Р Е Ш Е Н И Е № 32
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 14.02.2020г.
Шуменски
окръжен съд в открито заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова
2.
мл. с. Соня Стефанова
Като
разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 504 по описа за
2019 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 1020/ 28.10.2019 год., постановено по гр. д. № 1397/2019 год. по
описа на Районен съд – Шумен е отхвърлен като неоснователен предявеният от
„Карп Дием“ ЕООД, представлявано от А.В.В.– управител, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено по отношение на „Енерго – про енергийни услуги“ ЕООД, че ищецът не
дължи, сума в размер на 2 441.99 лева по издадена фактура
№ **********/11.04.2019 г. - цена на служебно преизчислени количества
електроенергия, за подпериод от 01.05.2017 г. до 30.06.2017 г. и за подпериод
от 01.07.2017 г. до 15.12.2017 г., по Констативен протокол № 13123196, за обект
в гр. Шумен, ул. „...№ 56. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцовото дружество е
осъдено да заплати сторените от ответника разноски в първоинстанционното
производство в размер на 841,13 лв.
Недоволен
от така постановеното съдебно решение остава ищецът в
първоинстанционното производство „Карп Дием“ ЕООД, който го обжалва. Счита
същото за неправилно и необосновано. Навежда твърдение, че по делото не било
установено да е извършено софтуерно вмешателство от ищцовото дружество, респ.
от негов служител. Предвид липсата на недобросъвестно поведение от страна на
ищеца и липсата на допусната грешка при отчитането, счита, че направеното
преизчисление поставя дружеството-потребител в неравноправно положение. Излага,
че не било доказано по коя тарифа е начислено количеството ел. енергия, нито за
какъв период от време. Твърди, че нормата на чл. 55, ал. 1 от действащите
Правила за измерване на количеството ел. енергия, изд. от Комисията за
енергийно и водно регулиране, обн. ДВ. Бр. 35/ 30.04.2019 год., е неприложима
за процесния период, доколкото същата нямала ретроактивно действие. Счита, че
отчетът по тарифа, която ищецът – потребител не е заявил е в противоречие с
разпоредбата на чл. 120, ал. 4 от ЗЕ. Моли атакуваното решение да бъде отменено
изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен
предявеният от него иск. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят „Карп Дием“ ЕООД редовно призован не изпраща
представител. За него се явява адв. С.С.,***, редовно упълномощена, която поддържа въззивната жалба, не сочи нови
доказателства и няма нови доказателствени искания.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна
„Енерго- про Енергийни услуги” ЕООД, действащо чрез процесуалния си
представител адв. Б.Г.,***, в която излага, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира
сторените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция въззиваемата страна, редовно
призована не се явяват и не изпраща представител.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК
въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този
смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Не
е спорно между страните, а и от представения Договор за комбинирани услуги за продажба на електрическа енергия,
участие в стандартна балансираща група и плащане на мрежови услуги №
ПКСП - **********/10.03.2017 год. се
установява, че ответното дружество е доставчик, а ищецът е потребител на
електрическа енергия.
Видно
от представения констативен протокол № 13123196/ 13.03.2017 г. служители на „Енерго про мрежи“ АД са извършили проверка на
измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на СТИ с фабр.
№ 1114171463873380 на обект в гр. Шумен, ул. „...№ 56, клиентски номер **********, абонатен номер
**********, при което е установена вярна схема на свързване на елементите на
измервателната група, както и показания на СТИ за консумирана нощна - 14128,
дневна – 36739 и върхова – 27342 ел енергия.
Не е спорно, че на 15.12.2017 год. е извършена
техническа проверка на изправността на средството за търговско измерване –
електромер, обслужващ обект на ищцовото дружество, находящ се в гр. Шумен, ул.
„...№ 56 като резултатът от проверката е обективиран в Констативен
протокол № 5176052/15.12.2017 год., от който се установява, че процесният електромер е
бил с показания за консумирана ел енергия по нощна тарифа - 015752, дневна
тарифа - 039598 и върхова тарифа – 029185. Констатирано е наличието на
показания за отчетена консумирана ел. енергия и по тарифи 15.8.4 - 013651.
Не се спори от страните, че процесният регистър 15.8.4 на СТИ не се визуализира
на екрана и информацията в него се разчита само с подходящ софтуер.
Безпорно ответникът е собственик на процесното
средство за техническо измерване (СТИ).
Представен
е Констативен протокол от
метрологична експертиза № 786/21.03.2019 г. - АУ-Е-000029-76191/22.12.2017 г., от който се установява, че липсват
механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на електромера. Налице са
и са изправни необходимите пломби против неправомерен достъп до вътрешната
конструкция на електромера: знак от метрологична проверка (пломба), фирмен знак
(пломба): ISKRA (2бр.), допълнителни
стикери. Не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера и същият
отговаря на изискванията за точно измерване на електроенергия. При софтуерно четене
е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер
„Iskra МТ 174“ трябва да се
състои от три тарифи Т1, Т2 и ТЗ, като действително потребената еленергия се
разпределя и върху невизуализирана тарифа 1.8.4, показанията по която са за
потребени 013647,1 kWh.
Ищецът
е уведомен от „Електроразпределение Север“ АД за извършената проверка с Писмо
изх. № 51770-КП 5176052-1/25.03.2019 год. С Писмо изх. № 51770-КП
5176052-2/28.03.2019 г. ищцовото дружество
е уведомено за извършена корекция на количествата потребена ел. енергия
като са му изпратени материалите от извършената проверка на процесното СТИ.
От
приложената по делото фактура № **********/11.04.2019 год. е видно, че е начислена електроенергия по констативен
протокол за подпериод от 01.05.2017 г. до 30.06.2017 г. - 3635 kWh и за подпериод от 01.07.2017 г.
до 15.12.2017 г. - 10012 kWh или общо за 13647 kWh на обща стойност 2 441.99 лв.
По делото е назначена СТЕ, заключението на която
сочи, че процесният
електромер е с година на производство 2014 г., срокът на метрологичната му
годност е до края на 2018 г. и към момента на проверката (15.12.2017 год.) е
бил метрологично годен. Съгласно заключението чрез процесното
СТИ е възможно да бъде измерена цялата, потребена от ищеца електрическа енергия
през процесния период. Според вещото лице съществуват данни за техническа
неизправност като по негово мнение електромерът е препрограмиран да отчита
определена част от денонощието в регистър 15.8.4, който регистър не се показва
на дисплея, съответно не се отчита от отчетника, в резултат на което не се
фактурира от дружеството ответник. Заключението е, че е налице неотчитане от измервателната схема на СТИ на
електроенергия преминала от захранващия кабел към абоната през процесния
период, като неотчетеното количество е отразено в регистър 15.8.4 на процесното СТИ. Експертът
заключава, че изчисленията по корекционната процедура са извършени аритметично
точно, а неизмерените количества електроенергия, преминали през СТИ по регистър
15.8.4 са остойностени по действащите за процесния период цени на
електроенергията по цена за технологичен разход. В съдебно заседание, вещото
лице добавя, че процесният електромер не е „смарт“ устройство, поради което не
изпраща информация в дружеството, което предоставя услугата, т.е. не е включено
в системата за дистанционен отчет. Сочи, че не може да установи в какъв часови
диапазон е консумирана електроенергията, отчетена по „скритата“ тарифа. На
въпроса дали ответното дружество или „Електроразпределение Север“ АД притежават
софтуерна програма, която да позволява препараметризация, вещото лице с
категоричност отговаря, че разполага с официално писмо от „Електроразпределение
Север“ АД, в което е отразено, че дружеството разполага със софтуер само за
четене на електромерите.
Разпитаният свидетел П.Д.(извършил проверката на СТИ и
съставил констативния протокол от 15.12.2017 год.) излага, че след проверка, извършена
в присъствие на служители от заведението, установил заедно с колегата си Даниел
Йорданов, че не е налице механично въздействие върху електромера. Установяват,
че процесният електромер отмерва точно потребената електроенергия, в границите
на „+ - 2 %“ стандартно отклонение. След извършване на проверка посредством
компютър, свид. сочи, че са констатирали натрупване на електроенергия на 4-тата
тарифа, която в България не се използва и по принцип е нулева. Тази тарифа не се визуализира на дисплея, натрупва се и не може да се отчете от
инкасатора, за който видими са единствено Тарифа 1, 2 и 3 – дневна, нощна и
върхова. Твърди,
че „на скритата тарифа не ми показва период, показва ми само натрупване като
цяло“. Сочи, че електромерите са изнесени на ограда, на пилончета, заключени са
с енергоключ, с какъвто разполагат всички негови колеги от
електроразпределение. Счита, че потребителят не би трябвало да има такъв ключ.
Излага, че за да влезе в софтруера, който разчита данните на електромера, е
необходима парола, която е индивидуална за всеки служител.
По
делото са представени и Рамков договор за заплащане на мрежови услуги за
клиенти от търговец на електрическа енергия №РД15-1/20.01.2015г., сключен между
ищцовото дружество и мрежовия оператор „Електроразпределение Север”АД, ведно с
Допълнителни споразумения № 1 и № 2, Решение № И4 – Л- 199/ 23.07.2015 год. на
Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е продължен срокът на лиценз
на ответното дружество до 27.02.2026 год., Становище за начисление на ел.
енергия, одобрено на 25.03.2019 год. от Началник отдел: „КЕК“ - № 3654 и други писмени доказателства, които са неотносими към правния
спор, поради което не следва да бъдат коментирани.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, ответната страна следва да установи в
условията на пълно и главно доказване: 1. наличието на договорни отношения
между страните за продажба на електрическа енергия през претендирания период за
процесния обект; 2. че е изпълнил задължението си по договора точно и с грижата
на добрия търговец; 3. обстоятелството, че на процесното СТИ е извършена
проверка, от която се е установило отклонение от отчетената и реално потребена
от ищцовото дружество електроенергия; 4. да установи периода и степента на
грешното отчитане (т.е. че е доставила на крайния клиент твърдяното от нея и
обективирано в корекционните сметки количество електрическа енергия за
претендирания период от време). В тежест на ищеца е да докаже фактическите
твърдения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Ответното дружество е
изложило твърдения в отговора на исковата молба, че сумата по процесната
фактура е начислена посредством
прилагане на корекционна процедура за корекция на количествата потребена
електроенергия от страна на ищеца за периода от 01.05.2017 год. до 15.12.2017
год. Сочи, че претендираната сума се дължи на осн. чл. 13, ал. 1 от Договора за
комбинирани услуги за продажба на
електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и плащане на
мрежови услуги № ПКСП - **********/10.03.2017
год, вр. чл. 51, ал.2 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. В
съдебно заседание пред първоинстанционния съд подчертава, че се позовава на
разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ за определяне срока на корекцията.
Съгласно
чл. 51, ал. 2 от ПИКЕЕ (отм.) за клиенти, закупуващи електрическа енергия по
свободно договорени цени от доставчик,
различен от крайния снабдител, или доставчик от последна инстанция, операторът
на разпределителната мрежа предоставя на доставчика информация за дължимата
сума от съответния клиент вследствие на установеното неизмерване, непълно или
неточно измерване. Ако между оператора на разпределителната мрежа и търговеца
няма сключен рамков договор въз основа на сключен комбиниран договор между клиента и търговеца, операторът
представя на клиента фактурата за дължимата сума вследствие на неизмерване,
непълно или неточно измерване, определена на база коригираните количества
електрическа енергия, действащата цена,
по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения
доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и
дължимите мрежови цени. Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.) периодът за който може
да бъде направена такава корекция може да бъде не по-дълъг от 1 година.
Не се спори между страните, че през процесния
период са се намирали в облигационно правоотношение по повод продажбата на
електрическа енергия за обекта, находящ
се в гр.Шумен, ул. ...” № 56, по силата на който ответникът е поел задължението
да доставя електрическа енергия на ищеца срещу задължението на последния да
заплаща цената на доставената електрическа енергия.
Приет за безспорен и
ненуждаещ се от доказване факт между страните по делото е, че на 15.12.2017
год. е извършена проверка на изправността на средството за търговско измерване
на адрес гр.Шумен, ул. ...” № 56, както и че резултатът от проверката е отразен
в Констативен протокол № 5176052/15.12.2017
год. Безспорно е, че процесното СТИ е собственост на ответното дружество, че
процесният регистър 15.8.4 не се визуализира на екрана на СТИ, а информацията в
него се разчита само с подходящ софтуер.
Основният спорен въпрос
е били ли са налице предпоставките, даващи основание на ответното дружество да
извършва едностранно корекция на потребената електроенергия за процесния период
- на посоченото в отговора на исковата молба основание - чл. 51, ал. 2 от
ПИКЕЕ.
Следва да се отбележи, че нормите, които уреждат
правоотношенията между електроснабдителните дружества, от една страна и
крайните потребители, от друга, се променят динамично.
Възможността
за преизчисляване на сметките на потребителите на електрическа енергия за минал
период е уредена по различен начин във времето.
В чл. 49 от отменената Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители, издадена по прилагане на Закон за енергетиката и енергийната ефективност (отм.) и действала в
периода 2000 г. - 2005 г., е предвидена изрична възможност за корекция на
сметките на потребителите за минал период в случаите на установени с протокол
отклонения извън допустимите граници на метрологичните и технически
характеристики на средствата за търговско измерване /СТИ/, както и при
нарушения в целостта и функционалността на СТИ или в свързващите ги
електрически инсталации. В първия случай става въпрос за дефект на СТИ, а във
втория - за неправомерна намеса върху СТИ.
В
Закона за енергетиката
първоначално не съществува изрична уредба, която да позволява установяване на
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Тази възможност е предвидена с изменението на ЗЕ с ДВ бр. 54/12 год. След
изменението практиката на ВКС (решение №
111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС,
ТК, I т. о.) приема, че за да може крайният снабдител да се възползва от
въведеното със ЗЕ законово основание за коригиране сметките на клиентите при
доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, е необходимо да
е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т.6 и чл. 83, ал. 1, т.6 от ЗЕ –
следва да предвиди в общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка, както и да създаде правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване на случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно
измерена ел. енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване. В тази връзка от
Държавната комисията за енергийно и водно регулиране са приети Правила за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Действително за периода
след приемането на тези правила до пълното им отменяне на 23.11.2018 г. е
съществувало законово основание за коригиране на сметките на клиентите при
доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия.
В
настоящия случай е коригирана начислената за периода от 01.05.2017 год. до
15.12.2017 год. електроенергия. С решение № 1500/ 06.02.2017 г. на ВАС по адм.
д. № 2385/2016г. ПИКЕЕ, приети от Държавната комисията за енергийно и водно
регулиране , обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г.
са отменени, с изключение на чл. 48 - 51. Решението е обнародвано с ДВ
бр. 15/14.02.2017г. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315
от 2018 г. на ВАС на РБ, а решението е обнародвано с ДВ, бр. 97 от 2018 г., в
сила от 23.11.2018 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение. Следователно неговата отмяна поражда своите правни последици
занапред и не засяга отношенията, възникнали по време на действието на
съответните разпоредби до отмяната им. Т.е., доколкото нормите на чл. 48-51 от
ПИКЕЕ (отм.) са действали към датата на изготвяне на процесния констативен
протокол от 18.04.2018 год., същите следва да бъдат приложени. Комисията за
енергийно и водно регулиране е приела нови ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 35 от
30.04.2019год., но съгласно § 2.
От ПЗР на новите ПИКЕЕ процедурите по преизчисляване на количество електрическа
енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с
клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до
влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на
съставяне на констативния протокол. Доколкото към датата на съставяне на
процесния констативен протокол са отменени разпоредбата на чл.47 от ПИКЕЕ,
регламентираща специалните изисквания към констативния протокол, който е
елемент от фактическия състав, пораждащ правото на оператора на
разпределителната мрежа да извърши едностранна корекция, както и нормите
на чл.41 - 44 от ПИКЕЕ, настоящият
съдебен състав приема, че липсва и ред, и предпоставки за извършване на
проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. Неотменените,
към момента на проверката норми (чл.48 - 51) не могат да запълнят обема на
възложеното с чл. 83, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.6 от ЗЕ правомощие на комисията.
Те регламентират само хипотезите, при
които може да бъде извършена едностранната корекция, но не определят ред за
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия. Липсващата нормативна уредба регламентираща реда за възникване на
правото на оператора да извършва едностранни корекции, а на ответника да
фактурира допълнително начислените количества енергия, не може да бъде
заместена и по аналогия. Предвид това и не може да се признае правото на
ответника да начисли исковата сума на основание и за срока, предвиден в чл. 51,
ал. 2 от ПИКЕЕ, въз основа на констатациите от проверката.
В
практиката си по казуси, касаещи корекции на сметки, извършени след отмяна на
ПИКЕЕ, ВКС възприема подхода, че дори да е налице непълнота в тези разпоредби,
тя следва да се запълни с прилагане на правилото на чл. 183 от ЗЗД. Според Закона за
енергетиката източник на задължението на
крайния потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия е
договорът за продажба /доставка/ и макар той да има специфичен предмет, в Закона за
енергетиката липсват разпоредби, които да
изключват общите правила на ЗЗД. От
правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, чe
когато е било доставено определено количество енергия, но е отчетена доставка в
по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата,
купувачът следва да доплати дължимата сума. Това задължение следва от общото
правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от общия
правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Според константната практика на ВКС /решение
№97 от 28.07.2015 г. по т.д.№877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение №115 от
20.05.2015 г. по гр.д.№4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 487/29.11.2012г. по
гр.д.№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др./, при неправомерно въздействие върху СТИ
от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената
електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и
действителния му размер (определение №159/21.02.2019г., ІVг.о., определение
№490/05.06.2019г. по гр.д.№4696/2018г., ІV г.о.).
С
оглед събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният отрицателен установителен иск е основателен, поради липсата на
насрещно пълно и главно доказване на релевантните обстоятелства от страна на
ответното дружество.
На
първо място, не се установи по безспорен начин от ответното дружество, че
ищецът е осъществил твърдяното неправомерно въздействие върху СТИ, довело до
констатираното натрупване на показания на четвърти „Скрит“ регистър.
На
второ място, ответното дружество не представи доказателства, от които да се
установи какви са били показанията на видимите (Т1, Т2 и Т3) и „скрития“ регистри
Т4 при първоначалния монтаж на процесното подменено СТИ. От твърдението на
ответника, че с протокол за проверка на СТИ от 13.03.2017 год., представен по
делото, не били установени натрупвания по скрити регистри към датата на
проверката, по никакъв начин не се установява от коя дата е започнал записът в
процесния регистър, както и конкретната причина за това и дали изобщо се касае
за реално потребление на ел. енергия. Действително, ирелевантно е през кои
часови зони е започнало натрупване на ел. енергия в скрития регистър, тъй като
количеството ел. енергия е фактурирано по цена за покриване на технологичен
разход на операторите. Липсата, обаче, на конкретен момент, от който е
започнало неточното отчитане, води до невъзможност да се определи реално
доставената електрическа енергия за минал период и в този смисъл извършените от
крайния снабдител корекции за минал период се явяват произволни, като това
обстоятелство води до запретен от закона резултат – доставчикът да получи цена
за недоставена от него електрическа енергия, т.е. до неоснователно обогатяване.
В случай, че констатираното натрупване се дължи на софтуерна неправомерна манипулация, както твърди ответникът, не
се установява кога е настъпил този факт. Нито от назначената пред
първоинстанционния съд СТЕ, нито от показанията на свид. Д. – служител на
ответното дружество – се установи какъв е началният момент (както и периодът)
на натрупването. Такава информация би могла да се извлече ако процесният
електромер беше „смарт устройство“, което „помни“ данни и изпраща информация за
отчетеното количество електрическа енергия до ответното дружество, каквото
обаче „смарт устройство“ процесното СТИ не е.
Становището
на вещото лице в заключението по делото, въпреки неоспорването му от страните,
съдът възприема като предположение, а не установен факт – относно възможността
за софтуерно вмешателство (препараметризиране на СТИ). Вещото лице е изразило
статистическо /математическо/ предположение, че е технически възможно такова
количество електрическа енергия да премине през СТИ за процесния период, т. е.
да бъде реално доставено (потребено) от абоната, но наличието на четвърта
тарифа, „скрит“ регистър Т4, нефигурираща на дисплея на СТИ, установено при
софтуерно четене на електромера в БИМ само по себе си не доказва, че такова
количество ел. енергия в действителност е реално доставено и потребено от
абоната. Причините за натрупване на показания в скрития регистър 1.8.4 биха
могли да се дължат на фактори от различно естество, в т. ч. софтуерен проблем.
В протокола на БИМ, е отразено, че тези показания касаят преминала през СТИ ел.
енергия. По мнение на настоящия съдебен състав този протокол е официален
свидетелстващ документ и по аргумент от чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно извършените от
длъжностните лица или пред тях действия. В настоящия случай натрупването на
показанията по четвъртата тарифа, обаче, не е станало в присъствието на тези
лица, поради което само въз основа на този документ не може да се обоснове
извод, че съдържащите се и установени при софтуерното четене на електромера
показания са на реално преминала през него ел. енергия и то за конкретен
времеви период.
Сочи
се от ответното дружество, че натрупването се дължи на софтуерна неправомерна
манипулация, твърди се, че ищецът е извършил препараметризация, така че
основната част от потребената електроенергия да се натрупва по т.нар. „скрит“
регистър. Това твърдение не само, че остана недоказано в настоящото производство,
но и не се установи да е извършена реална доставка на електрическа енергия в
претендираното количество и за процесния период.
Настоящият
съдебен състав е запознат с цитираните от ответното дружество Решение №
150/26.06.2019 г., постановено по гр. д. № 4160/2018 г. на III то ГО на ВКС и
Решение № 124 от 18.06.2019 год. по гр. д. № 2991/ 2018 год., но споделя
възприетото от константната съдебна практика становище в обратния смисъл,
според което потребителят дължи заплащане на реално потребената ел. енергия,
ако доставчикът докаже наличието на неправомерно въздействие върху СТИ от
страна на потребителя, на реално потребление, неговият размер и периодът, за
който е натрупано неотчетеното количество електрическа енергия (Определение №
39 от 16.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3475/2018 г., III г. о., ГК; Определение
№ 112 от 13.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3654/2018 г., IV г. о., ГК;
Определение № 490 от 5.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4696/2018 г., IV г. о.,
ГК).
Доколкото
тези обстоятелства не бяха доказани в настоящото производство, въззивният съд
счита, че претендираната сума е недължима от абоната, поради което предявеният
отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е
достигнала, не съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то
обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено, а предявения иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК - уважен.
По
разноските:
С
оглед изхода на правния спор въззиваемата страна – ответник в
първоинстанционното производство трябва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл.
273 ГПК да заплати на жалбоподателя сторените от него в първоинстанционното
производство разноски в размер на 502,68 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение и държавна такса, както и сумата от общо 348,84 лева, представляваща сборът от заплатената държавна
такса за въззивното обжалване и заплатеното адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивния съд. По повод направеното от
въззиваемата страна възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение съдът намира същото за неоснователно, поради което
следва да се остави без уважение, доколкото заплатеното адвокатско
възнаграждение за двете инстанции е съобразено с размерите, предвидени в
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от горното и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 1020/ 28.10.2019 год., постановено по гр. д. № 1397/2019 год. по
описа на Районен съд – Шумен, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на „Карп Дием“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „...“
№ 14, вх. 1, ап. 19, представлявано от А.В.В.– управител, че не дължи на „Енерго-про
енергийни услуги” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „...” № 258, „Варна Тауърс – кула Г”, представлявано от Б.М.К., П.С.С.и Я.М.Д.а –
управители сума в размер на 2 441.99 лева по издадена фактура №
**********/11.04.2019 г. - цена на служебно преизчислено количество
електроенергия, за подпериод от 01.05.2017 г. до 30.06.2017 г. и за подпериод
от 01.07.2017 г. до 15.12.2017 г., по Констативен протокол № 13123196, за обект
в гр. Шумен, ул. „...№ 56, клиентски номер: **********, абонатен № **********.
ОСЪЖДА
„Енерго-про енергийни услуги” ЕООД да заплати на „Карп Дием“ ЕООД сумата от
общо 851,52 лева, представляващи сторените във въззивното и в
първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.