МОТИВИ

по ПРИСЪДА по НОХД № 84/2011г. по описа на ГОРС

 

 

          Обвинението на ГОРП е срещу С.С.Х. ***, за това, че:

1. На 12.08.2009г. в гр. Л., на ул...., до №..., се заканил с убийство на И.Т.Б.,*** и Г.В.К.,*** и това заканване възбудило основателен страх от осъществяването му у Б. и К. – престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, и

2. На 12.08.2009г. в гр. Л., на ул...., до №..., противозаконно присвоил чужди недвижими вещи – 12 /дванадесет/ броя стъкла на прозорци на къща, собственост на С. ***, С.И. ***, Д.И. ***, С. ***, К.Н.Б. *** и Х.Г. ***, с което причинил на собствениците материални щети в размер на 36.92 лв. /тридесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/, като деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл.216, ал.4, във вр. с ал.1 от НК.

С разпореждане от 20.01.2011г. съдът на основание чл.250, ал.1, т.2, пр.1 от НПК е прекратил наказателното производство по делото по обвинението на С.С.Х. за престъпление по чл.216, ал.4, във вр. с ал.1 от НК.

ПРОКУРОРЪТ поддържа обвинението по чл.144, ал.3, във вр. С ал.1 от НК и счита, че същото е безспорно доказано от събраните по делото доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен, като му наложи наказание лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно.

Граждански иск по делото не е предявен.

          СЛУЖЕБНИЯТ ЗАЩИТНИК – адв. Н.В. *** счита, че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин. Твърди, че обвинението се крепяло само на показанията на св.Б., я останалите гласни доказателства са противоречиви. Не било доказано, че отправената закана е възбудила основателен страх от осъществяването й у Б. и К.. Моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия за невинен и го оправдае по повдигнатото обвинение за закана с убийство.

          ПОДСЪДИМИЯТ С.С.Х. не се признава за виновен. В обясненията си сочи, че обвинението е инсценировка и се дължи на показанията на свидетели, които лъжесвидетелстват с намерение да го злепоставят. Моли съда да бъде оправдан.

          СЪДЪТ, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

          Свидетелят И.Т.Б. обитавал наследствена къща в гр. Л., на ул. ..., №..., заедно с приятелката си Г.В.К.. Видно от приетата като доказателство служебна бележка /л.49 от ДП/, недвижимият имот е деклариран като собственост на С.Х.Т., С.И. Дончева, Д.И.М., С.Н.Б., К.Н.Б. и Х.Г.Г., които не живеят в имота. Имотът се ползвал от св.Б., който посочва, че къщата му е предоставена за живеене от неговата леля, която живее в Г.. В съседство, в къща на № 3 от улицата, живеел и С.С.Х..

          На 11.08.2009г. около 23.00 часа И.Б. и Г.К. били в дома си. Двамата чули как С.Х. бил на покрива на къщата, в която живеели, от където ремонтирал своя дом. Б. излязъл и обърнал внимание на Х., че времето не е подходящо за работата му. Х. слязъл доброволно от покрива, поговорили с Б. и след като изпушили по цигара, се прибрали в домовете си.

          След 02.30 часа на 12.08.2009г. И.Б. и Г.К. чули шум от чупене на стъклата на стаята, в която спели. Видели подсъдимия да троши стъклата на дома, в който живеели, като в едната си ръка държал някакъв твърд предмет, а в другата пистолет. Ведно с тези си действия, С.Х. се заканвал и на двамата, че ще ги убива, обиждал К., наричайки я „...”. В съдебно заседание, проведено на 10.06.2011г. св.Б. сочи: „…Двамата с К. спяхме. Към 2.30 часа С. начупи с пистолет прозорците. Пистолета беше насочен към нас. Викаше: „Ще ви ... майката, копелета мръсни, ще ви убия… Г. се уплаши, трепереше, разрева се.” Изпитах страх. Избягахме в двора и извикахме полиция.” Свидетел на действията на Х. станала и съседката Е.Г.К.. К. видяла Х. да чупи стъклата на прозорците на Б. с желязо. Чула Б. и Г. да викат за помощ. В показанията си дадени в съдебно заседание на 10.06.2011г. К. сочи: „Като чух да се чупят прозорците, видях Г. и И.. И. викаше помощ. Повече Г. викаше. .. Г. отдолу под леглото беше, плачеше, трепереше. И. беше уплашен.”

          След като прекратил заплахите и чупенето на стъкла, Х. се прибрал в дома си. На място бил изпратен автопатрул на РУ на МВР Г.О. в състав Е.И. и К.И.. В съдебно заседание, проведено на 11.04.2011г. св.И. сочи: „Когато отидохме, бяха уплашени, особено момичето. Тя дори не посмя да излезе от къщата. Като видя, че сме ние, тогава излезе.”. Пред полицейските служители, Б., който бил афектиран от действията на съседа си и това, че не искал да излезе от къщата си, счупил с камък предното панорамно стъкло на товарния автомобил на С.Х., за което е наказан с присъда по НОХД № 46/2010г. по описа на ГОРС за престъпление по чл.216, ал.4, във вр. с ал.1 от НК, влязла в законна сила на 05.05.2010г.

          В хода на разследване е проведено претърсване и изземване в дома, обитаван от С.С.Х. и е открит пистолет. От заключението на назначената балистическа експертиза, отразена в протокол № 487/07.10.2009г. се установява, че пистолетът е технически неизправен и негоден за произвеждане на изстрел.

          Подсъдимият отрича да е извършил описаните действия.

          От заключенията на двете съдебно – психиатрични експертизи, които съдът възприе като компетентни и обосновани, се установява, че С.Х. страда от диссоциално личностово разстройство. Наблюдава се емоционално – волева неустойчивост с асоциални прояви.Същият може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

          Събраните данни за личността на С.Х. го характеризират като лице с трайно установено поведение, насочено към неспазване на обществените порядки. Същият не се ползва с добро име в обществото по местоживеене, агресивен по характер /характеристична справка – л.16 от ДП/.

Подсъдимият е осъждан многократно за престъпления от общ характер, като с определение по ЧНД № 313/2009г. по описа на ГОРС е оставена без уважение молбата му за съдебна реабилитация по отношение на осъжданията по НОХД № 549/97г., НОХД № 449/99г., НОХД № 285/2000г. и НОХД № 649/00, всички на ГОРС.

С присъда № 330/16.06.2010г. по НОХД № 463/2010г. по описа на ГОРС, потвърдена с решение от 30.11.2010г. по описа на ВТОС, С.С.Х. е признат за виновен за извършено на 10.02.2010г. престъпление по чл.343в, ал.1 от НК и му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от една година, считано от датата на отнемане на СУМПС. Присъдата е влязла в сила на 30.11.2010г.

Видно от писмо на Затвора – Л. изх. № 937/2010/21.06.2011г. в периода от 22.12.2010г. до 21.06.2011г. С.Х. е изтърпял наказанието от шест месеца лишаване от свобода по присъда по НОХД № 463/2010г. по описа на ГОРС.

Горната фактическа обстановка се установи от показанията на свидетелите И.Б., Е.К., К.И., С.Х., И.Д. и Д.М., дадени в хода на съдебното следствие, от показанията на свидетеля Е.И., дадени по същото дело пред друг състав на съда – по НОХД № 332/2010г. на ГОРС и приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.4, пр.1 от НПК, заключението на балистичната експертиза, заключенията на двете съдебно – психиатрични експертизи, както и от останалите приложени по делото писмени доказателства.

Съдът дава вяра и кредитира като достоверни показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни, логични и непротиворечиви. Показанията на свидетелите И.Б., Е.К. и К.И. взаимно се допълват и пресъздават факти, които съответстват помежду си. Показанията на тези свидетели изясняват механизма на извършеното деяние и опровергават обясненията на подсъдимия Х., които съдът приема за защитна версия. В показанията на свидетелите И.Д., Д.М. и С.Х. не се сочат факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за безспорно установено, че подсъдимия С.С.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК и следва да се ангажира наказателната му отговорност.

От обективна страна подсъдимият устно е обективирал пред пострадалите И.Б. и Г.К. намерение, че ще извърши престъпление против личността им, а именно – убийство. Ирелевантно за съставомерността на това деяние е дали в момента на така обективираното намерение деецът е имал или е липсвало оформено у него решение да извърши убийство, за което се е заканил и да действа в осъществяване на едно вече взето решение. От обективна страна, при така отправената закана: „Ще ви убия” е създадена възможност за възбуждане у всяка от жертвите на основателен страх от извършване на престъплението. Пострадалите са били в полусънно състояние, а подсъдимият е бил снабден с предмети, годни да засегнат физически пострадалите. Освен това психичното състояние на субекта е могло да направи вероятно бързото вземане на такова решение. При преценката на възможността за възбуждане у всяка от жертвите на основателен страх от извършване на престъплението съдът съобрази конкретната обстановка – нощно време, начина, по който е отправена заканата – напълно изненадващо нахвърляне върху пострадалите и с пистолет в ръка, който е възприет от пострадалите, както и психичното състояние на дееца, който е бил видимо афектиран и чупел стъклата на прозорците. Законът има предвид само възможността за възникване на основателен страх у пострадалия при така изброените обстоятелства, като не е необходимо той действително да се е уплашил и да е променил поведението си вследствие на такава уплаха /в този смисъл Тълкувателно решение № 53 от 18.09.1989г. по н.д. № 47/1989г./. Престъплението, извършено от Х. е довършено в момента, в който Б. и К. са възприели заканата с престъпление, т.е. когато обективираното от дееца намерение за извършване на престъпление против личността на заплашените е достигнало до тяхното съзнание. Не е необходимо потърпевшите действително да са се изплашили, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а не след определено време. Поради това, несъстоятелни са доводите на защитата, че у Б. не е бил възбуден основателен страх от осъществяване на заканата, тъй като Б. пред полицейски служители е счупил стъклото на буса на подсъдимия, за което на последния е реализирана наказателна отговорност. От друга страна от показанията на свидетелите Б., К. и И. безспорно се установява, че Б. и К. са били изплашени. К. дори плачела, треперела и се криела под леглото. По – късно дори не смеела да излезе от къщата.

От субективна страна подсъдимият е действал умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Съзнавал е, че думите му представляват отправена към пострадалите заплаха с престъпление срещу личността на всеки един, а именно с убийство. Съзнавал е, че заканата с това престъпление се възприема от пострадалите и че у последните може да възникне основателен страх за осъществяване на престъплението. Във волево отношение подсъдимият е целял заплахата да бъде възприета от Б. и К. и същите да изпитат страх от нейното осъществяване. В този смисъл деецът е предвиждал общественоопасния характер на деянието, общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.

Причините за извършване на престъплението се коренят в ниската правна култура на подсъдимия, желанието му за противозаконна саморазправа, без съобразяване със съществуващия правен ред.

При индивидуализация на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът съобразно разпоредбата на чл.54 от НК обсъди обществената опасност на деянието и личната такава на дееца, както и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.

Обществената опасност на деянието е  около средната за този вид престъпления.

          Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като завишена. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете психичното здраве на подсъдимия, който страда от диссоциално личностово разстройство. Отегчаващи вината обстоятелства се явяват миналите осъждания на дееца за умишлени престъпления от общ характер и лошите характеристични данни. Изложеното налага определяне на наказание около средния предвиден в закона размер. Като съобрази, че с присъда по НОХД № 332/2010г. по описа на ГОРС, отменена по жалба на подсъдимия, на последния е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода, и при повторно разглеждане на делото съдът не може да увеличава този размер, тъй като не е имало протест на прокурора, съдът наложи на подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК наказание ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като постанови наказанието да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип /на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, във вр. с §3, ал.1, т.2 от ДР на ЗИНЗС/.

Настоящата инстанция счита, че са налице основанията на чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК за определяне на подсъдимия на едно общо наказание, най – тежкото измежду наложените по НОХД № 463/2010г. на РС – Г.О. и настоящата присъда по НОХД № 84/2011г. на РС – Г.О., тъй като деянията са извършени в съотношение на реална съвкупност, а именно, съответно на 10.02.2010г. и на 12.08.2009г., като присъдата по НОХД № 463/2010г. на РС – Г.О. е влязла в сила на 30.11.2010г., а присъдата по НОХД № 84/2011г. на РС – Г.О. е постановена на 07.09.2011г. Поради това съдът определи на Х. едно общо наказание, най-тежкото измежду наложените с присъда по НОХД № 463/2010г. на РС – Г.О. и настоящата присъда по НОХД № 84/2011г. на РС – Г.О., в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като наказанието изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 25, ал.1 , във вр. с чл. 23, ал.2 от НК съдът присъедини към определеното на Х. общо наказание лишаване от свобода, наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от датата на фактическото отнемане на СУМПС, наложено с присъда по НОХД № 463/2010г. на РС – Г.О..

На основание чл. 25, ал.2 от НК съдът приспадна изцяло от определеното за изтърпяване общо наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изтърпяното от Х. наказание лишаване от свобода по присъда по НОХД № 463/2010г. по описа на РС – Г.О., в периода от 22.12.2010г. до 21.06.2011г.

 По отношение на веществените доказателства - 3 /три/ броя парчета стъкло със засъхнала по тях червеникаво-кафява течност; памучен тампон с проба от капки засъхнала червено-кафява течност, съдът постанови да се унищожат, след влизане на присъдата в сила.

По отношение на веществените доказателства - 1 /един/ брой очила, с две стъкла, кафяви рамки, с надпис от вътрешната страна на рамката С0МЕТ 1.055 54 18 90 и старинно оръжие - пистолет, с дървена дръжка, кафява на цвят, открит ударник, метален обков от жълт метал с орнаменти / цев с дължина 19 сантиметра, с форма на осмостен и диаметър на отвора при дулото 14 милиметра, без идентификационни номера/, съдът постанови да се върнат на подсъдимия, след влизане на присъдата в сила.

          При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати по сметката на ГОРС  направените по делото разноски в размер на 397.60 лв., както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: