Решение по дело №395/2021 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 118
Дата: 15 ноември 2021 г.
Съдия: Азадухи Ованес Карагьозян
Дело: 20213600500395
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Шумен, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Галина С. Георгиева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20213600500395 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260047/23.07.2021г. по гр.д.№326/2020г. по описа на ВПРС , съдът е
предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето М. Ю.А., с ЕГН
********** на майката Б. М. М., ЕГН **********, като е определил местоживеенето на
детето да е при майката на адрес в с.З., общ.В.П., обл.Ш., ул.В.П.“ №1, на осн.чл.127, ал.2 от
СК, определил е режим на лични отношения на бащата Ю.А. Р., ЕГН ********** с М.
Ю.А., с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца/без
преспиване/ от 10 до 12 ч. в присъствието на майката до навършване на 5-годишна възраст
на детето; всяка първа и трета събота и неделя от месеца/без преспиване/ от 10 до 18 часа до
навършване на 8-годишна възраст на детето; всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 10 ч. на първия ден до 18ч.на втория ден, с преспиване, както и половината от Коледната
и Великденската ваканция, като първата половина от тях- на четна година, а втората
половина от тях - на нечетна година, 15 дена през лятната ваканция, когато майката не е в
платен годишен отпуск, 2 часа на рождения ден на детето - 30 март от 8 годишна възраст на
детето до навършване на пълнолетие, както и да комуникира в удобен за родителите и
детето час чрез телефона на майката, всяка четвърта неделя чрез "Скайп", "Вайбър",
"Месинджър" или друго средство за мобилна аудиовизуална комуникация или телефонен
разговор, като задължава Б. М. М., ЕГН ********** да уведоми Ю.А. Р. за настоящия си
1
телефонен номер и профили в платформите, интернет сайтове и софтуерни продукти за
интернет комуникация в 1- седмичен срок от влизане в сила на решението, както и да
уведомява ответника за промяна в телефонния си номер и профили в платформите,
интернет сайтове и софтуерни продукти за интернет комуникация в 1- седмичен срок от
промяната им, на основание чл.127, ал.2 от СК, осъдил е Ю.А. Р. да заплаща в полза на М.
Ю.А. , чрез нейната майка и законен представител Б. М. М., месечна издръжка в размер на
220,00 лв. (двеста и двадесет лева), при съобразяване на извършено от бащата плащане в
размер на 195,58 лева /100 евро/ издръжка за месец декември 2020 г./, считано от датата на
подаване на молбата в съда - 04.08.2020 г. до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, с падеж на плащането пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, платима по банкова
сметка IBAN BG *, в "Банка ДСК" ЕАД с титуляр Б. М. М., ЕГН **********, на осн.чл. 127,
ал. 2 СКвр. чл. 143 СК, като е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума от 220,00
лв., до претендираната сума за месечна издръжка от 250,00 лева, осъдил е Ю.А. Р. да
заплати в полза на М. Ю.А. , чрез нейната майка и законен представител Б. М. М. издръжка
за минал период от време, от 01.04.2020 г. до 03.08.2020 г., в размер на по 200. 00 лв. за
всеки месец от посочения период, или в общ размер на сумата от 819. 68 лв. /осемстотин и
деветнадесет и шестедет и осем лева /, ведно със законната лихва, считано от влизане на
решението в сила до окончателното изплащане на сумата на осн.чл. 127, ал. 2 СКвр. чл. 149
СК като е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума от 200,00 лв., до
претендираната сума за месечна издръжка от 220,00 лева., присъдил е разноските на
страните и дължимите се по делото такси и разноски.
Решението е обжалвано от ответника Ю.А. Р. в частта му с която е определен режим
на лични контакти на бащата Ю.А. Р. с детето М. , осъден е да заплаща месечна издръжка на
детето М. в размер на 220лв. за разликата над 170лв. до присъдените 220лв. и в частта му с
която бащата Ю.А. Р. е осъден да заплаща на детето М. месечна издръжка за минало време
от 01.04.2020 г. до 03.08.2020 г., за целият размер от по 200лв. на месец, в условията на
евентуалност за разликата над 150лв. до присъдените 200лв., като неправилно и
незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и вместо
това съдът да постанови ново с което режима на лични контакти на бащата с детето М. да
бъде всяка първа и трета седмица от месеца от 18ч. в петък до 18ч. в неделя с приспиване в
дома на бащата ,като детето ще бъде вземано и връщано в дома на майката в с.З. общ.В.П.
ул.П. №1 ,както и половината от Коледната и Великденската ваканция като първата
половина от тях на четна година , а втората половина от тях на нечетна година , 30 дни през
лятната ваканция , когато майката не е в платен годишен отпуск , 4 часа на рожденият ден
на детето 30.03., на рожденият ден на бащата 29.03. от 10ч. до 20ч. , искът за издръжка за
разликата над 170лв. до присъдените 220лв. да се отхвърли като неоснователен , искът за
издръжка за минало време да се отхвърли като неоснователен или евентуално да се отхвърли
за разликата над 150лв. до присъдените 200лв.
2
Въззиваемата страна Б. М. М. е депозирала отговор на въззивната жалба с който я
оспорва като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди решението в
обжалваните му части.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна,
при наличието на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество, същата е
частично основателна.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове по чл.127 ал.2 от
СК , чл.143 ал.1 от СК и чл.149 от СК - за предоставяне упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете М., за присъждане на месечна издръжка на
детето от датата на завеждане на исковата молба и за присъждане на издръжка за минал
период от 01.04.2020 г. до 03.08.2020 г.
В жалбата си жалбоподателят не е доволен от постановеният от ВПРС в
решението му режим на лични контакти на бащата с детето и моли същият да бъде
разширен като се определи да бъде всяка първа и трета седмица от месеца от 18ч. в петък до
18ч. в неделя с приспиване в дома на бащата ,като детето ще бъде вземано и връщано в
дома на майката в с.З. общ.В.П. ул.П. №1 ,както и половината от Коледната и
Великденската ваканция като първата половина от тях на четна година , а втората половина
от тях на нечетна година , 30 дни през лятната ваканция , когато майката не е в платен
годишен отпуск , 4 часа на рожденият ден на детето 30.03., на рожденият ден на бащата
29.03. от 10ч. до 20ч.
Предвид факта ,че с решението на ШРС упражняването на родителските права
върху детето М. е предоставено на майката , като местоживенето на детето е също при
майката ,то на бащата следва да се определи подходящ режим на лични контакти с детето
,като съдът е длъжен при определянето му да се съобрази с всички обстоятелства по делото
и най-вече с интереса на детето. Не е спорно между страните ,че те са разделени от лятото на
2018г. , като детето е останало да живее при майка си в с.З. общ.В.П.. От показанията на
разпитаните пред ВПРС свидетели се установява следното : С.детелката С.М. - баба на
детето по майчина линия свидетелства , че дъщеря й и Ю.Р. живели известно време в
Германия преди да се роди детето им, като няколко месеца преди раждането му, Б. се
прибрала сама в България и заживяла при родителите си. След като родила отново с детето
отишла в Германия, но след около 1 година се върнала, заедно с М. и оттогава двете живели
при нея и съпруга й. Твърди че при раждането на М., Ю. не бил вписан като нейн баща, а
това станало едва наскоро. Няколкократно била свидетел на агресивно поведение от
страна на Ю., който при малкото си посещения в дома им буйствал и се карал, веднъж
започнал да я души, а друг път - през м.януари посегнал на нея и дъщеря й - пред очите на
детето, което се разплакало. Твърди че бащата не дава пари за детето си, като му пращал
няколко пъти чанти със сладки и веднъж дрехи, купил му джип и 1-2 кукли. Твърди, че
няколко пъти е виждал и взимал М., като веднъж не я върнал когато трябвало. С.С.- съседка
3
на Б.М. заявява, че М. не познава баща си, когото свидетелката е виждала само веднъж - при
инцидент на поляна, когато същият искал да вземе детето, но то се отдръпнало от него и
разплакало, а междувременно възникнал скандал между него и Б..
С.Ю. М. - братовчед на Ю.Р. твърди, че след раждането на М., известно време
родителите й живели в Германия, където баща й работел във фитнеси и получавал добри
доходи, като живеели под наем при прекрасни битови условия. В един момент се разделили,
като Б. с дъщеря им се прибрала в България. Твърди, че знае Ю.Р. многократно да е ходил в
с.З. за да си вижда детето, когато се прибирал от Германия, но безуспешно. Заявява, че Ю. е
много привързан към дъщеря си, че не е агресивен, като към настоящия момент същия
живеел с новото си семейство в гр.Ш.- кв.Д., при родителите си, тъй като поради
пандемията доколкото знаел не работел в Германия. С.О.Х. споделя за видяното от същия
при едно от посещенията на Ю.Р. в с.З. на което го придружил, като тогава последния не
успял да вземе детето си, а свидетелят възприел словесни пререкания между него и майката
на детето , която го прибрала вътре в къщата и не му го дала. Твърди, че двамата са
разделени от около три години, след като известно време преди това живели в Германия,
където Ю. работи като чистач на фитнеси в Германия и се връщал в България през лятото.
Заявява, че същият живеел при много добри битови условия в кв.Д. .
Дирекция „Социално подпомагане“ - В. П. и Дирекция „Социално подпомагане“ -
Шумен са изготвили социални доклади, според които детето М. се отглежда от майка си и
нейните баба и дядо при добри битови условия в с.З., социални контакти и спокойна
семейна среда. Сочи се, че детето е силно привързано към майка си, като не познава баща си
и роднините по бащина линия, като липсва родителско сътрудничество. Посочено е, че Ю.Р.
живее заедно с родителите и семейството си - съпругата си М. и дъщеря им В. в Ш.,
кв.Д.,при родителите си, като същият е посочил пред социалните служители, че получава
обезщетение от Германия в размер на 400 евро, като му предстояло да започне работа в
сферата на строителството.
От заключението на вещото лице по допусната и назначена съдебно-психологична
експертиза пред ВПРС, заключението по която не е оспорено от страните и е прието от съда,
като пълно и компетентно дадено се установява, че в случая се наблюдава категорично и
безапелационно свързване на детето с майката, възникнало като естествен компенсаторен
процес, предизвикан от раздялата на семейството по желание на майката, като и
пребиваването на бащата в друга държава с друг партньор в продължение на 3 години.
Респективно - наблюдава се отчуждаване и дистанциране -физическо и емоционално - в
отношенията с бащата, като същото не съответствало на диагностичните изисквания на
„Синдром на родителското отчуждаване", тъй като е вътрешно генериран процес у детето и
е възникнало в отговор семейни и житейски обстоятелства. В този смисъл, „отчуждението"'
е естествена реакция - производна на редуцираните физически и емоционални контакти
между детето и баща му. Според вещото лице в проективните методики - тези които
изследват несъзнаваното - детето показва объркване и потребност на подсъзнателно ниво да
има контакт с бащата, а в полупроективните — в тези които говори за себе си детето заема
4
изцяло позиция на отрицание и демонстрира и заявява нежелание за общуване с него.
Експертът е напрали извод , че в настоящата ситуация, при М. се наблюдава значителен
естествен упадък на лични персонални възприятия, свързани с отношението й с бащата и
индуцирана информация от страна на майката и нейното семейство, които формират
нагласите, настроенията и емоциите на детето.
В интерес на детето е да общува максимално и с двамата си родители , като
общуването е пряко свързано с процеса по неговото израстване и формирането му като
пълноценна личност . Установи се по делото , че бащата от раздялата им през лятото на
2018 г. не е живял в едно домакинство с майката, не е полагал непосредствени грижи за
детето, контактите му с него са били редки. Детето е в ниска възраст, несамостоятелно и
привикнало към почти постоянното присъствие на майка си. След раздялата между
родителите контактите на бащата с детето са редки и са съпроводени с конфликти между
родителите. Детето е отчуждено от баща си ,не е свикнало с него , като последната среща на
детето и бащата е била през месец януари 2021г. В този смисъл детето не се е адаптирало
към баща си и липсва реално изпълнен режим на лични контакти между тях .
Съдът счита , че при определяне на режима на лични отношения между бащата и
детето М. следва да се съобрази твърде ниската възраст на детето и продължителната му
раздяла с бащата, при което е налице необходимост от плавен преходен период, в който да
се даде възможност на детето, ведно с израстването му, спокойно да се адаптира към
присъствието на баща си, в който период да не бъде откъсвано и от майката. Поради това и
с цел да се обезпечи пълноценен контакт между двамата в една спокойна и безопасна среда
следва първоначално режима на лични контакти да се провежда в присъствието на социален
работник или психолог осигулени от ДСП В.П. в подходящо помещение в ДСП В.П.. Едва
след един период на адаптация на детето към бащата ще може бащата да взема детето при
себе си без то да се стресира от режима на лични контакти. При определянето му е водещ
интереса на детето пред правото на бащата на лични контакти с детето, като при
реализирането на това право не може да се стига до травмиране на детето , което не е
общувало с баща си в съзнателна възраст.
Поради горното, съдът намира, че за период от шест месеца считано от влизане на
решението в сила режима на лични контакти на бащата с детето М. следва да се
осъществява всеки първи и трети петък от месеца от 16ч. до 17ч. в присъствието на
майката , в подходящо помещение на ДСП В. П. и в присъствието на социален работник или
психолог след предварително уведомяване на майката от бащата, след това за период от
шест месеца режима на лични контакти на бащата с детето М. следва да е всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10ч. до 14ч. без приспиване , след това всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10ч. в събота до 16ч. в неделя с приспиване, както и
половината от Коледната и Великденската ваканция, като първата половина от тях- на четна
година, а втората половина от тях - на нечетна година, 15 дена през лятната ваканция, когато
майката не е в платен годишен отпуск, 2 часа на рождения ден на детето - 30 март, на
рождения дет на бащата 29.03. от 10ч. до 20ч.
5
Предвид гореизложеното следва решението на ВПРС да се отмени в частта му с
която е определен режим на лични контакти и да се определи нов режим на лични контакти
в горепосоченият смисъл.
По отношение на издръжката : От доказателствата по делото се установява ,че
майката получава средно брутно трудово възнаграждение в размер на 650лв., а бащата
получава обезщетение за безработица в размер на 400 евро. В момента бащата е във ФР
Германия и поради това съдът приема ,че той там реализира добро трудово възнаграждение.
Той има родено още едно дете В. на 9.04.2020г.
Съдът счита , че за детето съобразно неговата възраст и доходите на родителите му
следва да се определи месечна издръжка в размер на 320лв. от които бащата да му заплаща
по 220лв. месечно за периода от датата на завеждане на исковата молба 04.08.2020 г., като
следва да се отчете заплатената от същия през месец декември 2020 г. сума от 100 евро,
равняващи се на 195,58 лева, с падеж всяко пети число на месеца на месеца за който се
дължи издръжката , до настъпването на законови причини за изменяне или прекратяване на
правото на издръжка , ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Останалата
част от сумата остава в тежест на майката , която полага непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето. При определяне на издръжката съдът взе предвид
факта ,че съобразно размера на доходите на бащата тази издръжка е по неговите
възможности , като размера на издръжката следва да е достатъчен за да задоволи нуждите
на детето .
Ищцата претендира издръжка по чл.149 от СК за минало време от 1.04.2020г. до
3.08.2020г. , като ВПРС е уважил иска до размера на сумата от 200лв. , общо за периода
сумата от 819.68лв. По делото се установи ,че са този исков период бащата не е живял с
детето , не е участвал в неговата издръжка , като за него грижи е полагала само неговата
майка. Предвид на това искът за заплащане на издръжка за минало време съдът счита за
основателен до размера на сумата от 200лв. месечно , която да се заплати от бащата , общо
за периода сумата от 819.68лв.
Ето защо решението на ВПРС в частта с която съдът е присъдил издръжка на детето М.
в размер на 220лв. за период от датата на исковата молба и за минало време в размер на
200лв. е правилно и следва да се потвърди.
Решението в останалата му част не е било обжалвано и е влязло в сила.
По разноските: Изхода от спора не обосновава изменение на решението на ВПРС в
частта за разноските. Жалбоподателят не претендира разноски по делото за настоящата
инстанция и не представя списък с разноски, а съобразно изхода от спора на въззиваемата
страна следва да се присъдят разноски по делото за сумата от 100лв. за адвокатски хонорар ,
от общо заплатени 200лв. по представеният договор за правна защита и съдействие.
Жалбоподателят не е внесъл при въззивното обжалване дължимата се от него
държавна такса по отношение на обжалбаното от него решение в частта за издръжката и
дължи такава в размер на 180лв.
6
Поради това на осн.чл.77 ГПК следва жалбоподателят да се осъди да заплати
държавна такса по делото в размер на 180лв. по сметка на ШОС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260047/23.07.2021г. по гр.д.№326/2020г. по описа на ВПРС, в
частта му с която съдът е определил режим на лични отношения на бащата Ю.А. Р., ЕГН
********** с М. Ю.А., с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя
от месеца/без преспиване/ от 10 до 12 ч. в присъствието на майката до навършване на 5-
годишна възраст на детето; всяка първа и трета събота и неделя от месеца/без преспиване/
от 10 до 18 часа до навършване на 8-годишна възраст на детето; всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10 ч. на първия ден до 18ч.на втория ден, с преспиване, както и
половината от Коледната и Великденската ваканция, като първата половина от тях- на четна
година, а втората половина от тях - на нечетна година, 15 дена през лятната ваканция, когато
майката не е в платен годишен отпуск, 2 часа на рождения ден на детето - 30 март от 8
годишна възраст на детето до навършване на пълнолетие, както и да комуникира всяка в
удобен за родителите и детето час чрез телефона на майката, всяка четвърта неделя чрез
"Скайп", "Вайбър", "Месинджър" или друго средство за мобилна аудиовизуална
комуникация или телефонен разговор, като задължава Б. М. М., ЕГН ********** да уведоми
Ю.А. Р. за настоящия си телефонен номер и профили в платформите, интернет сайтове и
софтуерни продукти за интернет комуникация в 1- седмичен срок от влизане в сила на
решението, както и да уведомява ответника за промяна в телефонния си номер и профили в
платформите, интернет сайтове и софтуерни продукти за интернет комуникация в 1-
седмичен срок от промяната имкато вместо това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Ю.А. Р., ЕГН ********** с М.
Ю.А., с ЕГН **********, както следва: за период от шест месеца считано от влизане на
решението в сила режима на лични контакти на бащата с детето М. следва да се
осъществява всеки първи и трети петък от месеца от 16ч. до 17ч. в присъствието на
майката , в подходящо помещение на ДСП В. П. и в присъствието на социален работник или
психолог след предварително уведомяване на майката от бащата, след това за период от
шест месеца всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. до 14ч. без приспиване ,
след това всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. в събота до 16ч. в неделя с
приспиване, както и половината от Коледната и Великденската ваканция, като първата
половина от тях- на четна година, а втората половина от тях - на нечетна година, 15 дена
през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, 2 часа на рождения ден
на детето - 30 март, на рождения дет на бащата 29.03. от 10ч. до 20ч., както и да комуникира
в удобен за родителите и детето час, чрез телефона на майката, всяка четвърта неделя чрез
"Скайп", "Вайбър", "Месинджър" или друго средство за мобилна аудиовизуална
комуникация или телефонен разговор, като задължава Б. М. М., ЕГН ********** да уведоми
7
Ю.А. Р. за настоящия си телефонен номер и профили в платформите, интернет сайтове и
софтуерни продукти за интернет комуникация в 1- седмичен срок от влизане в сила на
решението, както и да уведомява ответника за промяна в телефонния си номер и профили в
платформите, интернет сайтове и софтуерни продукти за интернет комуникация в 1-
седмичен срок от промяната им
ПОТВЪРЖДАВА решение №260047/23.07.2021г. по гр.д.№326/2020г. по описа
на ВПРС в останалата му обжалвана част.
Решението в останалата му част е влязло в сила.
ОСЪЖДА Ю.А. Р., ЕГН ********** да заплати на Б. М. М., ЕГН **********,
разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 100лв.
ОСЪЖДА Ю.А. Р., ЕГН ********** да заплати държавна такса по делото в
размер на 180лв. по сметка на ШОС.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8