Р Е Ш Е Н И Е
№………./12.08.2020г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Доника
Христова,
като разгледа
докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело
№ 1091 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 28206/18.05.2020г. на Областна
Дирекция на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2,
чрез юрисконсулт Б.Й., срещу решение № 918 от 25.02.2020г., постановено по
гр.дело № 18048/2019г. на Варненския районен съд, ХIІ-ти състав, с което
въззивникът е осъден да заплати на А.С.М., ЕГН: ********** сумата от 742,80 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 123 часа, за периода от 31.10.2016г. до 28.03.2018г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и съдебните разноски в размер на 300 лв.
В жалбата е изложено становище за незаконосъобразност на решението, като
поставено при неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът излага,
че с въззиваемия са обвързани в в служебно правоотношение, регламентирано от
ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. Счита, че КТ не
намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители, защото в
ЗМВР и в ЗДС, липсва непряко препращане към нормите на Кодекса. Излага също, че
в Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ няма изрична
разпоредба за приложението им по отношение на държавни служители, назначени по
ЗМВР, каквото изискване е въведено с чл.179, ал.4 от специалния закон. Изразява
несъгласие с извода на съда за наличието на празнота в законодателството. Моли
за отмяна на решението и за присъждане на направените разноски пред въззивната
инстанция. В условията на евентуалност моли за отхвърляне частично на иска за
периода от 01.01.2018г. до 16.07.2018г. в размер на 84,23 лв., поради липса на
действаща нормативна уредба, уреждаща преизчисляването на нощен към дневен
труд.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за
потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната
инстанция съдебно –деловодни разноски. Производството е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР от А.С.М., ЕГН ********** *** за
заплащане на сумата от 742,80 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 123 часа, за периода от
31.10.2016г. до 28.03.2018г., получен в резултат на преизчисляване на положения
нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
В
исковата молба ищецът твърди, че е полагал труд по служебно правоотношение с
ответника, на длъжност „ст. полицай“ в 4-то РУ при ОД на МВР - гр. Варна за
периода от 31.10.2016г. до 28.03.2018г. Посочва се, че през този период ищецът
е работил при сумирано изчисляване на работното време, като работното време на
държавните служители в МВР, работещи на смени се е изчислявало сумирано за
тримесечен период. Заявява, че към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден
труд. В тази връзка се посочва, че положеният от ищеца нощен труд от 22.00ч. до
06.00ч. за периода от 31.10.2016г. до 28.03.2018г. е в размер на 856 часа,
които след приравняването им на дневен труд с коефицент 1.143, възлизали на 978,40
часа. Счита, че преизчисляването на нощен към дневен труд води до извънреден
труд от 122,40 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. Сочи,
че при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%,
съгласно чл 187, ал.6 от ЗМВР, задължението на ответника към ищеца за целия
период възлиза на 758,92 лева. Отправеното искане е за уважаване на исковата
претенция за главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
и за присъждане на разноски.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,
в който е изложено становище за неоснователност. Твърди, че към датата на
подаване на исковата молба ищецът не е служител в ОД на МВР-Варна, тъй като бил
преназначен в друга структура на МВР. Посочва се, че общите разпоредби на КТ и
ЗДСл са неприложими, доколкото е налице специална уредба в ЗМВР и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. В тази връзка излага, че няма основание за
преизчисляване на нощния труд в дневен такъв с посочения в исковата молба коефициент
от 1,143, тъй като нормалната продължителност на дневното работно време на
държавните служители в МВР е 8 часа и положеният труд през нощта е също 8 часа
за всеки 24-часов период, респ. коефициентът е единица. Излага, че размерът на
възнаграждението за нощен труд е установен в специалната уредба, предвиждаща,
че за всеки отработен час през нощта (между 22.00 ч. и 6.00 ч.) на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25
лв. Поддържа се, че положеният от ищеца в процесния период нощен труд е
правилно отчетен и полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно
определено, съобразно действащите специални правила, както и че същото е
заплатено в пълен размер. В условията на евентуалност – в случай че се приеме
за основателен предявения иск, оспорва направените в исковата молба изчисления
на положените от ищеца часове нощен труд, доколкото същите не съответстват на
представените доказателства.
С обжалваното решение
предявеният
иск е изцяло уважен.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания
и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Между страните не се спори, а и от представената
кадрова справка се установява, че ищецът от 1997г. е служител на МВР, като през
процесния период е бил служител в ответното държавно учреждение, след което е
бил преназначен в група „Летищна сигурност“ към РДГП - Аерогари.
Между страните не се спори, а и от представените
платежни бележки се установява, че ищецът през процесния период ищецът е
положил 856 часа нощен труд, за който е получавал ежемесечно допълнително
възнаграждение.
От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена въз основа на предоставени на вещото
лице месечни
графици за полагане на труд при сменен режим на работа, както и тримесечни и месечни протоколи за отчитане на положения
от ищеца труд, в т.ч. и нощен за процесния период, се установява, че за периода
от 31.10.2016г. до 12.02.2018г. ищецът е положил общо 856 часа нощен труд,
който е заплатен от ответното учреждение по 0.25 лева на час дружество.
Положеният нощен труд в размер на 856ч., не е бил преизчисляван от ответника с
коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд, респ. не е бил заплащан. Съобразно
експертизата, нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1,143, се равнява
на 979ч. (закръглени), като разликата в часовете между посочените две величини
е 123ч., положен извънреден труд, за които се дължи допълнително брутно
възнаграждение в общ размер на 742,80 лева.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя
следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият
съдебен състав на ВОС намира решението за валидно и допустимо в обжалваната
част.
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1, изр. второ от ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от
въззивника такива се свеждат до начина на изчисляването на положените часове
труд – дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен,
съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните
часове труд.
Не се спори, че страните са били обвързани от
служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото ищецът е бил държавен служител в ответната
дирекция. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР,
който е специален по отношение на ЗДСл, по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. С
оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал
труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Спорният момент между страните е дали
положеният нощен труд от 856 часа следва да бъде преизчислен с коефициент 1.143
и разликата от 123 часа да бъде остойностена като извънреден труд, с увеличение
от 50%.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР
регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени /чл. 187, ал. 5 от ЗМВР/.
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. е
действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила
от 19.08.2014г). След това от 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015г., която е била отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59
от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г).
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.
Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014г.). при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143. В следващата Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., приложими към процесния период 01.04.2015г. до
30.11.2017г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен. Доколкото в последната наредба е посочено, че отново се касае за
сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за
преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9, ал.
2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която
гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В
противен случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се
регулират от КТ. Освен това, в ЗМВР липсва разпоредба, която да установява
нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на
работното време. Ето защо следва да се приложи общото правило на чл.140, ал.1
от КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Следователно, отношението между
нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и на нощното работно време /7
часа/, установени за подневно отчитане на работното време за държавните
служители в МВР, е 1,143.
Настоящият съдебен състав счита за
неоснователен наведеният от въззивника довод за приложимост на действащата в
периода 01.01.2018г. до 16.07.2018г., редакция на чл. 9г от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските, съгласно която при сумирано изчисляване
на работното време положеният нощен труд не се превръща в дневен. С цитираната
разпоредба се определя начина на регистрация в Инспекцията по труда на
отработените над установената норма за отчетния период часове работно време.
Принципът, който е възпроизведен в разпоредбата, е наложен от практиката, а
именно, че в Инспекцията по труда като извънреден труд се отчитат само
действително отработените часове, без да се превръщат нощните часове към
дневни. В този смисъл, разпоредбата касае единствено регистрацията на положен
извънреден труд в Инспекцията по труда и не следва да бъде съобразена в
настоящия случай при определяне на действително положения от ищеца извънреден
труд вследствие превръщане на отработените от него часове нощен труд през
процесния период в дневен.
По изложените съображения исковата претенция
за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване
на положените часове нощен труд в дневен, в претендирания размер, се явява
доказана по основание и размер, поради което следва да се уважи.
Поради съвпадане на крайните изводи на
първоинстанционния и въззивния съд, атакуваното решение като правилно следва да
бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78,
ал.3 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна направените
разноски пред въззивната инстанция, съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Воден от горното, съставът на Варненски
окръжен съд
, чрез юрисконсулт Б.Й., срещу въззивникът е осъден да заплати на
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 918 от 25.02.2020г., постановено по гр.дело № 18048/2019г. на Варненския
районен съд, ХIІ-ти състав, с което е осъдена да заплати
на А.С.М., ЕГН ********** сумата от 742,80 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 123 часа, за
периода от 31.10.2016г. до 28.03.2018г., получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както
и съдебните разноски в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул.
„Цар Калоян“ № 2 да заплати на А.С.М., ЕГН ********** ***5 сумата от 300 лв.
/триста лева/, представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдияя Деспина
Георгиева
За да бъде уважен иск
за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение на служител за положен от
него извънреден труд, следва да бъде установено, че ищецът е бил на служба за
посочения период и че действително е положил труд, който се счита за извънреден
и че същият не му е бил заплатен.
По първата
предпоставка няма спор и от доказателствата по делото се установи, че през
процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение, заемайки посочената
длъжност, като е работил на 24-часови смени.
Предвид, че
твърденията на ищеца са, че при даване на 24-часови смени фактически е полагал
труд над нормативно установената продължителност на служебното време, който не
бил компенсиран, спорният въпрос е
правен. Същият се концентрира върху това доколко положените от ищеца часове
нощен труд надвишават нормативно определените такива, поради което следва да
бъдат преизчислени в часове дневен такъв чрез умножаване с коефициент 1,143,
т.е. следва ли резултът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ.
да се начисли и заплати като такъв с допълнително възнаграждение на оснчл. 178
ал.1 т.3 ЗМВР.
Затова в тежест на
ищеца е установяването на положения труд извън нормативно определеното служебно
време, а за ответната страна - че ищецът е бил компенсиран с дължимата почивка,
рсп.с допълнително възнаграждение.
За процесния период 1.04.2017г- 31.03.2019 са приложими
нормите на ЗМВР /обн.ДВ бр.53/27.06.2014г, посл. изм. бр.26/28.03.2017/.
Действащият ЗМВР в чл.142 ал.1 урежда две категории служители в МВР–държавни служители,
чийто статус се урежда със ЗМВР, и лица, работещи по трудово правоотношение,
чийто статус се урежда от КТ и ЗМВР. В рамките на действащия закон за две
години статусът на служителите в МВР е бил променян два
пъти:
С §36 от ЗИД ЗВМР (обн.ДВ бр.14/20.02.2015/ разпоредбата на чл.142 ал.1 ЗМВР е изменена и са обособени вече три
категории служители:
т.1 държавни служители–полицейски органи и органи по пожарна безопасност и
защита на населението;
т.2 държавни
служители и
т.3 лица, работещи по
трудово правоотношение.
Съгл.§86 от същия изменителен закон, разпоредбите на действащото законодателство
за държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР се прилагат за държавните
служители в МВР, заемащи длъжности за държавни служители по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г.
Независимо от
извеждането в две отделни категории полицейските органи и органите по пожарна
безопасност и защита на населението от една страна, и държавните служители от
друга, законодателят продължава да придава на държавните служители по чл.142
ал.1 т 2 ЗМВР статуса, с който се ползват държавните служители по ЗМВР.
Въз основа на горното
следва, че ищецът попада в категорията субекти по служебно правоотношение, за
които са приложими изключително нормите на ЗМВР.
Нормата на чл.187 ал.1 ЗМВР визира, че нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8-часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В ал.3 /в редакцията от
14.10.2016/
е посочено, че „работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. Поради
спецификата на дейността в Медицинския институт на МВР може да се определя и
6-часова смяна. При работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. От това следва, че трудът с 8-часова продължителност,
полаган от работещите на смени държавни служители, в интервала от 22.00 до 6.00
часа, е нощен.
Нормата на чл.187 ЗМВР се явява специална спряма
общите правила, установени с КТ, а хиготезата на ал.3 в редакцията й от 2016 -
и по-нова, което изключма прилагането на по-стария общ закон, а още повече на
по-ниски по ранг нормативни разпоредби, съдържащи се в наредби, правилници и
пр.
Казано с други думи, специалният закон въвежда
еднаква продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и
през нощта от 8 часа в сравнение с работното време за работниците и служителите
по трудови правоотношения, установени по КТ. В послединя, съгл.чл.140 ал.1, е
предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време при
5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това различие се обуславя от
функциите, вменени с чл.2 ал.1 ЗМВР на служителите от МВР - за защита на
правата и свободите на гражданите, противодействието на престъпността, защита
на националната сигурност, опазването на общественият ред и пожарна безопасност
и защита на населението, напълно кореспондираща с нормата по чл.105 ал.2 от Конституцията овластяваща изпълнителната власт да осигурява общественият ред и
националната сигурност на гражданите и държавата.
На следващо място. Необходимо е да се прави разграничение между нощен и извънреден
труд.
Както се посочи
по-горе, нощен е трудът, полаган
през нощта между 22.00 и 6.00ч.
Извънреден е трудът, полаган от служителя по разпореждане или
без такова, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който
труд попада извън установеното за
служителя работно време по график. Нормата на чл.187 ал.7 /в редакцията й от
2015г/ лимитира извънредния
труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа
годишно, а разпоредбите на ал.5 и ал.6 указват как следва да бъде възмезден
положеният от служителя извънреден труд. Или, законодателят е направил ясно разграничение между
извънреден и нощен труд.
Правото на изплащане на допълнително възнаграждение
за нощен труд е регламентирано в чл.179 ал.1 ЗМВР. В ал.2 на същия член
е посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се
определя със Заповед на Министъра на вътрешните работи, докато размерът на
допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в самия
закон - за служителите, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение
/чл.187 ал.6 ЗМВР/. Следователно, допълнителните възнаграждения за двата вида
труд се изплащат по различен ред и размерът им е регламентиран в различни
нормативни актове.
В нормата на чл.187 ал.9 ЗМВР изрично е предвидена
делегация на Министъра на вътрешните работи да определи реда за разпределянето
на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на
държавните служители извън установеното редовно работно време /така в Решение №
55/7.04.2015г по гр. д.№ 5169/2014г на ВКС-III ГО/.
На основание същата са приети Наредба № 8121з-592/25.05.2015г за реда за организацията и
разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, отменена с Решение № 8585/11.07.2016г
на ВАС по адм.д. № 5450/2016г /обн.ДВ 59/29.07.2016г/, и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн.ДВ 60/02.08.2016г, в сила от
2.08.2016г/. В чл.3 ал.3 и на двете е указано, че служителите в МВР е
възможно да полагат труд през нощта между 22.00ч до 6.00ч, като работните
часове не следва да надвишат средно 8-часа за всеки 24-часов период, което
съответства на чл.187 ал.3 ЗМВР.
Положеният ношен труд
се остойностява в съответствие със Заповед
№ 8121з-791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи, в която в т.1 е
посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се
заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0,25лв. В т.5 от същата заповед
е посочено, че допълнителните възнаграждения по т.1, 2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в
съответните финансови звена на протокол–приложение № 5 към чл.32 ал.1 и чл.33
от Наредбата № 8121з-407/11.08.2014г.
Или, ако положеният нощен труд е бил в рамките на
установеното работно време от 8 часа, то той не се явява извънреден и затова
следва да се заплаща като нощен по определената в Заповедта на Министъра на
вътрешните работи тарифна ставка.
В обощение липсва нормативна празнота, която да
налага субсидиарното приложение на КТ, а още по-малко на подзаконовите
нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-конкретно нормата на чл.9 ал.2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС
№ 4/17.01.2007 /НСОРЗ/ за преобразуването на часовете нощен труд с коефицент
1,143. Нормата е неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР, тъй като
според по-новия и специален закон нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време е еднаква - 8 часа.
В допълнение може да се посочи, че посоченият
коефициент 1,143 е определен в Писмо
изх.№ 94-НН-198/29.08.2011г на МТСП, което се явява задължително
предписание за всички работодатели по трудови
правоотношения. Същото е издадено в качеството му на орган, осъществяващ
контрола по спазването на трудовото законодателство „когато нормалната
продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл.136 ал.3 КТ/ и
нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл.140 ал.1 КТ/,
съотношението е 8ч/7ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в
дневни е равен на 1,143. Целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Следователно, превръщането
на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличаване
заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла на
чл.143 ал. 1 КТ. Да се мисли противното /като се преизчисляват часовете нощен
труд с коефициент 1,143 и получените допълнителни часове да се заплащат като
извънреден труд/ би довело до поставяне в по-неблагоприятно положение
работещите по трудови правоотношения спрямо служителите по служебни
правоотношения, регламентирани от ЗМВР, които два вида правоотношения са
установени в закона, както се посочи по-торе.
По отношение на конкретния случай следва да се
приеме, че ищецът през процесния период е работил на 24-часови смени по
утвърдени графици за 24 часови дежурства. Отработеното време се отчита в
часове, което се сравнява с нормата за съответния месец, получена при
умножаването на броя на работните дни за месеца по 8. Когато отработените
часове не превишават месечната норма, на ищеца се заплаща само допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв за всеки час нощен труд. В
случай, че е отработил в повече от нормата, тогава часовете в повече следва да
бъдат компенсирани с възнаграждение за извънреден труд.
От приетото заключение на в.лице Пл.И.по ССчЕ се
установява, че на ищеца са били заплатени всичките 1170 часа нощен труд,
остойностени по 0,25лв. Това е видно и от представените по делото платежни
бележки. Не се установява ищецът да е положил часове труд над установената норма за процесния период, което се потвърждава и
дадените от вещото лице устни разяснения в о.с.з.
Следва да се посочи и това, че още в
обстоятелствената част на исковата си молба ищецът не твръди, че е полагал
извънреден труд над установения норматив от 280 часа, а посочва, че претендира
преизчисляване на положения от него нощен труд, попадащ в рамките на
24-часовите му дежурства по график.
Изложеното дотук налага извода за неоснователонст на
претенцията на ищеца, тъй като не се установи да е работил реално извън
установеното за него работно време по график, т.е. да е полагал труд над
установения норматив, и който извънреден труд също е лимитиран съгласно чл.189
ал.7 ЗМВР, т.е. не
би могъл да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Поради изложеното
претенцията се явява неоснователна.
Окръжен съдия: ………...
Д.Георгиева