№ 1290
гр. Варна , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20213100500983 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 2777/12.03.2021г., подадена от адв. А. Гр. –
особен представител на З. З. М., ЕГН **********, срещу решение №260514/17.02.2021г.,
постановено по гр.д. № 1133/2020г. на РС - Варна, в частта, с която въззивникът е осъден да
заплати на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. П.Дертлиев №28, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис №4,
сумата от 5539,20 (пет хиляди петстотин тридесет и девет лева и 20 ст.) лева главница
по договор за потребителски кредит № PLUS-15671625/23.01.2018г., от която 1764,19 лева –
главница представляваща падежирали погасителни вноски по договор за потребителски
кредит № PLUS-15671625/23.01.2018г., за периода 20.08.2018г.-20.01.2020г. и сумата от
3775,01 лева – предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит №
PLUS-15671625/23.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
депозиране на исковата молба в съда -30.01.2020г. до окончателно изплащане на
задължението, сумата от 1822,11 (хиляда осемстотин двадесет и два лева и 11 ст.) лева
възнаградителна договорна лихва начислена върху падежиралите погасителни вноски от
1764,19 лева, за периода 21.07.2018г.-20.01.2020г., сумата от 121,34 (сто двадесет и един
лева и 34 ст.) лева лихва за забава, за периода 21.08.2018г.-27.01.2020г. върху
падежиралите погасителни вноски в размер на 1764,19 лева, сумата от 1301,20 (хиляда
триста и един лева и 20 ст.) лева главница по дължима застрахователна премия , от
която 494,80 лева - главница представляваща падежирали погасителни вноски по договор за
застраховка „Защита на плащанията“, сключена в полица по силата на сертификат № PLUS-
1
15671625/23.01.2018г., за периода 20.08.2018г. – 20.01.2020г. и сумата от 806,40 лева
предсрочно изискуема главница по договор за застраховка „Защита на плащанията“,
сключена в полица по силата на сертификат № PLUS-15671625/23.01.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда -
30.01.2020г. до окончателно изплащане на задължението.
В жалбата се поддържа, че в хода на производството не са събрани доказателства
досежно надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия. Поддържа се, че
съдът неправилно е приел, че уведомяването от предишния кредитор няма действие спрямо
редовността на цесията, а има за цел да сведе до знанието на длъжника на кого следва да
продължи да заплаща задължението си. Сочи се, че чл.99, ал.4 ЗЗД е достатъчно ясен и
категоричен. Счита се, че не са събрани доказателства и относно уведомяването на
длъжника за предсрочната изискуемост преди прехвърляне на вземането. Моли се за отмяна
на решението в обжалваната част. В открито съдебно заседание въззивната жалба се
поддържа.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, в който се изразява становище за неоснователност на
жалбата. Счита се, че обосновано съдът е зачел настъпилите в хода на производството факти
по уведомяване за предсрочна изискуемост и за цесията. Моли се за потвърждаване на
решението в обжалваната част и присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна. В
открито съдебно заседание въззиваемата страна с писмена молба поддържа отговора на
въззивната жалба.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подаденае в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционно решение в
обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по
отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по предявени обективно кумулативно
съединени искове от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД ЕИК ********* със
2
седалище и адрес на управление гр. София, бул. П.Дертлиев №28, офис – сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис №4 срещу З. З. М., ЕГН ********** от село ******, за осъждане на
ответника да заплати сумата от 5539,20 лева главница по договор за потребителски кредит
№ PLUS-15671625/23.01.2018г., от която 1764,19 лева – главница представляваща
падежирали погасителни вноски по договор за потребителски кредит № PLUS-
15671625/23.01.2018г., за периода 20.08.2018г.-20.01.2020г. и сумата от 3775,01 лева –
предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № PLUS-
15671625/23.01.2018г, сумата от 1822,11 лева възнаградителна договорна лихва начислена
върху падежиралите погасителни вноски, за периода 21.07.2018г.-20.01.2020г., сумата от
121,34 лева мораторна лихва начислена върху падежиралите погасителни вноски по договор
за потребителски кредит, за периода 21.08.2018г.-27.01.2020г., сумата от 1411,20 лева по
договор за застраховка „Защита на плащанията“, сключена в полица по силата на
сертификат № PLUS-15671625/23.01.2018г., от която сумата от 604,80 лева - главница
представляваща падежирали погасителни вноски по договор за застраховка „Защита на
плащанията“, сключена в полица по силата на сертификат № PLUS-15671625/23.01.2018г.,
за периода 20.08.2018г. – 20.01.2020г. и сумата от 806,40 лева предсрочно изискуема
главница по договор за застраховка „Защита на плащанията“, сключена в полица по силата
на сертификат № PLUS-15671625/23.01.2018г., както и сумата от 44,61 лева мораторна лихва
върху падежиралите погасителни вноски по договора за застраховка, ведно със законната
лихва върху главниците считано от депозиране на исковата молба в съда – 30.01.2020г. до
окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се излагат твърдения, че кредиторът „БНП Париба Пърсанъл
Файненс„ ЕАД е отпуснал на ответника потребителски кредит в размер на 6000 лева, за
което между страните бил сключен и договор за потребителски кредит № PLUS-
15671625/23.01.2018г. Бил сключен и договор за застраховка „Защита на плащанията“, който
бил обективиран в полица по сертификат № PLUS-15671625/23.01.2018г. Определената
застрахователна премия била уговорена в размер на 1612,80 лева, като заплащането й било
разсрочено на 48 бр. погасителни вноски, които съответстват на погасителните вноски на
кредита. Общата сума, която кредитополучателят следвало да изплати на кредитора
възлизала на 11469,60 лева. Съобразно уговорения погасителен план, ответникът следвало
да заплаща по 238,95 лева на месец, като падежът на последната от общо 48-те погасителни
вноски бил уговорен на 20.01.2022г. Първите 6 бр. погасителни вноски по договора за
кредит били погасени, като по отношение на 7-ма погасителна вноска постъпило частично
плащане в размер на 110 лева, което било отнесено от кредитора за погасяване на част от
договорната лихва дължима по седма погасителна вноска. С приложение №1/12.02.2019г.
към рамков договор за прехвърляне на вземанията от 27.07.2017г., вземането на кредитора
било придобито от ищеца, като същият, в качеството му пълномощник на предишния
кредитор, уведомил ответника за осъществената цесия. Излагат се твърдения, че за периода
20.08.2018г. – 20.01.2020г. са падежирали погасителни вноски по договора за кредит от №7
до №24 в общ размер на 1764,19 лева, съответно за остатъка от задължението за заплащане
3
на главница в размер на 3775,01 лева ищецът се позовава на настъпила на осн. чл.5 от
договора за кредит предсрочна изискуемост на задължението. Претендира договорна лихва
начислена върху падежиралите погасителни вноски по договора за кредит, както и
обезщетение за забава за периода от настъпване падежа на съответната погасителна вноска
(първа от която на 21.08.2018г.) до сезиране на съда -27.01.2020г. Твърди, че по договора за
застраховка за периода 20.08.2018г. – 20.01.2020г. са падежирали погасителни вноски по
договора за кредит от №7 до №24 в общ размер на 604,80 лева, съответно за остатъка от
задължението за заплащане на главница в размер на 806,40 лева ищецът се позовава на
настъпила по договора за застраховка предсрочна изискуемост на задължението. Позовава
се на съобщаване на договора за цесия и обявената предсрочна изискуемост на
задължението с връчване препис от исковата молба на ответника.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват. Възразява се, че цесията не е съобщена на ответника,
поради което тя не е произвела своето действие. Възразява ответникът да е бил уведомен за
отнасяне на вземането от страна на кредитора като предсрочно изискуемо.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, спорни във въззивното
производство са въпросите съобщени ли са надлежно на въззивника извършената цесия на
вземанията по процесния договор за кредит, както и твърдяната от кредитора предсрочна
изискуемост.
По така очертания предмет на спора във въззивното производство, настоящият състав
на съда, намира следното:
Към исковата си молба ищецът е приложил уведомително писмо за прехвърляне на
вземането от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с приложени всички документи, касаещи цесията, както и уведомление за
предсрочна изискуемост. Предявените искове са осъдителни и на основание чл.235, ал.3
ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са
от значение за спорното право. С решение №198/18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на ВКС, I
т.о., е отговорено на въпроса допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната
изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на копие от исковата молба на особения
му представител, назначен на осн. чл.47, ал.6 ГПК. Изводът на върховния съд е, че в
хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба
по който е обективирано изявление, че кредиторът упражнява правото си да направи целия
дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора
или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника- ответник. Поради това, настоящият съдебен състав приема, че по
4
предявените в настоящото производство осъдителни искове, в хода на процеса е
осъществено надлежно уведомяването на кредитополучателя за настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита на основание чл. 5 от условията по договора при
установено неизпълнение на задълженията на кредитополучателя и считано от получаване
на препис от исковата молба и приложенията към нея от назначения особен представител на
ответника.
По същия начин в хода на производството до кредитополучателя е достигнало и
съобщението за извършената цесия по реда на чл.99 ЗЗД. Съобразно предвиденото в чл.99
ал.4 ЗЗД, както и ТР № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК, съобщаването следва да бъде
извършено от цедента /стария кредитор/. Целта на нормативната уредба е да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на
вземането. В случая това изискване следва да се счита спазено, тъй като съобщаването е
извършено от името на стария кредитор по изрично пряко упълномощаване от цедента към
цесионера с приетото пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. номер
01173/25.01.2018г. Не се касае до лично и незаместимо действие и в правната теория
последователно се застъпва становището, че няма пречка цесионерът да бъде овластен да
изпрати съобщение до длъжника. Още повече, че съобщаването на цесията няма
конститутивно действие, а само за противопоставимост. Длъжникът може да възразява
успешно за липсата на уведомяване само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до
момента на уведомлението /в този смисъл Определение №987/18.07.2011г. по гр.д.
№867/2011г. на ВКС, IV г.о./.
Неоснователен е и доводът, че уведомяването за предсрочна изискуемост следва да е
преди прехвърляне на вземането. Цесионерът е придобил вземането с всичките му
принадлежности по чл.99 ал.2 ЗЗД, т.е. с всички права, произтичащи или свързани с
прехвърленото вземане, включително с правото да обяви неговата предсрочна изискуемост
/решение № 204 от 25.01.2018г. по т.д. № 2230/2016г. на ВКС, ТК, I т.о./.
Гореизложеното обуславя извод за неоснователност на наведените с въззивната
жалба оплаквания.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските в процеса:
Предвид изхода на спора, отправеното своевременно искане и представените
доказателства и на основание чл.78, ал.3 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемото дружество сторените във въззивното производство разноски в общ размер
от 932.08лв., от които 547.08лв. адвокатско възнаграждение и 385лв. депозит за особен
представител.
5
На основание чл.78, ал.6 ГПК, въззивникът З. З. М. следва да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна дължимата за
въззивното производство държавна такса в размер от 198.25лв.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260514/17.02.2021г., постановено по гр.д. №
1133/2020г. по описа на Районен съд - Варна, 21 състав, в частта, с която е осъден З. З. М.,
ЕГН ********** от село ******, да заплати на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. П.Дертлиев №28, офис
– сграда „Лабиринт“, ет.2, офис №4, сумата от 5539,20 (пет хиляди петстотин тридесет и
девет лева и 20 ст.) лева главница по договор за потребителски кредит № PLUS-
15671625/23.01.2018г., от която 1764,19 лева – главница представляваща падежирали
погасителни вноски по договор за потребителски кредит № PLUS-15671625/23.01.2018г., за
периода 20.08.2018г.-20.01.2020г. и сумата от 3775,01 лева – предсрочно изискуема
главница по договор за потребителски кредит № PLUS-15671625/23.01.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда -
30.01.2020г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 1822,11 (хиляда
осемстотин двадесет и два лева и 11 ст.) лева възнаградителна договорна лихва
начислена върху падежиралите погасителни вноски от 1764,19 лева, за периода 21.07.2018г.-
20.01.2020г., сумата от 121,34 (сто двадесет и един лева и 34 ст.) лева лихва за забава, за
периода 21.08.2018г.-27.01.2020г. върху падежиралите погасителни вноски в размер на
1764,19 лева, сумата от 1301,20 (хиляда триста и един лева и 20 ст.) лева главница по
дължима застрахователна премия, от която 494,80 лева - главница представляваща
падежирали погасителни вноски по договор за застраховка „Защита на плащанията“,
сключена в полица по силата на сертификат № PLUS-15671625/23.01.2018г., за периода
20.08.2018г. – 20.01.2020г. и сумата от 806,40 лева предсрочно изискуема главница по
договор за застраховка „Защита на плащанията“, сключена в полица по силата на
сертификат № PLUS-15671625/23.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от депозиране на исковата молба в съда -30.01.2020г. до окончателно изплащане на
задължението.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА З. З. М., ЕГН ********** от село ******, да заплати на „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. П.Дертлиев №28, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис №4 сумата от 932.08 лв.
/деветстотин тридесет и два лева и осем стотинки/, представляваща сторени във въззивната
инстанция разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
6
ОСЪЖДА З. З. М., ЕГН ********** от село ******, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна, сумата от 198.25лв. /сто деветдесет и
осем лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща дължимата за въззивното
производство държавна такса, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване само в частта по иска за главница пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.
280 ГПК. В останалата част решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7