Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.05.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2209 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 155, ал. 9 ПТЕЕ, чл. 92, ал. 1 ПТЕЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „Х.г.“ ООД, твърди, че е производител на електрическа енергия и е вписан като координатор на стандартна/комбинирана балансираща група в публичния регистър на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. Посочва, че ответникът - „З.“ ООД, също е производител на електрическа енергия. Ищецът твърди, че на 29.02.2016 г. сключил с ответника договор за участие в стандартна балансираща група, по силата на който ответникът, в качеството на участник, е прехвърлил отговорността за балансиране на обектите си, посочени в Приложение № 1 към договора, на ищеца, в качеството на координатор, като последният се е задължил да регистрира участника в стандартната балансираща група, за която отговаря, както и да поеме отговорността за неговите небаланси, считано от 01.03.2016 г. С този договор ответникът е поел насрещно задължение да заплаща месечна цена за участие в стандартната балансираща група в размер на 2 500 лв.без ДДС, която е дължима в срок до последния работен ден на текущия месец на отчетния период, както и задължение да заплаща сумата, начислена за образуваните небаланси в балансиращата група, която се посочва във фактура, която координаторът е длъжен да издаде в срок до 5-ия работен ден на месеца, и която сума се дължи в срок от 10 работни дни от издаване на фактурата. С чл. 24 от договора страните са постигнали съгласие, че при забавяне на плащането на дължимите суми по него, страната, която е забавила плащането, дължи на другата страна законна лихва за забава от деня, следващ последния ден на срока, в който е следвало да плати сумата, до деня на плащането й. Ищецът твърди, че сумата, която ответникът дължи при отчетен небаланс /недостиг/ на балансиращия пазар на електрическа енергия за периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г. е в размер на 42 728, 57 лв., за което е издадена фактура № 1155/ 30.11.2016 г. Ответникът не е оспорил в уговорения с договора срок констатациите за отчетен небаланс, обективирани в тази фактура. Той е погасил част от така възникналото в негова тежест задължение, като неплатената част от него възлиза на сумата от 22 728, 57 лв. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил тази част от своето задължение нито на падежа, нито към момента. Той е изпаднал в забава и дължи да заплати на ищеца и неустойка за забава в размер на законната лихва, което за периода от 15.12.2016 г. до 12.07.2017 г. възлиза на сумата от 1 353, 72 лв.
Ищецът посочва, че на основание чл. 34, ал. 1, т. 1 от договора изпратил до ответника предизвестие за неговото прекратяване, което е получено от последния на 14.10.2016 г. Договорът се счита прекратен от 01.12.2016 г. съгласно постигнатата между страните уговорка с чл. 34, ал. 2 от неговото съдържание. Доколкото обаче ответникът не е успял да премине към друг координатор на балансиращата група до датата на прекратяване на сключения договор, приложение намира разпоредбата на чл. 62, ал. 6 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, приети от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в която е предвидено, че в тази хипотеза участникът остава в балансиращата група на координатора по прекратения договор и поема своя дял от финансовата отговорност към него съгласно общите принципи за разпределение на небалансите в балансиращата група на координатора.
Ищецът твърди, че сумата, която ответникът дължи при отчетен небаланс на балансиращия пазар на електрическа енергия за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. е в размер на 61 676, 67 лв., за което е издадена фактура № 1377/ 31.12.2016 г. Ответникът не е оспорил в уговорения с договора срок констатациите за отчетен небаланс, обективирани в тази фактура. Той е погасил част от така възникналото в негова тежест задължение, като неплатената част от него възлиза на сумата от 41 676, 67 лв. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил тази част от своето задължение нито на падежа, нито към момента. Той е изпаднал в забава и дължи да заплати на ищеца и обезщетение за забава в размер на законната лихва, което за периода от 17.01.2017 г. до 12.07.2017 г. възлиза на сумата от 2 093, 71 лв.
Поради изложеното ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 22 728, 57 лв., представляваща неплатена част от задължението за поемане на разходите при отчетен небаланс на балансиращия пазар на електрическа енергия за периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г., дължими съгласно фактура № 1155/ 30.11.2016 г., сумата от 41 676, 67 лв., представляваща неплатена част от задължението за поемане на разходите при отчетен небаланс на балансиращия пазар на електрическа енергия за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г., дължими съгласно фактура № 1377/ 31.12.2016 г., сумата от 1 353, 72 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на главницата по фактура № 1155/ 30.11.2016 г., уговорена в чл. 24 от договора за участие в балансираща група, начислена за периода от 15.12.2016 г. до 12.07.2017 г., както и сумата от 2 093, 71 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата по фактура № 1377/ 31.12.2016 г., начислена за периода от 17.01.2017 г. до 12.07.2017 г. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът – „З.“ ООД, оспорва предявените искове. Посочва, че е оспорил констатациите за отчетени небаланси за месеците ноември и декември 2016 г., както и сумите, които е изчислено, че той дължи при разпределение на отговорността за небаланси в стандартната балансираща група, на която ищецът е координатор. Счита, че размерът на неговата отговорност е определен, без да е спазена действащата методика за разпределение на небалансите, както и при нарушаване на основните принципи за това, определени в ПТЕЕ. Твърди, че цялата отговорност за недостига на балансираща енергия, допуснат в балансиращата група през месец декември 2016 г., му е възложена на него, а не е разпределена между всички участници в нея. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 16.02.2015 г.
от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, съгласно решение №
Л-433/ 16.02.2015 г. е издадена на „Х.г.“ ООД лицензия за дейността „търговския
с електрическа енергия”, която съдържа права и задължения на „координатор на
стандартна балансираща група” и на „координатор на комбинирана балансираща
група”.
На 29.02.2016 г. между „Х.г.“ ООД, като координатор на стандартна балансираща група, и „З.“ ООД, като участник в балансиращата група, е сключен договор за участие в стандартна балансираща група. В чл. 1 от договора е предвидено, че с него участникът прехвърля отговорността за балансиране на обектите съгласно Приложение № 1 върху координатора. С чл. 2 от договора страните са се съгласили, че координаторът регистрира участника в стандартна балансираща група, за която отговаря и поема отговорността за неговите небаланси, считано от 01.03.2016 г. В чл. 7, т. 3 от договора е предвидено, че координаторът има право да прекрати едностранно отношенията си с участника, в случай, че последният просрочи плащането на най-малко две фактури за небаланси след изтичане на допълнително предоставен сро от 30 дни. С чл. 18, ал. 1, т. 2 от договора страните са уговорили, че координаторът фактурира дължимите плащания по този договор чрез издаване на отделни фактури, као фактурата за определените небаланси /недостиг/ се издава до 5-тия работен ден на месеца, следващ отчетния период. съгласно чл. 21, т. 2 от договора участникът се задължава да заплаща сумите за недостиг по чл. 18, ал. 1, т. 2 от договора в срок от 10 работни дни след издаване на фактурата за недостиг. В чл. 24 от договора е предвидено, че при забавяне на плащането на дължимите суми страната, която е забавила плащането дължи на другата страна законна лихва за забава от деня, следващ последния ден ан срока, в който е следвало да плати сумата до деня на плащането й. С чл. 34, ал. 1 от договора страните са уговорили, че участието в стандартната балансираща група с координатор „Х.г.“ ООД се прекратява с прекратяване на настоящия договор при изпълнение на следните условия: 1. При отправено писмено предизвестие от една от страните най-малко 45 дни преди датата на влизане в сила на прекратяването; 2. Едностранно – от изправната страна в случай на най-малко две просрочени и неплатени фактури за небаланси след изтичане на допълнително предоставен срок от 30 дни. Съгласно чл. 34, ал. 2 от договора неговото прекратяване влиза в сила в 24:00 часа на последния календарен ден на месеца след изтичане на срока по предходната алинея. В чл. 34, ал. 3 от договора е предвидено, че координаторът не носи отговорност за небалансите на участника след прекратяване на настоящия договор за участие в балансиращата група.
На 13.10.2016 г. от „Х.г.“ ООД е съставено предизвестие, с което това дружество уведомява „З.“ ООД, че на основание чл. 34, ал. 1, т. 1 от договора отправя 45-дневно писмено предизвестие за прекратяване на договора за участие в стандартна балансираща група, сключен на 29.02.2016 г.
По делото е представена фактура № 1155/ 30.11.2016 г. за балансираща енергия недостиг за периода 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г., на стойност 42 728, 57 лв. Като получател на услугата във фактурата е записано дружеството „З.“ ООД, а като издател – „Х.г.“ ООД. Фактурата не носи подпис на представител на ответника „З.“ ООД.
По делото е представена фактура № 1377/ 31.12.2016 г. за балансираща енергия недостиг за периода 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г., на стойност 61 676. 67 лв. Като получател на услугата във фактурата е записано дружеството „З.“ ООД, а като издател – „Х.г.“ ООД. Фактурата не носи подпис на представител на ответника „З.“ ООД.
В производството са приети заключенията на изготвените основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, както и заключенията на изготвените основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, като съдът ще посочи какви факти се установяват от тях при формиране на правните изводи за основателност на предявените искове.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По исковете с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 155, ал. 9 ПТЕЕ:
От направените
от ищеца в исковата молба твърдения е видно, че предявените в процеса главни вземания, които се твърди, че са възникнали в негова полза
срещу ответника, са такива за получаване от последния на суми, които представляват
възложените в негова тежест разходи от образувани небаланси за произведена от
негова централа електрическа енергия за м. 11.2016 г. и за м. 12.2016 г., които
разходи се разпределят в рамките на стандартна балансираща група, на която
ищецът е координатор.
Дейността по
производство, пренос и разпределение на електрическа енергия е обществено
значима. Извършването на тази дейност има за цел да се осигури качествено и
сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа енергия, като
същевременно нейното упражняване трябва да има за цел и постигането на енергийно
развитие и енергийна сигурност на страната при ефективно използване на енергията
и енергийните ресурси. Ето защо и обществените отношения, които възникват между
отделните правни субекти по повод производството, преноса и разпределението на
електрическа енергия, са законово регулирани с императивни правни норми, с
които е ограничена свободата на договаряне между участниците на пазара на
електрическа енергия. Такива норми се съдържат в Закона за енергетиката /ЗЕ/ и
в Правилата за търговия с електрическа енергия, издадени въз основа на него от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, със сегашно
наименование Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ съгласно законовата
делегация, дадена с чл. 91, ал. 2 ЗЕ.
С оглед на това
и съдът за да определи какви са правата и задълженията, които са възникнали
между страните по спора във връзка с разпределяне на отговорността за
балансиране на енергията, произведена от собствената на ответника централа, на
първо място, трябва да се произнесе по това какви са императивните правила,
предвидени в ЗЕ и в ПТЕЕ, които трябва да се спазват при извършване на
дейността по балансиране и при разпределяне на отговорността за балансиране при
производство на електрическа енергия.
Основен принцип
на пазара на електрическа енергия, който е въведен със ЗЕ и ПТЕЕ е осигуряване
на баланс на производството и потреблението на електрическа енергия. В чл. 99,
ал. 1 ЗЕ е регламентирано, че за целите на балансиране на производството и
потреблението на електрическа енергия операторът на електропреносната мрежа
организира пазар на балансираща енергия. Съгласно ПТЕЕ отговорността за
балансиране се осъществява като се въвежда принципа на формиране на балансиращи
групи, което има посочените в чл. 56, ал. 1 ПТЕЕ цели, една от които е да бъдат
агрегирани небалансите на търговските участници и да бъдат смекчени икономическите
последици от цените на балансиращата енергия. В ПТЕЕ са определени по
императивен и изчерпателен начин видовете балансиращи групи, които се формират,
както и това кои правни субекти могат да бъдат координатори на всеки различен
вид балансираща група, както и кои субекти могат да бъдат участници в тях.
В чл. 56, ал. 2 ПТЕЕ е предвидено, че балансиращите групи, които се формират са четири вида: 1. стандартни балансиращи групи; 2. комбинирани балансиращи групи; 3. специални балансиращи групи, които се регистрират от независимия преносен оператор и към които се прилагат еднакви принципи за балансиране; 4. виртуална търговска балансираща група на обществения доставчик. Стандартната балансираща група е дефинирана в чл. 56, ал. 3 ПТЕЕ като група, която се състои от търговски участници с координатор, регистриран от независимия преносен оператор, отговарящи на изискванията на ЗЕ и към които се прилагат общи принципи на балансиране. В чл. 1, ал. 2 ПТЕЕ е определено и кои правни субекти са търговски участници по смисъла на тези правила, а именно производителите на електрическа енергия, търговците на електрическа енергия, крайните клиенти, общественият доставчик на електрическа енергия, крайните снабдители на електрическа енергия, независимият преносен оператор, операторът на борсовия пазар, операторите на електроразпределителните мрежи, доставчиците от последна инстанция и разпределителното предприятие на тягова електрическа енергия. В ПТЕЕ са предвидени и условия, на които трябва да отговаря един правен субект, за да има качеството на координатор на стандартна балансираща група, както и ред, по който трябва да бъде регистриран като такъв, за да може да извършва дейност по разпределяне на отговорността за балансиране в рамките на една балансираща група / чл. 58-чл. 60 ПТЕЕ/
В исковата молба
се твърди, че правоотношението по разпределяне на отговорността за балансиране
между страните е възникнало по повод на участието им в стандартна балансираща
група по чл. 56, ал. 2, т. 1 ПТЕЕ, поради което и с оглед посочената нормативна
уредба, с която са установени императивни изисквания, на които трябва да
отговарят както координатора, така и участниците в такъв вид балансираща група,
съдът трябва да се произнесе дали ищецът и ответникът са ги изпълнили, защото
само ако това се докаже, ще може да се приеме, че между тях са възникнали
правоотношения по повод на участието им в такава балансираща група.
В производството
не е спорно, а и това се установява от представените писмени доказателства, че
ищецът „Х.г.“ ООД е търговски участник на пазара на електрическа енергия, който
притежава издадена от ДКЕВР лицензия за извършване на дейността търговия с
електрическа енергия, която включва и правата и задълженията, свързани с
дейността „координатор на стандартна балансираща група”. Не е спорно и това, че
посоченото дружество е страна по сключен на 28.08.2015 г. с независимия
преносен оператор договор за балансиране и е регистриран в регистъра на
координаторите на стандартни балансиращи групи, считано от 01.09.2015 г. Следователно
това юридическо лице отговаря на условията, предвидени в чл. 58, ал. 1 и чл. 60
ПТЕЕ и може да бъде координатор на стандартна балансираща група.
По делото не е
спорно и това, че ответното дружество „З.“ ООД е производител на електрическа
енергия от обект с точка на измерване BG552190088000000000000000409652, поради
което и то има качеството на търговски участник на електроенергийния пазар по смисъла на чл. 1, ал. 2 ПТЕЕ и като такъв
има правото да бъде участник в стандартна балансираща група и съответно да
прехвърли отговорността за балансиране на избран от него координатор на такава
група.
В ПТЕЕ е
предвидено, че отношенията във връзка с отговорността за балансиране, които
възникват между търговските участници, сред които са и производителите на електрическа
енергия, които са членове на съответната балансираща група, и координаторите на
стандартните балансиращи групи, се уреждат с договор за участие в балансираща
група, който има за предмет условията за участие в балансираща група,
прехвърлянето на отговорността за балансиране и методика за разпределение на
общия небаланс в балансиращата група между отделните нейни членове /чл. 11, т.
9 ПТЕЕ и чл. 19, ал. 1 ПТЕЕ/. От събраните в производството доказателства се
установява, че такъв договор е сключен между страните по спора на 29.02.2016 г.
в писмена форма. С него „З.“ ООД, като участник в стандартна балансираща група,
е прехвърлил отговорността за балансиране по отношение на енергията,
произвеждана от обект с точка на измерване BG552190088000000000000000409652 на „Х.г.“
ООД, който е координатор на тази балансираща група.
По делото не е
спорно, че този договор е действащ за част от процесния период, а именно от
01.11.2016 г. до 30.11.2016 г., което означава, че за това време той е обвързвал
страните и за тях са възникнали права и задължения, които се определят от
неговото съдържание. Това се твърди както от ищеца в исковата молба, така и от
ответника в подадения по делото писмен отговор – и двете страни посочват, че
сключеният между тях писмен договор е действал до 30.11.2016 г., като считано
от 01.12.2016 г. е прекратен с едностранно писмено предизвестие от ищеца
съгласно възможността за това, предвидена в чл. 34, ал. 1, т. 2 от него.
