Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Ловеч, 31.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав
в открито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ М.при секретаря:
ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 1233 по описа за 2018 година и за да се
произнесе, съобрази:
С наказателно постановление
№ 15 - 0000529 от 27.09.2018 година на Борис Венетков
П. – Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Плевен на „****” ЕООД гр.Угърчин
с ЕИК ********, представлявано от Т.Ц.М.
с ЕГН **********, в качеството му на работодател, на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1
500 лева за извършено нарушение на чл.1 ал.2 във връзка с чл.62 ал.1 от КТ.
Недоволен от наказателното постановление
останал жалбоподателят „****” ЕООД, с
управител и едноличен собственик Т.М., който го обжалва в срок като незаконосъобразно
и неправилно, издадено в грубо нарушение на процесуално правните и материално
правните разпоредби на закона. Твърди, че са допуснати редица процесуални
нарушения по цялата административно-наказателна преписка и моли съда да отмени
НП. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
Управителя на дружеството и адвокат Е.М. ***, която моли НП да бъде отменено
като незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че от събраните поделото писмени и
гласни доказателства се е установило, че на „****” ЕООД, предмет на дейност
е изкупуване на диворастящи гъби. Същото
няма помещение, освен нает един единствен офис в базата на другата фирма,
управлявана от доверителя й – „******”. От гласните доказателства се установило,
че М. М.С. е берач, т.е. че тя бере и ги предава в пункта за изкупуване на
доверителя й. По смисъла на трудовото законодателство, това предаване на гъби и
съответно изкупуване от страна на доверителя й не е извършване на трудова
дейност по смисъла на КТ, тъй като в случай, че
е извършване на трудова дейност, трябва да има работно време, отношение
на подчиненост, заплата, почивни дни, отпуски и т.н. Приема за изяснено, че
декларациите, въз основа на които е издадено НП не са попълвани от лицата –
конкретно от М. М.С., те са подписани единствено от лицата, но не знаят какво е
съдържанието на същата. М. М.С., дори не знае каква е разликата между
граждански и трудов договор, както има съществено разминаване между показанията
на актосъставителя, свидетеля, който е присъствал на проверката и тези на М.С..
На документалната проверката, доверителят й е представил добивна
ведомост, от която е видно, че на лицето е изплатена сума 25 лева, която е за
изкупени гъби, а не изплатено трудово възнаграждение на лицето. Отделно от
изложеното, представя и писмени бележки, в които изтъква, че в чл.61 ал.1 от КТ е възведено изискването за
писмена форма на трудовия договор, а разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ съдържа императивното
изискване всички отношения при предоставянето на работна сила да се уреждат
само като трудови правоотношения, тоест за предоставянето им да се сключва
трудов договор, от което следва, че за да е съставомерно
едно деяние по дадената в НП правна квалификация на нарушението, при
съобразяване на съдебната практика относно съдържанието и характера на
трудовото правоотношение, следва да се установи престиране
на работна сила за сметка на работодателя и при негов риск, тоест предмет на престацията е работната сила, а не определен трудов
резултат. Счита, че от събраните
по делото доказателства не се установява именно престирането
на работна сила от лицето за сметка на „****“ ЕООД с цел постигане на определен трудов
резултат и то за сметка и при риск за работодателя при неизпълнението му. Твърди, че липсват
данни, че М.С. работи в
условията на йерархическа подчиненост, при установен трудов ред и трудова
дисциплина. Такива факти и обстоятелства не се съдържат в цялата
административната преписка. В тази връзка следва да се приеме, че фактите,
посочени от лицето в Декларацията по чл.402 ал.1
т.3 от КТ, попълнена по време на проверката
не водят до друг
извод, тъй като същата не е изготвена
на бял лист и в свободна форма, а е попълнена на предварително изготвена
бланка, в която са посочени основните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение,
т.е.
самото попълване на подобна декларация вече навежда на трудово правоотношение. Счита, че и
отразените в декларацията факти не могат да обосноват извод за предоставяне на
работна сила, още повече по никакъв начин нито е отразено, нито по
преписката се съдържат данни за трудово възнаграждение, което е един от
съществените елементи на трудовото правоотношение. В декларацията лицето е
посочило че работи като берач. Няма място на работа, продължителност, обект и работно
време. Нещо повече в обекта на дружеството не се берат гъби. Дружеството се
занимава с изкупуване на гъби. Обръща внимание, че съгласно нормата
на чл.405а,
ал.1 и 2 от КТ, контролните органи на инспекцията
по труда имат право да обявяват с постановление съществуването на трудово
правоотношение, когато установят, че
работната сила се предоставя в нарушение на чл.1 ал.2 от съшия кодекс, а в случая
такова предписание не е дадено на
работодателя, което още веднъж доказва твърдението, че не може да се направи
обоснован извод за наличие на трудово правоотношение между оспорващото
дружество и М.С.. Изтъква, че осъществяването
на нарушение на разпоредбата на чл.62 ал.1 от Кодекса на труда, предполага
установяване от органите на инспекцията на наличието на трудово правоотношение
между „****“
ЕООД като работодател и М.С. като
работник, чиито съществените
елементи са
място на работа, длъжността и характера на работата, времетраене на договора и
продължителността на работния ден и седмица, уговореното трудово
възнаграждение, които
следва да намерят място сред фактическите констатации на административнонаказващия
орган и да бъдат установени с убедителни и достоверни доказателства. Излага съображения относно приликите и разликите
между трудовия и гражданския договор. Твърди, че описаното
от С. в декларацията
по чл.402 ал.1 т.3
от КТ се дължи на неразбиране и заблуда в това, какво е следвало да впише.
Отделно от това счита
за спорен и въпроса тя ли е попълвала
декларацията и дали някой не й е казвал какво да пише. С оглед на това счита, че АУАН е
издаден при недоказан фактически състав по чл.62 ал.1 от Кодекса на труда. Освен това изтъква, че разпоредбите
на чл.61 ал.1 от КТ и чл.62 ал.1 от КТ възлагат отделни задължения за
работодателя. Задължението за формата на трудовия договор по чл.62 ал.1 от КТ
възниква само и след като преди това отношенията между страните са били
уговорени от тях като трудови, преди постъпването на работа. Неизпълнението на
чл.61 ал.1 от КТ и неизпълнението на чл.62 ал.1 от КТ съставляват отделни
състави на административно нарушение, за които са приложими и различни административнонаказателни разпоредби. При така даденото
описание на нарушението от фактическа страна, съпоставено с посочените като
нарушени правни норми счита, че не става ясно
кое точно административно нарушение наказващия орган приема че е осъществено –
това, че не е спазена формата на трудовия договор по чл.62 ал.1 от КТ или това,
че отношенията между страните не са били уговорени като трудови преди постъпването на работа
съгласно чл.61 ал.1 от КТ. Приема, че така, както е описано
нарушението,
са обективирани два различни състава на
административно нарушение, а неточното посочване на правната норма,
която наказващия орган смята за конкретно нарушена е неспазване на чл.42 т.5 от ЗАНН и чл.57 т.6 от ЗАНН. Посочената неяснота в описанието на нарушението от
фактическа и правна страна, съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, поради
което моли НП да бъде отменено.
Ответникът –
Дирекция „ИТ” гр.Плевен, редовно призовани се представляват от юрисконсулт Р.И.,
която моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. В представената
писмена защита твърди, че обжалваното НП е издадено от орган с материална и
териториална компетентност, съгласно Заповед №3-0798/31.07.2018г. на
Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ София. Изтъква, че АУАН и последващото НП са издадени в установената от закона форма,
при спазване на процесуалните правила и на материалноправните
разпоредби, в съответствие с целта на закона. Подробно излага установената по
делото фактическа обстановка. Счита за неоснователни възраженията относно
попълнената декларация от М.М.С. с ЕГН **********,
тъй като в бланката на декларацията няма подвеждащи понятия и използване на
термини, характерни за трудово правоотношение. Твърди, че инспекторите са дали
разяснения на работещите относно въпросите, поставени в декларацията, но не са
диктували отговорите. Приема за недоказано твърдението, че лицата не са
попълвали собственоръчно декларациите, тъй като по достоверността на почерка не
се е произнесъл експерт - графолог. Заявява, че при преценката на събраните доказателства
за условията на труд, инспекторът не се е позовал не само на декларацията, но и
на всички доказателства, събрани в производството. Съгласява се, че Кодексът на
труда не регулира гражданските договори, но той е оправомощил
инспекторите да извършват преценка дали условията, при които се извършва една
работа отговарят на условия по трудово правоотношение. Приема за несъстоятелни
възраженията относно наличието на основания за съществуване на облигационно, а
не на трудово правоотношение, тъй като това не кореспондира с условията, при
които лицето работи в цеха за преработка на гъби, както и със съдържанието на
самия граждански договор. Излага съображения относно основните характеристики,
които определят правоотношението между две страни като трудово, както и относно
понятието и предмета на гражданския договор.
От събраните по делото
писмени доказателства и от показанията на свидетелите Х.Р., М.П., А.Д., В.Н.и М.С.,
както и от становищата на процесуалните представители на страните, съдът приема
за установена следната фактическа обстановка:
На 15.08.2018 година
свидетелят Х.В.Р., в присъствието на свидетелите М.Д.П. и А.В.Д. съставил Акт №
15-0000529 за установяване на административно нарушение на „****” ЕООД
гр.Угърчин с ЕИК ********, в качеството му на работодател, за това, че при
извършена проверка на място на 14.07.2018 година, в обект за търговия на
диворастящи гъби, намиращ се в град Угърчин на „**** ” ЕООД гр. Угърчин със
собственик Т.Ц.М. с ЕГН ********** и по документи в Дирекция Инспекция по труда
гр.Плевен на 15.08.2018 г. установил, че работодателят „**** ” ЕООД, гр.Угърчин
е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, а именно: допуснал е до
работа като работник лицето М.М.С. с ЕГН **********,
без отношенията между нея и работодателя да са уредени като трудовоправни
отношения няма сключен трудов договор двустранно подписан в писмена форма, с
което е нарушил на чл.1 ал.2 във връзка с чл.62 ал.1 от КТ. Като писмено
доказателство е посочена единствено Декларация от М.С.. В акта е вписано като
възражение „На 14.07.2018 г. лицето М.М.С. дойде да
предаде събираните от нея гъби на стойност двадесет и пет лева /25/ лв. при
което са оформени документи. Лицето не е упражнило трудова дейност в
дружеството и нямам задължения по силата на чл.1 ал.2 във връзка с чл.62 от КТ“. Въз основа на така съставения акт за нарушение е постановено обжалваното
наказателно постановление.
С
оглед императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Плевен, надлежно оправомощен, видно от представените заповеди на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния
давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При извършената проверка относно формалните изисквания
на ЗАНН, съдът констатира нарушения на процесуалните правила по налагане на
административното наказание.
В АУАН и НП е посочено, че
нарушението на наказаното дружество се състои в това, че е допуснало до работа
свидетелката М.С., без отношенията между нея и работодателят, да са уредени
като трудовоправни отношения – няма сключен договор,
двустранно подписан в писмена форма. За да е съставомерно
нарушението, което е вменено във вина на наказаното дружество, следва да са
налице основните елементи на трудово правоотношение – работно място, уговорено
трудово възнаграждение, работно време, и едва тогава да се посочи, че
полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по
правоотношението. Видно от АУАН и процесното НП тези
обстоятелства не са посочени в обжалваното НП, като не са посочени и
доказателствата, които го потвърждават, което е довело до нарушаване на нормите
на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и обуславя неговата незаконсъобразност.
На следващо място, видно от
обжалваното НП, не е посочено мястото, където е извършено нарушението, като АНО
се е задоволил да посочи само, че нарушението е установено „при проверка на
място, извършена на 14.07.2018г. в обект
за търговия на диворастящи гъби на „****” ЕООД, гр.Угърчин със собственик Т.Ц.М.
с ЕГН **********”, но не е конкретизирано къде се намира този обект. Мястото на
нарушението не може да се презумира, нито да се извлича от допълнително събрани по
делото доказателства или свидетелски показания. Ясно и конкретно е следвало да
бъде посочено в НП, адреса на който е извършена проверката. Нормата на чл.57 от ЗАНН е императивна, тя
изисква в НП да бъдат описани лимитивно
изброените в същата реквизити, за да се издаде законосъобразно НП.
Не без значение е и
обстоятелството, че името на лицето, за което се твърди че е било допуснато на
работа без сключен трудов договор е посочено навсякъде като М.М.С., а при снемане самоличността на свидетелката по лична
карта се установи, че презимето й е Маринова, а не М., което е в подкрепа на
твърдението й, че не е попълвала лично декларацията си.
Освен това от анализа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства съдът намира, че не се установява жалбоподателят да е
извършил вмененото му нарушение.
За съставомерността на
деянието по чл.1 ал.2 от КТ във вр. с чл.62 ал.1 от КТ, е необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са
налице елементите на трудово правоотношение - работно място, уговорено трудово
възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без
сключен трудов договор между страните по трудовото правоотношение.
В съдебното производство,
образувано по жалба срещу НП, тежестта да се докаже извършването на вмененото
нарушение е на административно наказващия орган. В случая наказващият орган
неправилно е приел, че АУАН, основаващ се само на декларация, за която се
твърди, че е попълнена от свидетелката М.С., е законосъобразен и обоснован. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява безспорно,
че М.С. е полагала труд на мястото на проверката в полза на „****” ЕООД гр.
Угърчин по трудово правоотношение. От показанията на разпитаните по делото
свидетели, които са присъствали на
14.07.2018 г. при проверката на място се установява, че са заварили няколко лица,
между които и М.С. да извършват определени дейности – почистване на гъби,
рязане, сортирване, като тези дейности са извършвали
в обособено помещение, в което са били разположени маси за почистване на диворастящи
гъби. На всички лица, заварени в обекта да извършват някаква дейност са
предоставени декларации, в които лицата е следвало да отразят личните си данни,
за коя фирма работят, от кога и на каква длъжност, работно време, наличието на
трудов или граждански договор, трудово възнаграждение и др. Видно от
декларацията на М.С., е отразено, че работи в „****”, гр. Угърчин като дори не
е посочено на каква длъжност, че получава трудово възнаграждение в размер на 25
лева, и че няма сключен трудов или граждански договор. Тези обстоятелства се
потвърждават и от показанията на С., както и, че същата се е намирала на
мястото, където е била извършена проверка от органите на ДИТ Плевен, но че не е
била наета да полага труд срещу заплащане, а за да предаде диворастящи гъби,
които била набрала и занесла да предаване на Т.М.. Чистела гъбите на място от шума и кал преди предаването, за да е
сигурна, че ще й ги приеме. Проверяващите я заварили в момент, в който тя
почиствала гъбите си, за да може да ги предаде. Съдът кредитира показанията на
свидетелката С., които са дадени под страх от наказателна отговорност и при
липса на данни за някакви лични отношения между тази свидетелка и дружеството
или неговия управител, които да създават съмнения за достоверността им. В тази
връзка следва да се отбележи, че констатирането на лице в обекта на контрол,
което изрично е посочило, че е берач на гъби, в която връзка и управляващия
дружеството е направил възражения, а е и представил доказателства /добивна ведомост – л.31 от делото/ от която е видно, че на
14.07.2018 г. С. е продала на фирма „****” ЕООД гр. Угърчин 5 кг манатарки, за
които е получила сумата от 25 лева, не установява наличието на трудово
правоотношение. Както бе посочено по-горе за да е налице такова следва
работника да е бил нает от работодателя да престира
труд в негова полза, при определено от работодателя работно време, работно
място и пр. и то срещу заплащане. Противното би довело до парадокса всяко лице,
което събира диворастящи плодове и гъби, и отиде да ги предаде /срещу
заплащане/, да се приеме за престиране на труд по
смисъла на КТ, а отношението между лицето, което е набрало и отишло да предаде
диворастящите гъби или плодове да се квалифицира като трудово правоотношение.
От друга страна доказателства, установяващи безспорно наличието на релевантните
елементи на трудово правоотношение не са събрани по делото.
Неоснователно е становището
на процесуалния представител на ответника, че в случая е налице гражданско
правоотношение по договор, който навежда на извод за наличие на трудово
правоотношение. Видно от събраните по делото доказателства за М.С., не беше
представен граждански договор, както от жалбоподателят, така и от наказващия
орган, за да се твърди подобно обстоятелство.
Относно направеното
възражение, че контролните органи е следвало да обявят с постановление по
чл.405а от КТ съществуването на трудово правоотношение и да дадат предписания,
съдът намира, че това е правомощие на органите на ДИТ, което не е задължително,
като от преценката именно на актосъставителят зависи дали да издаде
постановление по чл.405а от КТ, или не, като не издаването на такова само по
себе си не съставлява нарушение, водещо до отмяна на НП като незаконосъобразно.
С оглед на гореизложеното,
съдът намира, че наказващият орган не е установил по безспорен и категоричен
начин извършване на нарушението, за което е наложено административно наказание,
поради което НП следва да се отмени и като необосновано.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 15 - 0000529 от 27.09.2018 година на Борис Венетков П. – Директор на Дирекция „Инспекция по труда”
Плевен, с което на „****” ЕООД гр.Угърчин с ЕИК ********, представлявано от Т.Ц.М. с ЕГН **********, в
качеството му на работодател, на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с
чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева за
извършено нарушение на чл.1 ал.2 във връзка с чл.62 ал.1 от КТ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕОБОСНОВАНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: