Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                           2020г.,  гр.София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на дванадесети февруари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 8833 по описа за 2017г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 365 от ГПК. Образувано е по иск на Й.Р.Д. и М.Р.Д. предявен срещу З. „У.“ АД, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./,  вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба Й.Р.Д. и М.Р.Д. твърдят, че на 29,11,2012г. в гр.София, по бул. „Никола Мушанов“ с посока на движение ул. „Добротич“, към ул. „Житница“, водачът Д.Й.Й., при управление на товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата и движейки се през тъмната част на денонощието, по мокър път с намалена видимост и интензивен трафик в дясната лента на булеварда, без необходимост преминал в лявата лента, където ускорил скоростта си, не спрял и не пропуснал пресичащия пътното платно на бул. „Никола Мушанов“ в района на спирка на градски транпорт, със спокоен ход на движение от дясно наляво спрямо посоката на движение на товарния автомобил Р.М.Д. – баща на ищците, и в резултат го блъснал като му причинил множество травматични увреждания довели до смъртта му. Отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 05112000098904, валидна от 01.01.2012 г. до 31.12.2012г.

За случая бил съставен констативен протокол и наказателно производство, което приключило с Присъда № 21/04.10.2016г. постановена по ВНОХД № 560/2016г. на САС, НО, с която  Д.Й.Й. е признат за виновен в това, че на 29,11,2012г., в гр.София, бул. „Никола Мушанов“, при управление на товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Р.М.Д. – баща на ищците.

 

 

Твърдят, че двамата били много привързани към баща си, поради което преживяват много тежко загубата му. Връзката между тях била изключително силна, семейството било сплотено, всички си помагали взаимно и били неразделни във всеки един момент. Смъртта на баща им била неочаквана, ненавременна, представлявала изключително голям удар, т.к. загубили единственият човек, на когото имали пълно доверие и от който очаквали подкрепа във всяка житейска ситуация. Преди смъртта му двамата били борбени, жизнерадостни, изпълнени с надежда за по-добро бъдеще, а след смъртта му се затворили в себе си, нямали сили да се борят с несправедливата съдба, сякаш спрели да живеят, и все още са в траур. 

Претендират за всеки от ищците да бъде заплатена сумата 189000.00лв.,  представляваща част от общо дължимата за всеки в размер на 250000.00лв., ведно със законната лихва върху нея считано от 29,11,2012г. до окончателното и изплащане.

Ответника в постъпилия в срока по чл. 367, ал.1 ГПК отговор излага становище за допустимост, но неоснователност на иска.

Не оспорва факта на настъпване на ПТП и в резултат – смъртта на Р.М.Д. – баща на ищците, както и наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по задълителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Възразява, че ищците са предявили пред  З. „У.“ АД претенции за доброволно плащане, като дружеството е определило като справедливо и изплатило застрахователно обезщетение в полза на Й.Р.Д. в размер на 37000.00лв., т.к. от общо определаната и сума в размер на 52000.00лв. са извадени вече изплатените и от работодателя на баща и „Т.“ ЕООД и впоследствие възстановени от застрахователя З. „У.“ АД 15000.00лв., и в полза на М.Р.Д. – 52000.00лв.

Възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Р.М.Д. – баща на ищците в значителна степен, т.к. същият е предприел незаконосъобразно пресичане на пътното платно за движение извън определеното за това място – надлез, в нарушение на чл. 113, ал. 1 ЗДвП. Дори да се приеме, че надлезът е бил неизползваем и починалият е предприел законосъобразно пресичане на платно за движение на основание чл. 113, ал. 2 ЗДвП не на обозначеното за това място – надлез, пресичането е извършено в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4 ЗДвП, без да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства, при интензивно движение, удължил е ненужно пътя и времето си за пресичане и е преминал през ограждение. Нарушил е и разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДвП, като е навлязъл внезапно на платното за движение и пресякъл при ограничена видимост поради обилния валеж. Затова обезщетението следва да се намали.

В отношение на евентуалност възразява, че обезщетението е прекомерно.

Възразява и, че е изтекла погасителна даност по отношение лихвите за забава, на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Претендира исковете да бъдат отхвърлени, а в отношение на евентуалност редуцирани по размер.

В депозираната допълнителна искова молба в срока по чл. 372 ГПК и допълнителният отговор в срока по чл. 373 ГПК не са изложени твърдения и възражения различни от вече изложените

Съдът, като взе предвид предмета на спора, становищата на страните и събраните доказателства, и като съобрази законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от Присъда № 21/04.10.2016г. постановена по ВНОХД № 560/2016г. на САС, НО, с която  Д.Й.Й. е признат за виновен в това, че на 29,11,2012г., в гр.София, бул. „Никола Мушанов“, при управление на товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Р.М.Д. – баща на ищците.

От заключението по САТЕ се установява следното:

На 29,11,2012г. в гр.София, по бул. „Никола Мушанов“ с посока на движение ул. „Добротич“, към ул. „Житница“, се движил водачът Д.Й.Й. на товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ с рег. № *******, през тъмната част на денонощието, по мокър път с намалена видимост и интензивен трафик в дясната лента на булеварда. При приближаване на района срещу № 122 предприел маневра за смяна на лентата за движение, където ускорил скоростта си от порядъка на 48км/ч. По същото време пешеходецът Р.М.Д. пресичал пътното платно на бул. „Никола Мушанов“ в района на спирка на градски транпорт, с ход на движение от дясно наляво, движейки се косо под ъгъл 60-70гр на надлъжната ос на пътното платно. Водачът не възприел навлезлия в пътното платно пешеходец и го блъснал. Пешеходецът е получил травми несъвместими с живота.

Съгласно заключението причина за настъпване на ПТП от страна на пешеходеца е навлизането в пътното платно в момент, когато това не е биро безопасно – наличие на интензивен трафик от движещи се МПС и условие на намалена видимост от силен дъждовалеж. На около 20-30м от мястото на предприетото пресичане е имало пешеходен надлез, който независимо от лошото му състояние е можел да се използва за преминаване. От страна на водача причина е, че не е възприел пресичащия пешеходец. При движение със скорост до 26км/ч при конкретните пътно климатични условия на намалена видимост и нощни условия е разполагал с техническа възможност да предотврати настъпването на сблъсъка чрез своевременно възприемане и отреагиране за екстрено спиране.

Съгласно заключението и двамата участниции в ПТП са имали възможност да избегнат настъпването му. Пешеходецът, ако не беше навлязъл в пътното платно при конкретната ситуация, а водача ако бе управлявал професионално автомобила в усложнената обстановка, с по-ниска скорост на движение.

Пешеходецът е попадал в опасната зона на товарния автомобил при скоростта, с която се е движил. Нямало е препятствия по пътя, които биха попречили на пешеходеца да вижда идващите към него МПС. В конкретната пътна ситуация пешеходецът е имал обективна възможност да възприеме движещите се МПС в дясната пътна лента от разстояние не по-малко от 100м, а тези в лявата пътна лента – при откриване на пряка видимост към тях.

От заключението по КСППЕ се установява следното:

При Й.Р.Д. не се установяват клинични данни за психотично разстройство /психоза/ или депресивно заболяване към настоящият момент.  Внезапната смърт на баща и претърпяната тежка психотравма е довела  до разстройство в адаптацията – остра стресова реакция /остра кризисна реакция/. След силния емоционален стрес е възникнало състояние на протрахиран отговор към прихотравмиращото събитие, с невротична симптоматика: подтиснатост, интензивно вътрешно напрежение, тревожност, депресивитет, отпадналост, непълноценен сън, най интензивни през първите две седмици и постепенно намаляващи по интензивност в разките на около три месеца. Тази симптоматика се определя диагностично като Адаптационна реакция. Не се е консултирала с психиатър, приемала мелатонин за корекция на съня за месец. Към момента невротичната симптоматика при ищцата е компенсирана невазисимо, че психологическата травма вследствие на инцидента е с траен и необратим характер и преживяванията са все още актуални.

От заключението по приетата ССчЕ се установява, че сметката на всеки от ищците е заверена с получени по 52000.00лв., представляващи застрахователно обезщетение за смъртта на баща им, като част от тази сума в размер на 15000.00лв. Й.Р.Д. е получила от работодателя на починалият си родител, като обезщетение за трудова злополука.

По делото са разпитани свидетелите Д.Й.Й., Л.М.Д.– двамата по искане на ищците и Х.П.П. – по искане на ответника.

От показанията на св. Й. се установява – водач на т.а. блъснал ищеца се установява, че към момента на ПТП било тъмно, валяло дъжд движението било интензивно. Карал в задръстване след автобус. Преминал от дясна в лява лента на пътното платно и усетил удар в горна лява част на прозореца. Не видял никой. Първо помислил, че нещо е паднало върху него. Стъклото горе в ляво се счупило.

От показанията на св. Л.М.Д.се установява, че е близък приятел на М. ***. От тях узнал, че смъртта на баща им била тежък удар, защото настъпила изведнъж, принудително.  Тримата били много близки. Винаги си помагали. Случвало се с М. да не се виждат, защото той имал семейно събитие – вечеря, събиране по празници. От М. узнал, че много му тежи, че не може да запознае дъщерите си с дядо им. Й. тежко преживяла делото по повод смъртта. Непрекъснато и изниквали спомени.

От показанията са св. Х.П.П. се установява, че е свидетел очевидец на вече случилото се събитие. Движението вече било спряло и видяли спрелите коли. Нея вечер бил на работа на бензиностанцията „Шел“ на ул. „Никола *******. Малко след бензиностанцията имало пешеходен надлез. Лично свидетеля ползвал надлеза и преминавал много пъти през него въпреки, че към момента на ПТП състоянието му не било добро. Имало изронени стълби, липсващи метални части, които образуват стълбите. Минавал и между колите през платното за движение. Много хора избягвали да ползват надлеза заради лошото му състояние. И свидетелят бил падал по този мост заради повредите му. Можело да се премине на собствен риск.

Не е спорно и от събраните доказателства се установява, че отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 05112000098904, валидна от 01.01.2012 г. до 31.12.2012г.

При така установеното съдът намира следното:

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./, вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Въз основа влязлата в сила присъда и на основание чл. 300 от  ГПК съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача Д.Й.Й. и настъпилите в причинно-следствена връзка от това поведение телесни увреждания на бащата на ищците и в резултат неговата смърт, за установени в настоящия процес.

Въз основа събраните доказателства съдът приема за установено наличието на валидно застрахователно правоотношение към 29,11,2012г.  между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.

Намира заключенията по приетите САТЕ, СПЕ и ССчЕ за обективно, безпристрастно дадени и в съответствие с останалите доказателства по делото, поради което им дава вяра изцяло. Намира показанията на свидетелите за обективни, безпристрастно дадени, вътрешно непротиворечиви, във връзка едни с други и с останалите доказателства по делото. Затова ги кредитира изцяло.

Въз основа показанията на св. Л.М.Д.приема за установено, че между ищците и починалият им родител е имало топли, изпълнени с взаимна подкрепа и привързаност взаимоотношения. Починалият е бил тяхна опора, стожер на семейството, човек на който са могли да разчитат за всичко. Смъртта му поради внезапният си характер оставила болезнена следа в съзнанието и на двамата. Въз основа заключението по КСППЕ  приема, че за ищцата Й.Д. смъртта на родителят и е довела до остра стресова реакция, впоследствие подтиснатост, вътрешно напрежение, тревожност, депресивитет, отпадналост, непълноценен сън, най интензивни през първите две седмици и постепенно намаляващи по интензивност в разките на около три месеца, симптоматика, която към момента е компенсирана. За двамата психологическата травма е с траен, необратим характер и преживяванията са все още актуални.

Така мотивиран съдът намира, че предявеният иск за неимуществени вреди е доказан в своето основание.

По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, конкретните обстоятелства, при които е настъпила смъртта; как са е отразила върху психиката и емоциите на ищците; възрастта на пострадалия и тази на ищците към датата на деликта; родствените и емоционални отношения между ищците и пострадалия, близостта между тях; конкретните чувствата на ищците към момента на деликта и след това; отражението върху психиката и начина им на живот, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици от претърпените от ищците страдания,

Определяйки размера на обезщетенията за неимуществени вреди от смъртта на С. И. Д., съдът съобрази  възрастта на починалия към датата на настъпване на ПТП – 57 години, в работоспособна възраст, без данни за влошено здравословно състояние. Семейните взаимоотношения са били изпълнени с взаимна подкрепа и привързаност. Смъртта на родителя е оставила болезнена следа в съзнанието и на двамата ищци, като психологическата травма е с траен, необратим характер и преживяванията са все още актуални.

Като съобрази всички посочение по-горе обстоятелства, както и инфлационните процеси към момента на увреждането, определящи стандарта в страната към релевантния период, лимитите, вменени на застрахователните дружества, както и константната съдебна практика по аналогични случаи, и въз основа принципа на справедливост залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът приема, че претърпените от ищците неимуществени вреди ще бъдат възмездени чрез парично обезщетение от по 120 000 лева за всеки от тях.

Като изхожда от установените по делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищците, вследствие търпените от тях болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.

Т.к. искът за неимуществени вреди е доказан по основание и в посоченият размер, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия Р.М.Д..

Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.

Не  спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че в близост до мястото на ПТП, на 20-30 метра се намира пешеходен надлез – място определено за пресичане от пешеходци. Въз основа заключението на в.л. по приетата САТЕ и показанията на свидетеля Х.П.П. приема, че макар в лошо състояние надлезът е можел да се използва за преминаване. Следователно починалият наследодател на ищците е предприел пресичане на двулентов път в населено място в нарушение на чл. 113, ал. 1 ЗДвП – не на обозначеното за това място – разположеният в близост надлез, без да са налице изключенията по ал. 2 на същата разпоредба. Въз основа приетата САТЕ съдът приема за установено и, че пресичането е извършено и в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДвП, без да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства, при интензивно движение, удължил е ненужно пътя и времето си за пресичане движейки се косо под ъгъл 60-70гр на надлъжната ос на пътното платно. Нарушил е и разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДвП, като е навлязъл внезапно на платното за движение и пресякъл при ограничена видимост поради обилния валеж.

При така установените факти, съдът приема, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия пешеходец.

При този извод, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на пострадалия с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат.

Независимо от установените за починалия нарушение на правилата за движение по пътищата, ако водачът на лекия автомобил беше изпълнил задълженията си по чл. 20, ал. 2, изр. първо ЗДвП - при избиране скоростта на движението да се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, пътно-транспортното произшествие със сигурност е щяло да бъде предотвратено. Видно от влязлата в сила присъда водачът е превишил скоростта, което предвид пътните условия е било решаващо Видно от САТЕ, при своевременно реагиране на опасността, ударът е бил предотвратим дори и при наличието на допуснатите от пешеходеца нарушения. В тази връзка съдът съобрази и установеното в чл. 116 ЗДвП задължение на водачите на пътни превозни средства, да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците. Следователно, по-голям принос за настъпване на вредоносните последици има не поведението на пострадалия пешеходец, а поведението на водача на товарния автомобил. При това положение приносът на пострадалия следва да бъде определен на 20 %, с колкото и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да бъдат намалени определените застрахователни обезщетения.

След приспадане от размера на определеното обезщетение от 120000,00лв. за всеки от ищците на сума съответна на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия или по 24000.00лв., дължимото обезщетение е в размер за всеки по 96000,00лв., за претърпените неимуществени вреди. От тази сума следва да бъде приспадната и безспорно платената преди предявяване на исковете в полза на всеки от ищците сума по 52000.00лв., представляваща застрахователно обезщетение. Следователно всеки от ищците следва да получи по 44000.00лв.

За сумата 76000.00лв. представляваща горница над присъдените 44000,00лв.  до определеният размер от 120 000,00лв., от която сумата 24000.00лв. - поради установено съпричиняване, а сумата 52000.00лв. - поради извършено плащане, предявеният иск за всеки от ищците следва да бъде отхвърлен, а за сумата 78000.00лв., представляваща горница над определеният размер от 120000.00лв., до пълният предявен размер от 198000.00лв., представляващ част от общо дължимият в размер на 250000.00лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.); отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Поради това, присъдените обезщетения за неимуществени вреди са дължими от ответника ведно със законната лихва от датата на увреждането – 29.11.2012 г.

По разноските в процеса:

При този изход на делото разноски се дължат в полза на двете страни.

Ищците са освободени от държавна такса и разноски в производството, поради което такива им се присъждат.

Адв. О.  в качеството на процесуален представители на ищците претендират адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Такова им се полага и следва да бъде присъдено за защита от един адвокат. Определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за защита от адвокат за всеки от ищците възлиза на 3930.00лв. или за двамата е в размер на 7860.00лв.

Ответникът не е представил нарочен списък за извършени разноски и не е претендирал присъждане на такива. Затова съдът не присъжда разноски в негова полза независимо от изхода по спора.

Съобразно уважената част от исковете ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на Адв. О.  в качеството на процесуален представител на ищците сумата 2882,00лв., представляваща възнаграждение за защита от един адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 3520,00лв., съобразно уважената част от иска. Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата 294.00лв., представляваща платени разноски от бюджета на съда.

Воден от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА З. „У.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***-13, представлявано от Н.Г.И., Н.Г.К.и Д.С.Т., ДА ЗАПЛАТИ на Й.Р.Д., ЕГН********** и М.Р.Д., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: ***, адв. В.В.О. – САК, за всеки по сумата 44000 /четирдесет и четири хиляди/лв., която е част от общо дължимата в размер на 250000.00 /двеста и петдесет хиляди/лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие смъртта на Р.М.Д. – баща на ищците, настъпила в резултат на ПТП от 29,11,2012г., причинено виновно от Д.Й.Й., за което е постановена Присъда № 21/04.10.2016г. по ВНОХД № 560/2016г. на САС, НО, чиято отговорност е била застрахована  по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „У.“ АД с полица № 05112000098904, валидна от 01.01.2012 г. до 31.12.2012г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за всеки от ищците за сумата 76000.00 /седемдесет и щест хиляди/лв. представляваща горница над присъдените 44000,00 /четирдесет и четири хиляди/лв.  до определеният размер от 120 000,00 /сто и двадесет хиляди/лв., от която сумата 24000.00 /двадесет и четири хиляди/лв. - поради установено съпричиняване, а сумата 52000.00 /петдесет и две хиляди/лв. - поради извършено плащане, както и за сумата 78000.00 /седемдесет и осем хиляди/лв., представляваща горница над определеният размер от 120000.00 /сто и двадесет хиляди/лв., до пълният предявен размер от 198000.00 /сто деветдесет и осем хиляди/лв., представляващ част от общо дължимият в размер на 250000.00 /двеста и петдесет хиляди/лв., като неоснователен, ведно със законната лихва върху главницата считано от 29,11,2012г. до окончателното и изплащане, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./, вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

ОСЪЖДА З. „У.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***-13, представлявано от Н.Г.И., Н.Г.К.и Д.С.Т. ДА ЗАПЛАТИ на адв. В.В.О. – САК, в качеството на процесуален представител на Й.Р.Д., ЕГН********** и М.Р.Д., ЕГН **********, сумата 2882,00 /две хиляди осемстотин осемдесет и два/лв., представляваща възнаграждение за защита от един адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА З. „У.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***-13, представлявано от Н.Г.И., Н.Г.К.и Д.С.Т. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 3520,00 /три хиляди петстотин и двадесет/лв., представляваща държавна такса съобразно уважената част от иска, както и сумата 294.00 /двеста деветдесет и четири/лв., представляваща платени разноски от бюджета на съда, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: