№ 198
гр. Варна, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Т.а
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Т.а Търговско дело №
20213100900459 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на М. С. М., ЕГН
**********, и АЙШ. ИД. АЛ., ЕГН **********, и двамата от село К., община Аврен,
област Варна, с която срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, 1407 район
„Лозенец”, ул. „Джеймс Баучер” № 87, са предявени следните искове:
1. за заплащане на сума от по 200 000 лева на всеки един от ищците,
съставляваща общия претендиран размер на дължимото обезщетение за обезвреда на
претърпени от всеки един от тях неимуществени вреди от смъртта на А.М.С., ЕГН
**********, починал вследствие на ПТП, настъпило на 09.12.2020г., около 20:00 ч., на
път 1-9, при км. 136 + 952 м., на около 1,5 км. от разклона за с. Равна гора в посока гр.
Бургас, между лек автомобил „Мазда 323 Ф”, с рег. № ********, управляван от водача
И.К.А., и товарен автомобил „Волво ФХ 16”, с рег. № ********, с прикачено към него
полуремарке „Шмит СЦБ”, с рег. № ********, управляван от водача В. П. Ал., по вина
на водача на л.а. „Мазда 323 Ф”, с рег. № ********, обхванат от действието на валидна
към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица №В0/02/120002451674, издадена от
Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, със срок на действие от 26.08.2020 до
25.08.2021 година;
2. за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху всяка от
1
една от горните суми, считано от 25.01.2021г. (датата на уведомяването на
застрахователя) до окончателното им изплащане.
Наред с това ищците претендират осъждане на ответника да им заплати
направените разноски за производството, основаващо се на чл.78, ал.1 от ГПК.
Твърденията и възраженията на страните, разграничаването на спорните и
безспорни релевантни за спора факти и разпределянето на тежестта за тяхното
доказване е извършено с доклада по делото в открито съдебно заседание от 10.03.2022
година.
За да се произнесе по същество на предявените искове, съдът, след анализ
на събраните по делото доказателства и съобразяване на приложимите към спора
правни норми, взе предвид следното:
Предмет на главните искове е прякото право на ищците АЙШ. ИД. АЛ., ЕГН
**********, и М. С. М., ЕГН **********, двамата от село К., община Аврен, област
Варна, като трети увредени лица да получат пряко от застрахователя - ответника
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, (ЗД „Бул Инс”
АД) обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния син
А.М.С., ЕГН **********, починал вследствие на ПТП, настъпило на 09.12.2020г.,
около 20:00 ч., на път 1-9, при км. 136 + 952 м., на около 1,5 км. от разклона за с. Равна
гора в посока гр. Бургас, между лек автомобил „Мазда 323 Ф”, с рег. № ********, и
товарен автомобил „Волво ФХ 16”, с рег. № ********, с прикачено към него
полуремарке „Шмит СЦБ”, с рег. № ********, по вина на водача на л.а. „Мазда 323
Ф”, с рег. № ********, И.К.А., обхванат към момента на настъпване на
застрахователното събитие от действието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица №ВО/02/120002451674, издадена от
Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, със срок на действие от 26.08.2020 до
25.08.2021 година.
Претендираните обезщетения за обезвреда на понесените неимуществени вреди
са в размери от по 200 000 лева за всеки един от ищците.
Обезщетенията се претендират ведно със законната лихва от датата на
уведомяването на застрахователя - 25.01.2021г., до окончателното им плащане.
Така предявените искове намират своето правно основание в чл.432, ал.1 КЗ, във
вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съответно чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1,
във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД.
Ответникът оспорва предявените искове както по основание, така и по размер.
Оспорва както твърдения от ищците механизъм на ПТП, така и причиняването на щети
от страна на водача на л.а. „Мазда 323 Ф”, с рег. № ******** при този пътен инцидент.
2
По същество тези твърдения сочат на оспорване на ищцовото твърдение, че
застрахованият водач И.К.А. е извършил виновно неправомерно и противоправно
деяние, в резултат на което да е причинено процесното ПТП. Наред с това ответникът
оспорва и твърденията за търпени от ищците неимуществени вреди (в т.ч. по вид,
обем, продължителност и интензитет), както и причинно-следствената им връзка с
деянието, твърдяно като извършено от застраховано при ответното дружество лице.
Оспорва и размера на претендираните застрахователни обезщетения като счита същите
за необосновано завишени предвид обективните критерии, включващи се в понятието
„справедливост” по чл.52 от ЗЗД. В условие на евентуалност противопоставя
възражение, че вредите за пострадалия А.М.С., ЕГН **********, в значителна степен
са съпричинени от него предвид факта, че по време на ПТП е бил без поставен
предпазен колан, което именно е причината той да претърпи несъвместими с живота
травматични увреждания, а в евентуалност и поради предприемане на пътуване с
употребил алкохол водач.
Не оспорва факта, че към датата на ПТП (09.12.2020г.) е било налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за л.а.
„Мазда 323 Ф”, с рег. № ********, като водачът И.К.А. е бил обхванат от нейната
застрахователна закрила, с оглед на което съдът е приел тези факти за безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване.
Въз основа на следните, събрани по делото писмени доказателства, в т.ч. и тези,
съдържащи се в приетото ДП №2428/2020г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР -
Варна - констативен протокол за ПТП №2020-1020-2069 от 09.12.2020г., протокол за
оглед на местопроизшествие от 09.12.2020г., ведно с фотоалбум (т.1, л.21-60),
докладна записка рег.№40732/10.12.2020г. (т.1, л.122), протокол за оглед на
местопроизшествие от 10.12.2020г., ведно с фотоалбум (т.1, л.61-71), схема на
пътния участък, предоставена от АПИ, ОПУ-Варна (т.2, л.55-57), справка на НИМХ,
Филиал-Варна за метеорологичните условия (т.2, л.58), протоколи за изследване на
биологични проби №125, №126 и №127 от 14.12.2020г. на Химическа лаборатория
към УМБАЛ „Св. Марина“, Клиника по съдебна медицина (т.1, л.58), протокол за
химико-токсикологично изследване №Е-57/19.04.2021г. на ВМА, МБАЛ-Варна (т.1,
л.176-178); разчетени данни за движението на т.а. от дигитален тахограф (т.2,
л.23-28); извлечение от дневници за отразяване на технически нарушения и за
отразяване на резултатите от използване на технически средства на ІV РУ на МВР
– Варна (т.2, л.35-38), показанията на разпитания по делото свидетел В.А. и
заключението на изслушаната и приета по делото комплексна съдебно –
автотехническа и медицинска експертиза (КСАТМЕ), съдът приема за установен
следният механизъм на настъпилото пътно-транспортно произшествие:
На 09.12.2020г. вечерта по пътя Варна – Бургас пътувал л.а. „Мазда 323 Ф”, с
3
peг. № ********, управляван от водача И.К.А., ЕГН **********. В автомобила като
пътници са пътували още две лица - А.М.С., ЕГН **********, на предна дясна седалка,
и М.Г.Х., ЕГН **********, на задна седалка, по средата. Било тъмно, валяло дъжд,
пътната настилка, състояща се от дребнозърнест асфалт, без неравности върху нея,
била мокра и хлъзгава. На ок. 1500 - 2000м след разклона за с. Равна гора, общ. Аврен,
обл. Варна, след лек десен завой (посока Бургас) следвало пътен участък с три пътни
ленти за движение – една в посока град Бургас и две – в посока град Варна, отделени
помежду си с единична непрекъсната разделителна линия. Лентите за насрещно
движение били разделени с единична непрекъсната разделителна с широчина 15 см.
Пътят бил с наклон - 4см. надлъжен наклон и 5,5см - напречен наклон. При
навлизането си в този прав участък лекият автомобил (движещ се в посока град Бургас)
навлязъл в средната пътна лента (изпреварващата лента посока град Варна). В същият
момент в обратната посока (град Варна) в крайната дясна пътна лента по посоката на
движение се движела товарна композиция - седлови влекач „Волво ФХ 16” ДК №
******** и полуремарке „Шмитц” с ДК № ********, управлявана от водача В. П. Ал.,
ЕГН **********. Композицията е била без товар. Вероятно стреснат от забелязаните
насрещни светлини, водачът И.А. решил да се върне в своята пътна лента. Маневрата,
обаче, извършил рязко (с по-рязко извиване на волана надясно), което, съчетано с
усложнените пътни условия (валеж на дъжд, мокра и хлъзгава пътна настилка) и
несъобразената с тези условия скорост на движение, довело до загуба на контрол върху
автомобила, поднасяне, при което л.а. „Мазда 323 Ф” напуснал лентата си, спускайки
се безконтролно, навлязъл в крайната дясна лента (посока град Варна), където
странично, с левия си борд се ударил в движещият се по тази пътна лента товарен
автомобил.
След излизането си от десния (по посоката му на движение) лек завой водачът
на товарния автомобил забелязал хаотично движещи се светлини по пътя пред себе си,
при което предприел рязко намаляване на скоростта на движение. При анализ на
данните от тахографа на товарния автомобил е установено, че непосредствено преди
настъпване на ПТП същият се е движил със скорост от порядъка на 60 км.ч. За време от
5 секунди скоростта падала до 8 км/ч и впоследствие - до 0 км/ч. Според експертното
мнение на вещото лице – автоексперт по КСАТМЕ, скоростта на движение на лекия
автомобил към момента на удара е бил от порядъка на 75 км/ч (определена на база на
анализ от краш-тестове) като скоростта му към момента на загубата на контрол е била
по-голяма (ок. 80-90 км/ч).
Ударът между двете превозни средства е осъществен между челната част на
кабината на влекача и почти целия ляв борд на лекият автомобил, по-конкретно в
централната му част - зоната на левите врати. При този удар купето на автомобила се е
деформирало частично по цялата си дължина под формата на дъга със съществени
разрушения по цялата си конструкция. В резултат водачът на л.а. „Мазда 323 Ф”
4
И.К.А. и пътниците в него А.М.С. и М.Г.Х. загинали на място.
о
При проведените посмъртно изследвания е установено наличие на 0.82/
оо
о
етилов алкохол в кръвта на водача И.К.А. (0.38/ във вътреочната течност).
оо
Извършените проби на водача на товарния автомобил В.А. (с техническо средство на
мястото на произшествието, впоследствие доброволно дадена кръвна проба) са с
нулеви стойности. Отрицателни и за двамата водачи са и тестовете за наркотици.
Според вещото лице – медик причина за смъртта на пострадалия Ангел
Симеонов е съчетана черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма, изразена в тежко,
несъвместимо с живота увреждане на главен мозък, бели дробове и черен дроб.
Травмите са получени прижизнено при силни удари в различни детайли вътре в купето
на лекия автомобил.
Обосновано при тези фактически констатации може да се приеме, че отговорен
за процесното ПТП е водачът на л.а. „Мазда 323 Ф” И.К.А., доколкото е управлявал
автомобила със скорост, която не е била съобразена с конкретните атмосферни и пътни
условия - в тъмната част на денонощието, неосветен пътен участък от републиканската
пътна мрежа, дъждовно време и мокра (хлъзгава) пътна асфалтова настилка. Именно в
резултат на това и неадекватната реакция след навлизането в лентата за насрещно
движение се е стигнало до загубата на управление и последвалото безконтролно
странично спускане на автомобила в дясната пътна лента за насрещно движение,
съответно сблъсъка му с правомерно движещата се в тази пътна лента с ниска скорост
товарна композиция. Фактът, че тази скорост (около 80-90 км/ч към момента на
загубата на контрол) е в рамките на законовоустановената максимално допустима
скорост за движение извън населено място в случая е ирелевантен. Съгласно
разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, при избиране скоростта на движение водачите на
пътни превозни средства са длъжни да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Това законово изискване в случая е било нарушено от водача
на лекия автомобил И.К.А..
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага извод и за
наличието на причинно-следствена зависимост между противоправността в деянието
на водача на лекия автомобил „Мазда 323 Ф” с рег. № ******** и увреждането на
пътника А.М.С., б.ж. на с. К., об. Аврен, поч. на 09.12.2020г. В този смисъл съдът
приема за безспорно доказано, че водачът И.К.А. е осъществил увреждащото деяние,
като смъртта на пострадалия пътник А. Симеонов е закономерна последица от
неправомерното му поведение. Субективният елемент на непозволеното увреждане се
предполага – чл.45, ал.2 от ЗЗД.
5
Фактът, че към датата на настъпване на ПТП - 09.12.2020г., е било налице
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за
л.а. „Мазда 323 Ф” с ДК № ********, сключена с ответното дружество ЗД „Бул Инс”
АД, ЕИК *********, по полица №В6/02/120002451674, издадена от Застрахователно
дружество „Бул Инс” АД, със срок на покритие от 26.08.2020 до 25.08.2021 година,
като водачът И.К.А. е бил обхванат от нейната застрахователна закрила, не се оспорва,
с оглед на което същият е приет за безспорен между страните и ненуждаещ се от
доказване.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници изх. №КИ-ГП-
33/15.12.2020г., издадено от Община Аврен, Област Варна, ищците АЙШ. ИД. АЛ. и
М. С. М. са преки законни наследници на починалия А.М.С., ЕГН **********, негови
майка и баща.
По изложените съображения настоящия състав на съда приема, че предявените
искове за обезвреда на щетите, причинени на ищците в резултат на настъпилото ПТП,
са безспорно доказани в своето основание.
При определяне на размера на дължимото от ответното дружество -
застраховател обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди, съдът
взе предвид следното:
Установено е по делото, че ищците са понесли много тежко смъртта на своето
дете А.М.С. и продължават да понасят изключително тежко загубата. Разпитаните по
делото свидетели В.Г.И., Ш.И. А., П.П.Л. и З.Р.С. установяват създадената близост,
разбирателство и взаимна обич между родителите и техния син, силната връзка,
сплотеност, всеотдайните грижи, които родителите са полагали за своите деца,
специалното отношение, което бащата е имал към своя син, възпитавайки го в
трудолюбие и учейки го на занаят, уважението, привързаността и отзивчивостта на
детето към неговите родители, както и голямата мъка, която ищците са понесли от
тежката загуба, психическите страдания, мъка и душевни болки, които продължават да
изпитва от смъртта на сина си. Неочакваната и нелепа загуба е нанесло тежка травма и
на двамата родители. От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че след смъртта на сина си ищецът М. М. се затворил в себе си, тъгувал
много и плачел, преустановил работа, трудно преживявал загубата, променил се
емоционално. Изключително трудно преживяла загубата и майката А. А.. Била
съсипана от мъка, плачела постоянно, била разстроена и нестабилна, влошило се и
здравословното й състояние, ходела всеки ден на гроба на своя син. И понастоящем
болката на родителите не е преминала, тъгували за детето си, ежедневно говорели за
него и надеждите, които възлагали за неговото бъдеще и своите старини.
Фактът, че трагичното събитие се е отразило сериозно на емоционалното
състояние на родителите, е установен и от вещото лице по изслушаната и приета по
6
делото съдебно – психиатрична експертиза (СПЕ). Според заключението, ищцата А. А.
е с разстройство в адаптацията - тревожно депресивно разстройство, което състояние е
свързано с конкретното ПТП, при което тя е загубила своето дете. И към момента на
психиатричното изследване ищцата е под влияние на случилото се, с повишена
тревожност, чувство на безперспективност, намаляване на обичайните интереси и
контакти, нарушение на съня и потиснати емоции. Преживеният стрес не е преработен
емоционално, което от своя страна провокира усещането за безнадеждност както и
страхове за децата и семейството й. По експертното мнение на вещото лице, без
съответно лечение и психотерапия не може да се постигне отзвучаване на клиничните
симптоми като има реална опасност за хронифициране и задълбочаване на
психиатричната симптоматика, както и нейното актуализиране при нова стресова
ситуация и нерационално преработване на настоящи дистрес. Това е обусловено и от
конкретно установената личност на ищцата – по-лабилна, конверзионен тип,
фиксирана върху болестната симптоматика и здравословните си проблеми.
При ищеца М. М. вещото лице диагностицира разстройство в адаптацията-
депресивна реакция, като установява, че в следващите месеци след конкретното
стресогенно събитие клиничните депресивни симптоми са отзвучали. Според експерта,
житейски ищецът е по-стабилен човек, много обран, много силен, държи се като стълб
в семейството, отбягва да се подава на емоции, на което именно се дължи по-бързата
преработка на депресивните симптоми. При разговор и възпроизвеждане на събитието,
обаче, негативните емоции излизат на преден план, но тези емоции не владеят
ежедневието на ищеца, както при съпругата му, той овладява състоянието и
продължава.
Наред с горното съдът взема предвид факта, че ищците са загубили най-близкия
си човек – дете, което е било в млада възраст (едва 18 годишен), както и
обстоятелствата, при които е настъпила злополуката с него. От друга страна, съдът
отчита и факта, че ищците са в трудоспособна възраст, имат и други деца, които,
разбира се, не могат да заместят починалото, но грижите и радостите около тях до
известна степен ще запълват настъпилата празнота.
При тези фактически данни, като отчита и обществения критерий за
справедливост, съществуващите в страната обществено - икономически условия на
живот, динамиката на икономическите процеси в страната, съдебната практика по
аналогични случаи, като взема предвид и житейски оправданото, както и
обстоятелството, че установената в чл.52 от ЗЗД свобода за преценка на съда не е
безгранична, а следва да се съобразява и с принципа за забрана на обогатяването на
пострадалия, съдът определя общият размер на обезщетението на засегната
неимуществена ценност, установена за всеки един от ищците на 160 000 лева.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредите от пострадалия А.М.С.,
7
обосновано с твърдения, че по време на ПТП е бил без поставен предпазен колан, което
именно е причината той да претърпи несъвместими с живота травматични увреждания,
а в евентуалност и поради предприемане на пътуване с употребил алкохол водач, с
което е допринесъл в значителна степен за уврежданията си, съдът намира за
неоснователно. На първо място, твърдението на ответника, че пострадалият е пътувал в
катастрофиралия автомобил без поставен обезопасителен колан се опровергава от
установеното от компетентните органи при огледа на местопроизшествието
фактическо положение. В съставения за това протокол от 09.12.2020г. ведно с
фотоалбум (ДП №2428/2020г., т.1, л.21-60) са описани много точно как са намерени
телата на водача и загиналите пътници, като изрично за пътника на предна дясна
седалка, идентифициран впоследствие чрез открития у него документ за самоличност
като А.М.С., е посочено, че е бил с поставен обезопасителен колан. На второ място, не
се установява, че към момента, когато е взел решение да се качи в автомобила,
пострадалият Симеонов е знаел, че водачът И.К.А. е бил употребил алкохол. Според
експертното мнение на вещите лица по КСАТМЕ, като се има предвид възрастта на
водача и установената послесмъртно концентрация на алкохол в кръвта му от 0,8 ‰, не
може да се приеме, че факта, че същият е бил употребил алкохол е било видимо
разпознаваемо за околните. Тази концентрация, съответстваща, според вещото лице –
медик, на изпита една и малко повече бира, не води до видима, лесно установима и
разпознаваема промяна в състоянието и поведението на лицето, не води до промяна в
моториката, загуба на двигателни действия, възприятия и усещания. От ответника,
чиято е доказателствената тежест в процеса, не е установено, че употребата на алкохол
от страна на водача И.К.А. е била възприета лично от пострадалия Ангел Симеонов
непосредствено преди качването му като пътник в автомобила, при което знанието би
било налице независимо от липсата на външно проявление в поведението на водача.
По тези съображения съдът намира, че предявените от ищците искове следва да
бъдат уважени в размери от по 160 000 лева като в останалата им част до пълните
претендирани размери от по 200 000 лева следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Дължимите обезщетения следва да се присъдят ведно със законната лихва от
25.01.2021г. до окончателното им плащане. Прякото право на увредения, установено от
закона - чл.432, ал.1 от КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение
от деликвента и е функционално обусловено от него, поради което застрахователят
като пряко задължено лице отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на
вредата, в т.ч. и за лихвите за забава. В този смисъл е и разпоредбата на чл.493, ал.1 от
КЗ. В хипотезата на непозволено увреждане началният момент на обезщетението за
забава е разпореден от законодателя с нормата на чл.84, ал.3 ЗЗД, като лихвите имат
компенсаторен характер и по силата на закона вземането към деликвента става
изискуемо и без покана - от деня на настъпилото увреждане. По изричната разпоредба
8
на чл.429, ал.3 КЗ обаче началният момент на забавата, за която отговаря
застрахователя, е по-ранната от двете дати на уведомяването му за настъпването на
застрахователното събитие - от самия застрахован по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или
от увреденото лице (в т.ч. и чрез предявяване на застрахователна претенция).
И тъй като в случая липсва спор, че пострадалите ищци са предявили пред
ответното дружество – застраховател на отговорния за вредите деликвент
застрахователна претенция за плащане на обезщетение едва на 25.01.2021г., а от друга
страна, по делото нито е твърдяно, нито е установено с надлежни доказателства, че
застархователят е бил уведомен в предходен момент за настъпилото застрахователно
събитие, то именно датата 25.01.2021г. следва да се приеме като дата на уведомяване
по смисъла на чл.429, ал.3 КЗ. Ето защо главниците от 160 000 лева следва да се
присъдят ведно със законната лихва от 25.01.2021г. до окончателното им плащане.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане,
придружено с договори за правна помощ, сключени при условията на чл.38, ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата (л.28,30), в полза на пълномощника на ищците следва да се
присъдят адвокатски възнаграждения. Съобразявайки осъществените от
пълномощника процесуални действия по защита на доворените му интереси и
уважените размери на исковете, съдът определя възнагражденията в размери от по 5
500 лева, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв и чл.7, ал.1, т.5 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същите следва
да се присъдят ведно със следващия се ДДС (в размер от 1100 лв. за всяко едно
адвокатско възнаграждение). С оглед на това общата сума, която ответникът следва да
бъде осъден да заплати на пълномощника на ищците, е в размер на 13 200 лева.
С оглед частичното отхвърляне на главните искови претенции и разпоредбата на
чл.78, ал.3 от ГПК като частично основателно се преценява искането на ответника за
присъждане на разноски. Съгласно изявлението на пълномощника на страната в
последното по делото заседание, претендира се възстановяване на разходите, посочени
в представения списък по чл.80 ГПК. Видно от същия (л.73-75), сторените от него
разноски по делото са в общ размер на 6 720 лв. – платенио адвокатско възнаграждение
с включен ДДС. По съразмерност с отхвърлената част на исковете всеки един ищец му
дължи сумата 672 лева (общо 1 344 лв.).
Възражението на пълномощника на ищците за прекомерност по размер на
платеното от ответника адвокатско възнаграждение се преценява като неоснователно,
съобразявайки в тази връзка както фактическата и правна сложност на спора и
осъществените от пълномощниците на ответната страна действия по защита, така и
минималния размер на дължимото по чл.7, ал.1, т.5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
адвокатско възнаграждение (5 530 лв., съотв. 6636 лв. с ДДС).
Съобразно правилото, установено в чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът ЗД „БУЛ
9
ИНС” АД следва да бъде осъден и да заплати по сметка на Варненски окръжен съд
следващите се държавни такси за уважените искове и разноските по делото, платени
първоначално от бюджета на съда. Дължимите държавни такси за предявените искове,
определени съобразни правилото на чл.71, ал.1, във вр. с чл.69, ал.1, т.1 от ГПК и чл.1
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (обн., ДВ,
бр.22/2008г.), са в общ размер на 16 000 лева, а разноските са в общ размер на 850 лева.
По съразмерност с уважената част на исковете ответникът следва да плати сумата 13
480 лева.
Въз основа на изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Лозенец”, ул.
„Джеймс Баучер” № 87, ДА ЗАПЛАТИ на АЙШ. ИД. АЛ., ЕГН **********, с
постоянен адрес село К., община Аврен, област Варна, сумата 160 000 лева (сто и
шестдесет хиляди лева), представляваща общия размер на дължимото обезщетение за
обезвреда на претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на сина й А.М.С.,
ЕГН **********, починал вследствие на ПТП, настъпило на 09.12.2020г., около 20:00
ч., на път 1-9, при км. 136 + 952 м., на около 1,5 км. от разклона за с. Равна гора в
посока гр. Бургас, между лек автомобил „Мазда 323 Ф”, с рег. № ********, управляван
от водача И.К.А., и товарен автомобил „Волво ФХ 16”, с рег. № ********, с прикачено
към него полуремарке „Шмит СЦБ”, с рег. № ********, управляван от водача В. П.
Ал., по вина на водача на л.а. „Мазда 323 Ф”, с рег. № ********, обхванат от
действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
№ВС/02/120002451674, издадена от Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, със
срок на действие от 26.08.2020 до 25.08.2021г., на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането, във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 25.01.2021г. (датата на
уведомяването на застрахователя) до окончателното й плащане, на основание чл.429,
ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ така предявените искове за разликата над присъдения от съда
размер от 160 000 лева до пълния претендиран размер от 200 000 лева, ведно със
законната лихва върху, считано от датата на увреждането - 11.06.2015г., 25.01.2021г.
(датата на уведомяването на застрахователя) до окончателното плащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД , ЕИК
10
*********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Лозенец”, ул.
„Джеймс Баучер” № 87, ДА ЗАПЛАТИ на М. С. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес село К., община Аврен, област Варна, сумата 160 000 лева (сто и шестдесет
хиляди лева), представляваща общия размер на дължимото обезщетение за обезвреда
на претърпени от него неимуществени вреди от смъртта на сина му А.М.С., ЕГН
**********, починал вследствие на ПТП, настъпило на 09.12.2020г., около 20:00 ч., на
път 1-9, при км. 136 + 952 м., на около 1,5 км. от разклона за с. Равна гора в посока гр.
Бургас, между лек автомобил „Мазда 323 Ф”, с рег. № ********, управляван от водача
И.К.А., и товарен автомобил „Волво ФХ 16”, с рег. № ********, с прикачено към него
полуремарке „Шмит СЦБ”, с рег. № ********, управляван от водача В. П. Ал., по вина
на водача на л.а. „Мазда 323 Ф”, с рег. № ********, обхванат от действието на валидна
към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица №ВС/02/120002451674, издадена от
Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, със срок на действие от 26.08.2020 до
25.08.2021г., на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, във вр. с чл.45 и
чл.52 от Закона за задълженията и договорите ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 25.01.2021г. (датата на уведомяването на застрахователя) до
окончателното й плащане, на основание чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86,
ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ така предявените искове за разликата над присъдения от съда
размер от 160 000 лева до пълния претендиран размер от 200 000 лева, ведно със
законната лихва върху, считано от датата на увреждането - 11.06.2015г., 25.01.2021г.
(датата на уведомяването на застрахователя) до окончателното плащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Лозенец”, ул.
„Джеймс Баучер” № 87, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р.И. М., САК, с личен
№********** от единния адвокатски регистър при ВАС, с адрес на кантората гр.
София, ул. „Цар Асен” №1, ет.4, като пълномощник на АЙШ. ИД. АЛ., ЕГН
**********, и АЙШ. ИД. АЛ., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес село К.,
община Аврен, област Варна, сумата 13 200 лева (тринадесет хиляди и двеста лева),
представляваща общ размер на дължимите адвокатски възнаграждения за безплатно
процесуално представителство по делото, с включен ДДС, на основание чл.38, ал.2,
във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА АЙШ. ИД. АЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес село К.,
община Аврен, област Варна, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София 1407, район „Лозенец”, ул. „Джеймс Баучер” № 87, сумата 672 лева
11
(шестстотин седемдесет и два лева), представляваща част от направени разноски по
делото по съразмерност с отхвърлената част на иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес село К., община
Аврен, област Варна, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ
ИНС” АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407,
район „Лозенец”, ул. „Джеймс Баучер” № 87, сумата 672 лева (шестстотин седемдесет
и два лева), представляваща част от направени разноски по делото по съразмерност с
отхвърлената част на иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район „Лозенец”, ул.
„Джеймс Баучер” № 87, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
по съответната сметка на съда, сумата 13 480 лева (тринадесет хиляди четиристотин и
осемдесет лева), представляваща общия размер на държавните такси и разноските по
делото за тази инстанция, дължими по съразмерност с уважената част на исковете, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с
въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на
препис от същото на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12