Решение по дело №6554/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260387
Дата: 16 март 2021 г. (в сила от 20 април 2021 г.)
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20205330206554
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  

260387

 

гр.Пловдив, 16.03.2021г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на шестнадесети февруари, две хиляди, двадесет и първа година, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ

 

при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА

като разгледа АНД № 6554/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № ПД – 14 – ДНСК – 77 /24.09.2020г., издадено от П. В. Д. на длъжност *** Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ - гр.София, с което на „КОСИСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – ***, представлявано от И. Х. Х., на основание чл.237, ал.1, т.15 от Закона за устройство на територията е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, за нарушение на чл.137, ал.3, във вр. с чл.163, ал.2, т.1 и ал.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

В жалбата се посочва, че наказателното постановление е  незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Оспорва изцяло изложеното в Констативен акт № 01/29.06.2020г. и Техническа експертиза и протокол, съставени от членовете на ТЕК, като сочи, че същите не отговарят на действителното фактическо и правно положение. Също взема становище, че е нарушена и процедурата по ЗАНН за съставяне на АУАН, както и че в производството по налагане на административно наказание са допуснати съществени нарушения, свързани с неправилно посочване на относимите разпоредби на ЗУТ. Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Д. поддържа жалбата на изложените основания, също предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените разноски. 

Въззиваемата страна – ДНСК - София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. оспорва жалбата. Сочи, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, издадено при спазване на законовите реквизити и от компетентен орган. Още посочва, че размерът на определената имуществена санкция е съобразен със обществените отношения, които са засегнати във висока степен с извършеното нарушение, свързано с поставяне в опасност здравето и живота на хората. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 05.10.2020 г.  видно от приложената към същото разписка, а жалбата е изпратена до РС-Пловдив, на 12.10.2020г., съгласно отразеното пощенско клеймо. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

„КОСИСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК:********* имало качество на строител, съгласно договор за строителство сключен с възложителя на 17.06.2020г., като изпълнявало строителни и монтажни работи на строеж – „Жилищна сграда с подземен паркинг“, находящ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ XIII-68, кв.35 – нов, по плана на кв.„Младежки хълм“, гр.Пловдив. ПИ с идентификатор 56784.522.68 по КК. Същите строително монтажни работи били извършени в несъответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл.163, ал.2, т.1 и ал.3 от Закона за устройство на територията, а именно – не били изпълнени в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти. В този смисъл, съгласно одобрения на 27.04.2020г. инвестиционен проект по част „Конструктивна“, чертеж „План на изкопа – лист 1а укрепване“, по границите на съседния УПИ XII-67, кв.35 – нов, по плана на кв.„Младежки хълм“, гр.Пловдив било предвидено изкопът да бъде укрепен със стоманени пилоти НЕА 200 и дървени талпи 5/20см.. Същото не било сторено, като строителят, без изрично да му е указано/предписано от проектанта по част „Конструктивна“, е заменил предвидените по проект стоманени профили НЕА 200 с НЕА 160. Същевременно било извършено прокопаване на масовия изкоп, който се доближил рисково до калкана на двуетажна сграда в горепосочения съседен УПИ XII-67.

На 27.06.2020г. около 17:30 часа, въпросната двуетажна сграда в УПИ XII-67, кв.35 – нов, по плана на кв.„Младежки хълм“, гр.Пловдив аварирала, като се срутила калканната стена на сградата, при което били засегнати основите, тухлените зидове и подовите конструкции.

При това, на 29.06.2020г., служители на РДНСК Пловдив извършили проверка, която резултатите от която били обективирани в Констативен акт № 01/29/06.2020г.. Със заповед на началник РДНСК-Пловдив била формирана техническа експертна комисия, с участието и на свидетеля П.С.К. – Т. – в качество и на *** при РДНСК – Пловдив, която извила Протокол на същата, утвърден от началник РДНСК – Пловдив на 03.08.2020г..

С оглед на горното, на 17.08.2020г. свидетелят П.С.К. – Т. съставила АУАН № ПД-14 срещу „КОСИСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК:********* за нарушение на чл.137, ал.3, във вр. с чл.163, ал.2, т.1 и ал.3 от Закона за устройство на територията, в отсъствие на представител на дружеството, сред изпратена надлежна Покана изх.№ Ц-1972-00-463/12.08.2020г., получена на 12.08.2020г. от управителя на дружеството. Препис АУАН бил връчен на управителя на 18.08.2020г.. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел П.С.К. – Т. която подробно описва извършената проверка и сторените при същата констатации, включително причините за аварията. Съдът намира същите показания за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност, поради които възприема последните като истинни. От същите се установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.

Следва да се посочи, посоченото от К. – Т. не противоречи на изнесеното и от станалите свидетели по делото, а именно – А.П.В., В. Ф. Д. и Н.В.Н..

В този смисъл свидетелят А.П.В. – като *** на сградата посочва, че не е нареждал замяна на стоманените профили НЕА 200 с НЕА 160. Липсват основания заявеното от свидетеля В. да не бъде кредитирано изцяло, доколкото подобна промяна не е вписана никъде в строителната документация.

От друга страна липсва основание да бъде дадена вяра на твърденията на свидетеля В. Ф. Д. – ***  дружеството жалбоподател, който заявява, че проектантът бил решил за замяна на стоманените профили НЕА 200 с НЕА 160, но същевременно сочи, че изобщо не знаел кой е проектантът и по име и физиономия не го познава, защото „той не е слизал долу“. Последното е в очевидно логическо противоречие, още повече следва да се отчете, че Д.  е работник на дружеството - жалбоподател, съответно – намира се в трудова зависимост от същото, което също създава съмнение относно обективността на неговите показания.

Що се отнася до свидетеля Н.В.Н. – осъществявал *** – последния също заявява, че е установил замяна на стоманените профили НЕА 200 с НЕА 160, което не е било по проект, макар да сочи мнение, че според него това било удачно по посочени технически причини, както и описва иначе лошото техническо състояние на авариралата сграда, в който смисъл същите показания следва да се кредитират изцяло. Още макар да свидетеля Н. да посочва, че той бил съгласен с промяната, то същият заявява, че това не е било отразено в заповедната книга или на друго място.

Същата фактическа обстановка се установява и от приложените по делото писмени доказателства – Договор за строителство от 17.06.2020г. – от който се установява качеството на строител на дружеството жалбоподател във връзка с описания обект; Констативен акт № 01/29/06.2020г., Протокол на техническа експертна комисия, утвърден от началник РДНСК – Пловдив на 03.08.2020г., едно със становища – от които се установяват причините за аварията; Заповедна книга на строежа – от която се установява липсата дадени указания на строителя от трето лице за замяна посочените в проекта параметри на изпълнение.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № РД-13-196 от 01.07.2019г. на началника на ДНСК, а тази на актосъставителя следва от разпоредбата на чл.238, ал.2, т.2 от ЗУТ. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са  и сроковете по чл. 34  от ЗАНН. 

На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „КОСИСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – *** е нарушил разпоредбата на чл.137, ал.3, във вр. с чл.163, ал.2, т.1 и ал.3 от Закона за устройство на територията - за това, че като строител на строеж  – „Жилищна сграда с подземен паркинг“, находящ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ XIII-68, кв.35 – нов, по плана на кв.„Младежки хълм“, гр.Пловдив, не е изпълнило задълженията си по чл.163, ал.2, т.1 и ал.3 от Закона за устройство на територията, като не е изпълнило горепосочения строеж в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3, както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка, като носи имуществена отговорност за причинени щети и пропуснати ползи от свои виновни действия или бездействия.

В този смисъл по делото несъмнено се установиха всички съставомерни по нарушението обстоятелства, а именно – установи се, че  съгласно одобрения на 27.04.2020г. инвестиционен проект по част „Конструктивна“, чертеж „План на изкопа – лист 1а укрепване“, по границите на съседния УПИ XII-67, кв.35 – нов, по плана на кв.„Младежки хълм“, гр.Пловдив било предвидено изкопът да бъде укрепен със стоманени пилоти НЕА 200 и дървени талпи 5/20см., но същото не било сторено, като строителят, без изрично да му е указано/предписано от проектанта по част „Конструктивна“, е заменил предвидените по проект стоманени профили НЕА 200 с НЕА 160. Същевременно било извършено прокопаване на масовия изкоп, който се доближил рисково до калкана на двуетажна сграда в горепосочения съседен УПИ XII-67.

Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, с което се оспорва изцяло изложеното в Констативен акт № 01/29.06.2020г. и Техническа експертиза и протокол, съставени от членовете на ТЕК, като сочи, че същите не отговарят на действителното фактическо и правно положение. Съгласно вече коментираната доказателствена съвкупност, същата фактическа обстановка се установява по непротиворечив начин. Данни в друг смисъл по делото липсват и не се сочат от жалбоподателя. Както вече бе посочено – показанията на свидетеля Д. са крайно нелогични и противоречиви, доколкото същият твърди, че проектантът бил решил за замяна на стоманените профили НЕА 200 с НЕА 160, но същевременно сочи, че изобщо не знаел кой е той. Също няма никакви данни въпросният работник да е лице, което има нужната техническа компетентност за оценка причините за аварията, включително значението на замяната на  профилите НЕА 200 с НЕА 160 за същата. Що се отнася до изложеното от свидетеля Н. – последният също признава, че строителят не е изпълнил строежа в съответствие със строителната документация,  както и въпреки, че сочи, че той поначало бил съгласен с това, заявява, че подобна промяна не е отразена по никакъв начин в строителната документация.

Що се отнася до възраженията в смисъл, че е нарушена и процедурата по ЗАНН за съставяне на АУАН, както и че в производството по налагане на административно наказание са допуснати съществени нарушения, свързани с неправилно посочване на относимите разпоредби на ЗУТ, то същите са бланкетни и липсва конкретика, която да може да бъде коментирана от съда.

Съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.137, ал.3, във вр. с чл.163, ал.2, т.1 и ал.3 от Закона за устройство на територията - за това, че като строител на строеж. Процесното нарушение, по начина, по което е описано в закона е такива на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. Отделно от това, в конкретния случай се установяват и щети, а именно – авариране на съседна сграда.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.237, ал.1, т.15 от Закона за устройство на територията за процесното нарушение е предвидено административно наказание – имуществена санкция в размер от 5 000 лева до 30 000 лева. В случая наказанието е определено в размер, ориентиран по-близо до минимума, а именно – такъв от 10 000 лева. Съдът намира, че същото наказание е правилно и законосъобразно определено. Съгласно установеното – посочено и в наказателното постановление, в случая освен формално несъответсвие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3, както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка, се установяват и настъпили обективни щети, а именно – аварирането на съседна сграда, което очевидно поставя в опасност живота и здравето на хората, както и уврежда чуждо имущество, което налага заключение за по-висока степен на обществена опасност на конкретното деяние. 

С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна при определянето на максималния размер на възнаграждението препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е взел участие в проведеното открито съдебно заседание. Съдът намира, че делото разкрива очевидна фактическа сложност, както и делото е разгледано в няколко поредни съдебни заседания, с разпит на няколко свидетели, с участие на процесуалния представител на ответната страна. Ето защо съдът намери, че справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 100 лева, който съответства на максималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът

 

Р Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление   ПД – 14 – ДНСК – 77 /24.09.2020г., издадено от П. В. Д. на длъжност *** Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ - гр.София, с което на „КОСИСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – ***, представлявано от И. Х. Х., на основание чл.237, ал.1, т.15 от Закона за устройство на територията е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, за нарушение на чл.137, ал.3, във вр. с чл.163, ал.2, т.1 и ал.3 от Закона за устройство на територията.

 

ОСЪЖДА „КОСИСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК:********* ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция за национален строителен контрол – гр.София, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

         Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

         И. Й.