№ 13
гр. Ловеч, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Търговско дело №
20214300900040 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени в
активно субективно и обективно съединяване от П. ЦВ. П., Г. ИВ. Г. и Д. ЦВ.
П. против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1, вр.
чл. 477 КЗ за заплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени
вреди от ПТП, причинено на 28.01.2021 г. от застрахован при ответника
водач на МПС, в размери както следва: по 60 000 лв. (на първите двама) и
30 000 лв. на третия, ведно със законната лихва върху претендираните суми от
02.06.2021 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното им
изплащане.
В исковата молба се навеждат твърдения, че на 28.01.2021 г., около 15:30
часа, на ПП-I-3, км 150+800, е възникнало пътнотранспортно произшествие
между товарен автомобил марка „Ивеко“ с peг. № *******, собственост на
Т.И.М., управлявано от Н. М. ИЛ., с ЕГН ********** (отразен като Участник
№ 1 в Констативен протокол с пострадали лица) и лек автомобил „BMW“, с
peг. № *******, собственост на З.Х.З., управляван от П. ЦВ. П., с ЕГН
********** (отразен като Участник № 2 в Констативния протокол). Посочва
се, че в лекия автомобил, освен водачът П. ЦВ. П., пътували и Г.Г. - на
задната седалка зад шофьора, Д.П. - на задна дясна седалка и М.Ж. - на
предната дясна седалка, до шофьора.
Твърди се, че вследствие на ПТП-то всеки от ищците получил травматични
1
увреждания и му е оказана спешна медицинска помощ, че от травматичните
увреждания ищците са търпели болки и страдания. Посочва се, че П. ЦВ. П. е
приет в лечебното заведение с палпаторна и перкуторна болезненост в
областта на процесус стилоид радий декстра, лек оток и ограничена флексия и
екстензия в дясната гривнена става, палпаторна и перкуторна болезненост в
дясната гръдна половина, силни болки при изкашляне, че след допълнителни
медицински прегледи е поставена диагноза счупване на долния край на
лъчевата кост, контузия на гръдния кош, счупване на ребро, че на същия му е
назначена терапия ортеза на дясна гривнена става, прием на аналгетик.
Посочва се, че Г. ИВ. Г. постъпил в лечебното заведение с палпаторна и
перкуторна болезненост латерално на лява гроздна половина, без костни
крепитаций, палпаторна и перкуторна болезненост в латералния край на лява
ключица; ограничени и болезнени движения на лява раменна става, че след
допълнителни медицински прегледи му е поставена диагноза контузия на
гръден кош, счупване на ребро и счупена ключица, че на същия е назначена
терапия. Посочва се, че Д. ЦВ. П. постъпил в лечебното заведение с болки в
гърба, главата и крайниците, загуба на съзнание и кръвотечение, че след
допълнителен преглед му е поставена диагноза закрита черепно-мозъчна
травма, комоцио церебри.
Посочва се, че виновен за произшествието е водачът Н. М. ИЛ., че за това
произшествие е образувано досъдебно производство № 26/2021 г. по описа на
РУ-Луковит, че по време на ПТП-то управляваният от Н. М. ИЛ. товарен
марка „Ивеко“ с peг. № ******* имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност" по полица № BG/22/120002177269, валидна до 05.08.2021 г.,
издадена от дружеството ответник, както и че за настъпилото събитие било
поискано от застрахователя заплащане на обезщетение, но последният
отказвал да плати.
В писмения отговор на исковата молба от ответника се правят
правоизключващи и правонамаляващи възражения. Правоизключващите и
част от правонамаляващите са основани на оспорвания относно: механизма и
обстоятелствата, свързани с настъпването на процесното застрахователно
събитие; елементите на фактическия състав за възникване деликтната
отговорност на Н. М. ИЛ. (застрахования); вида, характера и степента на
уврежданията, обусловили болките и страданията, означени в исковата молба,
размера на неимуществените вреди и причинната им връзка с процесното
2
застрахователно събитие. От ответника се прави и правонамаляващо
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищците поради
неползване на предпазен колан, както и правонамаляващо възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от другия участник в ПТП-то, от
поведението на водача на лекия автомобил. Правните доводи на ответника в
подкрепа на възраженията срещу иска (за несъответно прилагане от ищците
на критерия справедливост при измерване на неимуществените вреди и за
липса на забава на кредитора по отношение на плащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди) не следва да се докладват (чл. 146, ал.
1, т. 1 ГПК).
Ищците вземат участие по делото чрез пълномощника адвокат К. Д., който
поддържа исковете, в хода на устните състезания излага съображения за
тяхната основателност и моли за присъждане на претендираните от ищците
суми, вкл. за заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.
Ответникът взема участие по делото чрез процесуалния представител по
пълномощие – адвокат Анн. М., която оспорва исковете, навежда
съображения за тяхната неоснователност, моли за отхвърлянето им или за
присъждане на обезщетения в размер, по-малък от претендирания, и за
заплащане на разноските по делото. В представени писмени бележки
пълномощникът доразвива доводите си за неоснователност на исковете, респ.,
за основателност на наведените правоизключващи и правонамаляващи
възражения.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори от страните, а и това се установява от приетия констативен
протокол с пострадали лица от 28.01.2021 г., че на същата дата, около 15:30
часа, на ПП-I-3, км 150+800, е възникнало пътнотранспортно произшествие
между товарен автомобил марка „Ивеко“ с peг. № *******, собственост на
Т.И.М., управлявано от Н. М. ИЛ., с ЕГН ********** (отразен като Участник
№ 1 в Констативен протокол с пострадали лица) и лек автомобил „BMW“, с
peг. № *******, собственост на З.Х.З., управляван от П. ЦВ. П., с ЕГН
********** (отразен като Участник № 2 в Констативния протокол).
Полицейският служител, посетил ПТП-то, удостоверил в протокола, че щети
има по двете превозни средства и по намиращата се на мястото на ПТП-то
3
предпазна мантинела, че возещите се в превозните средства лица са с видими
травматични увреждания, като за ищците, пътували в лекия автомобил, се
посочват: натъртване в областта на гърдите – за П. ЦВ. П. (водачът) и за Г.
ИВ. Г. (пътник отзад), контузия на главата, счупен нос и комоцио – за Д. ЦВ.
П. (пътник отзад).
По повод причиненото ПТП e образувано наказателно производство по
досъдебно производство № 26/2021 г. на РУ Луковит за престъпление по ч.
343, ал. 1, б. „Б“ НК, което е прекратено с постановление от 19.05.2021 г. на
прокурор от РП Ловеч. В постановлението е прието, че телесните повреди на
пътуващите в лекия автомобил лица са леки, че виновен за настъпването на
ПТП-то е водачът на товарния автомобил, получил средна телесна повреда.
От заключението на приетата съдебна авто-техническа експертиза се
установява, че следният механизъм на ПТП: бързо приближаване (заради
различните скорости на движение) от лекия автомобил („BMW“) на
движещата се по пътя (ПП-I-3), в неговата пътна лента каруца, придружавана
от свободно движещо се куче; предприемане на нейното изпреварване от
лекия автомобил с изнасяне в насрещната лента за движение; предприемане
на такова изпреварване и от движещия се зад него товарен автомобил
(„Ивеко“) с изнасяне към лявата насрещна лента; внезапно намаляване на
скоростта от лекия автомобил и последвал удар от движещия се отзад
товарен автомобил; предаване от удара на импулс към лекия автомобил, от
който е последвало ускоряване по посоката му на движение, отклоняване
надясно, закачане на дясната мантинела с десния ъгъл на предната броня и
завъртане около вертикалната ос по часовника, удар и триене на предната
част от лекия автомобил в мантинелата, с продължаване въртенето на
автомобила до 180˚ до установяването му в лентата за движение за гр.
Луковит в посока с. Златна Панега; като през същото време товарният успява
да се прибере в лентата си за движение и да спре в посока гр. Луковит. Съдът
приема този механизъм за единствено възможен, тъй като изводите на
експерта за тази конкретна реализация се основават на данните от
протоколите за оглед и от показанията на свидетеля Н.И., водач на товарния
автомобил. Същият свидетел казва, че имал видимост към движещите се пред
него лек автомобил и каруца и че след като водачът на лекия автомобил
възприел изпреварването на каруцата, свидетелят решил да го последва, с
оглед на което погледнал в огледалото за задно виждане и уверявайки се, че
4
няма никой зад него, последвал лекия автомобил, който вече бил предприел
внезапно спиране, заради което последвал удара. Съдът приема, че в момента
на удара двете превозни средства са подминали каруцата, тъй като тя е
останала невредима, незасегната, което иначе не би се случило, предвид
посоката на движение и завъртане на лекия автомобил от предадения му при
удара импулс – напред и надясно. Съдът приема, че причината за
предприетото от водача на лекия автомобил внезапно спиране е появата на
куче в неговия коридор на движение, доколкото няма данни за други
възможни такива – поява с висока скорост на насрещно превозно средство
или предстоящ завой. Независимо, че св. И. отрича появата на такова куче,
като водач на товарния автомобил той не е могъл да го възприеме, не само
заради движещия се пред него лек автомобил (както се допуска от експерта),
но и заради ангажираното му към този момент внимание за идващи отзад
превозни средства (докато аз гледах за случващото се зад мен, се ударих“). От
установения механизъм следва, че причините за настъпване на конкретното
ПТП са: неспазване на дистанция от водача на товарния автомобил;
внезапното спиране – рязко, при мокър път и предприета маневра
изпреварване; свободно движещото се куче, предизвикало рязкото спиране,
при предприетата маневра. От заключението се установява, че в пътят
мястото на произшествието (ПП-I-3, км 150+800 е с двупосочно движение (с
две ленти, по една за всяка посока), покрит е с асфалт, без повреди и с добре
изразена хоризонтална маркировка, мокра настилка, с изчистен сняг (такъв е
бил наличен по банкетите и под мантинелите), с налични банкет и предпазни
мантинели. Участъкът е прав и няма ограничения на видимостта, които
фактори биха били релевантни за настъпване на произшествието при друг
механизъм или предприети маневри от водачите на процесните автомобили
(челен удар между двете превозни средства, изпреварване в завой или при
налични неравности, насрещно идващи автомобили), но не и за конкретното
ПТП, при което двата автомобила се движат един след друг, първоначалния
удар за лекия автомобил е тилен, а за товарния челен. Водачът на лекия
автомобил е имал видимост напред, не е имало насрещно движение в
момента, възприел е каруцата, а впоследствие и кучето. Водачът на товарния
автомобил е възприел движещите се пред него каруца и лек автомобил, не и
кучето, тъй като то е било закрито от лекия автомобил. Отделно от това,
вниманието му в конкретния момент, при който водачът на лекия автомобил
5
предприел рязко спиране, е било към огледалото за задно виждане, за да се
увери за липса на изпреварващи автомобили. С внезапното спиране по време
на предприета маневра изпреварване, водачът на лекия автомобил е
допринесъл за настъпването на ПТП-то, защото изненадва водача на
движещия се зад него товарен автомобил, увеличава времето му за реакция и
скъсява дистанцията между двата автомобила, изключваща възможността за
своевременно спиране (без настъпване на сблъсък). От заключението се
установява, че ПТП-то би могло да се избегне от страна на водача на
товарния автомобил, при управление на превозното средство с по-голяма
концентрация на вниманието и на по-голяма дистанция, отчитайки
движещите се пред него лек автомобил и каруца, както и мокрия път.
От приетата медицинска документация и заключенията на
съдебномедицинските експертизи се установява, че след претърпяното ПТП
ищците са постъпили във ФСМП Луковит, където са прегледани е оказване
на лекарска помощ. Ищецът П. ЦВ. П. е получил счупване на дясна лъчева
кост над китката и на три ребра (5,6 и 7), в дясната гръдна половина, Г. ИВ. Г.
е получил спукване на три ребра в лявата гръдна половина и на лявата
ключица, а Д. ЦВ. П. – охлузвания и оток на лицето. Травматичните
увреждания са свързани с претърпяното ПТП, дължат се на него, като
тяхното естество и локация се обясняват с мястото на всеки от ищците в
превозното, с позицията и въздействието на инерционните сили, проявили се
при конкретния механизъм на ПТП-то, както и с липсата на поставени
предпазни колани от ищците. От експерта се обяснява, че поради липсата на
описани в медицинската документация отпечатъци от охлузвания и
кръвонасядане, констатираните травми на ребрата са следствие от удара на
тялото в съответните участъци от интериора на купето, а не от поставен
предпазен колан. От заключенията се установява, че при П.П. счупването на
трите ребра е затруднило движението на снагата за около месец и половина, а
на дясната лъчева кост – на китката за около месец и половина, два при
нормално протичане на оздравителния процес, а при Г.Г. счупването на
лявата ключица е причинило трайно затруднение на левия горен крайник за
около месец и половина, два, при нормално протичане на оздравителния
процес. Ищците П.П. и Г.Г. са лекувани амбулаторно, с обезболяващи
медикаменти. За означеното в медицинските документи „мозъчно
сътресение” Д.П. е лекуван пет дни в детско отделение на УМБАЛ Плевен,
6
както при него, както и при другите двама ищци, не се установява загуба на
съзнание, с оглед на това, че и тримата описват инцидента подробно и
последователно.
От показанията на свидетелите М.М. И.а и Т.М. И.а, ценени с по-висока
критичност, оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК (свидетелките са родители
на ищците) се установява, че след катастрофата ищците са изпитвали болка
от травмите, получени при ПТП-то, че след възстановяването им, болката в
травматично засегнатите области се появявала периодично, при застудяване.
Известно време след инцидента ищците изпитвали стрес и безпокойство,
оплаквали се от безсъние.
Съдът обяви за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от
доказване, че управляваният от Н. М. ИЛ. товарен марка „Ивеко“ с peг. №
******* имал действаща задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ (ГО) на автомобилистите, с период на застрахователно покритие
от 05.08.2020 г. до 05.08.2021 г., сключена с дружеството ответник
С претенция от 22.02.2021 г., подадена чрез пълномощника адв. К. Д., П. ЦВ.
П., Г. ИВ. Г. и Д. ЦВ. П. уведомили застрахователя за застъпилото ПТП и е
поискано заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди - по 60 000 лв. (на първите двама) и 30 000 лв. на третия. С писмо изх.
№ 2034/25.02.2021 г. на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД пълномощникът на ищците е
информиран от застрахователя, че по претенцията на всеки от тях са
образувани отделни щети и че за изплащане на обезщетенията за
неимуществени вреди в претендираните размери, е необходимо представяне
на конкретно изброените документи.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с предявени искове по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за
заплащане от ответника на всеки от ищците обезщетение за неимуществени
вреди (болки и страдания) от ПТП, причинено на 28.01.2021 г. от застрахован
при ответника водач на МПС, ведно със законната лихва върху
претендираните суми от 02.06.2021 г. (датата на подаване на исковата молба)
до окончателното им изплащане.
Прекият иск по застраховка „Гражданска отговорност“ е средство за
репариране от застрахователя на вредите (имуществени и неимуществени), за
които застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице (чл. 432, ал. 1 КЗ).
7
Освен доказан фактически състав на непозволено увреждане,
основателността на иска предполага валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, действаща към момента на увреждането. Предварителното
отправяне на писмена застрахователна претенция по чл. 380 КЗ и
предоставяне на пълни и точни данни за банковата сметка, по която
претенцията трябва да се плати, са изисквания, чието неспазване има за
последица забава на кредитора (увредения), но не и освобождаване на
застрахователя от задължението за заплащане на застрахователно
обезщетение (чл. 380, ал. 3 КЗ). По задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите обект на застраховане е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят (чл. 477, ал. 1 КЗ). При настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжен да покрие
отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди,
обхванати от застрахователното покритие по чл. 493 КЗ. Отговорността на
застрахователя е ограничена от закона, поради което максималният размер на
обезщетението по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не би могъл да надхвърли размерите по чл. 492 КЗ,
установени за съответните вреди.
В случая е налице основание за ангажиране отговорността на ответника по чл.
493 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на ищеца.
Фактическият състав на непозволено увреждане е осъществен. Ищците са
претърпели вреди (неимуществени), които са в причинно-следствена връзка с
механизма на ПТП-то, причинено от Н. М. ИЛ. (водачът на застрахования при
ответника лек автомобил), поради което за причинилия вредата възниква
задължението да я поправи (чл. 45, ал. 1 ЗЗД). От това ПТП са настъпили
травматичните увреждания на всеки от ищците, а те от своя страна са довели
до изживени от тях болки и страдания (неимуществени вреди). След като за
управлявания от Н. М. ИЛ. лек автомобил е налице валидно сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на
действие, обхващащ датата на възникване на ПТП-то, и застраховател по този
договор е ответникът, последният е длъжен да заплати на ищците
8
застрахователно обезщетение за причинените им вреди, вследствие
ползването на това МПС (чл. 493 КЗ). Като претърпели неимуществени вреди
(болки и страдания от травматичните увреждания),всеки от ищците
притежава качеството на пострадал и увредено лице, което има право на
обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство (чл. 478, ал. 1
и 2 КЗ). В тази връзка се явяват неоснователни правоизключващите и
правонамаляващите възражения на ответника, основани на оспорвания
относно наличие на елементите на фактическия състав на непозволеното
увреждане, вкл. относно механизма на ПТП-то и обстоятелствата, свързани с
настъпването на процесното застрахователно събитие. Вината на водача в
случая се предполага (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), а по делото не се установяват
обстоятелства, които я изключват. Застрахователят по задължителна
застраховка дължи обезщетение за вредите, вследствие на притежанието или
използването на моторното превозно средство, като вината на водача има
значение не за изплащане на обезщетението, а за възникване на регресни
права на застрахователя (чл. 500 КЗ) или за изключване на застрахователното
покритие в някоя от хипотезите на чл. 494 КЗ, каквито не са налице.
Претендираните от ищеца обезщетения за неимуществени вреди вследствие
на телесно увреждане попадат в застрахователното покритие
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите (чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ). Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди не могат да превишават сумите по чл. 492, т. 1 КЗ.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост (чл. 52
ЗЗД), като критерият „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързан с
преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. При
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди за
претърпените болки и страдания от телесните увреждания съдът отчете вида
и степента на травматичните увреждания, възрастта на пострадалите при
увреждането, трайността на вредните последици, интензитета и
продължителността на изживените от ищците болки и страдания. Ищецът П.
ЦВ. П. е получил счупване на дясна лъчева кост над китката и на три ребра
(5,6 и 7), в дясната гръдна половина, а Г. ИВ. Г. е получил спукване на три
ребра в лявата гръдна половина и на лявата ключица. Тези увреждания нямат
живото застрашаваш характер. Макар да не влошават трайно качеството им
на живот, счупването на ребрата, на ключицата и на лъчевата кост е налагало
9
провеждане на лечения в домашни условия, с прием на обезболяващи
медикаменти. Съдът съобрази естеството и интензитета на изпитваните от
П.П. и от Г.Г. болки и дискомфорт (при П. - затруднено движение на снагата
за около месец и половина и на дясната лъчева кост, на китката за около
месец и половина, а при Г. - трайно затруднение на левия горен крайник за
около месец и половина, два), който понастоящем са затихнали – няма
обективна находка за тяхното трайно проявление, а за изява при влошаване
на метеорологичните условия. Двамата ищци не са губили съзнание, имат
ясен спомен за случилото се. Макар да не е довела до загуба на съзнание,
причинената контузия на главата е поставила ищеца Д. ЦВ. П. в
кратковременно състояние на зашеметяване и главоболие по този повод той е
бил хоспитализиран за срок от пет дни. Тримата ищци са преживяли стрес и
безпокойство от случилото се, имали са неспокоен сън. Освен изброените
обстоятелства относно ищците, съдът отчита конкретните за страната и
региона икономически условия, както и лимитите по чл. 492, т. 1 КЗ. С оглед
на всички тях съдът приема, че размерът на обезщетението за неимуществени
вреди за претърпените болки и страдания от причинените им телесни
увреждания на всеки от ищците е какво следва: по 26 000 лв. – на П. ЦВ. П. и
на Г. ИВ. Г. и 10 000 лв. – на Д. ЦВ. П..
Всеки един от тези размери следва да се редуцира, с оглед направеното от
ответника възражение за съпричиняване, поради неползване на предпазен
колан. Обезщетението може да се намали, когато увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите (чл. 51, ал. 2 ЗЗД). Преценката за съпричиняване се
прави на плоскостта причинно-следствената връзка между поведението на
пострадалия и вредоносния резултат (П-17-63, Пленум, т. 7). Прилагането на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от доказана причинна връзка между
поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки
и/или възможност за настъпване на увреждането и настъпилия вредоносен
резултат. Липсата на поставен предпазен колан от тримата ищци е довел до
настъпване на вредоносния резултат. Автомобилът е бил оборудван с
предпазни колани и ако такива са били поставени, въпреки въздействието на
инерционните сили, телата на ищците биха останали прикрепени към
седалките и не биха се преместили напред, към задната част на облегалките
на предните седалки и към предното табло и волана. Затова съдът приема, че
всеки от ищците обективно е допринесъл за настъпването на вредите и че
10
неговият принос се измерява на 20 %, с оглед на което намалява определените
по-горе размери на обезщетенията както следва: 20 800 лв. на П. ЦВ. П. и на
Г. ИВ. Г. и 8 000 лв. – на Д. ЦВ. П..
Така определените застрахователни обезщетения следва да се присъдят с
претендираната законна лихва от деня на предявяване на исковете пред съда
(02.06.2021 г.) до окончателното им изплащане.
По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са
частично основателни. Ответникът следва да се осъди да заплати на ищците
П. ЦВ. П. и Г. ИВ. Г. по 20 800 лв., а на ищеца Д. ЦВ. П. 8 000 лв., ведно със
законната лихва от деня на предявяване на исковете пред съда (02.06.2021 г.)
до окончателното им изплащане, като за разликата до пълния им претендиран
размер исковете следва да се отхвърлят.
При този изход на делото и осъщественото безплатно процесуално
представителство на ищеца от адв. К. Д., в полза за последния следва да се
присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Изчислено
пропорционално на уважената част от исковете (49 600 лв. общ материален
интерес) и съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г.,
дължимото такова от ответника е в размер на 2 018 лв. В полза на ищците не
следва да се присъждат претендирани разноски, доколкото по делото не са
налице доказателства за сторени такива, предвид освобождаването им от
задължението за внасяне на такси и разноски.
С оглед частичната основателност на исковете, ищецът ще следва да заплати
на ответника сторените разноски съобразно отхвърлената им част (чл. 78, ал.
3 ГПК). Ответникът е сторил разноски в общ размер на 1900 лв. (400 лв. –
депозит за изготвяне на експертизите и 1500 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение). Сумата от 20 лв. (депозит за призоваване на свидетел) не
изплатена на свидетеля, поради което тя подлежи на възстановяване на
ответника. За да се определи каква е частта, която всеки от ищец дължи на
ответника, съобразно отхвърлената част от иска, общият размер на сторените
от него разноски (1900 лв.) първоначално следва да се раздели на броя на
ищците, след което към получената сума от 633,33 лв. (1900 ÷ 3) се приложи
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, индивидуално към всеки ищец, с оглед
конкретния размер на отхвърления иск. При този начин разноските на
ответника ще се понесат от всеки ищец, съобразно отхвърлената част на
неговия иск, и всеки от тях ще заплати на ответника разноски в следните
11
размери: по 413,78 лв. – от П. ЦВ. П. и от Г. ИВ. Г. (чиито искове са
отхвърлени за по 39 200 лв.); 464,44 лв. – от Д. ЦВ. П. (отхвърлен иск за
22 000 лв.);
Отчитайки освобождаването на ищците от заплащане на държавна такса и
разноски (чл. 83, ал. 2 ГПК) и с оглед частичната основателност на
предявените искове, ответникът следва да бъде осъден за заплати държавна
такса върху общия размер на уважените искове (чл. 78, ал. 6 ГПК). Изчислена
като 4 % от общия размер присъдените обезщетения 49 600 лв. (чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на
ГПК), е в размер на сумата от 1 984 лв. Дължимата от ответника част от
разноските по делото, заплатени от бюджета на съда (585 лв. –
възнаграждения на вещи лица), определена според уважения общ размер на
исковете (49 600 лв.), е 193,44 лв. Двете суми (1 984 лв. и 193,44 лв.), както и
5 лв. за служебно издадения за тях изпълнителен лист (чл. 11 Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК), следва да се
заплатят от ответника в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на
ОС Ловеч.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. *********** да заплати на П. ЦВ. П., с ЕГН **********, с
адрес: *********** сумата от 20 800 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от телесни
увреждания, в резултат на ПТП от 28.01.2021 г., причинено при управление
на товарен автомобил марка „Ивеко“ с peг. № *******, управляван от Н. М.
ИЛ., чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при Застрахователно
акционерно дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ведно със законната лихва от деня
на предявяване на иска пред съда (02.06.2021 г.) до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за разликата до пълния му
претендиран размер от 60 000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. *********** да заплати на Г. ИВ. Г., с ЕГН **********,
*********** сумата от 20 800 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от телесни
увреждания, в резултат на ПТП от 28.01.2021 г., причинено при управление
на товарен автомобил марка „Ивеко“ с peг. № *******, управляван от Н. М.
ИЛ., чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при Застрахователно
12
акционерно дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ведно със законната лихва от деня
на предявяване на иска пред съда (02.06.2021 г.) до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за разликата до пълния му
претендиран размер от 60 000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. *********** да заплати на Д. ЦВ. П., с ЕГН **********,
*********** сумата от 20 800 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от телесни
увреждания, в резултат на ПТП от 28.01.2021 г., причинено при управление
на товарен автомобил марка „Ивеко“ с peг. № *******, управляван от Н. М.
ИЛ., чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при Застрахователно
акционерно дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ведно със законната лихва от деня
на предявяване на иска пред съда (02.06.2021 г.) до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за разликата до пълния му
претендиран размер от 30 000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. *********** да заплати на адв. К.В. Д. от АК Ловеч сумата
от 2 018 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв
за процесуално представителство на ищците по т.д. № 40/2021 г. на ОС Ловеч.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. ЦВ. П., с ЕГН **********, с
адрес: *********** да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. *********** сумата от 413,78 лв.,
представляваща сторени по делото разноски, съразмерно отхвърлената част
от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. ИВ. Г., с ЕГН **********,
*********** да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. *********** сумата от 413,78 лв., представляваща
сторени по делото разноски, съразмерно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. ЦВ. П., с ЕГН **********,
*********** да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. *********** сумата от 464,44 лв., представляваща
сторени по делото разноски, съразмерно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. *********** да заплати в полза на
Бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Ловеч, сумата от
1 984 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на иска,
сумата от 193,44 лв., представляваща заплатени по делото разноски върху
уважената част от иска, както и сумата от 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
13