Р Е Ш Е Н И Е
№226
гр.
Велико Търново, 29.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
При секретаря Д.С.и
в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура
Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова касационно
НАХД № 10 231/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба
на „Зарзаватчийница“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Велико Търново, ул. „Константин
Паница“ № 5, вх. Е, ап. 13, представлявано от Б.И.И., чрез *** П.Х., против
Решение № 342/24.06.2020г., постановено по НАХД №290/2020г. по описа на Районен
съд Велико Търново, с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш
Серия Г № 0007252, с който за нарушение на чл. 483, ал.1,т.1 от КЗ във вр. с
чл. 638, ал. 4 вр. с чл. 638, ал.1, т.2 вр. с чл. 461, т.1 от КЗ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
В жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност на обжалваното решение, постановено в противоречие с
приложимия материален закон и съществени нарушения на процесуалните правила –
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН.
Касаторът твърди, че правото му на защита било ограничено, като същият
изначално не могъл да разбере какво нарушение се твърди да е извършил и
съответно да се защитава адекватно по него. В тази връзка посочва, че в
обстоятелствената част на ЕФ е отразен състав на нарушение, покриващ признаците
на чл.638, ал.4 от КЗ, но нарушението е квалифицирано по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, а като основание за налагане на санкцията се сочат правните разпоредби на
чл.638, ал.4 и чл.638, ал.1, т.2 от КЗ. Посочва, че нормата на чл.638, ал.1,
т.2 от КЗ урежда отговорността за деянието „притежава МПС“ без такава
застраховка, а чл.638, ал.4 от КЗ урежда отговорността за „управление на МПС“
без такава застраховка, поради което за него не става ясно какво нарушение му
се вменява с издадения ЕФ. На второ място посочва, че съществува неяснота
относно административноотговорния субект за нарушението, тъй като в ЕФ като
собственик е посочен „Зарзаватчийница“ ЕООД и веднага след това е посочено името на физическото лице, като
законен представител на дружеството. На трето място сочи, че в обжалваното
решение не са изложени мотиви относно твърдението му, че има още едно нарушение
на дата 10.09.2019г.
На последно място посочва, че за да приеме, че времето и мястото на управление
на процесното МПС са установени по безспорен начин, съдът се е позовал на
приложена разпечатка на изготвените от автоматизираната система фотоснимки и
разпечатка на данните за работа на автоматизираната система, с която е
установено нарушението, а от снимковия материал по никакъв начин това не можело
да се заключи. Снимковият материал бил оспорен от него пред ВТРС като
неотносим. Излага доводи и за това, че разпечатката от данните за работа на
автоматизираната система, с която е установено нарушението е представена в
незаверено копие, поради което, макар да не я е оспорил, не следва да се
тертира като доказателство. По тези аргументи от съда се иска да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което да се отмени електронният фиш.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание не се явява и
не се представлява. По делото е постъпило допълнително писмено становище на
процесуалния представител на касатора.
Ответник касационна жалба- ОД на МВР В.
Търново, редовно призован не се
представлява и не заема становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново заема становище за основателност на така подадената касационна
жалба. Посочва, че в електронния фиш е допусната неточна правна квалификация на
претендираното нарушение, което е довело до нарушаване правото на защита на
наказаното лице, тъй като са смесени два отделни състава на административни
нарушения и наказаното лице не би могло да разбере в какво точно е обвинено.
Това води до незаконосъобразност на ЕФ, поради което предлага да се отмени
обжалваното решение и съответно ЕФ.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно
решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212
и чл. 213 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в
настоящото производство, а по същество е основателна.
При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото
производство е Решение №342/24.06.2020г., постановено по НАХД №290/2020г. по
описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърден като законосъобразен
Електронен фиш Серия Г № 0007252, с който за нарушение на чл. 483, ал.1,т.1 от КЗ във вр. с чл. 638, ал. 4 вр. с чл. 638, ал.1, т.2 вр. с чл. 461, т.1 от КЗ е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
Въз основа на наличните в делото
доказателства, въззивният съд установил следното: На процесната дата – 14.09.2019г.,
в 17:02 часа, в гр.В.Търново, ул. „България“, до № 29, в посока ул. „Васил
Левски“ с АТСС САИРН m*SpeeDet 2D е
установено и заснето управление на МПС - товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег.
№ ***, за което собственикът не е бил сключил застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Видно от представеното по
делото удостоверение от 20.2.2018г. на БИМ, пътна радарна система от посочения
вид е одобрен тип, вписан под № 5133 в регистъра на одобрение за използване
типове средства за измерване , със срок на валидност до 20.02.2028г. От
приложената справка за регистрация на МПС е видно, че горепосоченият автомобил
е собственост на касатора. Към 14.09.2019г. за посоченото МПС не е имало
сключен действащ договор за „ГО“, което се установява от приложената справка от
гаранционния фонд .
Въз основа на така установеното
от ОД на МВР - В. Търново бил издаден и процесния Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система фиш, с който на касатора на основание чл. 483, ал 1, т.
1 от КЗ във вр. с чл. 638, ал 4 във
вр. с чл. 638 ,ал.1, т. 2 от КЗ
във вр. с 461, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лева. Няма спор по делото, че предходната застраховка ГО за автомобила е
изтекла към датата и часа на заснемане. Тази фактическа обстановка районният
съд е установил въз основа на събраните по делото документи, вкл. представените
с административната преписка доказателства за годността и техническата изправност
на АТСС, снимковия материал, регистър за собствеността на автомобила, датата на
връчване на фиша. Настоящият съдебен състав намира за вярна установената от районния съд фактическа
обстановка. Констатациите на РС съответстват на доказателствата по делото –
писмени и веществени доказателствени средства, събрани по предвидения
процесуален ред на НПК.
При така установените факти, които не са и
спорни, ВТРС е формирал правен извод за правилност на атакувания електронен
фиш. Съдът е приел, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като от формална страна същият съдържа всички изискуеми
реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Посочил е, че изцяло е спазена специалната процедура
по чл. 647, ал. 3 от КЗ за установяване на нарушения с автоматизирано
техническо средство, каквото е и посоченото в електронния фиш техническо
средство. По делото било безспорно, че за посоченото в ЕФ МПС към датата и часа
на заснемане няма сключена активна, валидна застраховка "ГО". Това се
установява от справка и от разпечатка от извършена проверка за сключена
застраховка "Гражданска отговорност" от сайта на Гаранционен фонд.
Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 3, изр. последно от КЗ, при констатиране
на такова нарушение с автоматизирано техническо средство чл. 189, ал. 5 от
Закона за движението по пътищата не се прилага. В този случай законодателят е
допуснал диференцираната процедура по чл. 647, ал. 3 от КЗ, тъй като всеки акт
на управление, констатиран посредством автоматизирано техническо средство или система
е наказуем при положение, че не е налице сключена застраховка ГО на
автомобилистите, при наличие на задължение за това. Към материалите по
административно-наказателната преписка наказващия орган е приложил освен
разпечатка на изготвените от автоматизираната система фотоснимки и разпечатка
от данните за работата на конкретната система. В разпечатката са отразени
точната дата, час, минута и секунда на заснемането, регистрационният номер на
заснетото МПС, географските координати (GPS), номера на служебния (патрулния) автомобил, в който е била монтирана
автоматизираната система, както и източника на данните - камера. От това
доказателство се установява по безспорен начин времето и мястото на
констатираното управление на конкретното МПС, като съдът няма основание да не
дава вяра на същото. Съдът намира, че с факта на управление на автомобила и
неговото заснемане, е осъществен състава на нарушението, за което е
санкциониран собственика на процесния автомобил, като всеки един момент на
фиксирано управление на този автомобил, за който няма сключен застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност",
осъществява от обективна страна състава на нарушението и е отделно нарушение. Според
въззивния съд посочването в ЕФ на разпоредбата на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ не
представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита,
доколкото задължението за сключване на договор за ЗЗ „ГО“ е на лицето, което
притежава автомобила, което е регистрирано на територията на РБ и не е спряно
от движение. Наложеното
административно наказание било съответно по вид и размер на констатираното
нарушение. ВТРС е изложил мотиви защо не приема , че се касае за маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като е взел предвид, че се касае за формално
нарушение, за което не е необходимо настъпването на вредоносен резултат. След
като не са налице особени смегчаващи отговорността обстоятелства, то този
институт не следва да се прилага.
Настоящата инстанция намира, че така
постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон.
Съображенията за това са следните:
разпоредбата на чл. 483, ал.1 от КЗ вменява задължение да бъде сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на всяко лице, което е собственик на МПС,
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение,
като неизпълнението му е скрепено със санкция по чл. 638, ал.1 т.1 от КЗ. Ал.4
на същата разпоредба предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство
е установено управление на МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, се налага санкцията по ал.1. Съответно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ гласи, че когато с автоматизирано техническо средство или система
е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш
в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движение
по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното
превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен
в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената
санкция по чл. 638, ал. 4
и 6. Член 189, ал. 5 от
Закона за движение по пътищата не се прилага. Санкционната норма
по чл. 638, ал. 4 от КЗ предвижда, че
когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление
на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага
глобата или имуществената санкция по ал. 1. За лице, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от
400 лв. съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Следователно посредством цитираните
нормативни текстове, законодателят твърде несъвършено е въвел особен ред за
установяване на административно нарушение, изразяващо се в управление на МПС,
за което няма сключен и действащ договор за ЗЗ „ГО“, за налагане на
административно наказание и за заплащане на определения размер. Като изрично е
посочено, че този ред е приложим само по отношение на собственика на МПС и е в отклонение от общото правило, въведено
в чл. 647, ал.1 от КЗ. Както се посочи по- горе законодателят е посочил, че в
случая на заснето такова движение на МПС без ЗЗ “ГО“ не се интересува кой
управлява МПС, а субект на нарушението е само собственикът.
При така очертаната правна рамка, която не
е прецизна, спор възниква по следната група от въпроси: на първо място какво е
изпълнителното деяние – действие или бездействие, от което следва въпроса
досежно датата на извършване на нарушението. Разпоредбата на ал. 4 на чл. 638
от КЗ предвижда санкция за бездействието на собственика на МПС да
сключи договор за ЗЗ "Гражданска отговорност", като с кумулативното
изтичане на срока на действие на предходния договор за ЗЗГО и пасивно поведение
на собственика на автомобила настоящото нарушение се явява довършено. Вярно е,
че закона е предвидил специален ред за установяване на такова нарушение на
разпоредбите на КЗ и с автоматизирано техническо средство - чл. 647, ал. 3 от КЗ. Следователно, ако приемем, че чл. 638, ал. 4 от КЗ във вр. с чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, както е посочено в ЕФ е
нарушена, то в този случай изпълнителното деяние е бездействие. То като форма
на деянието е пропускане на определено действие, което е необходимо за
възникване, съществуване, изменение или прекратяване на определена обществена
връзка, като начална дата на същото е датата на която е следвало да бъде
извършено законоопределено поведение – в случая сключване на договор за ЗЗ
„ГО“, който може да бъде от момента на придобиване на МПС, изтичане срока
на договор за ЗЗ „ГО“, или прекратяване
на същия поради неплащане на застрахователна премия, които обстоятелства следва
да бъдат посочени от страна на АНО, като изрично се посочи и началната и крайна
дата на бездействието. След като това не
е сторено е налице съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото
на защита на нарушителя и на това основание ЕФ следва да бъде отменен. Както се
посочи по- горе, ако законодателят е въвел посочената специална норма, като
различието от общата по чл. 638, ал.1, т.2 от КЗ е само начинът, методът на
установяване на нарушението чрез АТСС, то в този случай деянието е като това по
основния състав бездействие и се характеризира с начална и крайна дата. Но
ако се касае за специална разпоредбата
различна от общата, при която изпълнителното деяние е управление на МПС без
застраховка, то в този случай е неприемливо да не се изследва въпроса за водача
на МПС, който може да е собственик или друго лице, при което основният състав е
различен
Както се посочва и в други решения на
Административен съд Велико Търново вярната правна квалификация - основанието за
налагане на наказанието в настоящия случай е разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ,във вр. с чл.638, ал.1,т.2 от КЗ, а не чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ
във вр. с чл. 638, ал. 4 от КЗ. В конкретния случай нарушението е установено с
автоматизирано техническо средство и основанието за налагане на
административното наказание е именно разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ. Съдът също така намира, че за прецизност следва да се посочи и
нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ , която препраща към чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
доколкото макар да не съдържа състава на нарушението, същата определя
реквизитите на ЕФ. Служебно известно е на съда, че тази норма винаги се посочва
от АНО при установяване на нарушение на правилата за скоростта.
От систематичното тълкуване на нормите на
чл.
638, ал. 4 от КЗ, чл. 638, ал. 1 от КЗ следва, че за да бъде
реализирана отговорността на дееца с електронен фиш по вменения административен
състав следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия състав:
1.Наказаният субект да е собственик на процесното МПС, 2.За процесното МПС да
няма сключен валиден договор за задължителна застраховка гражданска
отговорност, 3.Да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в
страната, независимо кой е бил неговия водач, 4.Управлението да е установено с
АТСС, по реда, предвиден в ЗДвП/ чл. 165, ал. 3 от ЗДвП/ тоест по реда на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда аз използване на автоматизирани технически средства за контрол
и правилата за движение по пътищата. В този смисъл настоящата инстанция изцяло
споделя становището на представителя на ВТОП, че в конкретния случай са
посочени разпоредби на две отделни нарушения, които са самостоятелни основания
за ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя, като
допуснатото смесване на двата състава е довело до нарушение на правото на
защита на наказаното лице, тъй като то не е могло да разбере в какво точно
нарушение е обвинено.
Съгласно нормата на чл. 647, ал. 4 от КЗ, правилата за издаване на електронен фиш при установено с АТСС
нарушение на КЗ са тези по ЗДвП, а нормата на чл. 189, ал. 4,
изр. 2 от ЗДвП предвижда същия да съдържа описание на нарушението,
посочване на нарушените разпоредби. Действително същата не изисква детайлно и
подробно описание на нарушението, предвид наличието на електронен запис. Последното обаче не
означава изобщо липса на описание, каквото настоящия състав констатира.
Наказващият орган и в хипотезата на издаден електронен фиш за установено с АТТС
нарушение на КЗ е длъжен да сочи конкретните обективни признаци на вмененото
нарушение, а не само цифрово да изписва нарушената материалноправна норма. В
обжалвания ЕФ описание на конкретното нарушение от обективна страна не се
съдържа - липсва конкретизация на изпълнителното деяние, на съставомерните от
обективна страна елементи на нарушението. С посочването в ЕФ на
административнонаказателната разпоредба на чл. 638, ал. 1, т.
2 от КЗ, не може да се замества изискуемото от закона описание на
нарушението, нито с посочването на нарушената законова норма /чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ/ може да санира липсата на фактическо описание на нарушението.
Формулировката, обективирана в процесния
електронен фиш, която е установено
нарушение на Кодекса за
застраховането, очевидно не води до яснота на повдигнатото обвинение
и не може да бъде приета като описание на деянието, което според
административнонаказващия орган съставлява административно нарушение. Това
представлява нарушение на особените процесуални правила, предвидени в ЗДвП, към
който приложимият КЗ препраща. То е съществено по своя характер, доколкото
липсата на описание на обективните признаци на нарушението винаги, дори и при
изрично и вярно посочване на нарушените норми, води до нарушение на правото на
защита на наказаното лице, респективно до отмяна на санкциониращия го акт. Със
спазване изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за описание на съставомерните факти се изпълнява не само
гаранционната функция на разпоредбата за осигуряване правото на защита, но и за
спазване на законността при ангажиране на административно наказателната
отговорност по отношение забраните за повторни наказателни преследвания.
Настоящият касационен състав намира, че с
оглед на гореизложеното следва да бъде отменено решението на ВТРС и се постанови
друго по съществото на спора, с което се отмени обжалваният ЕФ. Както се посочи
по-горе съответната на установените факти правна квалификация е по чл. 638, ал. 4 от КЗ, във вр. с чл. 638, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл. 647, ал. 3 от КЗ, доколкото законодателят е предвидил специален ред за установяване на този
вид нарушения.
При този изход
на делото основателно е искането на касатора за присъждане на направените от
него разноски. Платеният общо адвокатски хонорар възлиза на 700,00 лв., от които 450,00 лв.
пред ВТРС и 250,00 лв. пред ВТАдмС по договори за правна защита и съдействие от
22.01.2020г. /л. 7 от делото пред ВТРС/ и 08.07.2020г. /л. 6 от делото/, в които е
посочено, че същият е платен в брой. Следва ОД на МВР – гр. Велико Търново да заплати
на касатора сумата от 700,00 лева – разноски за две инстанции.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2
и чл.222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1,
изречение 2-ро от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 342/24.06.2020г., постановено по НАХД №290/2020г. по описа на Районен съд
Велико Търново, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система Серия Г № 0007252 на ОДМВР - В. Търново, с който на
„Зарзаватчийница“ ЕООД, ЕИК ********* за нарушение на чл. 483, ал.1,т.1 от Кодекса
за застраховането /КЗ/ във вр. с чл. 638, ал. 4 вр. с чл. 638, ал.1, т.2 вр. с
чл. 461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – В. Търново да заплати на „Зарзаватчийница“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
„Константин Паница“ № 5, вх. Е, ап. 13 разноски
по делото в размер на 700,00 лв. /седемстотин лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.