№ 351
гр. Пазарджик, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20245200500626 по описа за 2024 година
Производството е въззивно – по чл.258 от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.
№20235220104651 по описа за 2023 година, съдът е приел за установено на
основание чл.54, ал.2 ЗКИР по отношение на С. Л. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. Септември, бул. „България“ № 47, вх.Б, ет.2, ап.25, че Г. С. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Белово, ул. „Градище“ № 30 е собственик на реална
част с площ 98 кв. м. от имот с идентификатор 03592.503.292 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Белово, одобрени със Заповед № РД-18-
34/20.05.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот гр. Белово, ул. „Градище“ № 30, която площ е заснета грешно в
границите на имот с идентификатор № 03592.503.304, вместо в границите на
имот с идентификатор №03592.503.292 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Белово, одобрени със Заповед № РД-18-
34/20.05.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с граници на реално
обособената и погрешно нанесената част заключена между буквите А, Б, В, и
Г, оцветена в жълт цвят на приложение № 3 към СТЕ, находящо се на л.99 от
делото, което приподписано от съда се явява неразделна част от решението.
Осъдена е на основание чл.108 ЗС С. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Септември, бул. „България“ № 47, вх.Б, ет.2, ап.25 да предаде на Г. С. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Белово, ул. „Градище“ № 30 владението върху реална
1
част с площ 98 кв. м., заключена между буквите А, Б, В, и Г, оцветена в жълт
цвят на приложение № 3 към СТЕ, находящо се на л.99 от делото, което
приподписано от съда се явява неразделна част от решението.
Осъдена е С. Л. Д., с адрес: гр. Септември, бул. „България“ № 47, вх.Б,
ет.2, ап.25, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на Г. С. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Белово, ул. „Градище“ № 30 сумата в размер на 1477
лева, представляваща сторените в производството разноски.
В срок така постановеното решение е обжалвано от С. Д., чрез
процесуалния и представител адв. Б..
Моли обжалваното решение да бъде отменено , предявеният иск
отхвърлен и присъдени сторените разноски.
Изводът на Пазарджишки районен съд, че е установено законно
основание за заемане на придаваемата се част от имота собственост ищцата
бил неправилен .Съдът приел за установено условието за законно заемане на
имота, доколкото сумата съставляваща влязла в сила оценка на придаваемото
се дворно място е внесена съгласно чл.282 ППЗТСУ /отм/.
Съгласно разпоредбата на чл.282,ал. 1 ППЗТСУ /отм. С ДВ бр.1 от
2.01.2001 г/, сумата на обезщетението по влязла в сила оценка се внася в
Държавна спестовна каса и се предава веднага на правоимащите по нареждане
на техническата служба на общината.
В удостоверение изх.1682/14.10.2021 год. изд. от Община Белово било
удостоверено ,че регулацията на УПИ Х-304- собственост на ответницата е
частично приложена към УПИ IX-305 съгласно протокол №18/22.11.1984
г.;Заповед №104/03.IV.1984 г. и 2 бр.разписки, но нямало данни за уредени
регулационни сметки с УПИ XV-306 и УПИ IX-292 в кв.105 - собственост на
ищеца. Уреждане на регулационните сметки касаело единствено и само
плащане на дължимото обезщетение на правоимащия - собственик на имота,
част от който се придава по силата на дворищно-регулационния план към
съседен имот.
Ищецът представил Приходна квитанция №147079 от 15.1.1991 г.
издадена от кметство М.Белово , в която е вписано , че е за сума 300 лева и е
направено вписване „внесени са 100 лева да си ги вземе".
При тези данни не се установявало твърдението на ищеца ,че е заплатил
придаваемото му се дворно място, защото законът предвижда определен ред
за това, който не е спазен . Не се твърди и не са представени доказателства
сумата да е внесена в ДСК и да е била на разположение на правоимащия,
поради което се доказва и верността на удостовереното в У-ние
изх.1682/14.10.2021 год. изд. от Общ.Белово ,че не са уредени регулационните
сметка за придаваемото се дворно място.
По делото е приет и Протокол №2 от 12.11.1996 год. на комисията по чл.
265 ППЗТСУ,по повод заявлението на Г. С. П. вх.№АБ-00-37/2.11.1996 г., за
оценка на процесното придаваемо се по регулация дворно място, оспорен от
2
ищеца ,което оспорване Пазарджишки районен съд приема, че не е проведено
успешно. Според решаващия съд това доказателство не променя извода му за
извършено плащане с приходната квитанция от 15.1.1991 г. и е неотносимо
към спора, тъй като е доказано плащането с приходна квитанция от 15.1.1991
год.
Доказателството било относимо, тъй като според закона- чл.283
ППЗТСУ /отм/ ,ако в тригодишен срок от деня , когато оценката е влязла в
сила, правоимащите не са обезщетени, всяка от заинтересованите страни е
можела да поиска да се направи нова оценка. В случая като заинтересован
ищеца е поискал нова оценка. Ако е платено обезщетението съгласно
протокол №7/14.VIL1990 г. той не би могъл да иска нова оценка за
придаваемото се дворно място. Чрез това искане от ищеца и издаване на
Протокол N22 от 12.11.1996 год. на комисията по чл. 265 ППЗТСУ се
потвърждавало заявеното от ответницата ,че регулационните сметки не са
уредени - т.е. тя не е получила дължимото обезщетение. Не се твърди и не се
представят доказателства за платено обезщетение съгласно П-л №2
/12.11.1996 г. на комисията по чл.265 ППЗСТУ/отм/ по предвидения в закона
ред.
Прието е като доказателство и Искане до Нотариуса при Районен съд
Пазарджик от 5.05.1992 год. за издаване на нотариален акт за недвижим имот,
придаден към парцел по дворнищнорегулационния план, но не се представя
издаден акт по регулация на основание чл.134,ал.3 ЗТСУ/отм/. Акт за
придаваемо се дворно място по регулация се е издавал само след като
условията за заемане на имота са изпълнение. Условието за заемане на
придаваемото се дворно място е представяне на доказателства че е изплатено
обезщетението на правоимащия по реда чл.282,ал. 1 ППЗТСУ /отм. С ДВ бр.1
от 2.01.2001 г/ сумата на обезщетението по влязла в сила оценка да е внесена в
Държавна спестовна каса и е предадена на правоимащите.
Доказани били доводите на ответницата ,че е започната ,но не е
приключвала процедура за уреждане на регулационни сметка и прилагане на
дворищно-регулационния план одобрен със Заповед №485/1979 год. на
гр.Белово,кв."Благой Захариев" по силата, на който част от имот № 304 в
кв.105 от 100 кв.метра -собственост на ответницата се е придавало към парцел
IX-292 в кв.105- собственост на ищеца.
По силата на този план , урегулирания парцел IV- 229, в квартал 22 е
заснет като имот пл. номер №304 и за него е отреден парцел парцел Х-304, в
квартал 105 по плана на гр. Белово, кв. "Бл.Захариев" . Съгласно действащите
към онзи момент норми по ЗТСУ /отм/ при изготвянето на нов дворищно -
регулационен план регулационните линии, по приложен предходен план се
заснемат като имотни граници , т.е. регулационните граници на урегулирания
парцел IV- 229, в квартал 22 се приемат и са заснети като имотни граници на
новозаснетия имот пл.№ 304 и за него е отреден парцел Х-304, в квартал 105
по плана на гр.Белово, кв."Бл.Захариев" . По силата на приетия план за
3
дворищна регулация през 1979 год. части от имот пл.№304 са се придавали
към съседни имоти , а части от съседни имоти са се придавали към
новообразувания парцел Х-304.
В срок е постъпил писмен отговор на жалбата от ищеца в
първоинстанционното производство Г. П..
Счита жалбата за неоснователна и моли да бъда потвърдено
първоинстанционното решение.
По делото нямало спор, че ищецът – Г. П., по силата на Нотариален акт
за дарение на недвижим имот от 05.02.1993г., №167, том 1, н.д.№299/1993г., по
описа на РС-Пазарджик е собственик на следния недвижим имот- ПИ с
идентификатор - 03592.503.292 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Белово одобрени със Заповед № РД-18- 34/20.05.2011год. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот:
гр.Белово,ул.“Градище “№30 с площ от 979 кв.метра, с трайно предназначение
на територията: Урбанизирана и начин на трайно ползване: Ниско застрояване
/до 10м/ с номер по предходния план: пл.№292, съставляващ парцел IX, кв.105
по кадастралния и регулационния план на гр.Белово от 1979г., ведно със
сграда с идентификатор 03592.503.292.1 със застроена площ от 24 кв.м.,
представляваща - Друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда
и сграда с идентификатор 03592.503.292.2 със застроена площ от 86 кв.м.,
представляваща - Жилищна сгрда-еднофамилна при съседи на същия:
03592.503.306; 03592.503.304; 03592.503.9535; 03592.503.276; 03592.503.332;
03592.503.290; 03592.503.525.
Ответникът по делото – С. Д., по силата на Нотариален акт за дарение на
недвижим имот от 20.03.1975г., №156, том 9, н.д.№3291/1975г., по описа па
PC-Пазарджик била собственик на съседния - ПИ с идентификатор -
03592.503.304 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Белово
одобрени със Заповед № РД-18-34/20.05.2011 год. на Изпълнителния директор
на АГКК.
От приетата по делото техническа експертиза се установило, че при
действието на ЗТСУ със Заповед 485/1979г., на зам. председателят на ОНС-
Пазарджик е одобрен Кадастрален и регулационен план на гр. Белово, според
който имота на ищеца съставлявал - парцел IX-292, а имота на ответника
парцел Х-304 и двата от кв.105.
Според предвижданията на този план от имот пл.№304 собственост на
ответника се предават към имота на ищеца 100 кв.м, като според него
кадастралната и регулационна граница между двата имота е права линия
започваща от източния ъгъл на построената сграда №1 в имот с
идентификатор - 03592.503.292, собственост на ищеца и завършваща в лицето
на процесния имот.
Видно било от заключението на вещото лице , че този план е одобрен за
цялото населено място, като в частта на процесните имоти е приложен, като
4
запазил действието си и по настоящем съгласно §6 от ПРЗУТ
Това обстоятелство се потвърждавало и от писмените доказателсва -
протокол №7 от 14.07.1980г., на комисията по чл.265 от ППЗТСУ, от който е
видно, че същата е определила цената на придаваемите 100 кв.м от имот с пл.
№304, от кв.105 ,собственост на ответника, към парцел IX-292, кв.105,
собственост на ищеца, в размер на 300лв., конто пари са внесени от
праводателите му с квитанция №147079 от 15.01.1991г., поради което
одобрения регулационен план се явява приложен в тази част.
От приетото по делото писмо с вх. № 14445/06.06.2024г. от Община
Белово, се установило, че в Община Белово не открито да е подавано и
налично в архива на Община Белово, изисканото заявление с вх. № АБ00-
37/02.02.1996 г., във връзка с представеният от ответника и оспорен Протокол
№ 2 от 12.03.1996 г. на Комисията по чл. 265 от ППЗТСУ . Това определяло
оспорения от ищеца протокол, като такъв с невярно съдържание. Липсвала
каквато и да е логика при наличие на протокол на комисията по чл.265 от
ППЗТСУ и квитанция №147079 от 15.01.1991г., за изплатена сума и писмо
изх.№АБ-00- 277/05.05.1992г., до Нотариус при PC-Пазарджик, ищецът да
иска нова оценка на придаваемото място.
Тези твърдения се подкрепяли и от показанията на разпитания по делото
св. В. живеещ в съседния имот с пл.№ 276.
Счита , че не следва да се кредитират показанията на свидетелката
Илиева, сестра на ответницата, тъй като на първо място същата е
заинтересована и на второ място заявеното от нея не кореспондира със
събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице.
От анализа на заключението на техническата експертиза и обясненията
на вещото лице в съдебно заседание се установявало, че при изготвяне на
кадастралната карта на гр.Белово през 2011г., неправилно е била заснета
имотната граница между собствения на ищеца имот с идентификатор -
03592.503.292 и имота на ответника с идентификатор- 03592.503.304 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Белово одобрени със
Заповед № РД-18-34/20.05.2011год. на Изпълнителния директор на АГКК,
като не е отразена действителната кадастрална граница по кадастралния и
регулационния план от 1979г. одобрен със Заповед 485/1979г., съобразно който
имота на ищеца е съставлявал - парцел IX, кв.105, като линия започваща от
източния ъгъл на построената сграда №1 в имот с идентификатор -
03592.503.292, собственост на ищеца и завършваща в лицето на процесния
имот, права линия, вместо като линия започваща от южния ъгъл на
построената сграда №1. Вследствие на което част от процесния имот с
идентификатор -03592.503.292, в размер на 98 кв.м., неправилно е заснета към
поземлен имат с идентификатор-03592.503.304 собственост на ответника, като
се намалява лицето на имота на ищеца. Освен това след поставянето на
телената ограда от 11.07.2023г., ищецът нямал достъп до процесиите 98 кв.м.
неправилно заснети към имот идентификатор- 03592.503.304.
5
Съгласно § 5, ал.1 от ПЗР на ЗКИР, регулационните линии по приложен
дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни
граници на поземления имот. Ищецът подръжа ,че плана от 1979 ггодина ,
предвиждащ придаване на дворно място от имота на ответницата към имота
на ищеца е приложен, поради което границата между имотите на страните, в
спорната й част, следва да е съобразно приложението на дворищно
регулационния план от 1979г.
Праводателите на ищеца били заплатили цената на придавемото място
от 300 лева за което обстоятелство имало издадена не само - квитанция
№147079 от 15.01.1991г., но и Писмо изх.№АБ-00-277/05.05.1992г., до
Нотариус при PC-Пазарджик.
Установено било по делото , че условието за законно заемане на имота е
изпълнено, доколкото сумата, съставляваща влязла в сила оценка на
придаваемото място е внесена, съгласно чл. 282 ППЗТСУ /отм./. Налице били
всички основания за издаване на нотариален акт за собственост по регулация,
като такъв не е представен от ищеца, но това не е пречка за приключване на
отчуждителната процедура. Без правно значение били доводите на ответника,
че процесното място е оградено от много години, като от показанията на
свидетелката на ответницата се установява, че „от около 80 г.“, т.е. още преди
влизането в сила на регулационния план от 1979 г. по който то се придава по
регулация в собственост на праводателите на ищеца, че никога не е ползвано
от тях, респективно от ищеца и че винаги е било част от имота на ответницата.
Предвид на факта, че придаваемото се място е само в размер на 98 кв.м. и
представлява реална част от имот, то няма как да бъде придобито в
собственост по давностно владение. Тези изводи се подкрепяли и от
посоченото от експерта в констативно съобразителната част от експертизата,
че със Заповед №485/28.03.1979 г. на зам. Председателя на ОНС-Пазарджик, е
одобрен Кадастрален и регулационен план на гр. Белово. част XIX.
Пазарджишки окръг. Одобреният Регулационен план бил за цялото населено
място. Съгласно § 6. (1) от Преходните разпоредби на Закон за устройство на
територията (ЗУТ) този Регулационен план е запазил действието си.
Относно доводите на жалбоподателката ,че представения по делото
протокол № 2/12.03.1996 г. по чл.265 от ППЗТСУ, по повод заявление вх. №
АБ-00- 37/02.11.1996 г. от ищеца доказвал, че реституционната процедура не
била приключила, ответникът го намира за неотносим към спора и
оспорването му било доказано ,като се има предвид приетото по делото писмо
с вх. № 14445/06.06.2024г. от Община Белово, според което не е установено да
е подавано изисканото заявление с вх. № АБ(Ю- 37/02.02.1996 г., във връзка с
представеният от ответника и и оспорен Протокол № 2 от 12.03.1996 г. на
Комисията по чл. 265 от ППЗТСУ .
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение ,за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:
Постановеното решение е допустими , респективно исковете по начина
6
,по който са предявени са допустими. Прието е в ТР № 8 по т.д.№8 /2014 г. на
ОСГК , че иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази
част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като
част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е
допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал.
1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в
одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2,
изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В
производството по иска за собственост съдът изследва наличието на
непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.
В исковата си молба против С. Д. ищецът Г. С. П. твърди, че по силата
на Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 05.02.1993г., №167, том 1,
н.д.№299/1993г., по описа на PC-Пазарджик е собственик на следния
недвижим имот, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ е идентификатор - 03592.503.292 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Белово одобрени със
Заповед № РД-18-34/20.05.2011год. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на поземления имот: гр.Белово,ул.‘‘Градище“№30 с площ от 979
кв.метра. с трайно предназначение на територията: Урбанизирана и начин на
трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м/ с номер по предходния план: пл.
№292, съставляващ парцел IX, кв.105 по кадастралния и регулационния план
на гр.Белово от 1979г., ведно със сграда с идентификатор 03592.503.292.1 със
застроена площ от 24 кв.м., представляваща - Друг вид производствена,
складова, инфраструктурна сграда и сграда с идентификатор 03592.503.292.2
със застроена площ от 86 кв.м.. представляваща - Жилищна сгрда-
еднофамилна при съседи на имота: 03592.503.306; 03592.503.304;
03592.503.9535; 03592.503.276; 03592.503.332; 03592.503.290; 03592.503.525.
Ответницата по делото, по силата на Нотариален акт за дарение на
недвижим имот от 20.03.1975г., №156, том 9, н.д.№3291/1975г., по описа на
PC-Пазарджик била собственик на съседния имот - ПИ с идентификатор -
03592.503.304 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Белово
одобрени със Заповед № РД-18-34/20.05.2011год. на Изпълнителния директор
на АГКК
Тъй като до настоящия момент нито ищеца, нито праводателите му са
имали проблеми с ответника при справка по кадастралната карта и регистри
на гр. Белово ищеца установил, че при изготвяне на кадастралната карта на
гр. Белов през 2011г.неправилно е била заснета имотната граница между
собствения му имот с идентификатор - 03592.503.292 и имота на ответника с
идентификатор- 03592.503.304 .
Не била отразена действителната кадастрална граница по кадастралния
и регулационния план от 1979г. одобрен със Заповед 485/1979г., съобразно
който имота на ищеца е съставлявал - парцел IX, кв.105, като линия започваща
от източния ъгъл на построената сграда №1 в имот с идентификатор -
03592.503.292. собственост на ищеца и завършваща в лицето на процесния
7
имот, права линия, вместо като линия започваща от южния ъгъл на
построената сграда №1. Вследствие на това част от процесния имот с
идентификатор - 03592.503.292, в размер на 98 кв.м., неправилно била заснета
към поземлен имат с идентификатор-03592.503.304 собственост на ответника,
като се намалява лицето на имота на ищеца.
Съгласно § 5. ал.1 от ПЗР на ЗКИР, регулационните линии по приложен
дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни
граници на поземления имот.
С протокол№7 от 14.07.1980г., комисията по чл.265 от ППЗТСУ е
определила цената на придаваемите 100 кв.м от имот с пл.№304. от кв.105
собственост на ответника, към парцел IX-292, кв.105, собственост на ищеца, в
размер на 300лв., която сума била внесена от праводателите му с квитанция
№147079 от 15.01.1991г., поради което одобрения регулационен план се явява
приложен в тази част. Ето защо границата между имотите на страните, в
спорната й част, следва да е съобразно приложението на дворищно
регулационния план от 1979г.
Ищецът поискал от СГКК-Пазарджик със заявление вх.№01-458158-14-
08.2023г., на службата изменение на кадастралната карта и кадастрални
регистри на гр.Белово. относно процесната имотна граница, касаеща имот с
идентификатор - 03592.503.292 и имот с идентификатор- 03592.503.304, но
поради подадено възражение от страна на ответника бил постановен отказ.
Ищецът поискал трасиране на вярната имотна граница ,извършено от
правоспособно лице на 11.07.2023г., но ответницата отказала да подпише
протокола. Изрично забранила на ищеца да стъпва в ползваните до този
момент от него 98 кв.м., неправилно заснети към имот идентификатор-
03592.503.304.И от този момент ищецът нямал достъп до тази част от имота.
Моли да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че в
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Белово одобрени със
Заповед № РД-18-34/20.05.2011год. на Изпълнителния директор на АГКК е
допусната грешка, изразяваща се в неправилно нанасяне на част с площ около
98 кв.м. от югоизточната половина на поземления нмот на ищеца с
идентификатор - 03592.503.292, като част от съседния поземлен имот на
ответницата с идентификатор- 03592.503.304, както и бъде осъдена
ответницата да отстъпи собствеността и предаде на ищеца владението върху
тази реална част с площ около 98 кв.м., от югоизточната половина на
поземления имот на ищеца с идентификатор 03592.503.292, нанесена
погрешно като част от поземлен имот на ответницика с идентификатор-
03592.503.304.
Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответницата оспорва иска по основание.
Към писмения отговор е представен нот.акт №54,том IV,дело
8
№1446/1966 год. на Пазарджишкия районен съдия, с който Б. П. Г.ев/ К./ е
признат за собственик по давностно владение, наследство и делба на
недвижим имот : дворно място от 600 кв.м.,находящо се в с.Малко
Белово,образуващо парцел 4-ти за имот пл.номер№229 в кв.22 по плана на
село малко Белово,ведно със застроената в същото дворно място паянтова
къща при съседи : М.Х.,Г. Д. П. и път.
Представен е и протокол от съдебно заседание, проведено на 06.02.1975
год. по гр. дело №12/1975 год. по описа на Пазарджишки районен съд ,по
което е постигната и одобрена от съда спогодба, по силата, на която Е.М. е
получила в дял урегулиран парцел IV-229 в кв.22 по регулационния план на кв.
Малко Белово, Паз.окръг, състоящ се от 600 кв. метра, ведно с паянтова
сграда, масивна лятна кухня при съседи : улица, М.Х., Г. Д. П. и Г. К. Н.
С нот. акт №156,том IX, дело N9329 / 1975 год. на Пазарджишки
районен съдия, Е.М. е дарила на дъщеря си С.М. урегулиран парцел IV- 229,в
квартал 22 по регулационния план на с. Малко Белово, квартал на гр. Белово,
с площ 600 кв. метра, ведно с паянтова къща и лятна кухня при съседи : улица
,М.Х., Г. Д. П. и Г. К. Н..
Към момента на констатиране правото на собственост с нот.акт №54,том
IV,дело №1446/1966 г. ,спогодба от 06.02.1975 год. по гр.дело №12/1975 г. по
описа на Паз. районен съд и дарението извършено с нот.акт №156,том IX,дело
№329 / 1975 год. на Паз. районен съдия е в сила дворищен и улично
регулационен план , одобрен със Заповед №1187/1949г.
Със Заповед №485/1979 год. е одобрено улична и дворищна регулация
на гр.Белово,кв."Благой Захариев". По силата на този план , урегулирания
парцел IV- 229, в квартал 22 е заснет като имот пл.номер №304 и за него е
отреден парцел парцел Х-304, в квартал 105 по плана на гр.Белово,
кв."Бл.Захариев" . Съгласно действащите към онзи момент норми по ЗТСУ
/отм/ при изготвянето на нов дв. регулационен план регулационните линии, по
приложен предходен план се заснемат като имотни граници , т.е.
регулационните граници на урегулирания парцел IV- 229, в квартал 22 се
приемат и са заснети като имотни граници на новозаснетия имот пл.№ 304 и
за него е отреден парцел Х-304, в квартал 105 по плана на гр.Белово,
кв."Бл.Захариев" . По силата на приетия план за дворищна регулация през
1979 год. части от имот пл.№304 са се придавали към съседни имоти , а части
от съседни имоти са се придавали към новообразувания парцел X- 304.
Представено и с писмения отговор удостоверение изх.1682/14.10.2021
год. изд. от Община Белово, в което е посочено ,че ПУП на гр. Белово е приет
със Заповед N2485/1979 год. и че няма данни за частично изменение за ПИ
304,както и че към настоящия момент със Заповед РД18-34/20.05.2011 г. на
Изп.директор на АГКК са одобрени кадастрална карати кадастрални регистри
на гр.Белово, както и че регулацията на УПИ Х-304 е частично приложена към
УПИ IX-305 съгласно протокол №18/22.11.1984 г., Заповед N2104/03.IV.1984 г.
и 2 бр.разписки, като липсват данни за уредени регулационни сметки с УПИ
9
XV-306 и УПИ IX-292 в кв.105.
Съставен бил Протокол N2 2/12.III.1996 г. по чл.265 от ППЗТСУ, по
повод заявление вх.№АБ-00-37/2.11.1996 г. от Г. С. П. ,с искане за оценка на
придаваемо се дворно място от 100 кв.м. част от имот пл.№304 в кв.105
,собственост на С.Л.М. ,като е изготвена оценка - 5 000 лева.
Обсъждайки приложените към исковата молба доказателства ,
ответницата счита , че е започната процедура по уреждане на регулационните
отношения , но не е завършена.
С изтичането на сроковете посочени в § 8, ал.1 ПР на ЗУТ
отчуждителното действие на влезлите в сила но неприложени
дворищнорегулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти
или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждане
на административна процедура по § 8,ал.1,изр. 2 от ПР на ЗУТ.
Ответницата владеела имота си по границите , според отразеното в
кадастъра ,като границата била материализирана с каменен зид.
Нито ищеца , нито неговите праводатели упражнявали фактическа власт
върху частта от имота на ответницата ,която претендират.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,
прие за установено следното:
С нотариален акт № 167,н.д.№299/1993 година по силата на дарение в
негова полза от Д. П., Н.С. , С.Л. и С. П., ищецът е придобил недвижим имот,
представляващ имот пл.№ 292 , от 721 кв.м., за който е отреден парцел ІХ-
292 в кв.105 по плана на гр. Белово , ведно с построената в него масивна
жилищна сграда.
Ответницата пък се легитимира като собственик с нотариален акт №156
том ІХ от 1975 година ,издаден по нот.дело №3291.Видно от него тя е
придобила по силата на дарение също имот , представляващ парцел ІV-229 в
кв.22 по плана на с.Малко Белово от 600 кв.м. с построени в него паянтова
къща и лятна кухня.
От приетата по делото експертиза се установява, че при действието на
ЗПИНМ със Заповеди №№ 1187 и 1188 от 13.04.1949 г. на Министъра е
утвърден Общия улично-регулационен план и Дворищната регулация на с.
Малко Белово - сега квартал на гр. Белово. Според този план за дворно място с
планоснимачен №229 (с площ по графични данни около 716 кв. м) е отреден
IV-229 (с площ по графични данни около 600 кв. м) в кв. 22.Имот с такава
индивидуализация е придобила ответницата през 1975 година.
По същият План, за дворно място с планоснимачен № 228 (с площ по
графични данни около 648 кв. м) е отреден парцел III-228 (с площ по
графични данни около 800 кв. м) в кв. 22
При действието на (ЗТСУ) (отм.), със Заповед № 485/28.03.1979 г. на
зам. Председателя на ОНС-Пазарджик, е одобрен Кадастрален и регулационен
10
план на гр. Белово, част XIX, Пазарджишки окръг.
Одобреният Регулационен план е за цялото населено място. Квартал 105
по действащия Регулационен план на гр. Белово, е идентичен с квартал 22 от
обезсиления Регулационен план на с. Малко Белово (утвърден 1949 г.). УПИ
Х-304 и УПИ IX-292 от кв. 105 по действащия Регулационен план на гр.
Белово, XIX част, са идентични съответно с парцел (УПИ) IV-229 и парцел
(УПИ) III-228 в кв. 22 по обезсиления Регулационен план на с. Малко Белово
(утвърден 1949 г.).
Според предвижданията на плана от 1979 година от имота на
ответницата пл.№ 304 към имота на ищеца пл.№ 292 е имало придаващи се
по регулация дворни места. Площта на това място е възлизала на 98 кв.м. и е
означена на скицата на експерта Приложение № 3 с букви АБВГ.
Експерта е дал заключение още, че със Заповед № РД-18-34/20.05.2011 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, за гр. Белово са одобрени Кадастрална
карта и кадастрални регистри (КККР).
При тези данни не е спорно между страните, че ищецът е собственик на
ПИ с идентификатор - 03592.503.292 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Белово одобрени със Заповед № РД- 18-34/20.05.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Белово,
ул. „Градище“ № 30, с площ от 979 кв.м., с трайно предназначение на
територията: Урбанизирана и начин на трайно ползване: Ниско застрояване
/до 10м/ с номер по предходния план: пл. № 292, съставляващ парцел IX,
кв.105 по кадастралния и регулационния план на гр. Белово от 1979 г., ведно
със сграда с идентификатор 03592.503.292.1 със застроена площ от 24 кв.м.,
представляваща - друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда
и сграда с идентификатор 03592.503.292.2 със застроена площ от 86 кв.м.,
представляваща - жилищна сграда- еднофамилна при съседи на същия:
03592.503.306; 03592.503.304; 03592.503.9535; 03592.503.276; 03592.503.332;
03592.503.290; 03592.503.525,а ответницата е собственик на съседния ПИ с
идентификатор - 03592.503.304 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Белово одобрени със Заповед № РД-18-34/20.05.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК.
При съвместяването на Кадастралната карта на гр. Белово и действащия
Регулационен план на гр. Белово, XIX част (кв. Бл. Захариев), е видно, че
процесния участък от общата дворищна регулационна граница между УПИ Х-
304 и УПИ IX-292 от кв. 105, изобразен с правата В- Г в Приложение №3 към
експертизата се разминава с общата имотна граница, изобразена с правата А-
Б в същото Приложение. Или казано ясно – частта ,която се е придавала по
плана от 1979 година от имота на ответницата ,към имота на ищеца е отразена
като част от имота на ответницата.
Именно това поставя въпроса приложена ли е била регулацията по плана
от 1979 година.
Ищецът е предприел действия за отстраняване на допуснатата според
11
него грешка в кадастъра по административен ред ,но с решение на началника
на СГКК Пазарджик е постановен отказ. Административния орган се е
позовал на нормата на чл.54 ал.2 от ЗУТ, приемайки ,че е налице спор за
материално право.
Видно е от представения протокол на комисия по чл.265 от ППЗТСУ, от
14.07.1980 година ,че по искане на Г. С. П. /очевидно не е ищеца с оглед
възрастта му/ е оценено дворното място ,придаващо се от имот пл.№ 304
вкв.105 по плана на Белово ,собственост на ответницата към парцел ІХ-292
,собственост на наследници на Г. Д .П.. Придаващото се дворно място от 100
кв.м. е оценено на 300 лева.
Представена е приходна квитанция от 15.01.1991 година ,че от
наследници на Г. Д.П. е платена сумата 300 лева на събирач Х.П. /не е
четливо името/ като в тази приходна квитанция е посочено ,че сумата е за
придаваемо дворно място за С.Л.М.. Извършени са и други отбелязвания за
сума от 100 лева ,които не са ясни.
Отправено е искане на 5.05.1992 година за издаване на нотариален акт
за тази част по реда на чл.134 от ЗТСУ /отм./В обяснителната записка е
посочено ,че дължимата сума е внесена с представената квитанция от
15.01.1991 година .
В издадено отново от Община Белово удостоверение по искане на
ответницата е посочено ,че липсват данни за уредени регулационни сметки за
имота на ответницата с имот ІХ-292.Отразените твърдени в това писмо на
Общинската администрации следва да бъдат преценявани наред с останалите
доказателства по делото.
По делото е представен протокол на комисия по чл.265 от ППЗТСУ от
12.03.1996 година , в който е посочено ,че по искане на Г. С. П. е извършена
оценка на придаващо се място от имота на ответницата – 100 кв.м., оценени на
5000 лева.
Съдържанието на удостоверението на Общината , представено от
ответницата и протокола са оспорени от ищеца. Твърденията са,че той никога
не е правил искане за оценка , тъй като регулационните отношения са уредени
.Направено е искане на основание чл.192 от ГПК да се изиска от Общината
заявлението ,въз основа на което през 1996 година е изготвен този протокол.
Общината е посочила ,че такова заявление вх. № АБ00- 37/02.02.1996 г. във
връзка с издадения Протокол № 2 от 12.03.1996 г. на Комисията по чл. 265 от
ППЗТСУ не е открито в архивите на Община Белово.
По делото са разпитани и свидетели ,чийто показания ,съдът намира ,че
не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по спора.
При така приетата фактическа обстановка , идентична с тази , приета от
първоинстанционния съд ,въззивният съд намира ,че предвените искове с
правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР и чл.108 от Закона за собствеността са
основателни и следва да бъдат уважени.
12
Регулационните предвиждания и административните действия ,
предприети от съответните органи ,на киоито ищецът се оснновава ,за да
обоснове основателността на претенцията си за извършени и предприети при
действието на ЗТСУ/отм/ , респективно ППЗТСУ/отм/.
Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен
дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни
граници на поземления имот. Затова в производството по предявинете искове
за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете,
предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали
има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на
регулационните граници в имотни. От установеното следва да се направи
извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната
карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост.
За да отговори на въпроса налице ли е прилагане на регулационните
предвиждания относно имотите ,съобразно регулацията от 1979 година ,съдът
следва да съобрази постановките на Тълкувателно решение №3 по гр.д.№
2/1993 година на ОСГК на ВС.
Прието е в това решение ,че общото на двете хипотези на чл. 33, ал. 1
и чл. 33, ал. 2 ЗТСУ е, че независимо от различието, касаещо предпоставките
за стабилизиране последиците от отчуждителното действие на отменената
дворищна регулация - по ал. 2, е необходимо само изпълнение на условията за
заемане на придаваемия имот, а по ал. 1 освен заемане на придаваемата част и
нейното владение, продължило минимум десет години, превръщането на
парцелните граници по отменения план в имотни по новия план дефинира
дворищно регулационния план като приложен.
В конкретния случай видно от данните по делото е изработен
цялостен план на населеното място , поради което и следва да намери
приложение хипотезата на чл.33 ал.2 от ЗТСУ/отм./ или следва да се отговори
на въпроса дали дължимото обезщетение е било изплатено при условията ,
посочени в ППЗТСУ.
Именно такава е защитната теза на ответницата – че плащането не е е
извършено надлежно по предвидения в чл.282 от ППЗТСУ ред – сумата се
внася в Държавната спестовна каса и се предава веднага на правоимащите по
нареждане на техническата служба на общината.
От представената приходна квитанция е видно ,че сумата е внесена в
Общината ,а не в ДСК. Нормата на § 105, ал. 1 от ППЗПИНМ (отм.) е
13
предвиждала като правило внасяне на обезщетението в общината.
Същественото според въззивния съд и в духа на закона е да е
извършено плащане и да е предоставена възможността на правоимащия да
получи внесената сума. От извършените отбелязвания върху квитанцията
могат да се направят такива изводи , а изготвеното от Общината искане ,в
обяснителната записка към което е направено изрично препращане именно
към тази квитанция потвърждава този извод.
Извършваната оценка през 1996 година ,дори да е извършена по
искане на ответника ,като се има предвид ,че действията по оценяване и
плащане на придаваемо място са извършвани от праводателите му , преди той
да бъда надарен с имота през 1993 година ,не променя изводите ,изложени до
тук.
Въззивната инстанция се присъединява към мотивите на
първоинстанционният съд , които е приел,че е налице хипотезата на
приложена регулация и след като при изработване на кадастралния план това
не е отчетено ,то неправилно част от имота на ищеца от 98 кв.м. е заснета като
част от имота на ответницата. Тъй като тази част се владее от нея, съобразно
доказателствата по делото ,то и предявеният ревандикационен иск е
основателен и следва да бъде уважен ,както в установителната ,така и в
осъдителната му част.
В заседанието пред въззивната инстанция жалбоподателката се
позовава на съдебна практика – Решение по гр.д.№77 /2021 г на ВКС
.Приетото в това решение не е относимо към спора. Нещо повече ,в това
решение касационната инстанция не е споделила изводите на въззивната ,
която за да отрече плащане и приложение на регулацията се е позовала на
формални нарушения при издаване на нотариален акт по реда на чл.134 от
ЗТСУ.
С оглед изхода на спора на ответника по жалбата се дължат сторените
пред въззивната инстанция разноски- заплатен адвокатски хонорар в размер
на 1500 лева ,за които разноски е представен списък и доказателства , че
реално са направени.
По изложените съображения ,Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
14
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Пазарджик , постановено по
гр.д. №20235220104651 по описа за 2023 година,с което съдът е приел за
установено на основание чл.54, ал.2 ЗКИР по отношение на С. Л. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Септември, бул. „България“ № 47, вх.Б, ет.2, ап.25, че
Г. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Белово, ул. „Градище“ № 30 е
собственик на реална част с площ 98 кв. м. от имот с идентификатор
03592.503.292 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Белово,
одобрени със Заповед № РД-18-34/20.05.2011 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на поземления имот гр. Белово, ул. „Градище“ № 30, която
площ е заснета грешно в границите на имот с идентификатор №
03592.503.304, вместо в границите на имот с идентификатор №03592.503.292
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Белово, одобрени със
Заповед № РД-18-34/20.05.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
граници на реално обособената и погрешно нанесената част заключена между
буквите А, Б, В, и Г, оцветена в жълт цвят на приложение № 3 към СТЕ,
находящо се на л.99 от делото, което приподписано от съда се явява
неразделна част от решението и е осъдил на основание чл.108 ЗС С. Л. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Септември, бул. „България“ № 47, вх.Б, ет.2,
ап.25 да предаде на Г. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Белово, ул.
„Градище“ № 30 владението върху реална част с площ 98 кв. м., заключена
между буквите А, Б, В, и Г, оцветена в жълт цвят на приложение № 3 към
СТЕ, находящо се на л.99 от делото, което приподписано от съда се явява
неразделна част от решението.
Осъжда С. Л. Д., с адрес: гр. Септември, бул. „България“ № 47, вх.Б,
ет.2, ап.25, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на Г. С. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Белово, ул. „Градище“ № 30 сумата 1500 лева,
разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15