Р Е Ш Е Н И
Е
№ 610 19.03.2019 година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд III-ти граждански състав
На двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 2842 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на ”АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. София – 1303, район Възраждане, бул. „Александър
Стамболийски” № 84-86, бл. Бизнес център „Урбан Модел
(Urban Model)”, ет. 12,
представлявано заедно от Ф.Г.Д.
и С.Ю.А., действащо чрез пълномощника си адвокат Т., против Д.Г.А. с ЕГН **********, постоянен
адрес: ***0, с която се претендира установяването дължимостта
сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
3336/02.08.2017 г. по ч.гр.д. № 5522/2017 г. по описа на Бургаския районен съд,
а именно: сумата от 1 547. 82 лева - главница, дължима по договор за кредит №
57930 от 14.11.2014 г., сумата от 192.18 лева- лихва за ползване на кредита за
периода от 17.11.2014 г. до 13.05.2015 г., сумата от 120 лева -такса за
извънсъдебно събиране на просрочен кредит, ведно със законната лихва върху
главницата и върху таксата за извънсъдебно събиране на просрочен кредит, начиная от 31.07.2017 г. до изплащане на вземането. Моли се
и за присъждане на направените по делото разноски.
Основанията за дължимост
на търсените суми се основават на твърденията за наличието на облигационно
правоотношение по сключен между страните договор за кредит № 57930 от
14.11.2014 г., като договорът е сключен под формата на електронен документ.
Ответникът попълва на сайта на дружеството заявка за кандидатстване със
съответните реквизити, в която като начин на получаване на сумата е посочил –
превод по банковата му сметка, където на 17.11.2014 г. са постъпили 1 000
лв., а останалите 547. 82 лв. е заплатена от името и за сметка на ответника на
трето лице, във връзка с оценка на кредитоспособността му, за което ответникът
изрично се е съгласил. Така по силата на договора и общите условия към него,
приети от ответника, му е отпуснат заем от 1 547.42 лева, като сумата е
следвало да бъде върната до 6 месеца. Съгласно договора и общите условия
кредитополучателят дължи и лихва за ползване на кредита. Понеже сумите не са
платени на падежа, се дължи и такса за извънсъдебно събиране на просрочен
кредит.
Ответникът е депозирал
в срок писмен отговор чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47,
ал. 6 от ГПК – адвокат К.. Със същия се изразява становище за неоснователност
на исковете по основание и размер, като излага подробно доводите си в тази
връзка. Сочи, че нито един от приложените към исковата молба документи няма
подпис на ответника, поради което и не се установявало съществуването на
договорно отношение между страните. Отделно от това се твърди, че не може да се
възприеме, че е налице електронен документ, тъй като липсвали твърдения за
полагането на електронен подпис. Оспорва се и заверяването на сметката на
ответника със сумата от 1 000 лв. Отделно от това се твърди, че
представеният договор и общите условия към него въз основа на които се претендира
плащане са в противоречие с добрите нрави, тъй като е налице нееквивалентност
на престациите. Същото се отнася и досежно таксата за извънсъдебно събиране. В крайна сметка
се оспорва и плащането на сумата от 547. 82 лв. в полза на трето лице, като се
сочи, че от справка в търговския регистър не се установява съществуването на
такъв субект. На последно място се депозира възражение за изтекла погасителна
давност.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището
на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. 5522/2017 г. по описа на съда, по което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
сумите, предмет на установителния иск по настоящото
дело. Длъжникът - ответник не е бил открит по постоянния и настоящия си адрес,
като не е открит и адрес по месторабота на същия, поради което и съдът е указал
на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за
установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на
ищеца от водене на установителния иск по настоящето
производство.
Вземането
на ищцовото дружество се основава на представения по
делото договор за потребителски кредит № 57930, за който
действително липсват данни да е подписан от ответника. Съгласно същия е
предоставен кредит в размер на 1 547. 82 лева, като част от сумата в
размер на 1 000 лева се предоставя по посочена банкова сметка ***, а друга
част в размер на 547. 82 лева се заплаща от името и за сметка на
кредитополучателя на трето лице – рейтингова агенция „КЕЛМАР“ АД и представлява
финансиране на предоставена услуга по оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя. Главницата подлежи на връщане ведно с годишна договорна
лихва в размер на 41. 40 % - 192. 18 лева за срок на договора, или общо сумата
от 1 740 лева, платима на 6 месечни погасителни вноски от по 290 лева,
първата с падеж на 14.12.2014 г., а
последната – 13.05.2018 г. Годишният процент на разходите съгласно
договорът възлиза на 50. 23 %.
Твърди
се, че договорът е сключен чрез заявка по електронен път и последващо
одобрение. В тази връзка се представя и платежно нареждане от 17.11.2014 г. за
превод на сумата от 1 000 лева по посочена банкова сметка ***, като от
изисканите по делото данни от банката се установява, че действително сумата от
1 000 лева е преведена от ищеца по сметката в банката, която е с титуляр
ответника, на 17.11.2014 г. с посочено основание – договор за кредит.
От
заключението на експерта по изпълнената съдебно-техническа експертиза, което
като неоспорено от страните съдът кредитира като вярно, обективно и компетентно
се установява, че регистрацията на името и създаването на профил на
същия на ответника в електронната система е изпълнено на 14.11.2014 г., със
съответните подробни лични данни на лицето, в това число и постоянен адрес и
банкова сметка, ***акива. Кореспонденцията между
страните се е осъществявала на посочените в заявката тел. ***** и имейл адрес. Като
в едни момент линка приеми договора е активиран.
Телефонният
номер, посочен в регистрационния формуляр, принадлежи на лицето Г. С. А., в
периода от 31.03.2014 г. до 19.11.2014 г., видно от представените данни от
мобилния оператор.
Въз
основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът
намира от правна страна следното:
Вземането
на ищцовото дружество се основава на твърдения за
сключен между страните договор за потребителски кредит, като с оглед начина на
сключването му намира приложение Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/. В чл. 6 ал. 1 от същия
е дадена легална дефиниция на този вид договори, съгласно която всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В чл. 18 от ЗПФУР са
посочените подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във
връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние
между които, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и
на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Закона за електронния
документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/. Съгласно чл. 3 от ЗЕДЕП електронен
документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014
на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. т.е. всяко съдържание,
съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или
аудио-визуален запис, като съгласно ал. 2 писмената форма се смята за спазена,
ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Т.е. в
случая е налице неподписан документ. В същото време обаче е представен сключен
от разстояние договор за потребителски кредит, в който се съдържат личните
данни на ответника, данни от личната карта, постоянен адрес – адресът, банкова
сметка ***.н., което е достатъчно да се приеме, че договорът установява размяна
на изявления и обективира съгласие на страните за
неговото сключване. След одобрение на кандидата за финансова услуга - в случая
предоставяне на потребителски кредит, е изпратено на посочената от ответника електронна
поща, електронен формат на договора. Сключването му е станало не чрез подписване
на договора, а както вече се посочи посредством избиране от кредитополучателя на
изпратена му препратка на съответната интернет страница на кредитодателя,
като чрез активиране на съответния линк се счита, че ответникът е потвърдил
съгласието си по договора. В подкрепа на извода за облигационна обвързаност е и
факта на превеждане на сумата от 1 000 лева в полза на ответника. При това
съдът намира, че по делото се събраха достатъчно доказателства, от които се
установява съществувалата между страните облигационна връзка.
Договорът
обаче е за потребителски кредит и съответно за него са приложими и разпоредбите
на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. По процесния договор за потребителски
кредит на ответницата е предоставена в заем сума от 1 547. 82 лв., на
всъщност реално предоставената в заем сума е в размер на 1000 лева. За остатъка
от 547. 82 лева, за който се сочи, че е предоставен на трето лице „КЕЛМАР“ АД за
извършена от него услуга, на първо не са представени доказателства за
извършването на услугата и нейното плащане в полза на третото лице. Друг е
въпросът, че от извършената справка в търговския регистър съдът не установи
съществуването на такъв правен субект. Отделно от това принципно не ясно защо
следва да се начислява възнаградителна лихва в полза
на кредитодателя и върху тази сума. Необосновано
висока се явява и цената на тази услуга, като размерът и е над 50 % от
представения паричен кредит. Всичко това и уговорения ГЛП в размер
на 41. 40 % и ГПР в размер на 50. 23 % всъщност нарушават принципа на
справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ищеца. Налице
е явна нееквивалентност между престации, като
при предоставен заем от 1 000 лв. и уговорен срок за връщането му от 6
месеца се дължи обща сума от 1 740 лева. При това съдът намира че е налице
нищожност на договора, тъй като е налице значителна липса на еквивалентност на
насрещните престации или вземането на едната страна е
в размер, който чувствително надвишава насрещната престация,
като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, което
съставлява нарушение на добрите нрави. Това се отнася и до претендираната такса
за извънсъдебно събиране на вземане, предвидена в чл. 3.2. от договора, която
обаче препраща към Общите условия и актуалната тарифа на кредитодателя,
за която няма данни кредитополучателят да е уведомен.
При
тези изводи и с оглед нормата на чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върни
само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по
кредита. Или в настоящия случай следва да се уважи само иска за главницата от
1 000 лева, ведно с акцесорната претенция от
датата на депозиране на заявлението до окончателното й изплащане, при все че
липсват данни да е изпълнено задължението за връщане на предоставения кредит.
Останалите претенции следва да бъдат отхвърлени.
С
оглед уважаването на иска за главница следва да се отбележи, че се явява
неоснователно възражение за изтекла погасителна давност, тъй като не е изтекла
петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД, приложима досежно
главницата, към датата на депозиране на заявлението – 31.07.2017 г., а и към
настоящия момент.
При
този изход на спора и с оглед претенцията на ищеца за присъждане на направените
по делото разноски следва да се осъди ответника на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да му заплати сумата от 647. 31 лв., съобразно уважената част от исковете. Досежно заплатено по него адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева следва да се отбележи, че съдът не го намира за прекомерно,
с оглед на материалния интерес и степента на фактическата и правна сложност на
делото.
При
това се налага извода, че се дължат и част от направените в заповедното
производство разноски в размер на 116. 82 лв., съобразно уважената част от
исковете, които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство. Заплатеното
в заповедното производство адвокатско възнаграждение съдът намира за прекомерно
и намалява до предвидения в чл.7, ал. 7 във връзка с ал. 2, т. 2 от Наредбата
за минималните размери адвокатските възнаграждения такъв от 180. 10 лв.
Или общата дължима сума за разноски от
страна на ответника в полза на ищцовото дружество
възлиза на 764. 13 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема
за установено, че Д.Г.А. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***0, дължи на ”АЙ
ТИ ЕФ ГРУП“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София –
1303, район Възраждане, бул. „Александър Стамболийски” № 84-86, бл. Бизнес
център „Урбан Модел (Urban Model)”, ет. 12, представлявано заедно от Ф.Г.Д. и С.Ю.А., част от сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3336/02.08.2017 г. по ч.гр.д. №
5522/2017 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 1 000 лева – главница, дължима по сключен между страните договор за кредит №
57930 от 14.11.2014, ведно със законна
лихва върху нея от 31.07.2017 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за главницата над
уважения размер от 1 000 лева до пълния заявен размер от 1 547. 82 лева,
както и исковете за сумата от 192.18 лева- лихва за ползване на кредита за
периода от 17.11.2014 г. до 13.05.2015 г. и 120 лева -такса за извънсъдебно
събиране на просрочен кредит, ведно със законната лихва върху отхвърлената главницата
и върху таксата за извънсъдебно събиране на просрочен кредит.
Осъжда
Д.Г.А. с ЕГН **********, постоянен
адрес: ***0, да заплати на ”АЙ ТИ ЕФ
ГРУП“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1303,
район Възраждане, бул. „Александър Стамболийски” № 84-86, бл. Бизнес център „Урбан Модел (Urban Model)”, ет. 12, представлявано заедно от Ф.Г.Д. и С.Ю.А., сумата от 764. 13
лева /седемстотин шестдесет и четири лева
и 13 ст./ за направените по делото разноски,
от които 116. 82 лв. за производството по ч.гр.д. № 5522/2017 г. и 647. 31 лв.
за гр.д. № 2842/2018 г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ив. Мавродиева
Вярно с оригинала!
К.К.