РЕШЕНИЕ
№ 313
гр. Ямбол, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20212330101737 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „ЮЦБ“ООД против
Н. П. Д. , с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №*** г. на ЯРС – 69,96 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, както и разноски в
производство.
В исковата молба се посочва, че по заявление на ищеца е издадена ЗИ по
горепосоченото ч.гр.д., срещу която длъжникът възразил в законоустановения срок ,
което поражда правният му интерес от предявяване на настоящия иск.
Посочва се, че въз основа на сключени с мобилния оператор договори
ответникът ползвал предоставени мобилни услуги под съответния клиентски номер.
Между праводателя на ищеца и ответника бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 28.07.2017 год., с което абонатът добавил за ползване
мобилен номер при избран тарифен план, с месечна абонаментна такса 27, 99 лв. Въз
основа на сключените договори били издадени фактури за отчетен период 22.07.2017 –
21.10.2017 год. Незаплащането в срок обусловило правото на БТК да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната , в който случай имал право и на
неустойка, която ищецът изчислява на сумата от 69,96 лв.- сбор от трикратния размер
на месечните такси за всяка абонаментна услуга от сключения договор.
Активната си легитимация ищецът обосновава с качеството си на цесионер по
договор за цесия сключен между цедента „БТК“ЕАД със „С.Г.Груп“ ООД и договор за
прехвърляне на вземанията от 01.10.2019 год., сключен между „С.Г.Груп“ООД и
„ЮБЦ“ООД, който счита, че е надлежно съобщен на ответника, за което излага
1
подробни съображения. Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски за
заповедното и исковото производство.
В депозирания отговор ответникът посочва, че задълженията са погасени по
давност на осн. чл. 111, б.“в ЗЗД, както и оспорва надлежно съобщаване на цесиите.
На посочените основания се иска отхвърляне на иска.
В съдебно, ищецът не изпраща представител.
Ответникът се представлява от пълномощник, който оспорва иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год.
на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на заявителя исковите суми. Предвид , че длъжникът е
депозирал в срока по чл. 414 ГПК възражение и в едномесечния срок от
уведомяването си за това, заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложен е договор от 28.07.2017 год., сключен между „БТК“ЕАД и ответника,
по силата на който на последния е предоставена мобилна услуга и мобилен апарат при
избран тарифен план и допълнителна услуга. Договорът е сключен за срок от 24
месеца. В същия е предвидено и, че ако бъде прекратен преди изтичане на крайния му
срок по искане или вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми,
абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка в размер на оставащите до края на срока на
договора, но не повече от трикратния им размер месечни абонаменти за услугите на
срочен абонат.Приети са и ОУ на оператора.
Представени са още фактура от 22.08.2017 год. , със срок за плащане 08.09.2017
год. за сумата от 50,56 лв.- услуги, подробно описани на стр. 2; фактура от 22.09.2019
год. със срок за плащане 09.10.2017 год. за сумата 78,54 лв. – услуги и баланс по
предходен период; фактура от 22.10.2017 год., със срок за плащане 08.11.2017 год. за
сумата 106,52 лв. – услуги и баланс по предходен период; фактура от 22.11.2017 год.,
със срок за плащане 09.12.2017 год. на стойност 457,94 лв. – корекции/представляващи
неустойки/, дарения и услуги от партньори и баланс по предходен период.
Прието е и копие от договор за прехвърляне на вземанията, сключен на
16.10.2018 год., между „БТК“ЕАД– цедент и „С.Г.Груп“ООД– цесинер, по силата на
който са прехвърлени вземания, подробно описани в Приложение №1. В чл. 5 от
договора е посочено, че от датата на подписването му цесионерът се счита изрично
упълномощен за уведомяване на длъжниците по прехвърлените вземания по реда на
чл. 99,ал.3 от ЗЗД.Видно от потвърждение за прехвърляне на вземането , описаното в
същото вземане срещу ответника в размер на 69,96 лв. е прехвърлено по силата на
договор от 16.10.2018 год.
Прието е копие от договор за прехвърляне на вземанията от 01.10.2019 год.,
сключен между „С.Г.Груп“ООД – цедент и „ЮБЦ“ЕООД – цесионер, по силата на
който цедентът е прехвърлил на цесионера свои вземания, по Договор за прехвърляне
на вземанията от 16.10.2018 год. , индивидуализирани в Приложение №1- неразделна
част от договора.
2
Представено е още Извлечение от Приложение №1 към договор за цесия от
17.05.2021 год., касаещо вземане срещу ответника на стойност 69,96 лв.
Ищецът е приложил към исковата молба Уведомление за цесия по чл. 99,ал.3 от
ЗЗД от „БТК“ЕАД , действащо чрез пълномощника си „С.Г.Груп“ООД и от
„ЮБЦ“ЕООД адресирано до ответника Н.Д..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК и чл. 92 от ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен
срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване съществуването на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а именно, че между праводателя му и ответника е съществувало валидно
облигационно правоотношение по повод договор за далекосъобщителни услуги, с
твърдените съществени уговорки, че праводателят му е изправна страна по договора,
доставил твърдените услуги, вкл. размера на претенцията си, както и надлежно
съобщаване на цесията по реда на чл. 99 от ЗЗД.
Според съда безспорно се установи по делото, че праводателят на ищеца и
ответника са били във валидно облигационно отношение по повод сключен договор
за предоставяне на мобилни услуги. Предвид липсата на оспорване, съдът приема, че с
полагане на подписа си ответникът, в качеството си на абонат е потвърдил, че е
запознат със съдържанието му, с ОУ , съгласен е с тях и ги приема.
Основните възражения на ответника са , че извършената цесия не му е надлежно
съобщена, както и че вземането е погасено по давност.
Съдът намира, че между стария кредитор на ответника и ищеца е сключен
валиден договор за цесия , който е надлежно съобщен на длъжника. За да има действие
договорът за цесия по отношение на длъжника, той следва изрично да бъде уведомен за
извършеното прехвърляне и това уведомяване да е направено от цедента/ стария
кредитор/ като това задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, тоест срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането. Законодателят е въвел изискването съобщението за
прехвърленото вземане да бъде извършено именно от стария кредитор, за да се създаде
правна сигурност за длъжника и за да се обезпечи точното изпълнение на задължението
му. Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9
ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Упълномощаването не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Според Решение
№123 / 24.06.2009г. по т.д. №12/2009 год., 2 т.о. на на ВКС, законът не поставя
изрично изискване за начина, формата и момента на съобщаването на цесията, затова
съобщаването може да се извърши и в хода на съдебното производство по предявен иск
за прехвърлено вземане/ какъвто е настоящия случай/ и няма как да бъде ингорирано
като по правилата на чл.235 ал.3 от ГПК следва да се вземе предвид като факт,
3
настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното право. Характер
на такова съобщаване в хода на висящ процес няма самата искова молба, а връченото
със самата искова молба уведомление за извършена цесия, изходящо от цедента и
адресирано до длъжника. Установи се по несъмнен начин в настоящия казус, че към
исковата молба е приложено уведомително писмо , изходящо от цесионера, в
качеството му на пълномощник на цедента и от последващия цесионер, и адресирано
до ответницата, с което е уведомена за извършената цесия, като препис от това
уведомление , ведно с препис от исковата молба са връчени на ответника в хода на
процеса.
Законът за електронните съобщения урежда изрично случаите на недължимост на
неустойка в хипотези на безвиновно прекратяване от потребителя на договор за
мобилни услуги -в чл. 228, ал. 5 вр. с ал. 3 -при едностранно прекратяване на срочен
договор за мобилни услуги в периода на влизането му в сила и в чл. 229а, ал. 1 -при
едностранно прекратяване на безсрочен договор за мобилни услуги. Извън изрично
уредените случаи уговарянето на неустойка при предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги, което има действие занапред, е допустимо (арг. и от чл. 228, ал. 1,
т. 4, б. "в" ЗЕС), т.е. законът изрично признава правото на кредитора да обезпечи
изпълнението с неустойка. В процесния случай договорната клауза е в съответствие
със специалния закон, като касае обезпечаването на срочен договор извън посочените
законови хипотези на недължимост на неустойка. Искът за неустойка се основава на
клауза, съдържаща се и в индивидуалния договор. Самото прекратяване е уредено в
Общите условия. Задължението за неустойка се предпоставя от неспазване на
задължение от потребителя, който в случая не е заплатил предоставените мобилни
телефонни услуги. Прекратяването на услугите е безспорен факт, т.е. операторът е
упражнил правото си да прекрати договора едностранно. Клаузата дерогира общото
правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като не предвижда форма, в която изявлението на
кредитора да бъде отправено към длъжника. Т.е. може да бъде и конклудентно – с
действията по прекратяване на услугите. Тези действия стават неминуемо достояние на
абоната. Самата искова молба играе ролята на покана по смисъла на чл. 87 от ЗЗД. В
този смисъл е практиката на ВКС (Решение № 218/29.11.2016 г. по гр.д. № 1306/2016
г., IV г.о., Решение № 4/23.06.2017 г. по т.д.№ 50183/2016 г., IV г.о. и др.). Ответникът
не е изпълнил паричното си задължение до приключване на съдебното дирене, до
който момент може да се приеме, че му е предоставен достатъчен срок от кредитора.
Поради това е налице и вторият елемент от фактическия състав, пораждащ задължение
за неустойка. В случая претендираната от ищеца неустойка за предсрочно
прекратяване на договора не се явява нито прекомерна, нито противоречаща на
добрите нрави, предвид гореизложеното, поради което и искът следва да бъде уважен в
пълния си предявен размер – 69,96 лв.
Следващото възражение релевирано в отговора на ответника е за погасяване на
вземането с кратката тригодишна давност. Действително в процесния случай се касае
за неустойка за неизпълнен договор, която се погасява с кратката тригодишна давност
съгласно чл. 111 от ЗЗД. Искът по чл. 422 ГПК, предвид особения си характер се счита
предявен с депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в
процесния случай – 10.12.2020 год. пред СРС/а, не както ответникът счита на
08.04.2021 год., когато делото е изпратено по компетентност на ЯРС/. В случая следва
да се има предвид, че по време на течението на давностния срок е бил приет Закон за
мерките и действията в извънредното положение, обявено с решение на НС от
4
13.03.2020 год. – чл. 3, т.2, според който давностния срок е спрял да тече. Нормата на
§ 13 от ПЗР на ЗЗдравето /ДВ бр. 44 от 13.5.2020 г. / предвижда, че сроковете, спрели да
текат по силата на ЗМДВИП, продължават да текат от изтичане на 7 дни от
обнародване на този закон, т.е. започват да текат на 21.05.2020 г. Съобразявайки
датата, на която е настъпил падежа за плащане на претенцията за неустойка –
09.12.2017 г. и датата на завеждане на иска – 10.12.2020 г., и предвид
законовоуреденото спиране на давностния срок за период от над два месеца, съдът
приема, че претенцията не е погасена по давност.Същата не би била погасена и в
случай, че бъде прието, че началото на давностния срок тече от датата на фактуриране
на задължението – 22.11.2017 год./.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася
с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В
този смисъл и ЯРС намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в заповедното производство в пълен размер- 205 лв.
С оглед уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящата
инстанция в размер на 205 лв. – заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. П. Д., ЕГН ********** че
дължи на „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: град С.,
сумата от 69,96 лв. – главница, за която е издадена заповед за изпълнение по гр.д. №
***год. на ЯРС.
ОСЪЖДА Н. П. Д., ЕГН ********** да заплати на „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК ***
сумата от 205 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Н. П. Д., ЕГН ********** да заплати на „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК ***
сумата от 205 лв. - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
5