Решение по дело №544/2024 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от заместник – директор на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Пловдив, срещу Решение № 137/29.01.2024 г., постановено по а.н.д дело № 6581 по описа за 2023 година на Районен съд - Пловдив, XVIII наказателен състав, с което е отменен Наказателно постановление №719645-F600125 от 18.08.2023г. на Заместник-директор на ТД на НАП Пловдив, с което на Н. С. Н., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 4, ап. 12, на осн. чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложено административно наказание - „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за административно нарушение на чл.16, ал.1, т.4, чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, вр. §33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците /загл. доп. – ДВ бр.44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г./ и е осъществен състава на чл.74, ал.1 от ЗСч.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че в хода на административното производството са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че е спазен редът за съставяне на акта за установяване на административното нарушение. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът по касационната жалба – Н. С. Н., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 4, ап. 12, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - [населено място], дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Районният съд е бил сезиран с жалба предявена от Н. С. Н. срещу НП №719645-F600125 от 18.08.2023г. на Заместник-директор на ТД на НАП - Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № F600125 от 10.03.2021 г., съставен от Р. А. К. – на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

Н. С. Н., в качеството си на управител на „Н И Н ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ И СПЕДИЦИЯ“ ЕООД, [ЕИК] - предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, бил задължен, но не публикувал годишен финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2019г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, като го заяви за вписване и представи за обявяване в законоустановения срок – до 30 септември на следващата година, т.е. до 30.09.2020г. /съгласно §33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г.и за преодоляване на последиците/. При проверка от органите по приходите било установено, че дружеството е подало годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2019г. в ТД НАП – Пловдив с вх. №1600И0891038/19.03.2020г., от която ставало ясно, че търговското предприятие е извършвало дейност през 2019г. ГФО на дружеството за 2019г. не бил заявен за вписване и не бил представен за обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията. За горното обстоятелство НАП била уведомена на 14.12.2020г. от Агенция по вписванията с писмо вх.№12-00-353/14.12.2020г. на ЦУ на НАП, която информация била получена в ТД НАП – Пловдив с писмо с вх.№04-01- 208/05.02.2021г.

Горното било квалифицирано като нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството /ЗСч/, извършено от 01.10.2020г. в [населено място].

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 74, ал. 1 от ЗСч е наложил на нарушителя глоба в размер на 200 лева.

7. Процесният АУАН №F600125/10.03.2021г. бил съставен в отсъствие на нарушителя. За да приложа този ред, органите по приходите изпратили до нарушителя покана с изх. №94-00-1260-2104/17.02.2021г., върната с отметка „непотърсена“. Изпратена била и покана изх. №70-00-2031- 1835/15.02.2021г. до дружеството „Н И Н ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ И СПЕДИЦИЯ“ ЕООД, чрез представляващия Н. С. Н., също върната с отметка „непотърсена“.

След съставяне на АУАН били предприети действия за връчването му на нарушителя. Видно от протоколи с №**********/06.07.2021г. и №**********/06.07.2021г. били извършени две посещение на декларирания адрес на управление на дружеството ([населено място], [улица], магазин 4x4) на 06.07.2021г. в периода 11:50 – 12:00 часа и 12:50 – 13:00 часа, при които нарушителят не бил открит.

С разпореждане №592798-F600125/10.08.2021г. на зам. - директор на ТД НАП - Пловдив на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН административнонаказателното производство било спряно, като това било отбелязано върху оригинала на АУАН.

Актът бил предявен и връчен на упълномощено от нарушителя лице Д. Ж. И. на дата 09.08.2023г. на адрес: [населено място], бул. [улица], ет. 4, ап. 12.

8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че нарушението е установено безспорно както от обективна, така и от субективна страна, но при допуснати съществени процесуални нарушения, които налагат отмяна на издаденото наказателно постановление.

ІV. От правна страна:

9. Според чл. 43, ал. 3 от ЗАНН, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно. Съгласно ал. 6 на същия текст, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира.

Не може да има съмнение, че описаният в посочените правни норми ред има своята логическа и процесуална последователност и преди всичко, за да бъде спряно производството, оправомощените длъжностни лица следва да извършат всички възможни и процесуално допустими действия за намиране на нарушителя, включително и чрез съдействието на съответните служби, в това число общинските и полицейски органи. Тук следва да се отбележи, че определящо за законосъобразността на посоченото процесуално действие е да се осигури присъствието на нарушителя, за да бъде редовно предявяването и подписването, а не формалното отправяне на съобщения, респ. извършването на посещение. В тази насока не случайно законодателят е предвидил възможността да се поиска съдействие от полицейските органи, които разполагат със законоустановени правомощия и механизми за издирването и намирането на съответно лице, за разлика от пощенския оператор или длъжностните лица от администрацията.

Едва след установяването на обективната невъзможност нарушителят да бъде намерен, за административнонаказващия орган възниква възможността да спре производството, за да не тече срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Каза се, по делото е установено, че след съставянето (10.03.2021г.) на АУАН, на дата 06.07.2021г. за неговото връчване в кратък период от време е посетен два пъти адресът на управление на търговското дружество, при което не е намерен нарушителя. С тези действия се изчерпват и положените от органа усилия по издирване на нарушителя. При тази фактическа обстановка повече е съвсем обосновано да се заключи, че редът по чл. 43, ал. 3 от ЗАНН не е бил спазен. Буди недоумение, защо след като адресат на АУАН е физическото лице - Н. С. Н., органите по приходите не са направили дори опит да го намерят на известния му адрес за кореспонденция, който е различен от адреса на управление на дружеството. Именно на адреса за кореспонденция в последствие е открито и лице, на което АУАН е бил връчен. При това положение не може да се сподели позицията на администрацията, че лицето не е могло да бъде открито, още по – малко може да се приеме, че в тази връзка са били предприети щателни действия по издирването му. В административнонаказателната преписка няма доказателства АУАН след съставянето му и преди спирането на производството да е бил изпращан на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя или на съответната служба на МВР за предявяване и подписване, както предвижда разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН. Иначе казано, наказващият орган не е изчерпал всички възможни и допустими процесуални действия за намиране на нарушителя, преди издаването на акта за спиране на производството, което води до материална незаконосъобразност на извършеното действие, чиято последица е непроявяване в обективната действителност на желания от органа процесуалноправен ефект. Поради това не може да се приеме, че на 10.08.2021г. е извършено законосъобразно спиране на производството, респ. давностният шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е изтекъл към момента на издаване на процесното наказателно постановление, поради което е погасена възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо /в този смисъл Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд/.

От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

V. По съдебните разноски.

10. Ответникът в настоящото производство не е отправил претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 137/29.01.2024 г., постановено по а.н.д дело № 6581 по описа за 2023 година на Районен съд - Пловдив, XVIII наказателен състав.

Решението е окончателно.