Решение по дело №3106/2021 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№  143

Гр. Пловдив, 28.01.2022 год.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив,  Първо отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИНА МАТЕЕВА

при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 3106 по описа за 2021 год.  и, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба на К.И.М. *** чрез адв. С.П. ***, пл. „***“ № 3, ет. 4, офис 411 против Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0432-0000237/07.11.2021 год., издадена от А.Р.С.на длъжност ***- Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 2, б. „А“ от ЗДвП, на М.  е наложена ПАМ-“временно спиране от движение на МПС „***“ с рег. № *** до отстраняване на неизправността“.

По подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменен оспорения административен акт като неправилен и незаконосъобразен.Оспорва се компетентността на органа,както се поддържа,че неправилно е приложен материалния закон,тъй като към датата на издаване на оспорения акт ,жалбоподателят не е бил собственик на процесното МПС.Направено е искане за присъждане на разноски по представен списък.

Ответният административен орган – Началник РУ към ОДМВР-Пловдив,РУ 01 Пловдив, в писмено становище ,поддържа,че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена,а оспорената заповед потвърдена като правилна и законосъобразна,издадена  при спазване на процесуалните и материалноправните изисквания на закона.В случай,че жалбата бъде уважена,се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Пловдивският Административен съд – Първо отделение, първи състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата против  Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0432-0000237/07.11.2021 год., издадена от ***- Пловдив ,е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН GA 373033/07.11.2021г.

             От фактическа страна се основава на това,че на 07.11.2021г. в гр.Пловдив,ул.“****“,пред номер 192,в посока юг-север,лицето М. Г.Х. е управлявало л.а. „***“ с рег. № ***,собственост на К.М. с 4 броя гуми износени на 100%-нарушение на чл.139,ал.1,т.1 от ЗдвП/движи се със значителна неизправност на ППС/.

Въз основа на така съставения АУАН, е издаден обжалваният административен акт, с който на основание чл. 171, т.2, б. а от ЗДвП на  К.И.М. ,като собственик на посоченото МПС, е наложена принудителна административна мярка––"временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността“.

    По делото е приобщена административната преписка.  

   Жалбоподателят представя договор за покупко-продажба на превозно средство от 08.10.2021г.,от което е видно,че К.И.М. е  продал л.а. „БМВ 530Д“ с рег. № *** на М. Г.Х.,т.е. към датата на установяване на нарушението ,жалбоподателят не е бил собственик на процесното МПС.

При така установените факти се налагат и следните правни изводи.

Относно компетентността на органа са налични доказателства –Заповед № 317з-391/06.02.2017 г.на Директора на ОДМВР-Пловдив за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР-Пловдив ,които да прилагат с мотивирана Заповед ПАМ по чл.171,т.1,т.2,т.2а,т.4,т.5,б.“а“ и т.6 от ЗДвП,като на съда е служебно известна Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи;Заповед № 81212-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи и Акт за встъпване в длъжност на А.Р.С.като началник РУ 01,ОДМВР-Пловдив от 27.05.2021г.От така посочените доказателства е видно,че оспорената заповед е издадена от компетентен орган ,противно на поддържаното от жалбоподателя.Ето защо е налице валиден административен акт.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.

Оспорената заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение.

Съдът не констатира съществено нарушение на административнопроизводствените правила,но независимо от горното заповедта е издадена при нарушение на материалния закон.

Както вече се посочи,предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0432-0000237/07.11.2021 год., издадена от ***- Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 2, б. „А“ от ЗДвП,на К.И.М.,като собственик на МПС,  е наложена ПАМ-“временно спиране от движение на МПС „БМВ 530Д“ с рег. № *** до отстраняване на неизправността“.

Шофирането на техническо неизправно и неотговарящо на стандартите МПС, създава непосредствена опасност за участниците в движението и съставлява основание по смисъла на чл. 171, т. 2 б. "а" от ЗДвП за прилагане на визираното в закона ограничение на правото на собственика да го ползва по предназначение до отстраняване на неизправността. Съгласно приложимата норма на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Разпоредбата на чл. 10 от ППЗДвП урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието на които моторните превозни средства следва да се считат за технически неизправни. Сред изброените такива в т. 9 на сочената разпоредба от ППЗДвП е неизправност по колелата и гумите. В настоящия случай безспорно е налице техническа неизправност по смисъла на чл. 10, т. 9 от ППЗДвП.

Посочената от административния орган правна норма на чл. 171, т. 2 б. "а" от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика на МПС, а не на лицето, което е управлявало МПС. Приложимата правна уредба не обвързва мярката с установяване на вина на собственика на автомобила. Законът допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения.В настоящия случай,от представен договор за покупко-продажба на МПС се установява,че към датата на нарушението -07.11.2021-К.И.М. не е бил собственик на процесното МПС.

С оглед горното оспорената заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

При този изход на делото ,ответникът следва да заплати на жалбоподателя сторените разноски в размер на 510 лева/10 лева заплатена държавна такса и 500 лева адвокатско възнаграждение/.Не се констатира прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Пловдив,Първо отделение,І състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ОТМЕНЯ по жалба на К.И.М. *** чрез адв. С.П. ***, пл. „***“ № 3, ет. 4, офис 411 , Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0432-0000237/07.11.2021 год., издадена от А.Р.С.на длъжност ***– Пловдив.

         ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на К.И.М. *** чрез адв. С.П. ***, пл. „***“ № 3, ет. 4, офис 411 разноски по делото в размер на 510/петстотин и десет/лева.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

                                                      СЪДИЯ: