Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Ловеч, 13.08.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г. ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 465 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 18-0906-001605
от 22.10.2018 г. на Началник на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч са
наложени на И.Ц.И. ***, административни наказания на основание чл.183, ал.4,
т.7, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева, на
основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1-во от ЗДвП –
глоба в размер на 10 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2-ро
от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева и на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП –
глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец, за нарушения на чл.137е, чл.100, ал.1, т.1 и чл.103 от ЗДвП, а на
основание Наредба № Із-2539 на МВР са му били отнети общо 6 контролни точки.
Недоволен от постановлението
останал жалбоподателят И., който го е обжалвал. В жалбата си сочи, че е
поправял мотоциклета на свой познат и само искал да го изпробва, като пресякъл
центъра на селото, за да отиде до неговата къща, когато бил спрян от полицаите.
Твърди, че обяснил всичко това на полицаите и им казал, че документите са му в
къщи, като по никакъв начин не е осуетявал или пречил на проверката. Изтъква,
че липсва умисъл от негова страна за извършването на нарушенията и като
потвърждение сочи обстоятелството, че след проверката полицаите са му разрешили
да се прибере в къщи с мотоциклета на собствен ход, тъй като бил тежък и не
можел да се бута. По-нататък в жалбата сочи, че по случая била образувана
прокурорска проверка, която приключила с постановление за отказ да ес образува
досъдебно производство, поради явна малозначителност
на деянието. Твърди, че неправилно наказващият орган не е приел, че случая е
маловажен и е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, в което е
даден ход на съдебните прения, редовно призован, жалбоподателят И. се явява
лично. Предвид на изслушаните в хода на съдебното следствие свидетелски
показания заявява, че действително е отишъл да гледа откриването на паметника,
като след 10-тина минути дошъл полицай и му казал да отиде при тях, където
пишели акта. Изтъква, че той отишъл и го подписал. Моли да бъде уважена жалбата
му и се отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено в
съпроводителното писмо по делото /л.2/ молят жалбата да бъде оставена без уважение
и се потвърди обжалваното наказателно постановление.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите П.Ц.Р., Г. Ц. Ц. и И.Б.Т., както
и от изложеното в жалбата, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка :
На 10.10.2018 г. свидетелите П.Р.
и И.Т. – полицейски инспектори при РУ на МВР Ловеч се намирали в с.Й., област
Ловеч, където изпълнявали служебните си задължения. Намирали се на центъра на
селото, когато около 17:30 часа към тях се приближил мотоциклет, който се
управлявал от водач без поставена защитна каска, а самия мотоциклет бил без
поставени регистрационни табели.
При проверката свидетелите
установили, че мотоциклета е марка „Я.”, с номер на рама ***и не бил
регистриран по установения ред. Същият се управлявал от жалбоподателя И.И.,
който не могъл да им представи свидетелство за управление на МПС от съответната
категория, както и контролния талон към него. За така констатираното свидетелят
Р. започнал да пише АУАН на И.И., но последния не пожелал да остане до края на
съставянето му и въпреки указанията и нарежданията на полицейските служители
напуснал мястото на проверката и отишъл да гледа провеждащите се в момента в
центъра на селото празненства.
Свидетелят П.Р. продължил с
изписването на акта и съставил на И. АУАН бланков номер 613415, на който като
свидетел очевидец бил посочен и се подписал И.Т.. В акта, освен посочените
по-горе нарушения по ЗДвП, Р. вписал като нарушение и неизпълнение от страна на
жалбоподателя на дадените му от полицейските служители указания. Свидетелят Р. приел, че с
тези си действия И. нарушил разпоредбите на чл.103, чл.140, ал.1, чл.137е и
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
След написването на акта
жалбоподателя И. бил намерен на площада на селото и се върнал при полицейските
служители.
В графата „възражения” по акта,
жалбоподателят И. вписал такива, съдържанието на които обаче е невъзможно да
бъде разчетено. Подписал акта и получил препис от него.
