ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 188
гр. гр. София, 26.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Георгиева
Членове:Румяна Г. Илиева
Даниела Б. Врачева
като разгледа докладваното от Галя Ив. Георгиева Въззивно частно
наказателно дело № 20221010600070 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.
С определение, постановено в съдебно заседание на 06.01.2022 г. СНС,
19-ти състав, по НОХД № 3442/2021 г. е прекратил съдебното производство
по делото и върнал обвинителния акт на прокуратурата за отстраняване на
съществени процесуални нарушения, които са отстраними, но са довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимите И.П., П.С. и Р. М..
Против това определение е постъпил частен протест, с който
специализираната прокуратура иска отмяна на атакуваното определение и
връщане на делото на СНС, 19-ти състав, който да продължи
съдопроизводствените действия.
В протеста са поддържат оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на съдебния акт. Прокурорът твърди, че поставения от
първата инстанция съдебен акт е в противоречие с фактите и обстоятелствата,
изложени в акта на прокурора. Излага няколко пункта, с които изразява
несъгласие, а именно: счита, че диспозитивът на обвинението срещу
подсъдимите М. и П. по пункт 1 не може да бъде възприет като неясен и
несъответен на закона и практиката по отношение на продължаваните
престъпления. Счита, че в този диспозитив са посочени необходимите
съставомерни признаци на деянието по чл.316, вр. чл.308 или чл.309 НК.
На второ място прокурорът не се съгласява с възприетия от състава на
СНС извод, че в обстоятелствената част на обвинителния акт изложените
факти за улесняващото документно престъпление са изключително неясни и
диапозитивът не допринася за отстраняване на тази неяснота. Изразява се и
несъгласие със становището на първоинстанционния съд, че действията на
1
всеки един от подсъдимите не са описани ясно и не са разграничени, както и
досежно упреците, касаещи изпълнителното деяние „ползвал“.
Прокурорът изразява несъгласие в протеста и по отношение в
твърдяното определение на СНС за наличие на неясноти по отношение на
присвоителните деяния, извършени на 09.01.2014 и на 10.03.2014 г. В
протеста се атакува и твърдяната от СНС неяснота по отношение на това как
представени на 10.03.2014 г. документи са улеснили присвоително деяние,
извършено на 09.01.2014 г., т.е. представянето на документите пред Отдел
„Бюджет, финансово стопанска дейност и административно обслужване“ при
ОБЩ. П. е след извършване на присвоително действие на 09.01.2014 година.
Следващото четвърто несъгласие изразено в протеста на
специализираната прокуратура касае изводите на съда по отношение
обвинението на подсъдимата П. за престъпление по чл.202 НК, улеснено с
документно престъпление по чл.316 НК.
Несъгласие се изразява и касателно в това, че съдът с определението си
от разпоредително заседание е възприел изводът, че не било ясно ползването
на кои неистински документи кое деяние от продължаваното престъпление са
улеснили и твърдението, че било невъзможно ползването на едни и същи
неистински документи да улеснява две или повече деяния, включени в едно и
също продължавано престъпление.
Шестото на оплакване на прокурора касае извода на съда за допусната
неяснота в обстоятелствената част на обвинителния акт по отношение на
обвиненията на подсъдимите Л. П. и Р.М. по пункт 2 и на подсъдимия П. С..
Прокурорът счита, че неправилно съдът е счел, че няма яснота по отношение
на това с кои действия подсъдимите са действали като помагачи на
длъжностно лице, както и кои са действията, с които те са отстранили спънки
на извършителя и по този начин са го подпомогнали в основната му дейност
като извършител в присвояването.
Седмият пункт от оплакванията в протеста изразява несъгласие на
прокурора от СП с констатацията, че е налице противоречие относно важни
факти и обстоятелства, като се сочат тези на л.32 и л.33 от обвинителния акт
и диспозитива на обвинението и касаят според обвинителния акт дейността
на подсъдимият П.С. и договор от 31.05.2016 г., подписан лично от него.
Съдът според прокурора неправилно възприел фактите, посочени на л.57 от
обвинителния акт, където се твърди, че подписът под този договор не е
положен от подсъдимия П.С..
В протеста се изразява несъгласие относно твърденията в атакувания
съдебен акт, че Специализираната прокуратура не е изпълнила указанията и
не отстранила процесуалните нарушения, установени при предишно връщане
на делото.
Излагайки подробно описаните несъгласия на изводите на
първоинстанционния съд, прокурорът от Специализираната прокуратура
моли със съдебния си акт АСНС да отмени определението и да приеме, че
2
протестът е основателен.
Възражения против протеста и срока по НПК е постъпило от адв. ЕМ.
Н. – защитник на подсъдимия П.С.. Поддържа се становище, че
определението на СНС е напълно обосновано и законосъобразно, и правилно
са преценени констатираните пропуски при изготвянето на обвинителния акт.
Във възражението адв.Н. е взела становище подробно по всички пунктове, в
които прокурорът от Специализираната прокуратура и изразил конкретни
недоволства от съдебния акт. Защитата акцентира на изискванията на ТР
2/2002г. на ОСНК
Моли определението на СНС да бъде потвърдено, тъй като протестът според
защитника се явява неоснователен.
АСНС като се занима с оплакванията в протеста и възражението на адв.
Н., като защитник на подсъдимия С. приема следното:
Протестът е допустим, подаден е в срок и е съответен.
Възражението на адв. Н. също е допустимо и постъпило в законния срок.
Определението на СНС е постановено в разпоредително заседание в
процедура по чл.248-249 НПК.
За първи път обвинителен акт против подсъдимите М.,С. и П. е бил
внесен на 17.08.2018г., въз основа на който е било образувано НОХД №
2611/2018г., по което СНС е прекратил съдебното производство в РЗ и върнал
делото на СП. Определението е влязло в сила на 21.12.2018г., когато е
постановено определение №196 по ВЧНД 582/2018г. на СНС, трети въззивен
състав. ОА е бил върнат поради упреци по отношение липсата на
конкретизиране на предмета на обвинението, свързано с отделени материали
свързани с обвинения за други престъпление включително и такива по чл.304
а НК за подс. С. и по чл.302 НК за подс.М..
Повторно обвинителен акт е бил внесен против подсъдимите на
08.12.2020г., въз основа на който е образувано НОХД № 3456/2020г., 9 състав.
Съдебното производство отново е било прекратено в РЗ с влязло в сила
определение на 07.06.2021г., когато е било постановено Определение №99 по
ВЧНД № 134/2021г. първи въззивен състав. Отново основание за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СП са били
допуснати съществени отстраними процесуални нарушения ограничили
правото на защита на тримата подсъдими.
АСНС в своя съдебен акт изрично е подчертал, че не споделя упреците
на СНС за наличие на противоречия във фактите относими към обвинението
по чл.202 ал.1 т.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл.20 ал.4 от
3
НК за подс.С. и П., като е било констатирано липса на конкретизация на
помагаческата дейност на двамата.
Изхождайки от константната практика на ВКС предходният състав на
АСНС е посочил, че е налице подробна фактическа обосновка на
присвоителните действия, като не се налага да се установяват актовете на
разпореждане с присвоените суми.
Изрично в мотивите на определението си въззивният състав по ВЧНД
134/2021г., чието определение е окончателно е посочил, че и по отношение на
второто присвоително деяние, за което има повдиганото обвинение на подс.
Р.М. и подс.И.П. по чл.202 ал.1 т.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.26 ал.1 във вр.
с чл.20 ал.2 и чл.93 т.1б“б НК за подс.М. покрива всички стандарти „..за
валидно, годно и ясно формулирано обвинение..“ Що се отнася до
помагаческата дейност по това обвинение за подс.П. АСНС с посочения
съдебен акт е приел, че липсва фактическа конкретизация на дейността на
подс.П. по отношение на правната квалификация „.. и по друг начин“ –чл.20
ал.4 пр.последно. Същото е приел въззивният съд и по отношение на
помагаческата дейност на подс. С. - съучастник, помагач на подс.М. в
присвоителното престъпление.
