№ 68
гр. Габрово, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на трети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20214210101949 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба, вх. № 5827/18.11.2021 г. предявена от М. КР. П.,
ЕГН ********** срещу „Енерго - Про Продажби" АД, ЕИК *********.
Ищецът излага, че е страна по договор за продажба на електрическа енергия, въз
основа на който ответното дружество му предоставя електроенергия срещу насрещно
задължение за заплащане на нейната цена. На 08.06.2021 г. служители на ответника
преустановили електрозахранването на обекта, поради неплащане на потребената ел.
енергия. Излага, че освен неплатените задължения за потребената ел. енергия бил
принуден да заплати сумата 19 лева с вкл. ДДС, представляваща такса „възстановяване
на захранването (електромер)“ и сумата 19 лева „доплащане експресно възстановяване
(електромер)”. Посочените суми счита за недължими - произтичащи от неравноправна
клауза, както и че ответното дружество няма каквито и да било правомощия да
извършва действия по електропреносната мрежа вкл. да прекъсва и възобновява
електроснабдяването, при което такава такса не му се дължи. Ето защо, ищецът
претендира ответникът да бъде осъден да му възстанови получените без правно
основание суми.
В срока по чл.131 ГПК от ответното дружество е депозиран отговор на исковата
молба, с който признава иска по основание и размер и моли разноските да се възложат
на ищеца, тъй като не бил дал повод за завеждане на делото. Твърди, че на 03.12.2021
г. е заплатил на ищеца претендираната сума. Излага, че не е получавал извънсъдебна
покана от ищеца да заплати доброволно дължимото задължение, поради което не
дължи разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Не се спори и с определение от 05.02.2022 г., за безспорни и ненуждаещи се от
1
доказване в отношенията между страните са отделени фактите, че помежду им е
сключен договор за продажба на електрическа енергия, доставяна на имот находящ се в
гр. Габрово, ул. „***********” № 2, вх. Б, ап. 9, клиентски номер № ********** и
абонаментен № **********, както и че процесната сума 38 лева, представляваща такса
възстановяване на електрозахранването на обекта е заплатена от ищеца на ответника.
Не е спорно и обстоятелството, че електрозахранването е било прекъснато на
08.06.2021 г. поради неплащане от ищеца в срок на доставената в обекта
електроенергия.
Страните също така не спорят, а и видно от преводно нареждане от 03.12.2021 г.,
ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на 38.17 лева. Видно от преводното
нареждане на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД ответникът е заплатил на ищеца
посочената сума с посочено основание „доброволно плащане по гр. дело № 1949/2021
г.” /номерът на делото при образуването му в ГРС/.
Останалите събрани в производството доказателства, не следва да бъдат
обсъждани, тъй като са или неотносими или не са необходими за установяване на
фактите и обстоятелствата от предмета на доказване, с оглед отделените за безспорни в
отношенията между страните факти.
По отношение на осъдителния иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл.1
ЗЗД.
Основателността на предявения осъдителен иск с квалификация чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на следните елементи: извършена
от ищеца пряка престация на парична сума, която е получена от ответната страна без
правно основание. Липсата на правно основание представлява несъществуване на
правоотношение между страните, елемент от съдържанието на което да е задължението
на платилия за престиране на сума в размер на 38 лева. Твърдението за
несъществуването на правното задължение е по същество твърдение за
неосъществяване на правопораждащ го факт, което по естеството си е отрицателен
факт от действителността, за установяването на който е достатъчно релевиране на
същото. В този смисъл, в настоящото производство, в съответствие с общото правило
на чл. 154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ищцовата страна
следва да докаже факта на плащането, а ответната следва да докаже, при условията на
пълно и главно доказване, положителния факт – наличие на правно основание за
получаване на престираната й сума. Установяването на основание предполага
доказване на породено за ответника субективно материално право на вземане за
процесната сума, т.е. ангажиране на доказателства за правопораждащия правото на
вземане юридически факт.
От събраните доказателства по делото се установява наличието на всички
елементи от пораждащия правото на ищеца фактически състав.
Основанието и размерът на предявения иск не се оспорват. В хода на
производството ответникът „Енерго - Про Продажби" АД изрично признава иска, но
тъй като ищецът не е направил изявление за постановяване на решение при признание
на иска, то не са налице предпоставките за постановяване на решение по реда на чл.
237 ГПК. От друга страна служебното начало по чл. 7 ГПК задължава съда да
съдейства за изясняване на делото, но това не е основание за абсолютно дерогиране на
фактическите твърдения и правни доводи на страните, налагането им на съображения,
различни от заявените от самите тях в хода на процеса и признаване или отричане на
права, които не са спорни. Изявлението на страната по делото, когато то съдържа
неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се
явява важно доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на
фактическите твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната
2
истинност.
Съдът приема, че с оглед направеното признание на иска и липсата събрани
доказателства в противен смисъл се установява наличието на всички елементи от
пораждащия правото вземане, фактически състав. Следователно, предявеният иск, с
правна квалификация чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД е доказан за пълния предявен размер от 38
лева.
При постановяването на решението се отчитат настъпилите след депозиране на
исковата молба до приключване на съдебното дирене факти, които са релевантни за
произнасянето по предявения иск, с който е сезиран съдът съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 3 ГПК. Не е спорно между страните обстоятелството, че след предявяване
на иска - с преводно нареждане от 03.12.2021 г. ответникът заплатил сумата 38.17 лева.
С посочената сума е погасена главницата, заедно с претендираната от ищеца законна
лихва, за периода от датата на исковата молба – 18.11.2021 г. до датата на плащането –
03.12.2021 г. чийто размер, определен по правилото на чл. 162 ГПК и с помощта на
компютърна програма, възлиза на 0.17 лева. След датата на осъщественото плащане от
страна на ответника законна лихва върху главницата не се дължи. Ищецът М. КР. П. не
оспорва, че е получила пълно изпълнение на изискуемите си вземания, което е довело
до тяхното погасяване. При това положение субективното материално право на
вземане на М. КР. П., предмет на настоящото производство към приключване на
устните състезания не съществува и предявения осъдителен иск за неговата защита, е
неоснователен и трябва на бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на
процеса.
Спорният между страните в производството въпрос е как се разпределя
отговорността за разноските, направени в производството, като ищецът претендира
такива да му бъдат присъдени, тъй като въпреки признанието на иска с поведението си
е ответникът е станал причина за предявяване на исковата молба. Ответникът
поддържа, че не е получил извънсъдебна покана от ищеца да заплати доброволно
дължимото задължение и в приложение на общото правило на чл. 78, ал. 2 ГПК, не
следва да дължи разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не
е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. Визираната норма свързва правото на ответника на разноски с основателността
на предизвикания от него правен спор, преценката за което налага изследване на
извънпроцесуалното му поведение – доколко същият е станал повод за търсената
съдебна защита, както и на поведението му след сезиране на съда – дали е признал
иска.
В Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 5/2017 г.,
ОСГТК е разяснено, че задължението за връщане на дадено при начална липса на
основание, след като е безсрочно, може да се иска от кредитора веднага. То възниква
от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо, както е
изяснено и в т. 7 ППВС № 1/1979 г. Началото на изискуемостта е начало и на
погасителната давност, на осн чл. 114, ал. 1 ЗЗД, но автоматично не води до забава на
длъжника. За забава на длъжника по безсрочното задължение е необходимо той да
бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, както и вина за
неизпълнението, съответно за късното изпълнение.
В обобщение, при връщане на дадено при начална липса на основание, от
момента на разместване на имущественото благо, вземането е изискуемо, но
длъжникът ще изпадне в забава и ще дължи обезщетение от момента, в който е
получил поканата на кредитора. Когато кредиторът е дал в поканата допълнителен
срок за изпълнение, забавата ще настъпи с изтичането на този срок.
3
С оглед изложеното извършените за производството разноски съдът присъжда в
полза на ищеца, по аргумент за противното от чл.78, ал.2 ГПК, тъй като въпреки
признанието на иска, именно ответникът „Енерго - Про Продажби" АД, с поведението
си, е станал причина за завеждане на делото, като не е изпълнил свое изискуемо
задължение. Касае се до задължение, падежът на който е настъпил преди предявяване
на исковата молба, като извънсъдебна покана на кредитора до длъжника да плати не е
необходима и разноските не могат да останат в тежест на ищеца. В случая предвид
неизпълнението на изискуемо свое задължение за главница ответникът е дал повод за
завеждане на делото, поради което и дължи да възмезди ищеца за сторените и доказани
в процеса разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в ползва на ищеца следва да бъде присъдена
сумата 50 лева – разноски за исковото производство, формирани от заплатената
държавна такса.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. КР. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„*********” № 14 срещу „Енерго - Про Продажби" АД, ЕИК *********, с адрес: гр.
Варна, район р-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик”
№ 258, осъдителен иск, с правна квалификация чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за заплащане
на сумата 38 лева, представляваща недължимо платени такси за възстановяване на
електрозахранване за обект, находящ се в гр. Габрово, ул. „***********” № 2, вх. Б, ап.
9, за което са издадени фискални бонове № 00214670037 и №00214690039 от
08.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата
молба – 18.11.2021 г. до окончателното й погасяване, като погасен чрез плащане,
извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Енерго - Про Продажби" АД, ЕИК *********, с адрес: гр. Варна,
район р-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик” №
258, да заплати на М. КР. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” №
14, сумата 50 лева (петдесет лева) – разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
4