Предвид
твърденията и на двете страни, че считано от 01.12.2016 г. е прекратено
действието на сключения на 29.02.2016 г. договор за участие в балансираща група,
то съдът счита този факт за безспорен между тях и следователно установен в
процеса, поради което и не е необходимо да се произнася дали от представените в
производството доказателства може да се направи извод, че за ищеца е възникнало
правото да прекрати сключения договор с 45-дневно едностранно предизвестие и
дали то е надлежно упражнено. Съдът обаче трябва да се произнесе по въпроса как
се уреждат отношенията по разпределяне на отговорността за балансиране от
момента на прекратяване на този договор за участие в балансираща група.
В тази връзка,
на първо място следва да се посочи, че страните по процесния договор от
29.02.2016 г. са постигнали съгласие в чл. 34, ал. 3 от неговото съдържание, че
след прекратяване на договора координаторът на стандартната балансираща група „Х.г.“
ООД не носи отговорност за балансиране на електрическата енергия, произведена
от собствения на „З.“ ООД обект, като преустановяването на действието на
договора не е поставено под никакво условие, включително под условие от
последното дружество да е започната и завършена процедурата по смяна на
принадлежността към балансираща група чрез избор на нова такава и сключване на
договор за участие в нея с лицето, което е неин координатор. Тази уговорка,
която е част от съдържанието на сключения между страните договор, не
противоречи на нито една императивна норма в ПТЕЕ, тъй като в този подзаконов
нормативен акт липсва разпоредба, с която да се създават ограничения по
отношение на възможностите за прекратяване на договор за участие в балансираща
група, както и такава, с която да е регламентирано, че прекратяването на
действието на такъв договор ще е поставено под условие, като напр. изпълнение
от търговския участник на предвидената в ПТЕЕ процедура за промяна на
принадлежността към балансираща група.
Трябва да се
посочи, че правилото, предвидено в чл. 62, ал. 6 ПТЕЕ, на което се позовава
ищецът, за да обоснове, че той носи отговорността за небалансите от собствения
на ответника обект за производство на електрическа енергия и за месец 12.2016
г., т.е. след прекратяване на договора, не намира приложение в процесния казус.
Това е така, тъй като в тази норма се регламентира начинът, по който се уреждат
отношенията между търговския участник и координатора на балансираща група тогава,
когато договорът за участие в балансираща група е сключен като срочен и
уговореният между страните срок на действие е изтекъл. С нея се въвежда
допълнително условие, което трябва да е налице, за да се счете, че действието
на тази сделка се прекратява от момента на изтичане на уговорения срок и то е
от търговския участник да е стартирана в срок процедура за промяна на
принадлежността към балансираща група, като когато тази предпоставка не е
налице, е предвидено, че облигационните отношения между страните по прекратения
срочен договора за участие в балансираща група се запазват. Следователно разпоредбата
на чл. 62, ал. 6 ПТЕЕ урежда изрично изключение от общите правила за това при
осъществяване на какви обстоятелства настъпва прекратяването на действието на
сключен договор, поради което тя трябва да се прилага само в посочените в нея
хипотези, което означава само по отношение на срочен договор за участие в балансираща
група, който се прекратява с изтичане на уговорения в него срок на действие, но
не е допустимо нейното прилагане по аналогия към други случаи, които не са
регламентирани с нея, включително към настоящия, при който този вид договор е
прекратен не поради изтичане на срока му на действие, а по волята на едната от
страните по него.
След като клаузата
на чл. 34, ал. 3 от договора за участие в стандартна балансираща група, сключен
на 29.02.2016 г., между ищеца и ответника, не противоречи на императивна правна
норма, то тя е действителна и е задължителна в отношенията между страните по
сделката. При прилагане на уреденото с нея правило, което съответства и на
общите законови правила за действие на договорите, трябва да се приеме, че
считано от 01.12.2016 г. този договор е прекратен и неговото действие е
преустановено за напред. Ето защо и за част от процесния период, който е от
01.12.2016 г. до 31.12.2016 г., сключеният писмен договор не е обвързвал
страните по спора и не е създавал задължения в тежест на която и да е от тях.
В производството няма представени доказателства, от които да се установява, че за времето от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. между ищеца и ответника е сключен нов писмен договор за участие в стандартна балансираща група с координатор ищцовото дружество. Липсата на писмен документ обаче не влияе на действителността на сделката. В ЗЕ и ПТЕЕ липсва норма, която да въвежда изискване за форма, при която трябва да е сключен договора за участие в балансираща група по чл. 11, т. 9 ПТЕЕ, поради което съдът приема, че той е неформален и следователно може да бъде устен и сключването му може да бъде установено в процеса с всички допустими от ГПК доказателствени средства.
По делото е представена фактура № 1377/ 31.12.2016 г., в съдържанието на която е записано, че се съставя за извършване на услугата балансираща енергия недостиг за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. Тази фактура е издадена от ищцовото дружество „Х.г.“ ООД, като доставчик на описаната в нея услуга. С действието по издаване на фактурата този правен субект е изразил воля да поеме задължение към получателя на услугата, което задължение при съобразяване на посоченото в съдържанието на документа, трябва да се приеме, че е такова да носи отговорност за небалансите на обекта, в който ответникът произвежда електрическа енергия, за времето от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г.
От
заключението на приетата по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза
/ССЕ/, която съдът кредитира изцяло като компетентно изготвена и след проверка
на счетоводни документи, съставени от ответното дружество и представени пред
НАП, се доказва, че фактура № 1377/ 31.12.2016 г. е осчетоводена в
счетоводството на „З.“ ООД за пълната стойност, за която е издадена.
Осчетоводяването от ответникът на задължението, за което е издадена тази
фактура, по своята същност представлява конклудентно действие, с което този
правен субект, в качеството си на търговски участник е изразил съгласие да прехвърли
на „Х.г.“ ООД отговорността за балансиране на негов обект за периода от
01.12.2016 г. до 31.12.2016 г., както и да заплати на това дружество
изчислените разходи за небаланси. Следователно
в производството се доказа, че двете насрещни страни по сделката са изразили
воля за постигане на съгласие относно сключване на договор за участие в
стандартна балансираща група с координатор „Х.г.“ ООД, с който „З.“ ООД прехвърля
на последното дружество отговорността за балансиране на собствения му обект, от
който произвежда електрическа енергия, за времето от 01.12.2016 г. до
31.12.2016 г.
С оглед на изложеното, следва да се заключи, че и за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. ищецът и ответникът са били обвързани от договор за участие в стандартна балансираща група, по който първият е координатор на балансиращата група, а вторият участник в нея.
Както беше посочено основната цел на образуването на балансиращите групи е да бъдат агрегирани небалансите на търговските участници и отговорността за небаланси да бъде разпределена между всички участници в една група, с което да се намали тежестта на тази отговорност в сравнение с размера й ако съответният търговски участник сам отговаря за небалансите на своите обекти. Това разпределение на отговорността за балансиране става по следния начин: 1) първо независимият преносен оператор определя небалансите за всеки период на сетълмент за цялата балансираща група с определен координатор и финансовата отговорност за реализираните небаланси на цялата балансираща група се поема от координатора, който заплаща разходите за това на независимия преносен оператор; 2) втората стъпка е координаторът на балансиращата група да разпредели общите разходи за образуваните небаланси на цялата балансираща група между отделните нейни членове съобразно принципите за разпределяне на общия небаланс, предвидени в договорите по чл. 11, т. 9 ПТЕЕ /чл. 6, ал. 7 и ал. 8 ПТЕЕ и чл. 155 ПТЕЕ/.
Небаланс е налице тогава, когато има разликата между количествата потребена/ произведена енергия от търговските участници и количествата, посочени в изготвените графиците за доставка/ производство на електрическа енергия, като той може да бъде отрицателен, който се нарича недостиг, или положителен, който се нарича излишък. Небалансът е отрицателен тогава, когато количеството електрическа енергия по прогнозния график за доставка/ производство е по-голямо от количеството електрическа енергия по измерения график за доставка/ производство на съответния участник. Небалансът е положителен, когато количеството електрическа енергия по прогнозния график за доставка/ производство, изпратен към координатора, е по-малко от количеството електрическа енергия по измерения график за доставка/ производство на съответния участник.
За времето от 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г. правилата, по които се разпределят разходите за небаланси на стандартната балансираща група с координатор „Х.г.“ ООД са определени в съдържанието на сключения между страните по спора писмен договор от 29.02.2016 г., който както се посочи е бил действащ за този период. В чл. 30 от този договор е уговорено, че координаторът на балансиращата група извършва сделки с енергийни небаланси с членовете на стандартната балансираща група по цена на недостиг и цена на излишък, определени от електроенергийния системен оператор по реда на ПТЕЕ в следните два случая: 1. Когато енергийният излишък на един или няколко членове на балансиращата група не е достатъчен за покриване на енергийния недостиг на друг или няколко други членове в групата; 2. Когато енергийният излишък на един или няколко членове на балансиращата група надвишава количеството енергия, необходимо за покриване на енергийния недостиг на останалите членове на групата. В съдържанието на писмения договор няма други клаузи, в които страните да са постигнали съгласие относно конкретните правила, по които общите разходи за небаланс на всички участници в балансиращата група с координатор ищеца, ще се разпределят между тях. При тълкуване на отделни уговорки от този договор е видно, че съществуват съставени от „Х.г.“ ООД общи принципи за разпределение на небалансите между членовете на балансиращата група, на която дружеството е координатор /чл. 29 от договора/. Съдържанието на този документ обаче не е общоизвестно, поради което и страната, която черпи изгодни правни последици от определени клаузи, които са част от него, трябва да го докаже при условията на пълно и главно доказване. По делото обаче не са представени издадени от ищеца общи принципи за разпределение на небалансите между членовете на стандартната балансираща група, на която той е координатор, поради което в настоящото производство не може да бъде установено съдържанието на уговорките в тях и да се направи извод дали има такива, с които се създават права и задължение за страните по процесния договор за участие в стандартната балансираща група от 29.02.2016 г., отнасящи се до реда за разпределяне на разходите за покриване на общите небаланси на балансиращата група между участниците в нея.
Наред с
уговорката на чл. 30 от сключения между страните договор, съдът счита, че
правилата за разпределяне на разходите за небаланси между отделните участници в
стандартната балансираща група с координатор „Х.г.“ ООД за периода от 01.11.2016
г. до 30.11.2016 г. трябва да се определят при съобразяване и на императивните разпоредбите, предвидени в ПТЕЕ, с които се регулират
отношенията между страните по договора за участие в балансираща група, които са
част от регламентираното в закона съдържание на този вид сделка, заедно с
клаузите, предвидени по общо съгласие на страните по нея. Сред тях е нормата на
чл. 155, ал. 9 ПТЕЕ, с която се установява следният принцип, който трябва да
бъде спазван при разпределяне отговорността на разходите от образуваните
небаланси между отделните членове на балансиращата група, а именно, че такива разходи
могат да се възлагат в тежест на определен член на групата само ако по
отношение на него е налице разлика в регистрираните графици и реалното
производство на електрическа енергия, т.е. само ако този участник е допуснал
индивидуален небаланс. По аргумент на обратното от тази норма следва, че ако индивидуалната
дейност на участник в балансиращата група за конкретния период не е довела до
образуване на небаланс в посока недостиг или излишък, то той не поема каквато и
да е част от разходите за образувани небаланси на цялата група, за които
координаторът отговаря пред независимия преносен оператор.
Предвид
изложеното и в обобщение трябва да се посочи, че за да се счете, че някаква
част от разходите за образувани небаланси на стандартната балансираща група, на
която ищецът е координатор, трябва да се възложат в тежест на „З.“ ООД трябва
да се докаже, че са настъпили следните факти: 1) че за цялата стандартна балансираща
група е налице небаланс /положителен или отрицателен/; 2) че за ответникът е
налице индивидуален небаланс при производство на електрическа енергия от
собствения му обект.
Освен това съдът
съобразява и изводите на вещото лице, направени в заключенията на допуснатите
основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, които кредитира изцяло
като компетентно изготвени. В тях експертът след като се е запознал с всички
представени по делото и налични у страните документи е констатирал, че
методиката, която ищецът като координатор на стандартната балансираща група
използва при разпределяне на разходите за небаланс между отделните участници в
групата се основава на принципа на пропорционално разпределяне на небалансите,
което означава, че разходите за небаланси на цялата група се разпределят между
участниците в нея според пропорционалното им участие в общия небаланс. Съдът
възприема този извод на вещото лице и въз основа на него намира за установено в
процеса, че посоченият принцип се прилага в отношенията между страните по спора
при определяне на точния размер на разходите за небаланси, които следва да се
възложат в тежест на отделните членове на балансиращата група с координатор „Х.г.“
ООД. Доколкото тази констатация на вещото лице не е оспорена от ответника в
хода на производството, то трябва да се приеме, че той е запознат с това, че
координаторът на групата прилага този принцип при изпълнение на задълженията си
по процесния договор и е съгласен с това.
За периода от
01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. страните са обвързани от устен договор за
участие в стандартна балансираща група, с който не се доказа да е постигнато
съгласие за условията, при които разходите за небаланси на цялата група ще се
разпределят между отделните нейни членове. Те трябва да се определят като се
съобрази нормата на чл. 155, ал. 9 ПТЕЕ, която както се посочи е част от
задължителното съдържание на сделката за участие в балансираща група и въвежда
принципа, че координаторът разпределя в тежест на участника част от разходите
за допуснатите общи небаланси за конкретен период на сетълмент само тогава,
когато за този период самият участник е допуснал небаланс при производство или
доставка на електрическа енергия. За този период между страните трябва да се
приеме, че действа и установения от вещото лице, изготвило основната и
допълнителна съдебно-технически експертизи, принцип на пропорционално
разпределяне между всички участници в стандартната балансираща група с координатор
„Х.г.“ ООД на разходите за образувания общ небаланс на групата според размера
на тяхното участие в него.
От заключенията
на изготвените основна и допълнителна съдебно-технически експертизи се
установява, че за период от 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г. и за периода от
01.12.2012 г. до 31.12.2012 г. цялата стандартна балансираща група с
координатор „Х.г.“ ООД, в която участва и ответника „З.“ ООД, е имала
отрицателен небаланс, тъй като общото количеството електрическа енергия по
прогнозния график на всички участници е било по-голямо от общото количеството
електрическа енергия по измерения график, като всички членове в групата са
регистрирали енергиен недостиг. Следователно и за ищеца, в качеството му на
координатора на групата, е възникнало задължение да заплати на независимия
преносен оператор парична сума, определена по цените на балансиращата енергия
за енергиен недостиг. От изводите на вещото лице в допълнителната техническа
експертиза се установява и това, че за период от 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г.
количеството електрическа енергия по прогнозния график за доставка на „З.“ ООД
е по-голямо от количеството електрическа енергия по измерения график за
доставка на този участник в стандартната балансираща група с координатор „Х.г.“
ООД, поради което и неговият небаланс е отрицателен /недостиг/ и е в размер на
180 022 kWh. За периода от 01.12.2012 г. до 31.12.2012 г. небалансът на
ответника отново е отрицателен, тъй като количеството електрическа енергия,
която е посочена в прогнозния график за доставка е по-голямо от количеството
електрическа енергия, която е произведена от ответника съгласно измерения
график за доставка на този участник, като размерът на индивидуалния отрицателен
баланс на този участник е 362 139 kWh.
След като
координаторът „Х.г.“ ООД е заплатил и за двата периода на сетълмент разходи за
образуваните небаланси от цялата стандартна балансираща група, в която участва
ответникът „З.“ ООД, и предвид това, че при последният е констатирана разлика
между регистрирания график и реалното производство на енергия, представляваща
недостиг, то трябва да се приеме, че за него на основание чл. 155, ал. 6 ПТЕЕ е
възникнало задължение да поеме част от разходите за образуваните от цялата
група небаланси, която част трябва да се определи пропорционално на неговото
участие в общия небаланс на групата. При прилагане на този принцип и въз основа
на изводите на вещото лице, което е изчислило какъв трябва да е размера на
участието на ответника в разходите за общия небаланс съобразно описания принцип
и при използване на специалните знания, които има в областта на енергетиката,
съдът намира, че в тежест на „З.“ ООД за период от 01.11.2016 г. до 30.11.2016
г. се разпределят разходите за образувани небаланси в стандартната балансираща
група за 167 368, 18 kWh електрическа енергия за балансиране при недостиг,
чиято цена е 36 762, 08 лв. с ДДС, а за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2016
г. се разпределят разходите за образувани небаланси в стандартната балансираща
група за 213 834,53 kWh електрическа енергия за балансиране при недостиг, чиято
цена е 61 676, 67 лв. с ДДС.
По делото не е
спорно, а и се установява от изводите, направени от вещото лице в заключението
на основната съдебно-счетоводна експертиза, че ответникът е заплатил част от така
възникналите в негова тежест парични задължения – на 19.12.2016 г. той е
заплатил сумата от 20 000 лв. за погасяване на задължението, възникнало за
месец 11.2016 г., с което неплатената част от него възлиза на 16 762, 08 лв.;
на 24.01.2016 г. ответното дружество е заплатило сума от още 20 000 лв., с
което е погасено част от задължението за месец 12.2016 г., като неплатената
част от него остава в размер от 41 676, 67 лв. В производството няма
представени доказателства за това, че „З.“ ООД е изпълнил останалата част от
задълженията, които са възникнали за него, поради което те не са погасени към
момента. Това прави предявеният иск за осъждане
на ответника да заплати разходите за образувани небаланси в стандартната
балансираща група за периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г. основателен за
сумата от 16 762, 08 лв., като за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 22 728, 57 лв. трябва да се отхвърли като неоснователен.
Предявеният иск за главница за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. е
основателен за пълния предявен размер.
По иска с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
С чл. 24 от писмения договор
за участие в стандартна балансираща група, сключен на 29.02.2016 г., който
както се посочи е действащ за част от процесния период от 01.11.2016 г. до
30.11.2016 г., страните са уговорили,
че при забавяне на задълженията за плащане, които възникват с него,
неизправната страна дължи на другата законна лихва за забава от деня, следващ
последния ден на срока, в който е следвало да плати сумата до деня на плащането
й. Тази договорна клауза представлява отнапред постигната между страните по
сделката уговорка за дължимост на обезщетение при неточно във времево отношение
изпълнение на паричните задължения, поети с договора от координатора и
участника в балансиращата група. Следователно тя има характер на уговорка за
дължимост на мораторна неустойка, чийто размер по волята на страните се
определя при използване на този на законната лихва.
След като в договора е налице
валидна клауза, с която е уговорена дължимостта на неустойка при забавено
изпълнение, както и предвид доказаното в процеса неизпълнение на падежа от „З.“
ООД на задължението му за заплащане на припадащата се част от разходите за
образувани небаланси в стандартната балансираща група за период от 01.11.2016
г. до 30.11.2016 г., то това дружество дължи да заплати на ищеца, който е
изправна страна, неустойка за забава по чл. 24 от договора.
От съдържанието на писмения договор, сключен на 29.02.2016 г., се установява, че с него страните са постигнали съгласие за момента, до който участникът в стандартната балансираща група се задължава да изпълни задължението си към координатора за припадащата му се част от разходите за небаланси на цялата група. Уговорка в тази насока е постигната с чл. 21, т. 2 от договора, в който е посочено, че срокът за изпълнение на това задължение е от 10 работни дни след издаване на фактурата за недостиг. Съгласно чл. 84, ал.1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Самият срок, като прави вземането изискуемо, функционира още като покана за изпълнение и поставя длъжникът в забава със самото си настъпване.
От представените
по делото доказателства се установява, че фактура за възникнало задължение при
недостиг за периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г. е издадена на 30.11.2016
г., поради което и предвид уговорката на чл. 21, т. 2 от договора падежът за
изпълнението на задължението, което е удостоверено с нея, настъпва на 14.12.2016
г. – десетият работен ден след датата на издаването на счетоводния документ.
Ответникът „З.“ ООД не е заплатил това задължение на
падежа, поради което и е изпаднал в забава и дължи неустойка от датата, следваща уговорения падеж, т.е. от 15.12.2016 г. За периода от 15.12.2016 г. до датата на извършеното частично плащане - 19.12.2016 г. дължимата
неустойка за забава, която е изчислена върху главница от 36 762, 08 лв., до
която се доказа в процеса, че е възникнало задължение за м. 11.2016 г., възлиза
на сумата от 51, 06 лв., която е определена от съда на
основание чл. 162 ГПК при съобразяване на волята на страните, изразена в
чл. 24 от договора и при използване на размера на законната лихва. За периода от 20.12.2016 г. до 12.07.2017 г. размерът на дължимата неустойка за забава, който е изчислен върху останалия
неплатен остатък от задължението за м. 11.2016 г., който е от 16 762, 08 лв., възлиза на сумата от 959,
16 лв., която също е определена от съда на основание чл. 162 ГПК. Следователно общият размер на задължението
на ответника за неустойка за забавено плащане на главницата за м. 11.2016 г.,
начислена за периода от 15.12.2016 г. до 12.07.2017 г., възлиза на сумата от 1
010, 22 лв. До този размер е основателен искът по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и трябва да
се уважи, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1 353,
72 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
По исковете с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението за заплащане на припадащата се част от разходите за образувани небаланси в стандартната балансираща група, което възниква за участника към координатора на балансиращата група, е парично, поради което и при забава в изпълнението му длъжникът дължи на кредитора на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Доколкото сключеният
на 29.02.2016 г. писмен договор не е действащ за времето от 01.12.2016 г. до
31.12.2016 г., то уговореният в неговото съдържание срок за изпълнение на
задължението на ответника да заплати на координатора възложените в негова
тежест разходи за небаланси не може да се приложи по отношение на това
задължение, възникнало за посочения период. По делото няма представени
доказателства, от които да е видно, че страните са уговорили срок за изпълнение
на това задължение. С оглед на това и тъй като процесната сделка за участие в
балансираща група е търговска по своя характер по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ,
то приложение намира разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, в която е предвидено,
че ако страните по търговска сделка не са уговорили срок за плащане на дължимо
по нея паричното задължение, то трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от
получаване на фактура или на друга покана за плащане, като ако денят на
получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или
когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или
услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката
или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това.
Както беше
посочено задължението за небаланси на „З.“ ООД към координатора на балансиращата група, в
която той участва, за периода 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г., е обективирано в
издадена от последния фактура № 1377/ 31.12.2016 г. Съдът приема, че тази
фактура е получена от задълженото лице през месец декември, защото е включена в
дневника за покупки по ЗДДС, който е издаден за този месец съгласно изводите,
направени от вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза. Ето защо и
предвид това, че фактурата е издадена в последния ден на месец декември 2016
г., то именно 31.12.2016 г. трябва да се приеме за дата, на която този
счетоводен документ е получен от ответника. От тази дата тече предвиденият в
чл. 303а, ал. 3 ТЗ 14-дневен срок за доброволно плащане и изтича на 14.01.2017
г. Ответникът е изпаднал в забава изпълнение на задължение за заплащане на
припадащата му се част от разходите за небаланси на балансиращата група от
деня, следващ изтичане на срока за доброволно изпълнение, т.е. от 15.01.2017 г.
и от тази дата дължи обезщетение за забавено плащане на главницата по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. Ищецът претендира присъждане на вземането от по-късна дата от тази,
на която се доказа, че е настъпила забавата – от 17.01.2017 г., поради което
акцесорният иск трябва да се уважи за целия претендиран период. За периода от 17.01.2017
г. до датата на извършеното частично плащане – 24.01.2017 г. дължимото
обезщетение за забава, което е изчислено върху сумата от 61 676, 67 лв., възлиза
на сумата от 137, 07 лв., която е определена от съда на основание чл. 162 ГПК.
За периода от 25.01.2017 г. до 12.07.2017 г. дължимото обезщетение за забава,
което е изчислено върху останалия неплатен остатък от задължението за м. 12.2016
г., който е в размер на 41 676, 67 лв., възлиза на сумата от 1 956, 64 лв.,
която е определена от съда на основание чл. 162 ГПК. Следователно общият размер
на дължимото от ответника за периода от 17.01.2017 г. до 12.07.2017 г.
обезщетение за забавено плащане на главницата за м. 12.2016 г. възлиза на
сумата от 2 093, 71 лв. Това означава, че искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
основателен за целия предявен размер.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответника е заявено своевременно искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 7 114, 10 лв., от които сумата от 2 714, 10 лв. – платена държавна такса, сумата от 1 800 лв. – платени депозити за възнаграждение на вещи лица и сумата от 2 600 лв. – адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна защита и съдействие е изрично записано, че е платено и което отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените от адвоката действия, поради което не е прекомерно. При съобразяване на размера на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 6 452, 52 лв.
На ответника се дължат разноски в общ размер на 1 800 лв. – депозит за вещо лице. При съобразяване на размера на отхвърлената част от предявените искове на ответника се следва сумата от 167, 39 лв.
С оглед горното и при направена от съда компенсация на дължимите суми за разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 6 285, 13 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „З -
П.” ООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Х.г.” ООД, с ЕИК:*******,
със седалище и адрес на управление:***, Бизнес център „Перла парк”, на
основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 155, ал. 9 от Правилата за търговия с електрическа енергия
сума в размер на 16 762, 08 лв. /шестнадесет
хиляди седемстотин шестдесет и два лева и осем стотинки/, представляваща
възложените в тежест на „З - П.” ООД разходи за образувани небаланси за периода
от 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г., които се разпределят между участниците в стандартна
балансираща група, на която „Х.г.” ООД е координатор, съгласно писмен договор
за участие в стандартна балансираща група, сключен на 29.02.2016 г., между „Х.г.”
ООД и „З - П.” ООД, както и сума
в размер на 41 676, 67 лв. /четиридесет и една хиляди
шестстотин седемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща възложените в тежест на „З - П.” ООД разходи за образувани
небаланси за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г., които се разпределят между
участниците в стандартна балансираща група, на която „Х.г.” ООД е координатор,
съгласно устен договор за участие в стандартна балансираща група, сключен между
„Х.г.” ООД и „З - П.” ООД и обективиран във фактура № 1377/ 31.12.2016 г.,
издадена от „Х.г.“ ООД и осчетоводена в счетоводството на „З.“ ООД, ведно
със законната лихва върху сумата за периода от 12.07.2017 г. – датата на
подаване на исковата молба, до окончателното й плащане; на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сума в
размер на 1 010, 22 лв. /хиляда и десет
лева и двадесет и две стотинки/, представляваща неустойка за забавено
плащане на задължението за образувани небаланси за периода от 01.11.2016 г. до
30.11.2016 г., което е в общ размер от 36 762, 08 лв., начислена за периода от 15.12.2016
г. до 12.07.2017 г., дължима съгласно чл. 24 от договор за участие в стандартна
балансираща група, сключен на 29.02.2016 г., между „Х.г.” ООД и „З - П.” ООД, на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в
размер на 2 093, 71 лв. /две хиляди и деветдесет и три лева и седемдесет и
една стотинки/, представляваща обезщетението в размер на законната лихва,
начислено за периода от 17.01.2017 г. до 12.07.2017 г., за забавено плащане на задължението
за образувани небаланси за периода от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 155, ал. 9 от Правилата за
търговия с електрическа енергия за заплащане на разходи за образувани небаланси
за периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г. за разликата над сумата от 16 762,
08 лв. до пълния предявен размер от 22 728, 57 лв. и иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД
за разликата над сумата от 1 010, 22 лв. до пълния предявен размер от 1 353, 72
лв.
ОСЪЖДА „З - П.” ООД да заплати на „Х.г.” ООД сума в размер на 6 285, 13 лв. /шест хиляди двеста осемдесет и пет лева и тринадесет стотинки/, представляваща направени разноски по делото, изчислени по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: