Присъда по дело №399/2010 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 288
Дата: 11 ноември 2010 г. (в сила от 27 ноември 2010 г.)
Съдия: Мариана Димова Христакева
Дело: 20105500200399
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 юли 2010 г.

Съдържание на акта

                               П   Р  И  С  Ъ  Д  А                                       

 

Номер 313                     11.11.2010 год.                       град Стара Загора

 

                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД                                            НАКАЗАТЕЛЕН  СЪСТАВ

на 11 ноември                                                            Година 2010

в публично заседание в следния състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

                                                               

                                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Е.Г.

                                                                      Д.П.

                                                                     

СЕКРЕТАР М.Д.

ПРОКУРОР АЛЕКСЕЙ АНГЕЛОВ

като разгледа докладваното от  съдия  ХРИСТАКИЕВА  

н.о.х. дело номер 399  по описа за 2010 година.

 

                       П   Р   И   С   Ъ   Д   И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимата Д.К.М. - родена на *** ***,  с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, ромка, с българско гражданство,  неомъжена, осъждана, без образование, безработна,  ЕГН**********, ЗА ВИНОВНА в това, че на 12/13.02.2010 г. в гр. Казанлък е направила опит умишлено да умъртви Н.К.Я., ЕГН**********, като от изпълнителното деяние, макар и довършено, не е настъпила смъртта на пострадалия, т.е. предвидената от закона и искана от дееца общественоопасна последица, по независещи от волята на подсъдимата причини, като деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие и противоправни действия спрямо подсъдимата М., от които е било възможно да настъпят тежки последици за подсъдимата М., поради което и на основание чл.118 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1, пр.2 вр. чл. 54 от НК Я ОСЪЖДА НА ДВЕ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.

 

НА ОСНОВАНИЕ чл.66 ал.1 от НК, съдът ОТЛАГА изтърпяването на така определеното наказание “лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

 

        НА ОСНОВАНИЕ чл.53 от НК, съдът ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства по делото: два броя фланели и чук – на съхранение при домакина на РУ „Полиция” гр.Казанлък, фасове и сгъваем нож, приложени по досъдебното производство ДА БЪДАТ ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА И УНИЩОЖЕНИ, като малоценни предмети,  след влизане на присъдата в сила.

 

ОСЪЖДА подсъдимата Д.К.М., с посочени данни, да заплати  по сметка на Окръжен съд гр.Стара Загора направените по делото разноски в размер на 519.00 лева.

 

Присъдата подлежи на обжалване и/или протестиране в петнадесетдневен срок от днес, чрез Окръжен съд гр.Стара Загора, пред Апелативен съд гр. Пловдив.

 

 

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                          2.

 

                                            

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

         МОТИВИ  КЪМ ПРИСЪДА №313/11.11.2010 г. ПО НОХД №399/2010 г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД  гр.СТАРА ЗАГОРА

 

        Обвинението е против подсъдимиата  Д.К.М. - родена на *** *** ,  ЕГН **********, за това, че на 12/13.02.2010 г. в гр. Казанлък е направила опит умишлено да умъртви другиго – Н.К.Я., ЕГН **********, като от изпълнителното деяние, макар и довършено, не е настъпила смъртта на пострадалия - предвидената в закона и искана от дееца общественоопасна последица, по независещи от волята на обвиняемата причини - престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1, предл.2 от НК.

 

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора не поддържа така повдигнатото обвинение на подсъдимата М. и на основание чл.287 от НПК направи изменение на обвинението, като повдигна ново, по-леко обвинение на подсъдимата Д.К.М., а именно за извършено престъпление по чл.118 вр.чл.115 вр. чл.18 ал.1 пр.2 от НК.   Пледира на подсъдимата М.  да се наложи наказание „лишаване от свобода” не повече от три години, като изтърпяването на същото да бъде отложено за максимален срок.

 

Служебният защитник на подсъдимата М., адв.А., пледира за постановяване на  наказание две години „лишаване от свобода”, изтърпяването на което да бъде отложено на основание чл.66 от НК.

 

Подсъдимата Д.К.М. се признава за виновна по повдигнатото обвинение и дава обяснения, като твърди, че действията й са били предизвикани от действията на пострадалия, изразяващи се в упражняване на насилие над нея.

 

Съдът, след като обсъди събраните доказателства в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.283 от НПК, ведно с доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, а именно – обясненията на подсъдимиата Д.М., показанията на разпитания от съда свидетел А.Й.А., показанията на свидетелите Д.Ж. и С.М., дадени в хода на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281 ал.5 от НПК, заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена на досъдебното производство и приета от съда, както и заключенията на  съдебнопсихиатричната експертиза, изготвени на досъдебното производство и приети от съда, ведно с всички документи, представени  пред съда  и приети в качеството на писмени доказателства по делото, намери за установено следното:

 

ПО ФАКТИЧЕСКАТА И ПРАВНА СТРАНА НА ОБВИНЕНИЕТО:

 

Подсъдимата Д.К.М. (по прякор „С.”) живеела на семейни начала от 20 години със свидетеля А.Й.А.. Двамата имали две деца.

 

На 12.03.2010 г. св. А. разбрал от познати, че майка му, която живеела в гр. София починала. За да отиде на погребението й, което щяло да бъде в гр. Вършец, той взел 30 лева от свои познати. Впоследствие установил, че може да отиде на погребението с кола, със свои роднини и дал 20 лева на подсъдимата М., за да купи каквото е необходимо за децата им, като оставил 10 лева за себе си.

 

Подсъдимата М. се познавала от дълги години с пострадалия Н.К.Я., като в миналото двамата имали интимни отношения. Същият ден подсъдимата М. купила вино с дадените 20 лева от свидетеля А. и заедно с пострадалия Н.К.Я., отишли в неговия апартамент, находящ се в гр. Казанлък, ж.к. „Изток” бл. №34, вх.В, ет.7, ап.58, за да пият вино. Малко по-късно при тях отишли свидетелят Д.Ж. и свидетелката С.М.. Те също започнали да пият вино.

 

 Свидетелят А.А., след като разбрал, че ще пътува на другата сутрин, започнал да търси подсъдимата М.. Срещнал един негов познат, който му казал, че тя заедно с компания, отишла на гости на пострадалия Н.Я.. Около 18,00 часа свидетелят А. отишъл в апартамента на пострадалия Я. и бил посрещнат от него. Свидетелят А. влязал за 5-10 минути и видял, че всички пият вино. Първоначално си помислил, че пострадалият Я. черпи и за това попитал подсъдимата М. откъде е виното. Тя му отговорила, че го е купила с парите, които той й дал. Вследствие на изпития алкохол, възникнал спор между свидетеля А. и свидетелката М., което подразнило пострадалия Я. и той казал на всички да си тръгват. На входната врата пострадалият Я. прошепнал на ухо на подсъдимата М. да се върне, след което подсъдимата М. и свидетелят А., заедно с двете им деца се прибрали в дома, където живеели.

 

Малко по-късно подсъдимата М., казала на свидетеля А., че отива до магазина и се върнала в апартамента на пострадалия Я. и двамата продължили да пият алкохол. След като изпили значително количество алкохол, подсъдимата решила да си тръгва, но пострадалият Я. не я пуснал, като заключил входната врата. Тя поискала пари от него, но той отговорил, че няма. За да я увери в това й дал личните си документи. Започнала разправия между тях, при която пострадалият Я. блъснал подсъдимата М., като продължавал да не й позволява да напуска дома му. Раздразнена  от поведението на пострадалия Я., подсъдимата М. извадила от чантата си сгъваем нож, разтворила го, за да извади режещата част и му нанесла силен удар в лявата част на гръдната област, като след удара извадила ножа. Вследствие на удара пострадалият Я. паднал по лице на пода, а подсъдимата М. веднага си тръгнала. Когато минала покрай пазар „Ланков”, тя изхвърлила сгъваемия нож, като предварително го изтрила и почистила, след което се прибрала в дома си, във видимо нетрезво състояние. 

 

След известно време пострадалият Я., въпреки тежкото състояние, в което се намирал, успял да се добере до телефона и да се обади на родителите си. Те от своя страна се обадили по телефона във ФСМП – Казанлък, откъдето дежурният уведомил полицейските органи. След указаната спешна помощ пострадалият Я. ***, където му била извършена операция по спешност.

 

На сутринта свидетелят А. попитал подсъдимата М. къде е ходила през нощта и тя му разкала, че била в жилището на пострадалия Я., където се върнала, за да доизпият останалия алкохол. След като алкохола свършил, тя поискала да си тръгне, но не могла да излезе, тъй като пострадалия Я. бил заключил и скрил ключовете. Поради това започнала кавга помежду им, при която си разменили удари и блъскания. В един момент подсъдимата М. извадила от чантата си сгъваемия нож с дървена дръжка и намушкала пострадалия Я. в гърдите. След като той паднал на пода, тя успяла да си отключи и да си тръгне. Споделила със свидетеля А. и това, че като минала покрай пазарчето на „Ланков” изхвърлила ножа в някакви треви.

 

Този нож бил намерен, след два дни от свидетеля А. на мястото, което му описала подсъдимата М.. След като го намерил, той го дал на нея, а тя го предала на органите на МВР.

 

При изследването на ножа, вследствие на изтриването му и престоя му на открито, в продължение на две денонощия, както е видно от заключението на Протокол №24/27.05.2010 г. (л.75-76 от ДП) на БНТЛ при ОД на МВР – Стара Загора не е доказано наличието на кръв.

 

Видно от направената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни №143/2010 г. (л.26-27 от досъдебното производство) пострадалият Н.Я., вследствие на нанесения удар с нож, е получил прободна рана, проникваща в лявата гръдна половина, срязване на белия дроб и сърдечната торбичка, хемоторакс  коагуланс (свободна изляла се кръв със съсиреци в гръдната кухина) вляво, кръвонасядания и охлузвания по лицето.

 

Прободното нараняване в лявата гръдна половина е причинено от нож с ширина на острието не повече от 3 см и напълно е възможно да е нанесено с ножа, доброволно предаден от подсъдимата М. с Протокол от 25.02.2010 г. (л.19 от ДП) – сгъваем нож.

 

Проникващото прободно нараняване с развилия се хемоторакс и срязването на белодробната тъкан и сърдечната торбичка е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота, като тази опасност е била преодоляна благодарение на оказаната специализирана медицинска помощ.

 

Видно от заключението на назначената и изготвена съдебнопсихиатрична експертиза №139/2010 г. на л. 63-65 от досъдебното производство, изслушана и приета от съда, подсъдимата Д.К.М. не страда от психично заболяване. По време на инкриминираното деяние същата е могла да разбира свойството и значението на извършеното от нея и да ръководи постъпките си. Понастоящем тя е в състояние правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.

 

От заключението на изготвената и приета от съда съдебнопсихиатрична експертиза №147/2010 г. на л. 68-70 от досъдебното производство е посочено, че по време на извършеното спрямо него инкриминирано деяние от страна на подсъдимата М., пострадалият Н.К.Я. не е бил в състояние правилно да възприема фактите, имащи значение за делото, а понастоящем не е в състояние да дава достоверни показания относно тях. С оглед на това заключение съдът изключи пострадалия Я. от кръга на свидетелите по делото.

 

Видно от справката за съдимост на подсъдимата, същата е осъждана, както следва:

 

           По НОХД №361/2004 г. на РС – Казанлък, за извършено престъпление по чл.197, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, като й е наложено наказание –„Глоба” в размер на 300 лева. Споразумението е в сила от 04.11.2004 г.

 

        По НОХД № 50/2000 г. на РС – Казанлък, с Присъда от 24.11.2000 г., за извършено престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 и чл.54 от НК, й е наложено наказание 3 години „лишаване от свобода”, което на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 4 г.

       

         По НОХД № 126/99 г. на РС – Казанлък с Присъда № 38а/19.06.2000 г. на осн. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 и чл.54 от НК е осъдена на 3 години „лишаване от свобода”, което на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 5 г.

 

        

 

              ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:

 

При приетата по-горе за установена фактическа обстановка и поради изложените правни аргументи, съдът прие, че подсъдимата М. е осъществила, както от обективна, така и от субективна страна, престъпния състав  чл.118 вр.чл.115 вр. чл.18 ал.1 пр.2 от НК.

 

   От обективна и субективна страна подсъдимата Д.К.М. *** е направила опит умишлено да умъртви Н.К.Я., ЕГН**********, като от изпълнителното деяние, макар и довършено, не е настъпила смъртта на пострадалия, т.е. предвидената от закона и искана от дееца общественоопасна последица, по независещи от волята на подсъдимата причини, като деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие и противоправни действия спрямо подсъдимата М., от които е било възможно да настъпят тежки последици за подсъдимата М..

 

         Деянието е извършено от подсъдимата М. виновно, под формата на пряк умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването на тези последици.

 

 

            НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ:

 

         При определяне наказанието на подсъдимата М. съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни система – принципа на законоустановеност на наказанието и принципа на неговата индивидиализация.

 

Съгласно първия принцип разпоредбата на чл.118 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1  пр.2 от НК  предвижда наказание “лишаване от свобода” от една  до осем години.

 

        При индивидуализация на наказанието, съдът се съобрази с разпоредбата на чл.54 от НК, като взе предвид обществената опасност на деянието и на дееца и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът отчете, че престъплението, извършено от подсъдимата М., се характеризира с висока степен на обществена опасност с оглед обществените отношения, които засяга.

 

Като смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимата М. съдът отчете самопризнанията на същата, обстоятелството, че е майка на три малолетни деца. Отегчаващи вината обстоятелства са предходните  осъждания на М. и лошите характеристични данни. Като съпостави всички смекчаващи и отегчаващи вината ообстоятелства, съдът намери, че на подсъдимата следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

 

 

Съдът счете, че  целите на наказанието по отношение на подсъдимата М. ще бъдат постигнати с наказание “лишаване от свобода” за срок от две години.

 

С оглед на това, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 НК изтърпяването на така определеното наказание „лишаване от свобода” следва да бъде отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

 

В изпълнение на разпоредбата на чл.53 от НК съдът постанови да се отнемат в полза на държавата и унищожат веществените доказателства по делото.

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимата М. съдът възложи направените разноски в процеса в размер на 519.00 лева.

 

         Причини за извършване на деянието – утвърдени престъпни навици и употреба на алкохол.

 

         Мотивиран от горните съображения, съдът постанови присъдата.

                                      

 

 

                                                              СЪДИЯ: