МОТИВИ към ПРИСЪДА по НЧХД № 22/2016 г. на ГОРС

 

С присъда № 319 /02.09.2015г. постановена по НЧХД № 1031/2014 г., първоинстанционен съдебен състав при  ГОРС е признал подсъдимия М.В.А. с ЕГН  ********** за виновен  в това, че на 22.02.2014 г., около 19,00 часа в гр. Горна Оряховица, причинил лека телесна повреда на Д.Г.Д., изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и 129 от НК – закрито счупване на носните кости в хрущялната част, травматични увреждания на клепачите на двете очи в основата на носа, в зоната на дясната лакътна става и дясната седалищна област, както и намалена зрителна острота с дясното око – престъпление по чл. 130 ал.1 НК.

На основание чл. 78 А от НК съдът е освободил М.В.А. от наказателна отговорност за извършеното  престъпление по чл. 130 ал. 1 НК и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер от 1300,00 лв.(хиляда и триста лева), платими  в полза на Държавата, както и 5.00  лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

    На основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД сочената съдебна инстанция е осъдила М.В.А. да заплати  на Д.Г.Д., с постоянен адрес ***, ЕГН ********** сумата  от 1500.00 лв. (хиляда и петстотин) лева причинени неимуществени вреди, и  сумата от 176.63 лв. ( сто седемдесет и шест  лв. и 63 ст.), причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 22.02.2014 г. до окончателното им  изплащане, както и направени по делото разноски в размер от 872.00 лв. (осемстотин седемдесет и два лв.), от които 12.00 лв. – държавна такса, 160.00 лв.- разноски по делото и 700.00 лв. – платено адвокатско възнаграждение, като е отхвърлила исковете  до  пълните им предявени размери, като неоснователни и недоказани.

    На основание чл.189 ал. 3 НПК  съдът е осъдил М.В.А.  да заплати   в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ГОРС сумата  от 110.00 лв.( сто и десет лв.) - държавна такса върху уважените размери на исковете, както и по 5.00 лв. (пет лева ) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

В законоустановения срок, чрез въззивна жалба изготвена от страна на защитника на подсъдимия  М.В.А., присъдата е била обжалвана. 

Във ВТОС е било образувано ВНЧХД № 416/2015 г.  С Решение въззивният съд е отменил изцяло присъдата постановена по НЧХД № 1031/2014 г. Върнал е делото за разглеждане от друг състав на ГОРС.  В обстоятелствената част на Решението си, въззивният съд е указал, че при повторното разглеждане на делото, първоинстанционният съд  е длъжен да проведе съдебното следствие и да постанови своята присъда в пределите на тъжбата, в която трябва да е описан подробно механизма на причиняване на телесната повреда, системата от телодвижения, довели до причиняване на резултата, а именно как точно е станало това - удар с юмрук, с ритник, в коя част на тялото са локализирани, колко и какви са уврежданията. ВТОС сочи, че фактическите обстоятелства съставляват задължителния предмет на доказване - чл. 102 НПК, поради това трябва да бъдат изчерпателно и прецизно изложени в тъжбата. Въззивния съд е посочил, че тези обстоятелства не могат да се предполагат или да се извличат от нейния контекст по пътя на логиката. За да може частната тъжба да очертае субективните и обективните предели на обвинението не се поставя ограничение за възможността тъжителя да поправи непълнотата в съдържанието й /напр. относно дата, място, елементи от фактическите обстоятелства или съответствието им с диспозитива на тъжбата/.

След връщане на делото в ГОРС е образувано НЧХД №  22/ 2016  г.  по описа му. В изпълнение писмените указания на ВТОС, частният тъжител е депозирал тъжба пред първоинстанционния съд (листи 41 – 44). В същата накратко е описал механизма на причинените телесни повреди. В тъжбата си Д.Г.Д. е пояснил, че редовно пътува по маршрут от гр. Г. Оряховица до гр. Велико Търново. Пътуването си осъществява най-често с маршрутни автобуси. Сочи, че на 22.02.2014 г., заедно с приятелката си А.Г.А. се е качил в маршрутно такси на фирма „Алекс О`К“ – на спирката на пазара в гр. Велико Търново, за да пътуват до гр. Горна Оряховица. Превозното средство се е управлявало от подсъдимия М.В.А.. При слизането си на спирката пред сградата на пощата в гр. Горна Оряховица, поради обстоятелството, че вратата на „маршрутката“ е била повредена, на Д. се е наложило да я задържи и да я отблъсква с ръка и крак, докато той и приятелката му А.А. успеят да слязат. Според частния тъжител, той се е намирал на около два метра от вратата на „маршрутката“, в посока към сградата на Община Горна Оряховица, когато необяснимо и непредизвикано М.А. е слязъл от превозното средство, приближил се е към него и го е ударил с юмрук в зоната на дясната му лакътна става. От удара той е залитнал, като веднага след това А. му е нанесъл силен удар с десния си крак - с горната част на стъпалото му, в областта на лицето. В резултата на описаното тъжителят Д. е паднал на земята. В следствие на ударите за известен период от време е загубил зрението на дясното си око, а с лявото е виждал неясно и размазано. В резултата на удара с юмрук в зоната на дясната лакътна става, Д. сочи, че е получил кръвонасядания и оток на меките тъкани в областта на дясната лакътна става. В резултата на удара с десния крак нанесен в областта на лицето,  частният тъжител е получил  закрито счупване на носните кости в областта на хрущялната част, кръвонасядания и оток (травматични увреждания) на клепачите на двете очи, кръвонасядания и оток (травматични увреждания) в основата на носа, както и двойно виждане (диплопия), намалена зрителна острото с дясното око. В резултата на падането на земята при удара с юмрук, Д. е получил кръвонасядания и оток (травматични увреждания) на меките тъкани и дясната седалищна област.

В своята тъжба, частният тъжител Д.Д. е повдигнал обвинение спрямо подсъдимия М.А., а именно  за извършеното престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, в което точно е посочил  механизмът на причиняване на телесните му повреди, системата от телодвижения на подсъдимия, довели до причиняване на престъпния резултат, както и в какво се изразява същия. Предявил е и граждански иск срещу подсъдимия А.. Претендира за заплащане на направените разноски в хода на наказателното производство.

От страна на защитата на подсъдимия А. бе направено искане за запознаване с така депозираната тъжба. Искането бе уважено от съда. В съдено заседание  защитник Л.М. заяви, че тя и нейният подзащитен са се запознали с депозираната на 09.03.2016 г. в Районен съд гр. Горна Оряховица тъжба. Според тях с нея  се въвеждат нови факти и обстоятелства, които са липсвали в първоначалната. Същите са се отнасяли както относно механизма на деянието, така и относно начина на нанасяне на ударите, на телесните увреждания, телодвиженията от страна на подсъдимия и от страна на пострадалия. По тази причина адвокат М. счита, че с оглед датата на извършване на деянието – 22.01.2014 г. и датата на депозиране на тази тъжбата – 09.03.2016 г., са налице основания за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 4, т. 2 от НПК във вр. с чл. 81, ал. 3 от НПК защото на практика са изправени пред депозирането на нова тъжба, формулираща ново частно обвинение далеч след изтичане на преклузивния срок в чл. 81, ал. 3 от НПК.

С така изразеното становище на защитник Л.М. не бе съгласен повереникът на частният тъжител – адвокат Л.П. от ВТАК. Той заяви, че тъжбата от 09.03.2016 г. се придържа към писмените указания на ВТОС относно  точното описание на механизма на причиняване на телесните повреди и системата от движения, довели до причиняване на престъпния резултат и по тази причина искането за прекратяване на наказателното производство е неоснователно.

Съдът след като изслуша становищата на страните с мотивирано протоколно определение остави без уважение искането на защитата за прекратяване на настоящото наказателно производство от частен характер на основание чл. 24, ал. 4, т. 2 от НПК. Според настоящия съдебен състав в така депозираната тъжба, частният тъжител стриктно е изпълнил указанията на въззивния съд, като е описал подробно механизма на причиняване на телесните му повреди, както и системата от телодвижения на подсъдимия, довели до причиняване на престъпния резултат.

Следва да се има предвид, че в соченото протоколно определение е допусната техническа грешка, като са разменени местата на сочените решения на Върховния съд. Съдът е имал предвид, че решение № 93/23.03.2010 г. на ВКС няма задължителен характер, тъй като не е тълкувателно. Такова е решение № 34/03.08.1990 г. на ВС и то се отнася за необразувани все още наказателни дела от частен характер.

След даване ход на делото повереникът на частния тъжител – адвокат Л.П. заяви, че частният тъжител Д.Г.Д. обвинява подсъдимият М.В.А. в това, че на 22.02.2014 г., около 19.00 часа, на спирката пред пощата в гр. Горна Оряховица, умишлено му          е причинил лека телесна повреда чрез нанасяне на силен удар с юмрук в зоната на дясната му лакътна става и чрез нанасяне на силен удар с десния крак – горната част на стъпалото на десния крак, в областта на лицето му и последвалото от това падане на земята, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно в закрито счупване на носните кости в областта на хрущялната част, кръвонасядания и оток – травматични увреждания – на клепачите на двете очи, кръвонасядания и оток – травматични увреждания – в основата на носа, кръвонасядания и оток – травматични увреждания – на меките тъкани в дясната седалищна област, както и двойно виждане /дислопия/ – намалена зрителна острота с дясното око, което съставлява престъпление по 130, ал. 1 от НК. Адвокат П. помоли съда да наложи наказанието си при условията на чл. 36, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от НК.

Съдът, преди даване ход на съдебното следствие, с протоколно определение не допусна за съвместно разглеждане предявеният от страна на частният тъжител граждански иск срещу подсъдимия М.В.А. за сумата от 2000,00лв., представляващи обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания, неудобство да излиза пред хората и публично уронване на честта и достойнството му, ведно със законната лихва от момента на увреждането – 22.02.2014 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 327.83 лв., представляващи претърпените имуществени вреди от деянието.

В хода на съдебните прения:

Повереникът на частният тъжител поиска от съда да постанови присъда, с която да признае за виновен подсъдимия М.В.А. за това, че на 22.02.2014 г., около 19.00 часа, на спирката пред пощата в гр. Горна Оряховица, умишлено причинил лека телесна повреда на частния тъжител, чрез нанасяне на силен удар с юмрук в зоната на дясната лакътна става и чрез нанасяне на силен удар с горната част на стъпалото на десния крак в областта на лицето и последвалото от това падане на земята, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – закрито счупване на носните кости в областта на хрущялната част, кръвонасядания и оток (травматични увреждания) на клепачите на двете очи, кръвонасядания и оток (травматични увреждания) в основата на носа, кръвонасядания и оток (травматични увреждания) на меките тъкани в областта на дясната лакътна става и кръвонасядания и оток (травматични увреждания) на меките тъкани в дясната седалищна област, както и двойно виждане (диплопия) – намалена зрителност на дясното око, което представлява  престъпление по чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК, като му наложи наказание глоба. Според адвокат П., от събраните в хода на делото доказателства безспорно се е установила и доказала обвинителната им теза.  Събраните доказателства са непротиворечиви и допълващи се едно с друго, от което безспорно се установява вината на подсъдимия в извършване на престъпното деяние.  Според повереника на частния тъжител, дадените от подсъдимия обяснения не кореспондират със събраните по делото доказателства и не могат да послужат за неговото оневиняване.   Адвокат П. помоли съда при постановяване на присъдата  да присъди в полза на частният тъжител направените от него разноски по делото, от които 700,00 лв. за адвокатско възнаграждение, държавна такса 12,00 лв., 100,00 лв. в настоящото производство за експертиза и още 160,00 лв. при предишното разглеждане на делото също за експертизи.

Частният тъжител Д. |Д. потвърди заявеното от своя повереник. Уточни,  че побоят над него е извършен в присъствие на полицаи. Първият удар от страна на подсъдимия,  с който е бил съборен, не бил стабилен. Той не е могъл да го удари с цялата си сила.  Втория удар му е нанесъл щетите.

Защитникът на подсъдимия – адвокат Л.М., помоли съда да признае нейният подзащитен за невинен по така повдигнатото частно обвинение. Отново бе изразено становище, че депозираната в настоящото дело тъжба е нова такава. Според адвокат М. тази тъжба както в обстоятелствената ѝ част, така и в диспозитива, съществено изменя фактическата обстановка, която е била описана в първоначалната тъжба, с която е бил сезиран първоинстанционният съд при първото разглеждане на делото. Тази втора по време тъжба, предявена пред настоящия съдебен състав, е депозирана далеч след преклузивния шестмесечен срок. По тази причина защитник М. счита, че е нередовна в този ѝ вид. Според защитника от събраните в настоящото производство доказателства може да се направи единственият логически правилен извод, че  не  е доказано по несъмнен начин, че нейният подзащитен е извършил деянието такова, каквото е описано от частното обвинение, по описания начин, че са причинени и описаните телесни увреждания, които пък да са причинили от друга страна и съответните болки и страдания. Не се твърди, че е нямало някакво съприкосновение между двамата - Д.Д. и М.А.. Според защитник М. разковничето е в детайлите, които частният тъжител умело заобикаля. От снимките на микробуса и вратата му се установява, че същата е откачена, килната на една страна и не е можела да се затвори. Установено е, че това нейно положение е в резултат от действията на частният тъжител.  Като управляващ маршрутката, М.А. е имал задължения освен превоз на пътниците от точка А до точка Б и осигуряване на тяхната безопасност от една страна, и съхраняване на имуществото, което му е поверено да управлява, т.е. въпросната маршрутка. Ако М.А.  действително не е бил взел мерки да преустанови ритането от страна на частния тъжител по вратата на маршрутката, последиците, освен счупването и откачването на вратата, което е безспорно установено, биха могли да бъдат много по-драматични. Установено е, че е имало сборичкване между двамата (между подсъдимия и частния тъжител), което предполага действия не само от страна на нейния подзащитен, но и от страна на частния тъжител. Заявява, че М.А. също е имал охлузвания в резултат на нанесените му удари от Д.Д., но тъй като не е преследвал никакви користни цели, той не е постъпил така предвидливо както частния тъжител да отиде същия ден при съдебен лекар и да си извади медицинско. От справката за съдимост на подсъдимия А. е видно, че той не е осъждан за подобни деяния. Предвид изложеното, адвокат М. помоли съда да оправдае нейният подзащитен като приеме, че обвинението не е доказано по несъмнен начин от частното обвинение, не са събрани достатъчно безспорни доказателства, които разгледани именно поотделно и в тяхната съвкупност, да водят до несъмнен извод, че М.А. е причинил именно описаната в частната тъжба телесна повреда по начина, по който се твърди.

Подсъдимият М.А. заяви, че поддържа изцяло заявеното от своя защитник. В своята последна дума той помоли да бъде оправдан.  

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:      Подсъдимият М.А. даде обяснения. В тях той потвърди, че е управлявал маршрутката, пътуваща от  гр. Велико Търново за гр. Горна Оряховица. Било е тъмно, някъде около 19,00 ч. В Горна Оряховица на пощата хората са започнали да слизат от маршрутката. А. потвърди, че автоматът на вратата на маршрутката не е работел  и тя е трябвало да се държи. Посочи, че като се отвори вратата, кондукторката я държи,  за да не се върне към хората. Подсъдимият каза, че „господинът“, т.е. частният тъжител, е започнал да вика, да псува, да обижда автобуса, да рита по вратата от вътрешната ѝ страна. След като е слязъл, той е започнал да я рита от външната ѝ страна. В един момент вратата се е изкъртила. Според А., ако Д. е бил посегнал още веднъж, е щял да счупи прозореца отзад, зад който е имало хора. Те са се разпищели. По тази причина е слязъл от автобуса и в първия момент са се поспречкали с него. Дошли са полицаите. Арестували са го. А. заяви, че всичко се е случило защото  е трябвало да защити интересите на фирмата и на хората в маршрутката, защото така, както частният тъжител е ритал вратата, ако се е бил счупил прозореца, е щяло да има много по-големи драми.

В своите показания свидетелката А.Г. посочи, че на  22.02.2014 г., вечерта със своя приятел Д.Д. ***. Взели са маршрутка от пазара на гр. Велико Търново. Стигнали са в Горна Оряховица. Маршрутката е спряла  точно на пощата в този град. Тръгнали са с Д. да слизат. Пред тях е имало други хора. Вратата на този автобус е била повредена и постоянно се е връщала, докато хората са слизали от него. Тя трудно се е отваряла и докато хората са слизали се е връщала и ги е  бутала. Дошъл е и нейният ред да слиза. Д. е бил пред нея. Ръцете са му били заети с две раници, в които е имало фотографска техника. Тръгнал е да слиза, като вратата на буса е продължавала да го бута. Той я е отместил. Вратата на буса  е тръгнала да се затваря точно в момента, в който св. Г. е започнала да слиза от маршрутката. Д. се е опитал да задържи вратата, но понеже ръцете му са били заети, в последния момент се е опитал да я задържи с крак. Тъй като носените от него раниците са били тежки е залитнал,  загубил е  равновесие и е бутнал вратата с крак, за да я задържи и по този начин да предпази свидетелката. Тя е слязла и е тръгнала надясно от автобуса, за да го заобиколи отзад. Там е била пешеходната пътека. В това време Д.Д. и шофьора на автобуса са си  разменили някакви реплики. Д. е казал нещо от рода  - „тази врата е открай време повредена, няма ли най-накрая да бъде оправена. Бута хората, създава неудобство за слизане” и т. н. Свидетелката заяви, че не е чула какво е казал шофьора. В момента, в който вече е вървяла към пешеходната пътека е очаквала, че Д. върви зад нея, но е чула гласа му, че идва по-отдалеч. Обърнала се е и е видяла, че шофьорът е слязъл от автобуса. Той и Д. са се били отдалечили от него. Били са стигнали на около два метра, два метра и половина-три пред автобуса, от лявата страна в посока към „общината“, противоположно на нейния вървеж. Уточнява, че е било вечер, било е тъмно, но там пред пощата е имало една лампа. Мястото е било осветено.  Видяла е, че двамата са били  хванати в схватка. Самият  удар Г. не е видяла. Видяла е  боричкането и момента, в който Д. е паднал и когато вече е паднал назад е видяла, че е имало ритник. Ритникът  е бил в областта на главата. А. е ритнал Д. с крак. Свидетелката предположи, че ритникът е осъществен с долната част на крака – „с ходилото, с предната част на крака, все едно рита топка“. Свидетелката уточни, че преди да тръгнат от Велико Търново и в момента на пътуването до гр. Горна Оряховица -  Д.Д. е нямал никакви травматични увреждания. Бил е здрав и в добро настроение. След като е Д. е бил ритнат, А. е тръгнала към тях двамата, за да може евентуално да помогне. В този момент откъм „общината“ е дошла патрулка. От нея са слезли полицаите. Хванали са  М.А.. Боят е спрял. Свидетелката е отишла да помогне на Д.Д. да се изправи. Той се е държал за лицето си. Имал е много  кръв по ръцете и по лицето. Д. е бил изплашен, защото с едното си око не е виждал добре. Казал ѝ е, че не вижда добре с окото. Опипвал го е.  Свидетелката посочи, че преди спречкването Д. не е имал оплаквания за зрението си. Уточни, че ритникът на подсъдимия е попаднал  в областта на главата на Д., както и, че не е видяла Д. да удря подсъдимия.  

Свидетелят Т.Д., който към момента на деянието е бил полицейски служител, си спомни, че инцидентът е станал на при започване на нощната им смяна (от 19,00 ч. до 07,00 ч.) с неговия колега Г.М.. Преминавали са покрай пощата в гр. Горна Оряховица, когато са забелязали спрян бус (маршрутка), за да слязат пътниците. Когато са подминали въпросната маршрутка, са забелязали, че един господин гони друг господин. Видели са как го е ритнал с крак в главата. По тази причина са спрели. Слезли са от патрулния автомобил и са ги разтървали. Свидетелят потвърди, че мястото е било осветено и по тази причина са видели инцидента. Освен това са видели, че долната ос на вратата на буса е била счупена. Д. уточнява, че водачът на буса е ритал пътника.  Видели са как пътникът е бягал, а водачът на автобуса го е гонел и го е ритнал с крак по главата – „…Човекът се беше навел, а другият господин го ритна с крак в главата, първият падна и ние ги разтървахме“.

В същата насока са и показанията на свидетеля Г.М.. Поради обстоятелството, че не си спомняше подробности от инцидента, на основание чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК съдът прочете показанията на свидетеля, дадени от него по НЧХД № 1031/2014 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица в съдебно заседание, проведено на 03.06.2015 г. В тях той сочи, че е с колегата си Т.Д. тъкмо са застъпвали на работа. При обиколка на патрулирания участък, минавайки покрай площад „Г. *** са завили край Пощата. Забелязали са бой. М. е уточнил, че е видял как А. с ръка е ударил Д.Д. в лицето. Ударил го е с юмрук. От удара Д. е залитнал да пада и точно преди да падне подсъдимия го е ритнал с крак в лицето. Причината за инцидента според св. М. е, че при слизането си от маршрутката Д. е ударил с ръка вратата ѝ, което е вбесило А.. По тази причина той е слязъл от маршрутката и се е саморазправил с него. Това свидетелят е научил лично от подсъдимия М.А..  Пред настоящия съдебен състав св. М. заяви, че поддържа заявеното от него в своите показания от 03.06.2015 г. Поясни, че в момента не се сеща за първия удар с ръката дали е бил с юмрук. Не се сеща и с коя част на крака е бил ритнат Д., тъй като това се е случило отдавна.   

Свидетелката П.Й. потвърди, че на 22.02.2014 г. е работила като кондуктор към фирма „Алекс ОК“. В този ден тя е работила на маршрутката управлявана от подсъдимия М.А.. Пътували са по маршрут от гр. Велико Търново до гр. Горна Оряховица. Към 19,00 ч. са пристигнали пристигнахме в гр. Горна Оряховица. Било е тъмно. Спрели са  пред пощата. Там е имало осветление от лампите. Свидетелката поясни, че механизмът на  предната врата на маршрутката не е работел. Натиснала е ръчката над вратата, за да се отвори. Тя се е отворила. След това Й. се е върнала е застанала зад М., за да може пътниците да слязат. След слизане на няколко от хората е слязъл някакъв мъж. Той нещо е измърморил, но свидетелката каза, че не го е разбрала какво точно е казал. Той е започнал да рита вратата. След него са слезли няколко пътника и една жена е взела нещо да му говори. М. е изгасил автобуса. Свидетелката Й. е била отпред и по тази причина не е виждала какво става навън. Поясни, че след като този човек е започнал да рита вратата, тя е увиснала и не е можела да се прибере. Можело е да се откачи навън.  Не е видяла, но от М. е  разбрала, че като е попитал човека защо рита вратата, той го е блъснал. Свидетелката уточни, че  М. не й казал къде го е блъснал човека, но като се върнал в маршрутката е бил ядосан, сигурно от това, че пътникът е счупил вратата. П.Й. бе категорична, че не е виждала някой някого да гони. Не е виждала М. и Д. да се ритат или удрят, или да се блъскат. Не е видяла и полиция да идва на място. Посочи, че навън вече е нямало никой, когато са дошли полицаите. В заключение на своите показания Й. каза, че е нямала видимост и не е видяла какво е ставало навън.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите. Те са непротиворечиви и взаимно допълващи се. Що се отнася до обясненията на подсъдимия А., то в голямата си част те се препокриват с описаната от свидетелите фактическа обстановка, но в частта си в която се отнася до т.н. от него „спречкване“, съдът счита, че обясненията му целят неговото оневиняване. От събраните по делото гласни доказателства е видно, че не се касае за обикновено спречкване между А. и Д., а се касае за инцидент, при който на последния са нанесени телесни повреди, в резултат на удар с юмрук и ритане нанесени от подсъдимия. Не се събраха доказателства, от които да е видно, че Д.Д. е нанесъл на подсъдимия А. някакъв удар. Установи се, че той само се е отбранявал. По тази причина съдът не обсъжда дали в случая е налице хипотезата на чл. 130, ал. 3 от НК.

От заключението на вещото лице д-р Н.В.Г. - Началник отделение по съдебна медицина при МОБАЛ – Велико Търново, изготвил възложената му СМЕ по писмени данни се установява, че Д.Г.Д. е получил: оток с кръвонасядане по лицето и носа, оток с кръвонасядане на десен лакът, оток с кръвонасядане по дясно седалище, счупване на носни кости, мозъчно сътресение протекло със зашеметяване, липса на ясен спомен за станалото, главоболие и световъртеж, подлигавичен кръвоизлив в булба на дясно око. Получените травматични увреждания са в резултат от удари с или върху твърд тъп предмет с ограничена повърхност в посочените области, какъвто се явява и човешкото стъпало на крак, юмрук, лакът и други подобни предмети.

Телесните увреждания са причинили на Д.:

- счупването на носни кости, мозъчното сътресение и кръвоизлива в дясно око в съвкупност и по-отделно са причинили временно разстройство на здравето, не опасно за живота интензивни и продължителни болки и страдания. Срокът на лечение и възстановяване при нормално протичащ срок на лечение и възстановяван е в границите на около 25 дни окото и носните кости и около 2-3 месеца за мозъчното сътресение.

- останалите травматични увреждания са причинили болки и страдания, със срок на лечение и възстановяване около 14 дни.

Получените травматични увреждания са в резултат от удари с или върху твърд тъп предмет с ограничена повърхност в посочените области, какъвто се явява и човешкото стъпало на крак, юмрук, лакът и други подобни предмети.

В проведеното по делото съдебно заседание вещото лице д-р Н.Г. заяви, че поддържа изготвеното от него заключение. След зададени въпроси от страна на защитника към вещото лице, страните се съгласиха да бъде прието от съда неговото заключение по изготвената СМЕ. Настоящата съдебна инстанция след като изслуша заключението на вещото лице и отговорите на поставените му от страните въпроси, счита, че така изготвената експертиза е обективна и правдива и следва да се приобщи  като доказателство по делото заключението на вещото лице д-р Н.Г..

Горната фактическа обстановка съдът възприе от обясненията на подсъдимия М.В.А., от показанията на свидетелите А.Г.А., Г.Х.Г., Т.Д.Д., Г.Ц.М. и П.Й.Г., от заключението на вещото лице д-р Н.В.Г. по назначената в хода на делото съдебномедицинска експертиза, както и от писмените доказателства приети по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че е доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият М.В.А. на 22.02.2014 г., около 19,00 ч., в гр. Горна Оряховица е извършил от обективна и субективна страна престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

От обективна страна на 22.02.2014 г., около 19,00 ч., на спирката пред пощата в гр. Горна Оряховица, чрез нанасяне на силен удар с юмрук в зоната на дясната лакътна става и чрез нанасяне на силен удар с горната част на стъпалото на десния крак в областта на лицето и последвалото от това падане на земята, умишлено причинил на Д.Г.Д., ЕГН **********,***, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно: оток с кръвонасядане по лицето и носа, оток с кръвонасядане на десен лакът, оток с кръвонасядане по дясно седалище, счупване на носни кости, мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, липса на ясен спомен за станалото, главоболие  и световъртеж, подлигавичен кръвоизлив в булба на дясно око, което представлява лека телесна повреда по смисъла на  чл.130 ал.1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл на вината по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко и целенасочено се е стремял към тяхното настъпване. Съзнавал е, че с деянието си може да причини на Д.Г.Д.  телесна повреда, целял е нейното причиняване.

Причини за извършване на деянието са  липса на морално-волеви задръжки, незачитане на установения в страната правов ред, повреждане на имущество от страна на пострадалия, поверено на А..

Обществената опасност на деянието съдът прецени като  средно висока,  предвид причинените телесни увреждания на пострадалия - сравнително тежки такива с по-продължителен период за възстановяване, отколкото в обичайните случаи на причинени  леки телесни повреди. Следва да се има и  предвид, че следствие на престъпните действия на подсъдимия, на пострадалия е било причинено и счупване на носните кости в хрущялната им част, който резултат е тежък по своя характер. От друга страна нанесеният втори удар  с крак в лицето на пострадалия е можел да доведе до много по-тежки последици за живота и здравето на Д. и  само намесата на органите на  РУМВР Горна Оряховица е преустановила престъпните действия.

Обществената опасност на дееца съдът прецени като ниска  след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени частични самопризнания на подсъдимия, както и че първопричина за конфликта са били действията на тъжителя, довели до повреждане на чуждо имущество, отговорността  за което е била на подсъдимия. Не бяха отчетени отегчаващи отговорността обстоятелства.

С оглед на горното съдът призна за виновен подсъдимия по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

Съдът намира, че са налице условията за приложение разпоредбата на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното престъпление по чл. 130, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до 2 години или пробация. От престъпното деяние няма причинените имуществени вреди. От приложената справка за съдимост рег. № 1709/27.09.2017 г. на Районен съд гр. Велико Търново е видно, че по АНД № 203/2002 г. по описа на ВТРС, за извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, на М.В.А. с ЕГН: **********, на основание чл. 78а, ал.1 от НК е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лв. (петстотин лева), а на основани чл. 78а, ал. 4 във вр. с чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал.1, т. 7 от НК е наложено административно наказание – „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от девет месеца. Решението е влязло в сила на 20.11.2002 г.  От писмо с изх. № С 170004-178-0024924/21.11.2017г. на НАП – Велико Търново е видно, че по отношение на наложеното на А. по АНД № 203/2002 г. по описа на ВТРС адм. наказание „глоба“ от 500,00 лв. не е образувано изпълнително производство. По делото не са събрани данни  дали е заплатена наложената глоба. От изложеното и предвид изтеклия период от време от 20.11.2002 г. до 22.02.2014 г. (13 г., 3 м. и 2 дни) и  е видно, че за това си осъждане подсъдимият А. е реабилитиран по право – чл. 86 от НК, тъй като и дори и да не е заплатил 500,00 лв. „глоба“, ще е налице настъпила давност (изпълнителска давност) визирана в чл. 82 от НК, ще е изтекъл и срокът визиран в чл. 86 от НК.

С оглед на горното съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност.

Предвид изложените причини за извършване на деянието, обществената му опасност и тази  на дееца, съдът счете, че следва да определи наказание на подсъдимия А. под средния, ориентирано  към минималния размер, предвиден в закона. В тази връзка на  М.В.А. беше наложено административно наказание „глоба“ в размер от 1300,00 лв. (хиляда и триста лева), платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Горна Оряховица, както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Наложеното наказание беше  съобразено и  с имущественото положение на  подсъдимия.  Следва да се уточни, че наказание  в минималния, предвиден в закона размер не би бил съответен на тежестта  на извършеното деяние и  причините за извършването му, тъй като жестоките удари нанесени на пострадалия, без намесата  на полицейските  служители,  е било възможно да доведат до настъпване на по-тежки последици за Добромир Г.Д.. Въпреки поведението на Д., реакцията на  подсъдимия е неадекватна на извършеното от пострадалия, тъй като е  в разрез с  установения в страната правов ред, както и е съпроводена  с  неоправдана жестокост  при  причиняване на телесните повреди.

 С оглед изхода на делото съдът осъди подсъдимия М.В.А., ЕГН **********,  да заплати на частният тъжител Д.Г.Д., ЕГН ********** -  сумата от 972,00 лв. (деветстотин седемдесет и два лева), представляваща направените по делото разноски, от които 12,00 лв. (дванадесет лева) за заплатена държавна такса, 700,00 лв. (седемстотин лева) за заплатено адвокатско възнаграждение, 160,00 лв. (сто и шестдесет лева) за изготвяне на два броя съдебномедицински експертизи по НЧХД № 1031/2014 г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица и 100,00 лв. (сто лева) за изготвяне на съдебномедицинска експертиза по НЧХД № 22/2016 г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица.

Съдът осъди подсъдимия М.В.А.  да заплати по сметка на Районен съд - Горна Оряховица сумата от 20,00 лв. (двадесет лева), представляващи направените в настоящото производство разноски, както и 5,00 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложените по-горе мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………