Липсват данни по делото, в срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН да са били представени писмени възражения по акта.
Така описаната в акта фактическа
обстановка изцяло е отразена и в обжалваното наказателно постановление. Наказващият
орган също приел, че с действията си по управление на мотоциклета и по време на
извършваната проверка И.И. нарушил разпоредбите на чл.103, чл.137е и чл.100,
ал.1, т.1, като му наложил предвидените в чл.175, ал.1, т.3, чл.183, ал.4, т.7,
предл.1-во и чл.183, ал.1, т.1, предл.1-во
и 2-ро от ЗДвП санкции.
На основание Наредба № Із-2539
на МВР на И.И. са му били отнети общо 6 контролни точки.
За отразеното в АУАН нарушение
на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП не била наложена санкция в обжалваното
НП.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи /л.9-10/.
При цялостната проверка за
законосъобразност, съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление
съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити
и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
наказателното постановление на формално основание. Както в АУАН, така и в
издаденото въз основа на него НП е било отразено достатъчно изчерпателно времето
и мястото на извършване на нарушенията – центъра на с.Й., област Ловеч, на
10.10.2018 г., около 17:30 часа. В този смисъл показанията на свидетелите Р. и Т.
изцяло кореспондират с описаните в акта и наказателното постановление
обстоятелства.
Ясно наказващият орган е посочил
нарушените законови разпоредби, а това дали са били нарушени виновно от
жалбоподателят е въпрос по същество на спора и съответно установяване въз
основа на ангажираните за това доказателства.
Наказващият орган коректно е
изписал словесно всички обстоятелства имащи отношение към съставите на
вменените на жалбоподателя по 4-те точки нарушения и техните съставомерни
признаци.
За посоченото в АУАН нарушение
на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е
регистрирано, в обжалваното НП не е наложена санкция, поради което същото не
следва да бъде обсъждано.
Съдът приема за безспорно
установено обстоятелството, че жалбоподателят И.И. е отказал да се подчини на
дадените му от полицейските служители указания да остане на мястото на
проверката до приключването й и изписването на акта, и отказвайки да се подчини
се е отклонил, което е наложило да бъде търсен на площада – факт, който се
потвърждава от показанията на свидетелите Р. и Т., а и не се отрича от
жалбоподателя. Обстоятелството, че след това се е върнал и подписал съставения
му АУАН не игнорира отказа му да изпълни разпорежданията и намерението му да
осуети проверката.
Тези си изводи съдът базира на
показанията на свидетелите П.Р. и И.Т., които показания са обективни и
непротиворечиви, а и липсват доказателства, които да ги оборват и установяват
противното.
С оглед на тези съображения
настоящият състав счита, че вмененото на жалбоподателя И. нарушение на
разпоредбата на чл.103 от ЗДвП е категорично установено и доказано от обективна
страна.
От субективна страна това
нарушение е извършено виновно, при пряк умисъл. Ясно жалбоподателят е възприел дадените
му от полицейските служители указания да изчака на мястото на проверката докато
му бъде написан АУАН за констатираните нарушения по ЗДвП, но въпреки това не се
е подчинил и напуснал с цел да осуети проверката, което наложило впоследствие
да бъде търсен и върнат обратно.
Ето защо, при тези данни, съдът
намира, че по безспорен начин е доказано извършеното от жалбоподателя И. нарушение
на нормата на чл.103 от ЗДвП, поради което наказателното постановление следва
да се потвърди в тези му част, като законосъобразно издадено.
Правилно наказващият орган е
приложил за това нарушение съответната санкционна норма. Санкциите по чл.175,
ал.1, т.3 от ЗДвП са определени в минималния предвиден размер – глоба в размер
на 50 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 1 месец, като са
налице и основания за това решение – ниската степен на опасност за останалите
участници в движението предвид особеностите на конкретния случай, както и че
след като е бил приканен от полицейските служители жалбоподателят все пак се е
върнал на мястото на проверката, което позволило същата да приключи още там. Видно
от справката за нарушител /л.7-8/, жалбоподателят И. е бил наказван с влезли в
сила НП и фишове, но същите не са за тежки административни нарушения по ЗДвП, а
по-голямата част от тях са наложени отпреди 10 и повече години. Ето защо не
може да бъде определен като системен нарушител по ЗДвП.
За безспорно установени съдът
прие и извършването на вменените на жалбоподателят нарушения на разпоредбите на
чл.137е и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Описаната фактическа обстановка касаеща тези
нарушения изцяло се доказва от писмените доказателства по делото и показанията
на разпитаните свидетели, които са последователни, непротиворечиви и логични.
Съдът няма основания да не ги кредитира, още повече, че жалбоподателят не ги
оспорва и не ангажира доказателства, които да ги оборват. И трите нарушения са на
просто извършване, при форма на изпълнително деяние бездействие, тъй като И. не
е носел и не е представил при проверката от контролните органи свидетелството
си за управление на МПС от съответната категория за превозното средство, което
е управлявал и контролния талон към него, както и не бил поставил защитна каска,
която е задължително предпазно средство при управлението на мотоциклет.
С оглед на тези съображения,
настоящият състав счита, че вменените на жалбоподателят нарушения на разпоредбите
на чл.137е и две по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП са категорично установени от
обективна страна.
От субективна страна тези
нарушения също са извършени виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателят И. е бил
наясно, че по всяко време докато управлява мотоциклета е длъжен да постави
защитна каска за главата, както и да носи в себе си свидетелството за управление
на МПС и контролния талон към него. Тези задължения са императивно вменени на
водачите на МПС, дори и в случай, както твърди И., че само е изпробвал
ремонтирания от него мотоциклет.
Правилно за тези нарушения са
били приложени санкционните разпоредби съответно на чл.183, ал.4, т.7 и чл.183,
ал.1, т.1, предл.1-во и предл.2-ро
от ЗДвП, като санкциите по тях са точно фиксирани в закона и не може да бъде
обсъждано намаляването им.
При издаването на наказателното
постановление и в четирите му части няма допуснати процесуални нарушения или
такива касаещи квалификацията на деянията, законовите разпоредби, които са
нарушени, както и административнонаказателните
разпоредби, въз основа на които са наложени санкциите на жалбоподателя.
С оглед на това съдът счита, че
наказанията за четирите нарушения са законосъобразно наложени и приема
посочените в акта фактически констатации за реално отразяващи случилото се и в
този смисъл постановлението следва да бъде потвърдено.
По безспорен начин е установена
и самоличността на нарушителя, като в НП жалбоподателят е идентифицирана с
трите си имена и ЕГН.
Законосъобразно наказващият
орган е отнел 6 контролни точки за нарушението санкционирано по чл.183, ал.4,
т.7 от ЗДвП, тъй като същото е предвидено в Наредба № Із-2539 на МВР.
Обстоятелството, че не е изписано цялото наименование на наредбата не е
процесуално нарушение, още по-малко пък е основание за отмяна на наказателното
постановление, тъй като отнемането на контролни точки не е административно
наказание по смисъла на ЗАНН, а е отчетна система на КАТ. Освен това,
отнемането на контролни точки винаги следва налагането на съответна санкция по
ЗДвП, то не може да се налага самостоятелно и при безспорна установеност на
извършеното нарушение по ЗДвП, отнемането на контролни точки е кумулативна
даденост, какъвто е и настоящия случай.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0906-001605 от 22.10.2018 г. на
Началник на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, с което са наложени на И.Ц.И. ***, ЕГН : **********,
административни наказания на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1-во
от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева, на
основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2-ро от ЗДвП –
глоба в размер на 10 лева и на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП – глоба в
размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушения
на чл.137е, чл.100, ал.1, т.1 и чл.103 от ЗДвП, а на основание Наредба №
Із-2539 на МВР са му били отнети общо 6 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :