№ 7997
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20211110140695 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „К. Ч. К.“,
статистически ид. номер: *********, със седалище и адрес на управление:
Полша, община Новосондецки, област Малополска, Лонцко 595, 33-390
Лонцко, представлявано от К. Ч., чрез адв. Ц. П. от САК, съдебен адрес: гр.
София, . срещу „ДЕМЕТРА ТРАНС ЛОГИСТИК“ ООД, ЕИК ., със седалище
и адрес на управление: област София /столица/, община Столична, гр. София,
район Лозенец, . представлявано от ., чрез адв. Д. Ю. от АК-Благоевград, с
адрес на кантората и съдебен адрес: гр. ., за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сума от 3 500,00 /три хиляди и петстотин/ евро –
неизплатена част по фактура № . от 30.07.2019 г. за извършена международна
транспортна услуга /превоз на товар/ от Патра- Гърция до Осло-Норвегия,
табела .9, във връзка с която услуга е издадена фактура № . г. за сумата от 4
500,00 евро, ведно със законната лихва и направените в заповедното
производство разноски, включително и адвокатски хонорар. Ищецът посочва
да е подал заявление по чл. 410 от ГПК за горепосоченото вземане, въз основа
на което съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 26.05.2020 г. по ч.гр.д. № 8804/2020 г. по описа на СРС, 90 с-в,
срещу ответника за процесните вземания. Вследствие на направено
възражение от тях по чл. 414 от ГПК в предвидения двуседмичен срок, ищеца
1
е предявил в едномесечен срок иск по чл. 415 от ГПК за съществуване на
вземането си по издадената заповед. Претендират се съдебните разноски по
делото.
Ответникът „ДЕМЕТРА ТРАНС ЛОГИСТИК“ ООД, ЕИК ., е депозирал
писмен отговор на исковата молба по реда и в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който иска се оспорва като носнователен, въпреки че признава
обстоятелствата, че между него и ищцовото дружество е бил сключен договор
за транспортна услуга-превоз на 53 бр. сандъци от Егио-Гърция до Осло-
Норвегия с договорена цена на услугата 4 500,00 евро и срок за плащането й 8
работни дни след получаване на ЧMP и фактура, както и че ищецът е издал
фактура № . г. от 30.07.2019 г. за сумата от 4 500,00 евро, като от страна на
ответника на 09.10.2019 г. е осъществено частично плащане в размер на 1
000,00 евро. Сочи, че тази фактура не е била представена своевременно на
ответника, че първоначално издадената била със завишена цена, като не се
установявало, че била връчена на ответното дружество на 30.07.2019 г.
Поради това, че не установява коя е датата на връчване на фактурата,
следвало да се приеме, че товва е датата на завеждане на исковата молба.
Навежда възражения, че не било доказано, че превозът е изпълнен точно.
Релвира възражение за погасяване по давност на вземането, съгласно
предвиденият в чл. 32, ал.1, б. “в“ от „Конвенция относно договора за
международен превоз на стоки по шосе“, вероятно имайки предвид
КОНВЕНЦИЯ за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR) едногодишен давностен срок, считано от сключване на договора.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства,
приетата съдебно – счетоводна експертиза и обсъди доводите на страните, с
оглед на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Ищецът „К. Ч. К.“ е подал заявление по чл. 410 от ГПК за
горепосоченото вземане на 19.02.2020 г., въз основа на което съдът е издал
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
26.05.2020 г. по ч.гр.д. № 8804/2020 г. по описа на СРС, 90 с-в срещу
длъжника „ДЕМЕТРА ТРАНС ЛОГИСТИК“ ООД, за сума в размер от 3
500,00 евро неизплатена част по фактура № . от 30.07.2019 г. за извършена
международна транспортна услуга /превоз на товар/ от Патра-Гърция до
2
Осло-Норвегия, табела .9, ведно със законна лихва върху главницата, считано
от 19.02.2020 г. до изплащане на вземането, както и сума в размер от 943,63
лв., представляваща разноски по делото, а именно: 136,91 лв. държавна такса
и 806,72 лв. възнаграждение на адвокат.
По делото са приети като писмени доказателства - Заявка за транспорт
ORDER: № 24.07.2019 г., фактура № . г. за сумата от 4 500,00 евро /на
09.10.2019 г. е осъществено частично плащане в размер на 1 000,00 евро и
остават неплатени 3 500,00 евро/, международна товарителница CMR,
потвърждение за извършен превод, актуално състояние на „К. Ч. К.“ от
информационен център за търговска дейност - Република Полша,
удостоверение за статистически индетифиционен номер на „К. Ч. К.“,
извлечение от ТР за „ДЕМЕТРА ТРАНС ЛОГИСТИК“ ООД и преводно
нареждане/вносна бележка за внесена държавна такса в заповедното
производство.
Въз основа на събраните доказателства и получена от вещото лице
информация от ТД на НАП – София град, офис „Център“ (поради
непредоставяне на необходимата информация за ССЕ от ответното дружество
„ДЕМЕТРА ТРАНС ЛОГИСТИК“ ООД) е изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, която посочва, че процесната фактура е редовно осчетоводена в
счетоводството на ответника, отразена е в дневника за покупките и е ползван
данъчен кредит. По процесната фактура е налице частично плащане, с
неплатен остатък от 3 500,00 евро, но платената сума не е предмет на делото.
Размера на неплатените суми е 3 500,00 евро, главница по процесната фактура
и законна лихва върху главницата, считано от 19.02.2020 г. до изплащане на
вземането.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 372, ал. 1 от
ТЗ. Съдът намира искът за допустим, тъй като е заведен от надлежна страна –
заявител в заповедното производство след възражение на длъжника и в срока
по чл. 415 от ГПК.
Видно от представените по делото писмени доказателства между
страните съществуват облигационни отношения по неформален
договор/заявка за транспорт и тъй като този договор е бил сключен между
3
търговци във връзка с упражняваното от тях занятие, съдът счита, че
сключената между страните сделка е търговска предвид разпоредбите на чл.
286-287 от ТЗ.
Представената по делото фактура, като първичен счетоводен документ
има качеството на частен такъв и се ползват с формална доказателствена сила,
като установява също наличието на правоотношение между страните, но не и
наличието на плащане. Доколкото ответната страна не прави възражения във
връзка със заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза по
делото и на основание чл. 161 от ГПК съдът приема, че процесната фактура е
осчетоводена през месец юли на 2019 г. в счетоводството на ответника, и
същият е ползвал данъчен кредит по нея. Съдът счита, че ищцовата страна е
изправна, като е изпълнила задължението си и е извършила транспортна
услуга /превоз на товар/ по уговорения маршрут и на уговореното количество
стока - дини. Ответникът от своя страна е следвало да заплати визираната във
фактурата сума. Предвид разпоредбата на чл. 372, ал. 1 от ТЗ и уговореното в
т. 12 от договора/заявка за транспорт ORDER: № 24.07.2019 г., ответното
дружество е следвало да заплати цената на извършената транспортна услуга
до 8 /осем/ работни дни след получаване на чисто ЧМР и фактура. В тежест
на ответникът е да установи обстоятелството, че е заплатил изцяло
дължимата по облигационното отношение сума. От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза и от приетото от съда на основание чл. 161 от ГПК
се установява, че процесната фактура е осчетоводена от ответната страна,
както и че тя е включена при ответника в дневника за покупките и справка-
дрекларация съгласно ЗДДС. Видно от гореизложеното към датата на
образуване на заповедното производство, ответното дружество е дължало
сумата от 3 500,00 евро, които са дължими и към настоящия момент.
Предвид гореизложеното и по отношение на иска по чл. 422, ал. 1 от
ГПК вр. с чл. 372, ал. 1 от ТЗ съдът намира същия за основателен и изцяло
доказан в размера си от 3 500,00 евро, представляващ частично неплатена
сума за транспортна услуга /превоз на товар/ по неформален договор/заявка
за транспорт, съгласно фактура № . г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК (19.02.2020 г.) до
окончателното ѝ изплащане.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че
4
процесната фактура не е представена в срок, по следните съображения. Както
беше посочено по–горе ответното дружество е осчетоводило процесната
фактура, тя е включена в дневника за покупките и справка-дрекларацията
съгласно ЗДДС и е ползван данъчен кредит през месец юли на 2019 г., т.е.
може да се направи извод, че ответникът е получил навреме процесната
фактура. Отделно от това извод в тази насока може да се почерпи от
търговските книги на страните, които могат да служат за доказателство при
преценка на съда с оглед на другите доказателства по делото и ако са водени
редовно, т.е. ако в тях всестранно, обективно и хронологически са отразявани
всички счетоводни операции – аргумент от чл.182 от ГПК. Доказателствената
сила на водените търговски книги е деривативна, т.е. всяко вписване в тях да
трябва да бъде осъществено въз основа на документи, които доказват
извършеното вписване. В същия смисъл е и чл.55 ал.1 от ТЗ, която
постановява, че редовно водените търговски книги и записванията в тях могат
да се приемат като доказателство между търговци за установяване на
търговски сделки. Цитираната норма съдържа субектно и предметно
ограничение – записванията в търговските книги могат да служат като
доказателство само в спорове между търговци, т.е. само при спорове,
произтичащи от двустранно търговски сделки и само за установяване
положителния факт на сключване на тези търговски сделки.
На следващо място съдът намира за неоснователни и възраженията на
ответника, че не е уговорена точна дата за плащане, не е доказано, че
превозът е изпълнен точно и, че са налице всички условия за плащане. Това
не е така, защото в т. 12 и т. 13 от договора/заявка за транспорт ORDER: №
24.07.2019 г., изрично е записано, че - ответното дружество следва да заплати
цената на извършената транспортна услуга до 8 /осем/ работни дни след
получаване на чисто ЧМР и фактура. Чистото ЧМР е приложено към
процесната фактура, което е потвърдено от ответната страна в отговора на
исковата молба /лист 34 от делото/, т. е. двете условия, които са били
уговорени като основание за плащане от ответника, са били изпълнени
кумулативно от ищеца.
На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението на
ответника за изтекла погасителна давност. Цитираната разпоредба на чл. 32,
ал. 1, б. „в“ от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз
на стоки (CMR) /ратифицирана с Указ № 1143/1977 г. на Държавния съвет,
5
обнародвана, и влязла в сила за Република България, съгласно предвидените в
чл. 43, § 2 от същата условия - международният акт е станал част от
вътрешното право на Република България по смисъла на чл. 5, ал. 4 КРБ/ е
неприложима в конкретния случай. Това е така, защото в разглеждания
случай вземанията по исковете за главница се погасяват с едногодишна
давност, според разпоредбата на 32, ал. 1, б. „а“ от Конвенцията за договора
за международен автомобилен превоз на стоки, като давността тече от деня в
който стоката е била доставена /30.07.2019 г./, а вземанията по исковете за
лихва – с тригодишна давност, според разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
По процесното дело вземанията касаят главница за периода след 09.08.2019 г.
и лихви, дължими за периода след 19.02.2020 г., а заявлението по чл. 410 от
ГПК е депозирано на 19.02.2020 г., т.е. видно е, че не е изтекла давността
както за главницата, така и за лихвите.
С оглед изхода на настоящия спор и претенцията на ищеца по реда на
чл. 78, ал. 1 от ГПК за заплащане на разноски по производството, ответника
по делото следва да бъде осъден да му заплати разноски в общ размер от
2 187,26 лв., представляващи депозити за съдебно-счетоводна експертиза,
платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, включително
разноските в заповедно производство по ч.гр.д. № 8804/2020 г. по описа на
СРС, 90 с-в.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 372, ал. 1 от ТЗ, че „ДЕМЕТРА ТРАНС
ЛОГИСТИК“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: област София
/столица/, община Столична, гр. София, район Лозенец, . представлявано от .,
чрез адв. Д. Ю. от АК-Благоевград, с адрес на кантората и съдебен адрес: гр. .,
дължи на „К. Ч. К.“, статистически ид. номер: *********, със седалище и
адрес на управление: Полша, община Новосондецки, област Малополска,
Лонцко 595, 33-390 Лонцко, представлявано от К. Ч., чрез адв. Ц. П. от САК,
съдебен адрес: гр. София, . сума в размер от 3 500,00 евро, представляваща
дължима, но неплатена главница за получена от ответника транспортна
услуга /превоз на товар/ по договор/заявка за транспорт, във връзка с който
6
ищеца е издал фактура № . г., ведно със законната лихва, считано от
19.02.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.05.2020 г. по
ч.гр.д. № 8084/2020 г. по описа на СРС, 90 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ДЕМЕТРА ТРАНС
ЛОГИСТИК“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: област София
/столица/, община Столична, гр. София, район Лозенец, . представлявано от .,
чрез адв. Д. Ю. от АК-Благоевград, с адрес на кантората и съдебен адрес: гр. .,
направените в исковото производство разноски в размер на 2 187,26 лв., с
включени разноските в заповедно производство по ч.гр.д. № 8084/2020 г. по
описа на СРС, 90 с-в.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7