Р Е
Ш Е Н И Е № 261281
гр. Пловдив, 13.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9470 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „ТИТАН ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК *********, с. Спасово, общ. Генерал Тошево, ул. „Първа“ № 9 против „Бизнес енд технолоджи иновейшънс“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, бул. „Александър Стамболийски“ № 12, ет. 8, ап. 119, с която е предявен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4500 лв. – главница, представляващо заплатеното от ищеца възнаграждение по Договор за изработка на бизнес план от 03.08.2016 г. и подлежащо на връщане на основание чл.5.2.5 от договора, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 09.03.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
Ищецът сочи, че на 03.08.2016 г. страните са сключили договор, по силата на който ищецът е възложил на ответника изработка на бизнес – план за кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделските стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -2020 г. Съгласно чл. 5.1. от договора е уговорено възнаграждение в размер на 5 % от стойността на сумата, одобрена по проекта без ДДС. Твърди се, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като на 08.08.2016 г. е заплатил авансово при подписване на договора сумата от 2000 лв.На 21.08.2017 г. е направил в съответствие с чл. 5.2.2 от договора частично плащане в размер на 4500 лв. и второ частично плащане от 01.06.2017 г. на сумата от 6660 лв. Твърди се, че за всяка от сумите са издавани фактури от ответника. Ищецът посочва, че на 05.12.2016 г. проектът е представен за одобрение на ДФ „Земеделие – Разплащателна агенция“. С уведомително писмо за отказ от ДФ „Земеделие – Разплащателна агенция“, връчено на 28.06.2019 г. ищецът е уведомен, че му е отказано финансиране на заявлението за подпомагане със стойност на проекто 928525, 41 лв. Посочва, че съгласно чл. 5.2.5 от договора при неодобрение на проекта, изпълнителят дължи възстановяване на сумата по ч. 5.2.2., която е в размер от общо 11160 лв., платени от ищеца. След постановяване на отказа ответникът възстановява сумата от 6600 лв., но остават дължими 4500 лв., които и до датата на депозиране на исковата молба не са възстановени. В тази връзка се сочи, че е налице неизпълнение на договора от страна на ответника, като се моли предявеният иск да се уважи. Претендира се законна лихва и разноски по делото.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба. На първо място ответникът прави възражение за погасяване по давност на претенцията за обезщетение от неизпълнен договор, като твърди, че е приложим тригодишния давностен срок. Оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан, като твърди, че в случая не е налице неточно изпълнение от страна на ответника. Оспорва наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на исковата претенция. Не спори, че между страните е сключен посочения в исковата молба договор, като твърди, че не са налице предпоставките по чл. 5.2.5 за възстановяване на сумата. Твърди, че заявлението на ищеца за подпомагане е преминало през одобрение от управляващия орган, но не е получило финансиране, като следва да се тълкува постигнатата между страните договорка по чл. 5.2.5. Твърди се, че по смисъла на Наредба за № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. проектното предложение на ищеца е одобрено, като дори е било предложено за финансиране с частично разполагаемия бюджет по смисъла на правната норма. В тази връзка се цитира и съдебна практика, като се сочи, че проектът е бил одобрен, но не е бил финансиран, като липсата на включването му в списъка на отхвърлените предложения, съгласно чл. 35 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, изключва приложение на уговореното в чл. 5.2.5 от договора за изработка. Посочва, че е изпълнил точно задълженията си и не дължи връщане на претендираната сума. Като допълнителен мотив за отхвърляне на претенцията посочва, че съгласно чл. 39, ал. 3 от цитираната наредба, кандидатът има право да кандидатства отново за същата инвестиция, като това право е изрично посочено и във връченото на ищеца уведомление и заповедта. Моли се искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с
тях, както и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено от
фактическа и правна странаследното:
За да се уважи предявеният иск дружеството – ищец следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция –наличието на сключен договор, съобразно твърденията в исковата молба, изпълнение на задълженията си по договора в т.ч. но не само заплащане на посочените в исковата молба суми, както и настъпване на предпоставките по чл. 5.2.5 от договора за връщане на платената въз основа на разпоредбата на чл. 5.2.2. от договора сума. Ответникът следва да установи сочените от него обстоятелства, а именно, че е изпълнил точно задълженията си по договора, както и твърденията си за одобряване на проекта от страна на ДФ „Земеделие“. При установяване на предпоставките за уважаване на исковата претенция, ответникът следва да установи, че е заплатил процесната сума.
Не
се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че на 03.08.2016 г. между ищеца в качеството на възложител и
ответника в качеството на изпълнител е сключен договор за изработка на бизнес
план за кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ по Подмярка 4.1.
„Инвестиции за земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестици в материални
активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г.- 2020
г. В чл. 4.1. е уговорено, че изпълнителят е длъжен да осигури качествено
изпълнение на възложената услуга, така че тя да бъде годна по предназначението,
предвидено в договора.
Съгласно чл. 5.1. от договора страните са се
договори за цена на услугата в размер на 5 % от стойността на сумата, одобрена
по проекта без ДДС. В чл.5.2 е уговорено, че възнаграждението по този договор
ще се разплати по следния начин: 2000 лв. при попдисване на договора, 30 % от
сумата по чл. 5.1. при внасяне на проекта в Държавен фонд „Земеделие“, от които
ще бъдат приспаднати 2000 лв., платени при авансово плащане, 50 % от сумата по
чл. 5.1. след сключване на договора с ДФ „Земеделие“ за финансиране на
„Програмата за развитие на селските райони за периода от 2014 г.- 2020 г.“ и 20
% от сумата по чл. 5.1. преди подаване на заявление за плащане. Страните са
уговорили в т. 5.2.5 от договора, че при неодобрение на проекта, изпълнителят
възстановява сумата по т. 5.2.2 т.е. 30 % от сумата по т.5.1., от които се
приспадат 2000 лв. – авансово плащане.
На 26.09.2016 г. е издадена фактура от
ответното дружество с получател ищцовото дружество за сумата от 2000 лв. –
авансово плащане по договор за изработка на бизнес план, като сумата е платена
на ответника чрез банков превод от 08.08.2016 г.
На 05.12.2016 г. е депозирано заявление за
подпомагане по мярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства” от ищцовото
дружество пред ДФ „Земеделие”.
На 12.04.2017 г. ответното дружество е издало
фактура за сумата от 4500 лв.- частично второ авансово плащане по договор за
изработване на бизнес план, като сумата е платена от ищеца на ответника чрез
банков превод от 21.03.2017 г.
В докладна записка от Директор Дирекция
„ДПМРСР”, входирана в ДФ „Земеделие” на 11.05.2017 г. е отразено, че на
основание чл. 14, ал. 10 от утвърдената процедура за обработка на заявленията
за подпомагане на подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства”, е
изготвено класиране в низходящ ред в зависимост на получения брой точки на
приетите проектни предложения. Сочи се, че съгласно чл. 14, ал. 11 от
процедурата на последваща обработка подлежат проектите, на които сумата на
заявената субсидия е до 130 % от размера на бюджета, определен в т. 2 от Заповед
№ РД 09-755 от 04.10.2016 г., увеличен с броя на проектите, получили равен брой
точки с последното заявление за подпомагане, попадащо в тези 130 % от
бюджета. Отразено е, че по обработка по
процедура в ограничен бюджет се включват проекти до пореден номер 869
включително, като ищцовото дружество е под номер 716.
На 22.05.2017 г. е издадена фактура от
ответното дружество с получател ищцовото дружество за заплащане частично второ
авансово плащане по договор за разработване на бизнес план за сумата от 6660
лв., като сумата е платена по банков път на 01.06.2017 г.
На
24.06.2019 г. ДФ „Земеделие“ е изпратило до ищеца и получена на
28.06.2019 г. уведомително писмо за
отказ, ведно с приложена заповед № ***. В писмото е отразено, че в случаите на
пълен отказ по чл. 39, ал. 1 от Наредба № 6 от 21.03.2015 г. за прилагане на
подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в
материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода от
2014 г. -2020 г. ищецът има право да кандидаства отново за същата инвестиция по
реда на Наредба № 9 от 21.03.2015 г.
С приетата по делото като писмено
доказателство Заповед № ***
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е отказал финансиране на
заявлението на ищцовото дружество със стойност на проекта 928 525, 41 лв.
В заповедта е отразено, че заявлението за подпомагане по подмярка 4.1. е
депозирано на 05.12.2016 г. , като срокът за прием на документи е 26.10.2016
г.- 07.12.2016 г. Отказът е мотивиран се недостатъчното средства и
невъзможността да се финансират всички проекти включително и тези, които имат
най – малко 54 т. Прието е, че ще се финансират само проектите, получили при
класирането най – малко 55 т. Посочва
се, че в заявлението е отразено, че проектът съотвества на критериите, чийто
общ сбор е 56 точки, като при предварителната оценка проектът е оценен с 54
точки, като е установено, че реалният сбор на точките по заявените и
потвърдените критери е равен на 54, поради и което общият брой на точките по
предварителна оценка е 54 точки. Установено е, че общият брой точки, по които
проектът е бил оценен въз основа на извършената предварителна оценка възлиза на
54 точки, поради и което същият е недостатъчен, за да осигури финансиране на
заявлението за подпомагане в настоящия период за прием на заявления, поради и
което получава отказ от финансиране поради недостатъчен бюджет по
подмярката. В отказа е отразено, че
съгласно Правилата и Наредба № 9 от 21.03.2015 г. ищцовото дружество има право
на следващо кандидатстване.
Прието е като писмено
доказателство и писмо от ДФ „Земеделие”, в което е отразено отново, че проектът
за финансиране на ищцовото дружество е отказан поради недостатъчен бюджет.
Посочва се, че заявлението за подпомагане на ищцовото дружество фигурира в
предварителното класиране на заявления за подпомагане по подмярка 4.1.
„Инвестиции в земеделските стопанства” от мярка 4 „Инвестиции в материални активи” от
Програмата за развитие на селските райони за периода от 2014 г. – 2020 г. под
номер 716 „Класиране на приетите заявления за подпомагане по брой получени
точки след предварителна оценка по възходящ ред”.
Съгласно справка от
банковата сметка на ищцовото дружество на 07.01.2020 г. ответното дружество е
възстановило сумата от 6 660 лв., съгласно фактура от 22.05.2017 г.
Управителят на ответното
дружество заявява, че второто плащане по чл.5.2.2 е за това, че са били
включени в списъка за одобрение 130 %, като са върнали част от сумата, тъй като
не е имало финансиране и съответно ищецът е останал в резервите. Така изложеното
от управителя на ответното дружество обаче не е намерило отражение в подписания
между страните договор, като в плащането по т. 5.2.2 тези обстоятелства не са
изрично уговорени между страните. Обстоятелството, че по останалите сключени
договори с други клиенти, на които е отказано финансиране, не се е оспорвало
плащането, предмет на настоящото производство е ирелевантен за настоящия спор.
Съгласно чл. 38 от НАРЕДБА № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. За осигуряване на прозрачност списък на одобрените и отхвърлените проекти се публикува на електронните страници на РА и Министерството на земеделието и храните. Списъкът се публикува на всеки четири месеца след крайния срок за прием на заявления по чл. 35, ал. 1. В случая от събраните по делото доказателства не се установява да е публикуван списък на одобрените кандидати, като такъв липсва на интернет страницата на ДФ „Земеделие”, както и не е представен от ответника, който твърди, че проектът за подпомагане на ищцовото дружество е одобрен. От представените от ответника и приети като писмени доказателства докладна записка, писмо и списък се установява, че ищцовото дружество е включено в класирането на приетите заявления за подпомагане по брой получени точки след предварителна оценак в низходящ ред. Поискано е от Директора на ДФ „Земеделие” заявленията за подпомагане, представляващи 130 % от определения бюджет да бъдат раздадени за последваща обработка, но не се установява това действително да е сторено.
В заповедта от 19.06.2019 г. не е отразено, че заявлението на ищцовото дружество е предвидено за последваща обработка. Сочи се, че съгласно правилата на Програмата и Наредба № 9 от 21.03.2015 г. ищецът има право на следващо кандидатстване. В заповедта изрично е посочено, че за одобрение на заявлението, което следва и от цитираната Наредба, е необходимо не само да се проведе процедура по оценяване на критериите за подбор, която е проведена за заявлението на ищцовото дружество, но и следва заявлението да попада след класираните в низходящ ред заявления в рамките на бюджета, определен в заповедта за откриване на приема.
Съгласно чл. 41, ал. 2 от НАРЕДБА № 9 от 21.03.2015
г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски
стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални
активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 - 2020 г. (Наредбата) заявленията
за подпомагане се класират според получените при оценката точки и се одобряват
в низходящ ред до размера на определения за съответния прием бюджет. В чл. 42
от Наредбата е предвидено, че Изпълнителният директор на РА се произнася със
заповед за пълно или частично одобрение или отказ за финансиране на заявлението
за подпомагане. В настоящия случай не е
постановена заповед за одобрение на проекта, изготвен от ответното дружество и
депозиран от ищцовото дружество, поради и което липсата на тази заповед следва
да се приеме за неодобрение по смисъла на чл. 5.2.5 от договора. От цитираната
разпоредба става ясно, че според Наредбата след приемане на заявленията,
тяхното класиране и съответно проверка изпълнителният директор на РА може да одобри пълно или частично или да
откаже финансиране. В случая липсва заповед за одобрение на проекта и е налице
отказ от финансиране. Липсата на заповед за одобрение и последващия отказ от
финансиране са равнозначни на неодобрение на проекта. От граматическото тълкуване на така
цитираната разпоредба и използвания съюз „или” може да се направи извод, че не
се предвижда едновременно одобрение на проекта и отказ от финансиране в каквато
насока са твърденията на ответното дружество. Освен това в чл. 41, ал. 3 от Наредбата е предвидено, че класираните заявления за
подпомагане с еднакъв брой точки, за които е наличен частичен разполагаем
бюджет при класирането по ал. 2, се одобряват след изменение на бюджета,
определен в заповедта на министъра на земеделието и храните по чл. 35,
ал. 1 за съответния период на
прием. В случая не се установява да е
налице изменение на бюджета.
Съдът счита за неоснователни възраженията
на ответника, че не налице неодобрение на проекта, а само отказ за финансиране,
поради и което възнаграждението в размер на 4500 лв. не следва да се
възстановява. Не става ясно при условие, че ответникът счита, че
възнаграждението по чл. 5.2.2 не подлежи на връщане, поради каква причана е
възстановил сумата от 6660 лв., която също се сочи да е част от това
възнаграждение, като съдът приема, че този факт следва да се приеме, като
частично признание на заявената претенция. Освен това от приетия списък не се установява
проектът да е одобрен, а само е включен в списъка на „приетите заявления”, а не
на „одобрените проекти” по смисъла на чл. 38 от Наредбата. Установява се, че заявлението и проектът на
ищцвото дружество са включени за обработка по процедура в ограничен бюджет,
която обаче включва няколко етапа, като крайният етап е издаване на заповед за
одобрение или за отхвърляне. В случая не се представиха доказателства за
одобрение на проекта, а от изложеното в заповедта за отказ от финансиране може
да се направи извод, че по отношение на процесния проект е изпълнена
процедурата по чл. 37, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Наредбата, вследствие на което
не се е стигнало до т. 4 на чл. 37, ал.1, т. 4 от Наредбата и е постановен
отказ за финансиране поради недостатъчен бюджет и недостигане на необходимия
брой точки, за които се отпускат средства от предвидения за подпомагане на
подмярката бюджет.
Съдът счита за неоснователни възраженията
на ответника, че е налице пълно изпълнение на поетите с договора задължения,
доколкото от изложеното в заповедта е видно, че не се достигнали необходимите
точки за включване на проекта в одобрените проекти в рамките на бюджета, като
заявените 56 точки при събирането на установените такива е констатирано, че са
54. Не се твърди, нито се установява, ищецът да не е оказал необходимото съдействие за
осъществяване на проекта, а съгласно чл. 4.1. от договора изпълнителят е длъжен да осигури качествено изпълнение на
възложената услуга, така че тя да бъде годна по предназначението, предвидено в
договора. Видно от предмета на договора същият
се сключва за целия период от кандидатстване, след това одобрение и
подаване на заявка за плащане.
Не се оспорва от страните по делото и от приетия договор се установява,
че между същите е възникнало облигационно отношение по сключения договор за
изработка. Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните
могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави, а в чл.
20. от ЗЗД е предвидено, че при тълкуването на договорите трябва
да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да
се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. От цитираните клаузи на договора от 03.08.2016 г. може да се
направи извод, че страните са уговорили като предмет на същия не само изготвяне
на проект от страна на ответника, но и достигане на крайния резултат чрез
депозиране на този проект пред ДФ „Земеделие”, неговото одобрение и подаване на
заявка за изплащане. Именно поради тази
причина и уговореното възнаграждение за възложеното на ответното дружество е в
зависимост не само от изготвяне на съответния проект и предаването му на ищеца,
но и подаването на заявление, одобрение на проекта и подаване на заявка за плащане.
В случая разпоредбата на чл. 5.2.5 от договора предвижда, че при неодобрение на
проекта се възстановява сумата по чл. 5.2.2. т.е. за да не подлежи на възстановяване сумата по чл.
5.2.2., то следва да е налице одобрение на проекта, каквото в случая не се
установява. В цитираната разпоредба се
използва термина „неодобрение”, а не „отхвърляне”, поради и което съдът счита
за неоснователни доводите на ответника, че проектът не е включен в списъка на
отхвърлените заявления. Още повече, че такъв не е е представен по делото. Не може да се обоснове извод за одобрение на
проекта и от изложеното в писмото на ДФ „Земеделие”, постановено във връзка с
издаденото в полза на ответника съдебно удостоверение, където се посочва, че е
отказано финансиране, както и че проектът е включен в класираните заявления с
определен номер.
Следва да се разгледа
възражението на ответника за погасяване по давност на исковата претенция.
Началният срок, от която давността започва да тече е постановяване на отказа за
финансиране, поради и което към датата на депозиране на исковата молба не е
изтекъл предвидения в закона срок на погасителната давност и възражението е
неоснователно.
На основание гореизложеното доводи съдът счита, че се установява при условията на пълно и главно доказване, че са налице предпоставките за уважаване на исковата претенция за връщане на платената сума по чл.5.2.2 от договора, която не е възстановена от ответника.
Съдът счита за основателно и искането за присъждане на законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Отговорност за разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски,
съгласно приетия списък по чл. 80 ГПК и представени доказателства за
извършването им. Съдът счита за
основателно искането за присъждане на разноски за настоящото производство и за
образуваното въз основа на молбата за обезпечаване на бъдещ иск производство. По отношение на претенцията на ищеца за разноски, направени в образуваното
обезпечително производство по обезпечаване на исковете, предмет на делото, то
съдът счита същата за основателна. Съгласно
Тълкувателно решение 6/2012 от 6
ноември 2013 год. на ОСГТК направените от страните в обезпечителното производство
разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с
оглед крайният му изход.
Неоснователно се явява искането на
ищеца за присъждане на направените в изпълнителното производство разноски във
връзка с обезпечението. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски,
понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове
или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част / по
налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното
дело. Съдебните и деловодните разноски, които се дължат по реда на чл.78 от ГПК
не включват разходите в изпълнителното производство по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки. В този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по
ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на
ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по
ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/.
По отношение на заплатеното адвокатско
възнаграждение в настоящото исково производство и в обезпечителното
производство, образувано по молба за обезпечаване на бъдещ иск, ответникът е
направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Ищецът е представил
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 545 лв. за
настоящото производство. Минималният
размер на адвокатския хонорар, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 545 лв., което
напълно съотвества на платеното адвокатско възнаграждение. По отношение на
производството по обезпечаване на бъдещ иск
са представени и приети доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение
в размер на 387 лв., който напълно съответства на минималния такъв, съгласно чл.7, ал.7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед на така изложеното съдът счита, че искането
на ищеца за присъждане на разноски следва да се уважи до размера от общо 1152
лв., включващи сумата от 180 лв.- държавна такса по настоящото производство,
адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 545 лв.; за
обезпечение на бъдещ иск – 40 лв. и
сумата от 387 лв. – адвокатско възнаграждение в производството по обезпечаване
на бъдещ иск.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Бизнес енд технолоджи иновейшънс“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, бул. „Александър Стамболийски“ № 12, ет. 8, ап. 119 да заплати на „ТИТАН ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК *********, с. Спасово, общ. Генерал Тошево, ул. „Първа“ № 9 сумата от 4500 лв. – главница, представляващо заплатеното от ищеца възнаграждение по Договор за изработка на бизнес план от 03.08.2016 г. и подлежащо на връщане на основание чл.5.2.5 от договора, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 09.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1152 лв.- разноски по гр.д. №9470/2020 г. по описа на ПРС и по ч.гр.д. №55/2020 г. по описа на РС –Генерал Тошево.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