Разпореждане по дело №194/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Определение

Производството е по реда на чл.419,ал.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с В.№ 44/04.01.2010г. от “. 1 П. Е. , представлявано от Т. И. Ч. срещу разпорежане № 972/08.07.2009г., постановено по Г.д. № 588/2009г. по описа на СмРС, с което е разпоредено длъжникът “. 1 П. Е. , представлявано от Т. И. Ч. да заплати на кредитора “. БИ АЙ Л. Е. Г.С., представлявано от В.А. Г. сумата от 8 536,63 евро, дължима по запис на заповед от 16.04.2007г., както и сумата от 334 лв.,представляваща разноски по делото за внесена държавна такса. Заповедта е връчена на длъжника от частен съдебен изпълнител Н. М.с рег.№ 841 и район на действие СГС на 18.12.2009г., видно от представената по делото покана за доброволно изпълнение и разписка за връчване. Частната жалба е подадена на 04.01.2010г. в предвидения в чл.419,ал.1 двуседмичен срок, който изтича в първия работен ден след изтичане на срока за обжалване на 01.01.2010г. Заедно с жалбата е подадено и възражение с В.№ 46/04.01.2010г. от длъжника съгласно изискването на чл.419,ал.2 от ГПК. В частната жалба и във възражението жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и не е съобразено с всички обстоятелства, а именно, че на 16.09.2009г. с платежно нареждане е извършил плащане на част от сумата в размер ан 10 000 лв., която сума и останалата сума по изпълнителния лист произтичат от договор за лизинг, а записа на заповед е подписан за същата сума, която дължи по договора за кредит, поради което неоснователно е осъден да плаща два пъти едно и също задължение. Твърди също, че записа на заповед не му е предявен и не отговаря на изискванията на закона, поради което моли да бъде отменено обжалваното разпореждане.

В срока по чл.276,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от “. БИ АЙ Л. Е. Г.С. с В.№4458/ 13.05.2010г., в който се оспорва жалбата като неоснователна и се излага становище, че длъжникът не оспорва редовността на издаването и връчването на записа на заповед, а на основание чл.419,ал.2 от ГПК той би могъл да се основе само на съображения, извлечени от актовете по чл.417, поради което моли да се остави без уважение частната жалба.

Постъпила е частна жалба и от Т. И. Ч. с В.№ 47/04.01.2010г. след уточнението в молба с В.№ 3217/07.04.2010г. срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с № 272/28.10.2009г., издаден от СмОС по В.ч.Г.д.№ 452/2009г. по описа на СмОС.

Смолянският окръжен съд като взе предвид оплакванията в частната жалба на “. 1 П. Е., становището в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество частната жалба на “. 1 П. Е. е неоснователна по следните съображения:

Неоснователно е оплакването в жалбата, че записът на заповед от 16.04.2007г. не отговаря на изискванията на закона и не му е предявен. Правилно районният съд е приел, че вземането се основава на запис на заповед от 16.04.2007г., издаден от длъжника, който е редовен от външна страна и съдържа всички изискуеми от чл.535, ал.1 от ТЗ реквизити, като сумата с която се е задължил е платима на предявяване. Правилно също е прието, че предявяването е удостоверено с нотариална покана от 05.02.2009г., получена от длъжника на 15.04.2009г.Съгласно чл.419,ал.2 от ГПК доводите в частната жалба могат да се основават само на съображения, извлечени от съдържанието на документа по чл.417 от ГПК.Направените доводи в таза насока са неоснователни. Съгласно чл.419,ал.1 от ГПК на обжалване подлежи само разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение,т.е. обжалва се само това, че изпълнението е незабавно. Не подлежи на обжалване разпореждането за издаване на заповед за изпълнение, т.е. самото изпълнение и това следва както от граматическото тълкуване на цитираната разпоредба, така и от чл.413,ал.1 от ГПК.Цитираната разпоредба изключва обжалването на разпореждането за издаване на заповед за изпълнение/освен в частта за разноските/, като в този случай защитата на длъжника срещу издадената заповед е чрез подаване на възражениепо чл.415 от ГПК. Именно подаването на възражение означава оспорване на самото вземане,т.е. на притезанието на взискателя., за което в случая се съдържат само твърдения без да се представят доказателства за извършено на 16.09.2009г. частично погасяване чрез платежно нареждане.

С оглед изложеното частната жалба на “. 1 П. Е. е неоснователна и ще следва да бъде потвърдено обжалваното разпореждане 972/08.07.2009г., постановено по Г.д. № 588/2009г. по описа на СмРС като правилно.

По отношение частната жалба на Т. И. Ч. с В.№ 47/04.01.2010г. Смолянският окръжен съд счита същата за недопустима по следните съображения:

След оставянето й без движение за уточняване на обжалвания акт с молба с В.№ 3217/07.04.2010г. жалбоподателят е уточнил, че жалбата е срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с № 272/28.10.2009г., издаден от СмОС по В.ч.Г.д.№ 452/2009г. по описа на СмОС. Така подадената жалба е недопустима и ще следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като съгласно чл.413 заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските, а конкретният случай не се отнася до разноските. Както бе посочено по-горе съгласно чл.419,ал.1 от ГПК на обжалване подлежи само разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение,т.е. обжалва се само това, че изпълнението е незабавно. Не подлежи на обжалване разпореждането за издаване на заповед за изпълнение, т.е. самото изпълнение още повече, че в случая заявлението е уважено, а самата заповед за изпълнение не подлежи на инстанционен контрол. Длъжникът може да защити правата си чрез подаване на възражение, с което оспорва самото вземане и тогава съдът на основание чл.415,ал.1 от ГПк указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

С оглед изложеното частната жалба на Т. И. Ч. с В.№ 47/04.01.2010г. срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с № 272/28.10.2009г., издаден от СмОС по В.ч.Г.д.№ 452/2009г. по описа на СмОС като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане и производствотопо нея прекратено.

Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 972/08.07.2009г., постановено по Г.д. № 588/2009г. по описа на СмРС по заявление В.№ 4964/03.07.2009г., подадено от “. БИ АЙ Л. Е. Г.С., представлявано от В. А. Г..

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима частната жалба с В.№ 47/04.01.2010г., подадена от Т. И. Ч. от Г.С., У.”. М. № срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с № 272/28.10.2009г., издаден от СмОС по В.ч.Г.д.№ 452/2009г. по описа на СмОС и ПРЕКРАТЯВА производството по В.ч.Г.д.№ 248/2010г.в тази част..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежина обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: