№ 143
Гр. Пловдив, 28.01.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на единадесети януари през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 3106
по описа за 2021 год. и, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на К.И.М. *** чрез адв. С.П. ***, пл. „***“ № 3, ет. 4, офис 411
против Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0432-0000237/07.11.2021 год., издадена
от А.Р.С.на длъжност ***- Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 2, б. „А“
от ЗДвП, на М. е наложена ПАМ-“временно спиране
от движение на МПС „***“ с рег. № *** до отстраняване на неизправността“.
По
подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да
бъде отменен оспорения административен акт като неправилен и незаконосъобразен.Оспорва
се компетентността на органа,както се поддържа,че неправилно е приложен
материалния закон,тъй като към датата на издаване на оспорения акт
,жалбоподателят не е бил собственик на процесното МПС.Направено е искане за
присъждане на разноски по представен списък.
Ответният
административен орган – Началник РУ към ОДМВР-Пловдив,РУ 01 Пловдив, в писмено
становище ,поддържа,че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена,а оспорената заповед потвърдена като правилна и
законосъобразна,издадена при спазване на
процесуалните и материалноправните изисквания на закона.В случай,че жалбата
бъде уважена,се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Пловдивският
Административен съд – Първо отделение, първи състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
Жалбата
против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0432-0000237/07.11.2021 год., издадена
от ***- Пловдив ,е подадена в срока по чл.
149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването, поради което e ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН GA 373033/07.11.2021г.
От фактическа страна се основава
на това,че на 07.11.2021г. в гр.Пловдив,ул.“****“,пред номер 192,в посока
юг-север,лицето М. Г.Х. е управлявало л.а. „***“ с рег. № ***,собственост на К.М.
с 4 броя гуми износени на 100%-нарушение на чл.139,ал.1,т.1 от ЗдвП/движи се
със значителна неизправност на ППС/.
Въз основа на така съставения АУАН, е
издаден обжалваният административен акт, с който на основание чл.
171, т.2, б. а от ЗДвП на К.И.М. ,като собственик на посоченото МПС, е наложена
принудителна административна мярка––"временно спиране от движение
на МПС до отстраняване на неизправността“.
По делото е приобщена административната преписка.
Жалбоподателят представя договор за покупко-продажба на превозно
средство от 08.10.2021г.,от което е видно,че К.И.М. е продал л.а. „БМВ 530Д“ с рег. № *** на М.
Г.Х.,т.е. към датата на установяване на нарушението ,жалбоподателят не е бил
собственик на процесното МПС.
При
така установените факти се налагат и следните правни изводи.
Относно
компетентността на органа са налични доказателства –Заповед №
317з-391/06.02.2017 г.на Директора на ОДМВР-Пловдив за оправомощаване на
длъжностни лица от ОД на МВР-Пловдив ,които да прилагат с мотивирана Заповед
ПАМ по чл.171,т.1,т.2,т.2а,т.4,т.5,б.“а“ и т.6 от ЗДвП,като на съда е служебно
известна Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните
работи;Заповед № 81212-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи и Акт
за встъпване в длъжност на А.Р.С.като началник РУ 01,ОДМВР-Пловдив от
27.05.2021г.От така посочените доказателства е видно,че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган ,противно на поддържаното от жалбоподателя.Ето
защо е налице валиден административен акт.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити,
съгласно изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
172, ал. 1 от ЗДвП.
Оспорената
заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за
установяване на административно нарушение.
Съдът
не констатира съществено нарушение на административнопроизводствените правила,но
независимо от горното заповедта е издадена при нарушение на материалния закон.
Както
вече се посочи,предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за
прилагане на ПАМ № 21-0432-0000237/07.11.2021 год., издадена от ***- Пловдив, с
която на основание чл. 171, т. 2, б. „А“ от ЗДвП,на К.И.М.,като собственик на
МПС, е наложена ПАМ-“временно спиране от
движение на МПС „БМВ 530Д“ с рег. № *** до отстраняване на неизправността“.
Шофирането
на техническо неизправно и неотговарящо на стандартите МПС, създава
непосредствена опасност за участниците в движението и съставлява основание по
смисъла на чл. 171, т. 2 б. "а" от ЗДвП за прилагане на визираното в
закона ограничение на правото на собственика да го ползва по предназначение до
отстраняване на неизправността. Съгласно приложимата норма на чл. 139, ал. 1,
т. 1 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат
технически изправни. Разпоредбата на чл. 10 от ППЗДвП урежда изчерпателно
повредите и неизправностите, при наличието на които моторните превозни средства
следва да се считат за технически неизправни. Сред изброените такива в т. 9 на
сочената разпоредба от ППЗДвП е неизправност по колелата и гумите. В настоящия
случай безспорно е налице техническа неизправност по смисъла на чл. 10, т. 9 от
ППЗДвП.
Посочената
от административния орган правна норма на чл. 171, т. 2 б. "а" от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика на МПС, а не на лицето,
което е управлявало МПС. Приложимата правна уредба не обвързва мярката с
установяване на вина на собственика на автомобила. Законът допуска засягане на
правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП,
както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в
движението по пътищата, както и преустановяването на административните
нарушения.В настоящия случай,от представен договор за покупко-продажба на МПС
се установява,че към датата на нарушението -07.11.2021-К.И.М. не е бил
собственик на процесното МПС.
С
оглед горното оспорената заповед се явява незаконосъобразна и като такава
следва да бъде отменена.
При
този изход на делото ,ответникът следва да заплати на жалбоподателя сторените
разноски в размер на 510 лева/10 лева заплатена държавна такса и 500 лева
адвокатско възнаграждение/.Не се констатира прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на
Административен съд – Пловдив,Първо отделение,І състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на К.И.М. *** чрез адв. С.П. ***, пл. „***“ № 3, ет. 4, офис 411 ,
Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0432-0000237/07.11.2021 год., издадена от А.Р.С.на
длъжност ***– Пловдив.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на К.И.М.
*** чрез адв. С.П. ***, пл. „***“ № 3, ет. 4, офис 411 разноски по делото в
размер на 510/петстотин и десет/лева.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: