.2020 г. по ВНОХД № 2244/2019 г. на
Окръжен съд Пловдив, ВЪЗОБНОВЕНО и ИЗМЕНЕНО с Решение №
99/13.07.2020 г. на Апелативен съд Пловдив, същият е признат за виновен в
1
това, че на 29.12.2017 г. в гр. Пловдив се е съвкупил с лице от женски пол - Х.
Г., като я е принудил към това със сила и деянието е извършено от две лица и
осъден на 5 години лишаване от свобода по чл. 152, ал. 3, т.1 от НК; На
29.12.2017 г. в гр. П., в съучастие е отнел чужда движима вещ - мобилен
телефон на стойност 242 лв. от владението на Х. Г., с намерение
противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила и осъден на 3
години лишаване от свобода по чл. 198, ал. 1 от НК.
На основание чл.23,ал.1 от НК му е определено едно общо най-тежко
наказание в размер на 5 години лишаване от свобода.
С Протокол № 260034/28.01.2021 г. по НОХД № 4563/2020 г. на
Районен съд Пловдив, същият е признат за виновен в това, че на 13.05.2019 г.
в Затвора-Пловдив, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита
на имот е отнел чужди движими вещи - 12 бр. кутии цигари на обща стойност
60 лв. от владението на Ц. Г. и осъден на 10 месеца лишаване от свобода по
чл. 195, ал.1, т. 3, вр. чл. 194, ал.1 от НК.
С Определение № -/28.01.2021 г. по ЧНД №4563/2020 г. на Районен съд
Пловдив съгласно чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК е определено по присъди
по:
НОХД № 1823/2018 г. на Районен съд Пловдив - 5 год.
НОХД № 4563/2020 г. на Районен съд Пловдив - 10 м.
едно общо наказание в размер 5 години лишаване от свобода.
Начало на наказанието: 29.12.2017 г.
Към 12.03.2021 г. осъденият Г. фактически е изтърпял 3 години, 2
месеца и 13 дни, от работа – 1 месец и 1 ден, или общо изтърпял 3 години,
2 месеца и 14 дни.
Остатък за изтърпяване на наказанието към тази дата е 1 година, 9
месеца и 16 дни.
Към датата на днешното съдебно заседание остатъкът за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода е 1 година, 8 месеца и 17 дни.
2
От становището и психологическото изследване на осъдения Г. е видно,
че е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание
„лишаване от свобода“.
В становището се посочва, че от извършената първоначална оценка на правонарушителя
степента на риска от рецидив на престъплението е определена като висока - 99 т. по скалата
ОЕйСис. Отчетени са следните проблемни зони: настоящо правонарушение, криминално
минало, отношение към правонарушението, взаимоотношения, начин на живот и
обкръжение, злоупотреба с наркотици, междуличностни проблеми и умения за мислене.
В своето становище началника на затвора Пазарджик акцентира върху обстоятелството, че
осъденият Г. е с формална мотивация за полагане на трудова дейност. В тази връзка се сочи,
че осъденият Г. е назначаван на работа в „Обособено производство"- почистване на
елементи от термоактивна пластмаса за периода от 05.10.2018 г. до 06.11.2018 г. и не се е
справял с работата поради липса на желание като са му зачетени само 2 работни дни, поради
което е преустановено участието му в трудовата дейност. Включван е в програма „Активно
позитивно бащинство", но поради липса на мотивация прекъснал участието си.
Посочва се в становището, че затвора гр. Пловдив осъденият Г. се е проявил като
изключително недисциплиниран с наложени 6 на брой дисциплинарни наказания.
Сочи се, че при направената преоценка на риска от рецидив на престъплението е
регистрирано завишаване в някои от зоните на нужда, както следва:
- Настоящо престъпление - извършил и ново престъпление, без да се замисли, че е
затворник и може да бъде осъден за кражбата на цигари от друг лиш. от свобода;
- Криминално минало - осъждан два пъти, като първото му осъждане е като непълнолетен.
Второ му осъждане е извършено в изпитателния срок и е било насочено срещу кмета на с.
Борец, при изпълнение на служебните му задължения. Шофирал и без документ за
управление на МПС, въпреки налаганите му по леки преди това административни
наказания.
- Отношение към извършените престъпления - упорито отрича вината си и по двете
престъпления. Не изразява каквото и да е съжаление и самокритичност. Не приема
наложените наказания, които според него са неадекватно завишени, въпреки, че
присъдата му чл. 152 от НК е намалена от 7 г. на 5 г. С негативно отношение към
правораздавателните органи и към служителите на затвора. Декларира формални
нагласи за позитивна промяна, но факта, че е извършил престъпление като затворник,
не кореспондира с реалността. Възприема се твърде благоприятно и е склонен да
отправя заплахи, че ще си търси правата по съдебен ред, като омаловажава собственото
си поведение.
3
- Взаимоотношения - споделя, че е неглижиран от страна на родителите си, че е
отгледан от прародители, на които разчита и в момента за материална подкрепа.
Създал собствено семейство с Гюрга Асенова Върбанова. Имат две деца - дъщеря на 4
г. и син на 3 г. Вследствие на извършеното изнасилване и постъпването му в затвора тя
го изоставя и по негови данни е с неустановен адрес. Двете му деца са останали на
грижите единствено на баба му и дядо му. Видно от провежданите свиждания,
лишения от свобода е неискрен по отношения на близостта с родителите му. Те също
го посещават в затвора и го подпомагат материално. Вероятно и твърдението, че само
прародителите му се грижат за децата е невярно и цели съжаление. Баба му и дядо му
са родени през 1956 г. и също го посещават по време на свиждане. Лишеният от
свобода не се е замислил за децата и близките си преди да извърши престъпленията, но
сега упорито демонстрира загриженост за тях.
Злоупотреба с наркотици- по негови данни е употребявал наркотични вещества -
бонзай и хероин, включително и в затвора, а като причини изтъква състоянието в което
се намирал в очакване на присъдата. В този период е допуснал и дисциплинарните
нарушения. Упорито отрича зависимост. След постъпването му в затвора гр.
Пазарджик няма данни и не е уличаван в употреба, като декларира, че има намерения
да се промени.
- Умения за мислене- въпреки водената работа с лиш. от свобода не може да се каже,
че в тази зона е настъпила позитивна промяна. Продължава да не осъзнава проблемите
си и търси причините извън себе си. Затруднен е при взимане на добри решения, но и
не приема съвети. Целите му са краткосрочни и към момента насочени само към
освобождаването му. Липсва му по-дългосрочни цели.
В заключение е посочено, че независимо от средната степен на риск от сериозни вреди по
време на изтърпяване на наказанието, осъденият Г. отново можел да отключи вредно
поведение и да прояви физическа агресия спрямо друг лишен от свобода и вербална агресия
срещу служител, като на този етап е с неблагоприятна прогноза след освобождаването му.
С оглед гореизложеното и предвид цялостното поведение на осъдения, не може да се
обоснове извод за постигнат поправителен ефект, визиран в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от
НК. Съдът отчете и факта, че по отношение на лишеният от свобода Г. е налице
непреодоляна наркотичната зависимост, множество допуснати дисциплинарни нарушения и
регистрирано завишаване в оценката на риска от рецидив, които факти сами по себе си
говорят за все още неосъзната необходимост от промяна в избора на поведение.
Съобразявайки събрания и проверен доказателствен материал по делото,
съдът стигна до извода, че осъденият Г. все още не е дал доказателства за
своето поправяне и не е налице настъпила трайна и необратима положителна
4
промяна у него по време на изтърпяване на наказанието, предвид което не
следва да бъде допуснато условното му предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С. Е. Г. - роден на *** г. в
гр. П., живущ в с. Б., общ. Б., ул. „15"№ 14, българин, български гражданин, с
основно образование, неженен, осъждан, с ЕГН **********, за предсрочно
условно освобождаване от остатъка на определеното му едно общо най-тежко
наказание в размер на 1 година, 8 месеца и 17 дни с Определение № -
/28.01.2021 г. по ЧНД № 4563/2020 г. на Районен съд Пловдив.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на Затвора гр. Пазарджик
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок
от днес пред Пловдивският апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
5