Указания са дадени във връзка с обвинението по чл.316 от НК, което е
улесняващо за престъпленията по чл.202, ал.1, т.1 от НК за подс.Р.М. и И.П.,
защото прокурорът не бил посочил персонално и поименно лицата получили
документите в Дирекция „Бюджет, финансово стопанска дейност и
административно обслужване“, което е преценено като пропуск при
повдигане на обвинението и привличане на подсъдимите лица като
обвиняеми.
Като несъстоятелни са посочени препоръките отправени от СНС за
изясняване на фактите, свързани с това кога подс.М. се е ползвал от
неистински частни и официални документи касаещи договора със
„С.И.“ООД и „К.А.С. ЕООД и как са представени в Дирекция “Бюджет,
финансово стопанска дейност и административно обслужване“. Прието е, че
изчерпателно и в достатъчна степен в ОА е описана фактологията на
присвоителното престъпление на подс.М. и тази свързана с улесняващото
престъпление по чл. 316 НК. Прието е, че коректно и пълно са изложени в ОА
фактите по отношение на втората сума от договора с „К.А.С. ..“, сключен на
10 март 2014г. ЕООД.
Със същия съдебен акт, потвърдила връщането на ОА за втори път на СП
,въззивната инстанция е приела, че неяснота и непълнота във фактите и
обстоятелствата има по отношение на обвинението за присвояване на сумата
от 1200 лева на 09.01.2014г. и улесняващото го престъпление по чл.316 от
НК. Дадени са указания, че за всяко от престъпленията включени в
продължаваната престъпна дейност на подсъдимите следва да има факти
очертаващи съставомерните признаци на деянието от обективна и субективна
страна.
4
Може да се приеме от прочита на мотивите по цитираното предходно
произнасяне на АСНС, че препоръки и указания съдилищата са дали в насока
да се изложат факти очертаващи съставомерните признаци на чл.220, ал.1 НК.
С оглед оплакванията в протеста, възражението на защитата,
депозирано от адв. Н. и приетото в определението на СНС, че при поредното
внасяне на обвинителния акт СП не е изпълнила преди това дадени указания
от съдилищата при предходни процедури по чл.249 ал.3 НП. Като колективна
теза в РЗ на защитата и на тримата подсъдими е поддържала становище, че
при третото внасяне на ОА не са изпълнени преди това дадените указания от
съда.
Според внесения за трети път обвинителен акт подсъдимите са
обвинени в следните престъпления:
Подсъдимият Р.М.:
- по чл.202 ал.1 т.1, вр. с чл. 201, вр. с чл.26 ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр.
чл.93, т.1 б.“б“ от НК.
- по чл.202, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. 26, ал.1, вр. чл.20, ал.2,
вр. ал.1, вр. чл.93, т.1, б. „б“ от НК.
- по чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК.
- по чл.248, ал.3, вр. ал.2 от НК.
- по чл.220, ал.1, вр. чл.93, т.1, б. „б“ от НК.
Подсъдимият П. СТ. СТ.
по чл.202, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4,
вр. АЛ.1 от НК
Подсъдимата ИЛ. Г. П.
-по чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.26, мл. Чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК.
-по чл.202, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1, вр.чл.201, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4,
вр. ал.1 от НК.
-по чл.202, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1, вр. чл. 20,
ал.4, вр. ал.1 от НК.
-по чл.308, ал.7, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК.
В поредното РЗ несъмнено съдът има право и задължение самостоятелно
и отново да прецени годността на обвинителния акт да даде начало на
съдебната фаза на наказателния процес и да направи нова преценка на
5
спазването на процесуалните правила, които гарантират правото на защита на
подсъдимите на ДП. За да прекрати съдебното производство и да върне
делото на СП СНС е приел, че на ДП са допуснати съществени, но
отстраними процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на
тримата подсъдими. Като такива СНС е приел следното:
За съществено процесуално нарушение СНС е намерил изписването в
диспозитива на улесняващото престъпление – длъжностно присвояване по
отношение на подсъдимия М. и подсъдимата П. в пункт 1 от ОА. Намерил е
неяснота и несъответствие на закона и практиката по отношение на
квалификацията на продължаваното престъпление. Това несъответствие се
изразява в разлика между квалификацията по тежкия престъпен състав по
точно по чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК, но съдът е
намерил, че неправилно са квалифицирани всяко едно от множеството
престъпни деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, за
които задължително също следва да бъдат посочени елемент на състава
такива, каквито изисква нормата на чл.202, ал.2, т.1 от НК. Съдът е намерил
и е констатирал, че в диспозитива за всяко едно деяние, включено в състава
на продължаваното престъпление с улесняващо документно такова следва да
се посочат и съставомерните признаци на конкретното документно
престъпление, което е улеснило присвояването, като изискването на
първоинстанционния съд и претенциите към обвинителния акт е да се
посочат дата, място, лице, което е ползвало документът с невярно
съдържание, както и пред кого е ползван този документ, а също и да се
посочи какво е целяло това престъпление, ако прокурорът счете, че е налице
правна квалификация на улесняващото престъпление по чл.316, вр. чл. 309 от
НК. Това първоинстанционния съд е посочил, че го изисква във връзка с
посочване и установяване по категоричен начин на квалифицирания състав на
длъжностното присвояване по чл.202, ал.1, т.1 от НК, за което обвинения
имат както М. така и П. за различни форми на съучастие - подс.М. като
извършител и длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.Б от НК ,а
подс.П. като помагач.
На второ място като недостатък в обвинителния акт СНС е изложил
твърдения за неяснота във фактите, които очертават обективния и субективен
състав на улесняващото документно престъпление и за които е счел, че са
изключително неясно изложени от държавното обвинение с оглед и
констатираните пропуски в диспозитива на ОА по отношение на
подсъдимите М. и П.. Т.е. това касае съучастието им в присвоителното
деяние по обв. по чл.202 ал.1 т.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с
чл.20 ал.2 и чл.93 т.1 б.“б“ за М. и чл.20 ал.4 за П.. Като конкретна неяснота
съдът е посочил противоречие между датата на извършване на улесняващото
престъпление /документно/ от страна на подсъдимата П., която е представила
6
на свидетелката Г. неистински документи, във връзка с подписания от
подсъдимия М., в качеството му на кмет договор и в каквато връзка
подсъдимият М. е разпоредил и плащане. Описанието на улесняващото
документно престъпление по преценка на първоинстанционния съд не е ясно
и не дава възможност да се направи категоричен извод кой от двамата
подсъдими М. или П. са осъществили състава на това улесняващо
престъпление и доколко подсъдимият М. е ползвал този документ при
извършване на длъжностното присвояване, т.е. не е ясно с какви свои
действия той е осъществил част от изпълнителното деяние на
квалифицираното деяние – присвояване от длъжностно лице. Намерено е
противоречие във фактическата обстановка на л.21 от обвинителния акт,
касаещо действията на всеки един от двамата съучастници в престъплението
присвояване М. и П. – извършител и помагач. Продължавайки разсъжденията
си в тази насока първоинстанционния съд е анализирал и фактите, касаещи
престъплението свързано с договор по № .../2013 г., където отново е открил
неясноти във връзка с извършване на улесняващото престъпление. В тази
престъпна дейност, която също е квалифицирана за М. по чл.202, ал.2, т.1 от
НК, вр. чл.26, ал.1 и вр. чл.20, ал.2 от НК за П. вр. чл.20, ал.4 от НК е прието,
че присвоителните деяние, едното на 09.01.2014 г., а другото на 10.03.2014 г.,
като в същото време в обвинителния акт е прието, че тези деяния са били
улеснени с документни престъпления, извършени от П. на 10.03.2014 г., които
са били представени в ОБЩ. П. и ползвани от подсъдимия на същата дата
10.03.2014 г. пред отдел „Бюджет, финансово стопанска дейност и
административно обслужване“ при ОБЩ. П.. В тази насока критиката е как
документи, които са създадени през м.март 2014 г. и са ползвани на същата
тази дата са улеснили, извършване на 09.01.2014 г. – присвоителни деяния. В
обвинителния акт е прието, че документът е създаден и използван след
присвояване на определена сума, което е част от деянията, включени в
продължаваната престъпна дейност, касаеща извършване на плащане по
договор № 217/2013 г. Освен това първоинстанционния съд е приел, че е
невъзможно един документ да улеснява извършването на две присвоителни
деяния и поради тази причина, кой е другият документ улеснил деянието на
10.03.2014 г. – присвояване по квалифициращия състав на чл.202, ал.2, т.1 от
НК.
На следващо трето място СНС е обосновал изводът за наличие на
съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване
правата на подсъдимите лица П., М. и С., като е констатирал, че липсва
конкретизация в диспозитива на обвинението, конкретно описание в какво се
изразява отстраняването на спънки и кои спънки е отстранил подсъдимият С.,
като е подпомагал длъжностното лице – кмета на общината да осъществи
длъжностното престъпление – присвояване. Първоинстанционният съд е на
становище, че такива факти не са посочени и в обстоятелствената част на
обвинителния акт, т.е. изначало държавното обвинение не е наясно с това, в
7
какво се изразява дейността на помагач на подсъдимия П.С., а от там и неясно
става за самите подсъдими, които са обвинени в една обща съучастническа
дейност, какъв точно е предмета на обвинението им, което е тяхно основно
право да научат в какво държавното обвинение ги обвинява.
На четвърто място посоченото от СНС като съществено процесуално
нарушение и ограничаващо правата на подсъдимите е неяснотата във
фактическата обстановка, касаеща обвинението на подсъдимия П.С. в
качеството му на съучастник и помагач на подсъдимия М., заедно с
подсъдимата П. в присвоителното деяние поради наличие на съществено
противоречие във фактите,които очертават изпълнителното деяние, а именно
момента – датата на сключване на договора между „Б.г.“ ООД и „А. – С.“
ООД.
Настоящата инстанция ще спре вниманието на оплакванията в протеста,
касаещи тези четири пункта като опорни точки на съдебния акт, с който
съдът е постановил прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на Специализираната прокуратура за отстраняване на тези
констатирани нарушения. В останалата част съдебният акт не е протестиран,
не са оспорени изводите със съответни жалби на подсъдимите, т.е.
подсъдимите са останали доволни от изводите на съда, с които част от
възраженията им не са били приети за основателни и съвсем естествено в тази
част няма и протест. С изложеното по-горе АСНС очертава границите на
въззивната проверка, която е предизвикана от съответен протест на
прокурора. След като анализира констатациите на СНС, АСНС ще изложи и
констатации във връзка със служебната проверка, която е задължително да се
осъществи в рамките на това производство.
АСНС споделя изводите на Специализирания наказателен съд относно
объркване и неточности в изписване на диспозитивите на престъпленията, в
които подсъдимите са обвинени. Прочитът на обвинителния акт сочи на
описание на изключително подробни факти, от които би могло да се извлече
извод за това, че е налице престъпната дейност на подсъдимите М., С. и П..
Диспозитивите обаче са тромави, неясни и не добре конкретизирани така, че
когато се четат не може да стане ясно точно в какво престъпление всеки един
от тях е обвинен и в какво се изразява съучастническата му дейност.
Обстоятелствената част на всеки обвинителен акт е предназначена за това
прокурорът след приключване на ДП да изложи ясна, последователна,
стройна фактическа обстановка /разказ/ на престъпната дейност на
обвинените от него лица, след което към този разказ да отнесе и да успее да
квалифицира деянията по текстовете на НК в особената част на Закона, които
следва да са съответни на тези, отразени в постановленията за привличане на
обвиняемите лица да ДП. Длъжен е да посочи всички обективни и субективни
8
признаци в рамките на изписания в НК престъпен състав или фактите,
изложени в разказа на прокурора за престъпната дейност на всеки един
подсъдим трябва да са относими към изпълнителното деяние на
престъпленията, в които са обвинени и да е ясно какво е субективното
отношение на всеки един от извършителите. Обемът на изписаното в
обстоятелствената част на обвинителния акт не е гаранция за това, че
прокурорът е успял да изпълни задължението си в рамките и в стандартите,
които ТР № 2/2002 г. на Общото събрание на наказателната колегия на ВКС е
въвело като задължителни изисквания за коректност на обвинителния акт и
законосъобразност на същия.
Настоящата съдебна инстанция намира, че основният проблем по
делото, по което се констатира няколкократно връщане на обв. акт на
прокурора е твърде елементарен като факт, но особено съществен. Прочитът
на обвинителния акт в неговата обстоятелствена и диспозитивна част и
цялостната му оценка налага извода за това, че за държавното обвинение
липсва категоричност и яснота какви точно обвинения с оглед
доказателствата и изложените факти следва да бъдат повдигнати на всеки
един от подсъдимите, как да бъдат изписани и конкретизирани отделните
деяния, за да бъдат разбрани от подсъдимите още на фаза ДП. Навсякъде този
проблем е породен още със създаване на постановленията за привличане на
обвиняемите лица - т.15, т. 51, т.90 от ДП.
Диспозитивите на обвиненията са преписани или копирани в
обвинителния акт в мотивната му и диспозитивната му част като това се
повтаря многократно. Прочитът на тези постановления сочи на извода, че
некоректно са изписани диспозитивите, за да се посочи точно и ясно на едно
обвиняемо лице на какво престъпление трябва да отговаря и за какво
престъпление следва да организира защитата си. Държавното обвинение е
длъжно да формулира правилно, законосъобразно и ясно диспозитива на
обвинението, съобразено със специалната част на НК. АСНС споделя
констатациите направени от първата инстанция в тази насока.
По отношение и на тримата подсъдими Р.М., И.П. и П.С. грешките са
абсолютно едни и същи и те основно се отнасят за деянията по чл.202, ал.1 и
ал.2 от НК за подсъдимите М. и П. и по чл.202, ал.2 от НК за подсъдимия С.,
като се чете обвинителния акт в неговата цялост и постановленията за
привличане е налице фрапиращо объркване и неяснота дали подс. Р.М. и
подс. И.П. са обвинени в извършване на по две присвоителни деяния по
чл.202, ал.1, т.1 и чл.202, ал.2, т.1 от НК в различна форма на съучастие на
двамата и дали отделно от това са привлечени да отговарят за престъпления
по чл.316 за подс. Р.М. и по чл.308, ал.7 за подс. П.. Настоящата инстанция
отново подчертава, че дългите, объркани и без всякаква системност на
подреждане на диспозитиви все още не означават качествено и
законосъобразно привличане на дадено лице, като обвиняемо такова /виж
9
изписването на обвинението на стр.75 от обв. акт, абз.2 до стр.83,
абз.последен/. Не става ясно от обвинителния акт в диспозитивната и
обстоятелствената му част дали в състава на престъплението по чл.202, ал.1,
т.1 и чл.202, ал.2, т.1 от НК за двамата подсъдими М. и П. са изписани
елементите на улесняващото престъпление в пълен обем, с изпълнителните
деяния и конкретните използвани официални, неистински документи с цел да
бъдат ползвани или по отношение на тези този подсъдим има повдигнати и
отделни обвинения за престъпления по чл.316, вр. чл.308 от НК за подс. М..
За правилна АСНС намира констатацията на първостепенния такъв
относно изписване на диспозитива на тези обвинения, за които прокурорът
счита, че са извършени при условията на продължавано престъпление по
смисъла на чл.26 ал.1 от НК. За тримата подсъдими това касае
престъпленията по чл.202, ал.1, т.1 НК за подс. М. и подс. П. и по чл.202 ал.2
т.1 НК за тримата. Продължаваната престъпна дейност е присвояване.
Следователно за всяко деяние от това продължавано престъпление
прокурорът следва да посочи обективните и субективни признаци, в това
число и квалифициращия признак по ал.1 т.1 на чл.202 НК /кое е
престъплението, което е улеснило извършването на присвоителнвата
дейност/ и по чл.202 ал.2 т.1 /големи размери/. Никъде в обвинителния акт,
дори в обстоятелствената му част, не се коментират квалифициращите
признаци на присвоителните деяния на тримата подсъдими.
Същото се отнася и досежно изписване на диспозитива на
улесняващите престъпления, за които е приета квалификация на
продължавано престъпление. В същото време в обстоятелствената част на ОА
следва да бъдат описани и посочени всички фактиески положения относими
към състава и на улесняващите престъпления. В тази насоча СНС е изложил
подробни съображения в мотивите си, които АСНС възприема изцяло като
правилни и съответни на изискванията, въведени в ТР 2/2002г. ОСНК на НК
на ВКС.
Правилен е извода на първостепенния съд и относно констатираните
противоречия, касаещи присвоителната дейност на подс. М. в съучастие с
подс. П. за времето от 02.12.2013 г. до 10.03.2014г. и времето на част от на
подпомагащото престъпление очевидно по чл.316 НК. В частност това касае
тезата и твърдението на държавното обвинение, намерило израз диспозитива
на обвиненията, че деяние, свързано с присвояване на пари от ОБЩ. П. на
09.01.2014г. е улеснено с деяние, представляващо документно престъпление
извършено на 10 март 2014г.- т.е. след присвояването.Улесняващото
престъпление следва да предхожда или да е извършено с основното
престъпление.Това е логическото изискване на материалния закон и смисъла
на правната норма под която са подведени да отговарят подсъдимите М. , П. и
С..
Наистина делото е с голяма фактическа и правна сложност. На ДП са
събрани обем от доказателства - гласни, писмени, изготвени са експертизи,
10
иззети са веществени доказателства.Обвинителният акт без приложенията е
от 129 страници. Въпреки обема от доказателства, посочването и
изброяването неколкократно, дори в диспозитивите на обвиненията, събрани
доказателства, ИЗПОЛЗВАНИТЕ доказателствени средства, прокурорският
акт не е логичен и последователен. АСНС намира, че основният недостатък
на този обвинителен акт се изразява в това, че същият не е подреден, логичен
и последователен в обосноваване на обвинителната теза по всичките
обвинения на тримата подсъдими и обосноваване на съставите на
престъпленията от обективна и субективна страна. Не е достатъчно само да се
изредят и посочат доказателствата, събрани на ДП и отчасти действия
извършени от тримата подсъдими. Задължение на прокурора е в
обстоятелствената част на обвинителния акт да опише фактически
извършените действия свързани с изпълнителните деяния по всяко от
обвиненията, да посочи по какъв начин всеки от подсъдимите е участвал в
престъпленията, за които е обвинен, както посочи от кои доказателства се
подкрепя всяко от обвиненията по отделно. Длъжен е да посочи с кои свои
действия подсъдимите са участвали като извършител за подс. М. и помагач за
останалите двама подсъдими- П. и С.. Правилна е констатацията на СНС, че в
ОА липсва конкретика и яснота по отношение на това помагачите на
извършителя на присвояването длъжностното лице кмет на ОБЩ. П. подс.М.
- подс.С. и подс.П. с кои свои действия са отстранявали спънки в общата им
престъпна дейност и с кои други свои действия са подпомагали извършителя.
Доказателствата събрани в хода на всеки наказателен процес имат стойност
само когато прокурорът съумее да посочи конкретно всяко обвинение от кои
доказателства е подкрепено. Противното води до неяснота на обвиненията и
ограничаване на процесуалните права на обвиняемите лица. Именно за това
законът-НПК е поставил като основно право на всяко обвиняемо лице, това
по чл.55 ал.1 пр.1 от НПК- да научи в какво престъпление е привлечен и въз
основа на какви доказателства. Обвинителният акт поставя края на
досъдебното производство и началото на съдебната фаза на наказателния
процес.Това е актът, с който държавното обвинение има възможност да
изложи фактическото обвинение, като посочи фактите и обстоятелствата,
които очертават фактическите състави на обвиненията, за които подсъдимите
М.,С. и П. са привлечени като обвиняеми и да им посочи конкретно въз
основа на кои доказателства ги обвинява, като ясно, последователно, логично,
правно релевантно опише фактическата обстановка, която е приел за
установено за всяко от деянията, както от обективна, така и от субективна
страна и съобразено с квалифициращите обстоятелства за всяко от
обвиненията за всеки от подсъдимите.
Правилно СНС е констатирал неяснота, противоречие, объркване в
някои фактически положения, приети за установени в ОА, касаещи
сключване на договори от подс.С., които са част от предмета на обвинението
и конкретно договор, сключен от него на 31 май 2016г., за който в същия ОА
е прието, че не е подписан от С.. Неяснотата във фактите, противоречията и
11
липсата на последователно описание на всички действия, извършени от
подсъдимите, относими към всяко от обвиненията, за които са привлечени да
отговарят, води до единствено верния извод, че ОА не отговаря на
изискванията на чл.246 ал.2 от НПК и на ДП са допуснати съществени
отстраними нарушения на процесуалните правила, ограничили процесуалните
права на тримата подсъдими, което е основание в РЗ СНС да упражни
правомощията си по чл.249 във вр. с чл.248 ал.5 т.1от НПК, като е прекратил
съдебното производство и върнал делото на СП.
АСНС намира за верни и констатациите, че преди поредното внасяне
на настоящия ОА не са отстранени пропуските, констатирани от предишни
съдебни състави в същото такова производство по съдебен контрол на
връщане на ОА от РЗ.
При отстраняване на процесуалните пропуски прокурорът следва да
обърне внимание на постановлението за разделяне на наказателното
производство от 13.08.2018г. /т.89 ДП/. Това разделяне се е случило през
2018г. и няма данни поради факта, че не са били търсени за това каква е
съдбата на отделените материали дали въобще е бил открит извършителя на
престъпленията по чл.308 ал.1 от НК за съставяне на официалните
документи с невярно съдържание. На подсъдимите М. и П. са повдигнати
обвинения за съучастие в присвояване, което е било улеснено от
престъпление по чл.316 във вр. с чл.308 и чл.309 от НК. Предмет на
престъпленията по чл.308 НК и чл.309 от НК са същите документи, които са
били използвани, за да бъдат присвоени пари от ОБЩ. П. от кмета подс.М. и
подс.П.. Следователно преди да внесе обвинителния акт, прокурорът и
разследващите на ДП са били длъжни да изяснят съдбата на отделените
материали в отделно ДП в ОП-П.. Тези обстоятелства се изясняват преди
внасяне на обвинителния акт още повече, че от отделяне на материалите до
приключване на ДП и внасяне на ОА има достатъчно време да се развие
адекватно разследване за установяване на автора на неистинските официални
документи и неистинските частни документи, което е относимо към
коректността на обвиненията по чл.202 ал.1т.1 от НК за подс.М. и П..
Изложеното до тук дава отговор и на възраженията на адв.Н. в
качеството и на защитник на подс.Р.М..
Налице са констатираните от СНС допуснати
С оглед на всичко изложено АСНС приема за неоснователен протеста,а
определението на СНС за законосъобразно и обосновано,поради което
същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение постановено на 06.01.2022г. по
НОХД 3442/2021г. по описа на СНС 19 състав,с което съдебното
12
производство е било прекратено и делото върнато на СП за отстраняване
на допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимите М.,С. и П. по ДП 144/2020г.по описа на СО при СП
прок.пр.1341/2018г. по описа на СП.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13