№ 65
гр. Средец, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
ИВАНОВА
при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА ИВАНОВА
Гражданско дело № 20212170100394 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на КР. Д. Т., ЕГН **********, със
съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения гр.Бургас, **** –чрез адв.Р.Р. срещу
Т. Р. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Средец, ***, с искане за прекратяване на
сключения граждански брак между страните поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брака по вина на ответника, с правно основание на предявения иск чл. 49 от СК. вр. чл.59,
ал.2, във вр. с чл.143 СК, чл.149 от СК и чл.53 от СК.
Искането се основава на твърдения за извънбрачна връзка на ответника с друга
жена, както и пълно дезинтересиране от семейството и отглеждането на роденото от брака
дете Р. Т. Т., ЕГН **********. Ведно с основния иск са предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване иск за предоставяне на родителските права на ищцата,
определяне местоживеенето на детето при нея, осъждане на ответника да заплаща месечна
издръжка на детето в размер на 400 лева , чрез неговата майка и законен представител,
считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на основания за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена
вноска. Претендира се и осъждане на ответника да заплати издръжка за минало време на
детето Р. Т. в размер на 4800лв. за периода от една година назад, считано от подаването на
исковата молба, т.е. по 400лв. месечно. Предявен е и иск за възстановяване на предбрачното
фамилно име на ищцата. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
чрез адв.Д.Ч.. Счита се, че искът е допустим и основателен, като се оспорва изложеното от
ищцата, че ответникът не е давал парични средства на детето си и се твърди, че вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на двамата съпрузи. Твърди се, че
1
претендираната издръжка е непосилна за него, като се представят писмени доказателства за
трудова ангажираност и задължения по договор за кредит. Не се противопоставя
родителските права да се упражняват от майката и детето да живее при нея, като се иска
определяне на стандартен режим на лични контакти с детето. Не се противопоставя на
искането за фамилното име.
В съдебно заседание ищцата, лично и чрез процесуалния си представител,
поддържа предявения иск. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака с
развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без да се произнася по въпроса за
вината.
В съдебно заседание ответникът, лично и чрез процесуалният си представител
заявява, че не оспорва предявените искове по основание, като счита, че същите следва да
бъдат уважени. Оспорва единствено размера на претендираната издръжка, като се излагат
доводи за определяне на същата в размер на 200лв.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
намери за установено следното:
Ищцата КР. Д. Т. и ответникът Т. Р. Т. са съпрузи, сключили граждански брак с
акт № 18/26.07.2003 г. на Община Средец, като от брака си имат едно дете Р. Т. Т., родено
на 12.11.2004г., непълнолетно към настоящия момент.
Безспорно между страните е обстоятелството, че същите не живеят заедно и към
настоящия момент детето живее и се отглежда от майката в гр. Средец.
Видно от изложеното в исковата молба и представения по делото социален
доклад, неоспорено от ответника, в началото на семейния си живот съпрузите са били в
нормални взаимоотношения, но през последните две години, отношенията им охладнели и
те взели решение да се разделят. В началото на тази година ищцата напуснала ответника и
заедно с детето се преместила да живее на квартира в гр.Средец, като отглеждането на
детето поела основно тя, подпомагана от своите родители. Ищцата задоволява
потребностите на детето по подходящ начин. Същата работи на трудов договор към фирма
„Джермов“ ЕООД –гр.Средец с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 800
лв. Бащата живее в къща, собственост на родителите му. Същият работи на трудов договор
към фирма „Съни Маркет България“ ЕООД в гр.Средец, като работник с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 650 лв. Семействата на майката и бащата поддържат
добри контакти, като непълнолетният Р. познава своите баби и дядовци и има изграден кръг
от приятели, с които поддържа ежедневни контакти. Същият учи в ПГЕЕ Константин
Фотинов гр.Бургас като ученик в 11 клас. Справя се добре с учебната дейност, здрав е,
ангажиран със спортна дейност, изучава и английски език. Няма специални нужди и
потребности и специален режим на отглеждане. Между майката и детето се наблюдава
емоционална връзка „родител –дете“.
При така възприетата фактическа обстановка, от правна страна съдът намира за
обосновани следните изводи:
Налице са елементите от състава на разпоредбата на чл.49, ал.1 СК. Бракът между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен, изпразнен от съдържанието, което закона и
добрите нрави влагат в понятието брак и съпружески отношения – на взаимност, доверие,
взаимопомощ. Брачната връзка между страните съществува само формално, семейната
общност е изцяло и напълно унищожена без възможност за възстановяването й. С оглед
продължителността на това състояние съдът счита, че не може да се очаква възстановяване
на нормални съпружески отношения между съпрузите, поради което запазването на брака е
безпредметно. Това трайно и задълбочаващо се положение на брачната връзка обуславя
несъмнения извод, че същата е дълбоко и непоправимо разстроена, изчерпала е социалната
2
си функция и като такава следва да бъде прекратена както в интерес на съпрузите, така и в
обществен интерес.
По отношение упражняването на родителските права:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.4 СК, както и указанията, дадени с ППВС
№1/74 г., при преценката относно това, кой от двамата родители следва да упражнява
родителските права по отношение на детето, следва да се съобразят следните факти, на
базата на интереса на детето, който е водещ критерий - възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на
родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и
материалните възможности и др. от значение за преценка интереса на детето.
От събраните по делото доказателства се установи, че детето към настоящия
момент се отглежда преимуществено от майката, подпомагана от нейните родители, като
потребностите му са задоволени по подходящ начин, като наетото жилище от майката,
което двамата обитават - тристаен апартамент осигурява много добри условия за
отглеждането на детето. Бащата живее в жилището на родителите си и не участва в
отглеждането на детето. Майката има необходимият родителски капацитет да се грижи и
посреща нуждите на детето адекватно и съобразно неговите потребности и здравословно
състояние, като бащата не се противопоставя упражняването на родителските права да се
предостави на нея.
С оглед изложеното съдът намира, че родителските права по отношение на детето
Р. Т. следва да бъдат предоставени за упражняване от майката К.Т.. До този извод съдът
достигна, както като взе предвид становищата на двете страни, така и при съобразяване на
установената по делото фактическа обстановка и всички критерии, установени като
релевантни за преценката кой от родителите следва да упражнява родителските права и най-
вече ръководен от интереса на детето, поради което водещо значение е при кого от двамата
емоционалните и материални потребности на детето ще са по-ефективно задоволени
предвид неговата възраст и изградената емоционална връзка родител-дете.
По отношение режима на лични отношения:
При предоставяне упражняването на родителски права в пълен обем на единия
родител, съдът следва да определи и режим на лични контакти с другия. Той следва да е
такъв, че в максимална степен да задоволи потребността на детето и от двамата родители. В
случая страните са предоставили на съда да определи подходящ режим. С оглед
конкретните данни по делото и възрастта на детето – 17г. съдът намира, че следва да се
определи следния режим на лични контакти на бащата с детето :
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00ч. до 19.00ч. и един месец
през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, както и пет дни за Коледа
през всяка четна година и пет дни за Нова Година през всяка нечетна година.
Постановяването на стеснен режим на контакт е оправдано в случаите, при които
съществува проблем в общуването между детето и родителя, комуто е определен режим на
лични отношения, каквито доказателства липсват в настоящия случай.
Съдът намира, че така определеният режим на този етап е подходящ за
поддържане на близки отношения между бащата и детето и ще задоволи в голяма степен
потребностите на същото да общува пълноценно и с другия си родител – бащата.
Определяне на лични контакти винаги, когато детето пожелае, са извън
правомощията на съда с оглед липсата на изпълнително основание на едно такова решение.
Такива срещи обаче няма пречка да бъдат осъществявани по взаимна договореност между
3
родителите на детето.
По отношение на издръжката:
Разпоредбата на чл.143 ал.2 СК предвижда, че родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Правото да получи издръжка е безусловно, като е
достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете" по отношение на
претендиращия издръжката, а размерът на издръжката, съгласно чл.142 ал.1 СК, се определя
в зависимост от две величини - нуждите на детето, което има право на издръжка и
възможностите на родителя, който я дължи, а съгласно чл.142 ал.2 СК определен е само
минималният размер на издръжката на едно дете и която е равна на една четвърт от размера
на минималната работна заплата, която към настоящия момент е 650лв. или минималната
издръжка е от 162,50лв. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му
отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на
детето и задоволяване на неговите потребности при преценка на нормалните, ежедневните
нужди на детето от храна, облекло, учебни спортни и културни занимания. Възможностите
на родителя да заплаща издръжка се преценяват с оглед на неговите доходи, имотното му
състояние, квалификация, дали има задължения за издръжка към други лица и др.
Относно разпределението на така необходимата месечно за издръжка на детето
сума между двамата родители следва да се съобрази от една страна, разяснението на ППВС
№ 5/1970г., че поначало родителят, комуто е предоставено упражняването на родителските
права, следва да поеме по-малък размер от общата месечната издръжка на детето, доколкото
се приема, че той дава част от издръжката в натура, а и неизбежно върху него ляга тежестта
от възпитанието и грижите за детето.
Балансът между тези два фактора мотивира съда да приеме, че съобразно
възможностите си ответникът може да заплаща издръжка в размер на 200лв. месечно, до
който размер искът за издръжка се явява основателен. Съдът приема, че заплащането на
издръжка в такъв размер е напълно във възможностите му. Отделно от горното, върху
ответника не тежи задължение за издръжка на друго непълнолетно лице. Неоснователно е
възражението на ищцата, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща издръжка в по-
висок размер. Съдът определя дължимия по закон размер на издръжката като изхожда от
доказания по делото размер на доходите и имуществото на дължащия по делото издръжка.
Размерът на издръжката не може да бъде определен само въз основа на нуждите на детето.
Те трябва да се съпоставят и с възможностите на лицето, което дължи издръжка и при
съотношението на двете величини да се определи нейния размер. Задължението за издръжка
се разпределя между родителите според възможностите им. Принципът за определяне на
издръжката според възможностите и материалното състояние на лицето, което дължи
издръжка е основен принцип в СК .
По делото се представени писмени доказателства, за това че ответникът работи
на трудов договор с трудово месечно възнаграждение в размер на 650 лв., като същият
изплаща паричен заем в размер на 13 896 лв. към „Юробанк България“ АД, по договор за
потребителски кредит, сключен по време на брака със срок до 07.05.2022г. и месечна вноска
в размер на 264лв. За да приеме, че определеният размер на месечна издръжка за детето
следва да бъде 200лв. и по-нисък от претендирания от 400лв., настоящият състав е взел в
предвид от една страна доказаните нужди на детето, липсата на особени потребности за
възрастта му, а от друга страна трудовия доход на бащата, задължението по договора за
потребителски кредит и липсата на задължение за издръжка на други непълнолетни лица.
С предоставянето на издръжка в посочения размер от бащата, биха могли да се
посрещнат неотложните нужди по отглеждането и възпитанието на детето, наред с грижите
за това от страна на неговата майка. За начален момент на дължимост на издръжката следва
да се счита датата на завеждане на исковата молба в съда. По отношение искането за
4
присъждане на издръжка за минало време, то съдът намира, че следва да уважи същото,
считано от 01.03.2021г. до датата на завеждане на исковата молба. т.е. , считано от периода ,
за който има доказателства и страните не спорят, че майката и детето са напуснали
съвместно обитаваното с бащата жилище и са се установили на квартира, като майката е
поела основно грижите за детето и заплащането на наем на жилището.
По отношение фамилното име на съпругата след развода:
Съгласно чл.326 от ГПК с решението, с което се допуска развода, съдът
разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще. В
чл.53 от СК е посочено, че след развода съпругата може да възстанови фамилното си име
преди този брак. В случая ищцата е упражнила правото си да поиска възстановяване на
предбрачното фамилно име, поради което следва да бъде постановено, че след развода тя ще
носи предбрачното си фамилно име -Д..
По отговорността за разноските:
На основание чл.329, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.6, т.2 от Тарифата за държавните
такси, събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателната държавна такса по
делото за развод в общ размер на 50 лева, като всяка от страните следва да заплати по
сметка на Средецки районен съд сумата в размер на 25 лева.
На основание чл.329, ал.1, изр.2 ГПК платената от ищеца държавна такса при
завеждане на иска за развод остава в негова тежест, а направените други разноски от
страните остават в тяхна тежест.
В тежест на ответника е заплащането на държавна такса в общ размер на 338,00
лева, изчислена върху присъдените издръжки, съгласно чл.69, ал.1, т.7 ГПК, във вр. с чл.1 от
Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, като за присъдената
издръжка , считано от подаване на исковата молба държавната такса е в размер на 288.00лв.,
а тази за присъдената издръжка за минало време в размер на 50.00лв.
Водим от изложеното, съдът:
РЕШИ:
ДОПУСКА развод и прекратява брака, сключен между КР. Д. Т., ЕГН
**********, и Т. Р. Т., ЕГН **********, сключен с акт № 18/26.07.2003г. на Община
Средец, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по
въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Р.
Т. Т., ЕГН: **********, на майката КР. Д. Т., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Р. Т. Т., ЕГН: ********** при майката
КР. Д. Т., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Т. Р. Т., ЕГН ********** с
детето Р. Т. Т., ЕГН: **********, както следва:
5
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00ч. до 19.00ч. и един месец
през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, както и пет дни за Коледа
през всяка четна година и пет дни за Нова Година през всяка нечетна година.
ОСЪЖДА Т. Р. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето Р. Т. Т.,
ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител КР. Д. Т., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 200 /двеста/ лева, платима до 5- то число на текущия месец,
считано от датата на подаване на исковата молба -01.07.2021г. ведно със законната лихва за
забава за всяка просрочена вноска до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжката, на основание чл. 143 от СК.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 143 от СК за разликата над 200 лв. до пълния
му размер от 400 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т. Р. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето Р. Т. Т.,
ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител КР. Д. Т., ЕГН **********,
сумата в общ размер на 800 лева, издръжка за минало време за периода от 01.03.2021 г. до
01.07.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 149 от СК за разликата над 200 лв. до пълния
му размер от 400 лв., както и за периода от 01.07.2020г. до 01.03.2021г. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното
си фамилно име - Д..
ОСЪЖДА КР. Д. Т., ЕГН **********, да внесе по сметка на Средецки районен
съд държавна такса в размер 25,00 лева /двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА Т. Р. Т., ЕГН **********, да внесе по сметка на Средецки районен
съд държавна такса в общ размер на 363,00 лева /триста шестдесет и три лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
На основание чл. 112 от ПАС да се изпрати съобщение за постановеното решение
до служба "Гражданска регистрация и административно обслужване" на областно равнище
и на съответното Бюро "Съдимост".
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
6