№ 589
гр. Пазарджик , 01.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на девети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
Секретар:Елена П.
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20205220201481 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. А. С. от гр.Пазарджик, ЕГН **********
против НП № 22 от 02.09.2020г. на директора на РИОСВ - Пазарджик, с което на
основание чл.133 ал.3, т.3 от ЗУО е наложена глоба в размер на 1400 /хиляда и
четиристотин/ лева.
В жалба се навеждат доводи за материална и процесуална
незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично, поддържа жалбата си и
иска отмяна на НП.
Ответникът по жалбата - директорът на РИОСВ-Пазарджик, не се явява
лично и не изпраща процесуален представител. Не взема становище по
съществото на спора.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие
1
следното:
Жалбоподателят е санкциониран, след като на 27.02.2020 година била
извършена съвместна проверка от служители на ОД на МВР-Пазарджик и
РИОСВ-Пазарджик в къща с дворно място, находящи се в с.Пищигово,
обл.Пазарджишка, ***, стопанисвани от С..
В хода на проверката било прието от страна на проверяващите, че С.
извършвал дейност по третиране (съхраняване) на излезли от употреба моторни
превозни средства (ИУ МПС) и компоненти (отпадъци) от МПС, излязло от
употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО) в двора на къщата без
разрешение за дейности с отпадъци, каквото се изисква по чл.35, ал.1 от ЗУО
или регистрация по Търговския закон. В двора на къщата се констатирали
следните ИУМПС, компоненти/отпадъци от тях и ИУЕЕО: сиво „Рено 21“ без
регистрационен номер, е № на рама ***; бял „Фолксваген Голф“ без
регистрационен номер, с № на рама ***; черен „Фолксваген“-комби без
регистрационен номер, е № на рама ***; бял „Сеат Ибиса“ бял без
регистрационен номер, с № на рама ***; тъмносив „Фиат Пунто“ без
регистрационен номер, с № на рама ***; излезли от употреба гуми (ИУГ) - около
70бр. на различни места по двора - някои от тях подредени, други разхвърляни;
ИУГ, джанти, седалки - натрупани в складово помещение; врати - 5 бр; капаци -
4 бр.; брони - 4 бр.; пластмасови бутилки с отработено масло, пълни ½ от обема
си - 1 бр.; 2/3 от обема си - 2бр.; 1 бр. с антифриз, които се съхраняват на
открито; 1 бр. бутилка пълна 1/4 от обема си с антифриз на закрито; негодни за
употреба акумулатори (НУБА) - 4бр. на закрито, но не в специализиран съд; 4 бр.
НУБА на открито; излезли от употреба 4 бр. хладилници, 1 бр. фризер, 4
готварски печки. Прието било, че Стоил С., като притежател на гореописаните
отпадъци (§ 1, т. 29 от ДР на ЗУО) не изпълнявла разпоредбите на ЗУО, като
извършвал нерегламентирано дейност по съхраняване на гореописаните
отпадъци - дейност с код R 13 от приложение № 2 към §1, т. 13 от ДР на ЗУО. С.
извършвал тази дейност в гореописания имот без да притежава разрешение за
дейности с отпадъци, каквото се изисква по чл. 35, ал. 1 от ЗУО.
По повод на всичко това бил съставен АУАН № 22/12.03.2020г. против
жалбоподателя за извършено административно нарушение по чл.133 ал.3, т.3 от
ЗУО. Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било връчено на
2
жалбоподателя на 10.09.2020г., а жалбата против него била подадена чрез АНО
на 15.09.2020г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е
процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано
да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, а също от показанията на актосъставителя– св. П.
и обясненията на жалбоподателя.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства ,т.к. те са
непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
жалбата е основателна, поради следното:
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения /СПН/, накърняващи правото на защита, което е
достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.
Първото процесуално нарушение се изразява в това, че в акта и в
наказателното постановление, административното нарушението не е описано
според изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57 ал.1, т.5 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.35, ал.1 от ЗУО за извършване на дейностите по
третиране на отпадъци, включително за дейности по рециклиране на кораби по
смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013, се изисква разрешение, издадено по
реда на глава пета, раздел I, или комплексно разрешително, издадено по реда на
глава седма, раздел II от ЗООС.
В самото начало на обстоятелствената част на НП е казано, че жалбоподателят
извършвал дейност по третиране (съхраняване) на ИУМПС и компоненти
/отпадъци/ от МПС, ИУЕЕО, без разрешение за дейности с отпадъци, каквото се
изисква по чл.35, ал.1 от ЗУО или регистрация по Търговския закон, след което е
направено подробно описание на отпадъците.
В края на обстоятелствената част на НП обаче е посочено, че
жалбоподателят е извършвал нерегламентирано дейност по съхраняване на
3
описаните отпадъци - дейност с код R 13 от приложение № 2 към §1, т. 13 от ДР
на ЗУО, без да притежава разрешение за дейности с отпадъци, каквото се
изисква по чл.35, ал.1 от ЗУО.
С това драстично е накърнено правото на защита на привлеченото към
административнонаказателвна отговорност лице, т.к. то е лишено от
възможността да разбере ясно и недвусмислено каква точно дейност е
извършвало, т.е. в какво се изразява осъщественото административно нарушение.
Тук е мястото да се посочи, че понятията „съхраняване” и „третиране на
отпадъците” имат своя легална дефиниция дадена съответно в т.42 и т.44 на §.1
от ДР на ЗУО, като последното е съвършено различно като дейност в сравнение с
първото. В този смисъл, като е вменил нарушение на чл.133 ал.3, т.3 от ЗУО,
което е привързал към цитираната в обстоятелствената част на НП норма на чл.
35 ал.1 от ЗУО, то в наказателното постановление АНО е следвало да посочи
всички съставомерни признаци, изпълващи неговото съдържание от обективна
страна, за да може жалбоподателят да научи съответните факти и да организира
защита против тях. В посочените по-горе точки от допълнителната разпоредба е
разписано, че „съхраняване” е дейност, свързана със складирането на отпадъците
от събирането им до тяхното третиране, за срок не по дълъг от три години - при
последващо предаване за оползотворяване и една година - при последващо
предаване за обезвреждане, а „третиране на отпадъците” са дейностите по
оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди
оползотворяване или обезвреждане. В атакуваното наказателно постановление не
са посочени факти, позволяващи налагане на извод, че такова действие –
„третиране на отпадъци” от жалбоподателя е осъществено, а ако е осъществено,
то в какво точно се изразява то, т.е. дали в оползотворяване или обезвреждане
или пък в подготовката преди оползотворяване или обезвреждане, респ. в какво
се изразява тази подготовка. Тук следва отново да се отчете, че в началото на
обстоятелствената част на НП изпълнителното деяние на нарушението е описано
така: „извършва дейност по третиране /съхраняване/ на излезли от употреба МПС
… ”, т.е. дейностите по „третиране” и „съхраняване” са посочени като синоними,
а вече се посочи, че те са съвършено различни като дейности по смисъла на
закона. При това положение жалбоподателят първо е лишен от възможност да
научи какво точно нарушение е извършил и второ – защо му е наложено
наказание на основание и за нарушение на чл.133 ал.3, т.3 от ЗУО.
4
Това е достатъчно обжалваното НП да се отмени, още повече, че във връзка с
горните разсъждения има установена съдебно практика /виж решение по АНД №
60/2019г. на ПзРС, решение по АНД № 301/2014г. на ПзРС, потвърдено с
Решение по к.а.н.д. № 417/2014г. на ПзАС.
Извън казаното до тук съдът намира, че е налице и друго основание за отмяна на
НП. Действително жалбоподателят не отрича, че гореописаните отпадъци са се
намирали в дома му в с.Пищигово към момента на проверката и са били под
негово владение.
При това положение дори да се приеме, че поведението на жалбоподателя
формално осъществява състава на вмененото му административно нарушение, то
същото ще съставлява маловажен случай предвид явно незначителната степен на
обществена опасност, която то разкрива.
Това е така, защото се касае за не драстично голямо количество отпадъци.
От страна на АНО не са ангажирани доказателства и няма данни с тях да са
извършвани дейности в голям период от време. Установено е категорично, че
веднага след проверката жалбоподателят е изпълнил даденото му от контролните
органи предписание с КП № 15-15/27.02.2020г., а именно изчистил е имота от
констатираните и описани по време на проверката отпадъци, за което показания
даде и св.П.. Отделно от това няма данни да са настъпили някакви реални
вредни последици от нарушението. Вярно е, че нарушението е формално и за
извършването му не се изисква настъпването на реални вреди, но липсата на
такива всякога следва да се преценява с оглед наличие, липса или
незначителност на обществена опасност на деянието. Не е без значение и това,
че въпросното административно нарушение е извършено за първи път,
доколкото няма данни за противното. Налице са и други смекчаващи
обстоятелства – жалбоподателят е оказал пълно съдействие по време на
проверката, отделно от това той е в недобро здравословно и материално
състояние.
Всичко тези обстоятелства, преценени в своята съвкупност, обосновават извод, че в
случая е налице маловажен случай на горецитираното административно нарушение. В ЗАНН
липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай", но предвид препращащата норма
на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение тази, дадена в чл. 93, т. 9 от НК, а именно
извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или
5
незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, да
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. Настоящият случай е именно такъв, като дори и формално да е
бил осъществен състава на вмененото административно нарушение, с оглед посочените по-горе
обстоятелства, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение и като не е приложил
нормата на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е издал незаконосъобразен акт. Преценката за
"маловажност на случая" подлежи и на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и
проверка за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН от страна на наказващия орган.
С други думи, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но
наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност /ТР №
1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. ОСНК - ВКС/.
Вярно е, че обществените отношения регулирани от ЗУО са от особена
обществена важност, но това не може да игнорира задължението на
административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен
случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния
нарушител. Процесният случай разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с другите такива нарушения, и очевидно е маловажен
случай на нарушение. Като не го е квалифицирал като такова,
административнонаказващия орган е приложили неправилно материалния закон,
тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на всичко казано до тук настоящият състав намира, че НП е
незаконосъобразно и следва да се отмени.
Воден от гореизложеното Пазарджишкият районен съд в настоящият
състав, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22 от 02.09.2020г. на директора на РИОСВ -
Пазарджик, с което на С. А. С. от гр.Пазарджик, ЕГН **********, на основание
чл.133 ал.3, т.3 от ЗУО е наложена глоба в размер на 1400 /хиляда и
четиристотин/ лева.
6
Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7