№ 2988
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мая Михайлова
при участието на секретаря Ирина Ст. В.а
като разгледа докладваното от Мая Михайлова Гражданско дело №
20211100108735 по описа за 2021 година
Ищецът К. С. З. е предявил срещу ответниците Л. В. Н. и „У.“ ЕООД,
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.240 ЗЗД за
солидарно заплащане на сумата от 28 848.49 лв., представляваща непогасена
главница по договор за заем от 27.04.2020 г. и с правно основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на сумата от 3 020.00 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 16.05.2020 г. до 09.07.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата. Претендира и разноски.
Ищецът твърди, че на 27.04.2020 г. е сключил с ответниците Л. В. Н. и
„У.“ ЕООД договор за заем за сумата от 14 7500 евро, със срок за връщане на
сумата до 15.05.2020 г., платима на три равни вноски. Твърди, че ответниците
не са върнали получената сума в уговорения срок.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответниците Л. В. Н. и
„У.“ ЕООД са депозирали писмени отговори, с които оспорват предявените
искове по основание и размер. Навеждат подробни доводи за нищожност на
процесния договор за заем поради липса на воля за сключването му, като
сочат, че същият бил атидатиран и не били получили посочената в договора
1
парична сума. Излагат твърдения, че между „У.“ ЕООД и „Р.С.“ ООД (чийто
управител бил ищеца), е сключен договор за покупко-продажба на
недвижими имоти от 28.04.2020 г., във връзка с които ищецът К. С. З. заявил,
че ако „У.“ ЕООД иска да придобие недвижимите имоти, предмет на
договора, трябва да бъдат преведени допълнителни парични средства на
посочени от него лица. Сочат, че при подписване на процесния договор за
заем не е присъствал ищеца К. С. З., а същият бил представен за подпис на
ответника Л. В. Н. от адв. З., като ответникът Н. подписал договора без да има
възможност да се запознае с неговото съдържание.
При условията на евентуалност правят изявление за унищожаване на
процесния договор за заем, тъй като ответникът Л. В. Н. бил принуден да го
подпише без за де запознае със съдържанието му и под заплахата, че няма да
бъде сключен окончателен договор за покупко-продажба на недвижимите
имоти.
При условията на евентуалност излагат твърдения, че в изпълнение на
процесния договор за заем, са изплатили сума в общ размер от 67 835.73 лв.
на посочени му от ищеца лица.
Съобразно изложеното ответниците молят исковете да бъдат
отхвърлени. Претендират разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, заемът за потребление е
договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или
други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетите суми или
вещи от същия вид, количество и качество. Заемът за потребление е реален
договор – същият се счита за сключен не в момента, когато между страните е
постигнато съгласие едната да заеме, а другата да получи в заем, а едва когато
въз основа на това съгласие заетите пари или заместими вещи бъдат
предадени на заемателя.
За уважаване на иска, в тежест на ищеца е да установи валидно
правоотношение по договор за заем, тоест че страните са постигнали съгласие
ищецът да предостави на ответника определена сума пари срещу задължение
2
на ответника да я върне, както и че сума е предадена, като не се презюмира,
че предаването на суми от едно лице на друго става на основание договор за
заем. Основанието на което се сключва един договор подлежи на доказване от
страната, която се позовава на него. Договорът за заем се счита за сключен от
момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума
или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от
постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на
волеизявленията (в този смисъл - решение № 52/22.05.2009 г. по т. д. №
695/2008 г. на ВКС, І ТО, решение № 390/20.05.2010 г. по гр. д. № 134/2010 г.
на ВКС, ІV ГО, решение № 69/24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. на ВКС, ІІІ
ГО, решение № 174/23.07.2010 г. по гр. д. № 5002/2008 г. на ВКС, ІV ГО,
решение № 143/12.04.2011 г. по т. д. № 6348/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, всички те,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
Съдържанието на договора за заем следва да се тълкува според
волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната
сума, но изявлението за нейното получаване в текста на договора, подписан
от двете страни, има свидетелстващ характер (в решение № 291/17.12.2018 г.
по гр. д. № 2176/2018 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 235/2016 г. по гр. д. №
1362/2016 г. на ВКС, ІV ГО, и решение № 379/2013 г. по гр. д. № 171/2012 г.
на ВКС, ІV ГО).
Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му
състав е предаването в собственост, а другият елемент – съгласието за
връщане. Ако първият елемент липсва налице е обещание за заем, а ако
липсва вторият, няма договор и даденото е без основание. Реалният елемент –
получаването се удостоверява от заемателя с поемането на задължението "да
върне", а не "да даде" нещо. Затова в тежест на оспорващия реалното
предаване на благото е да установи отрицателния факт на неполучаването.
При спорно тълкуване на условия или други модалитети по заема,
обективиран чрез подписване на договор, от значение е записаното и
скрепеното с подпис свидетелстващо изявление, че "заемодателят предоставя
/предава/ на заемателя сумата".
3
Договорът за заем е неформален, поради което може да бъде сключен
както в писмена, така и в устна форма. С постановеното по реда на чл. 290
ГПК, решение № 582/21.12.2010 г. по гр. д. № 1384/2009 г., а ВКС IV ГО е
прието, че установяването на заемно правоотношение може да се осъществи
не само с договор, но и с писмен документ - разписка, декларация, изходящ от
длъжника, удостоверяващ получаването от него на заетата сума и
задължението му да я върне.
В настоящия случай, по делото е представен Договор за заем от
27.04.2020 г., в който е посочено, че е сключен на 27.04.2020 г. между К. С. З.,
в качеството на заемодател, и Л. В. Н. и „У.“ ЕООД (представлявано от
управителя си Л. В. Н.), като длъжник и съответно съдлъжник. Договорът за
заем е подписан от страните по него. Същият е частен документ, чиято
автентичност не е оспорена по делото, поради което и съдът приема за
установено по делото, че формална доказателствена сила на документа
(процесния договор за заем) не е опровергана, поради което и на основание
чл. 180 ГПК, съдът е длъжен да приеме, че изявленията по него са направени
от лицата, означени като автори на документа – К. С. З. и, Л. В. Н. и „У.“
ЕООД. При наличие на частен документ, подписан от страните, които са го
съставили, същият съставлява доказателство, че изявленията които се
съдържат в документа са направени от посочените в тях лица и
удостоверените в факти са се осъществили така, както са посочени (в този
смисъл е решение № 4/26.03.2015 г. по гр. д. № 4638/2014 г. на ВКС, ІІІ ГО).
От горепосочения Договор за заем от 27.04.2020 г., се установява, че
между страните е сключен действителен договор, по силата на които ищецът
е предоставил на ответниците заем, а ответниците са се задължили да върнат
така предоставения им заем в размер на 14 7500 евро в срок до 15.05.2020 г.
Видно от уговореното в договора, ответниците признават и потвърждават, че
са получили горепосочената сума в брой.
Както беше посочено, с оглед реалния характер на договора за заем,
предоставянето на заемната сума, представлява съществен елемент на
договора, поради което установяването на предаването на сумата с поемане
на задължение за нейното връщане е въпрос на доказване. При наличие на
частни документи, подписани от страните, които са ги съставили, които не са
оспорени, същите съставляват доказателство, че изявленията които се
4
съдържат в тях са направени от посочените в тях лица и удостоверените в
факти са се осъществили така, както са посочени
В настоящия случай, в процесния договор е посочено, че длъжникът
признава и потвърждава, че е получил горепосочената сума в брой, което
сочи наличието на твърдения от ищеца договор за заем, предвид реалния му
характер.
Ето защо съдът приема, че между ищеца и ответниците е възникнало
валидно облигационно отношение, породено от доказания договор за заем,
както и че заемодателят е изпълнил задълженията си по договора за заем, и
съгласно уговореното между страните по него в чл. 1 от договора, заетата
сума била предадена на ответниците.
В тежест на ответниците, съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК, е да докажат, че
са изпълнил задължението си за връщане на предоставения им паричен заем,
тъй като ищецът не е длъжен да доказва отрицателния факт на неплащането.
Ответниците в настоящето производство не са доказали това обстоятелство.
Твърденията им, които се оспорват от ищеца, не са подкрепени с никакви
доказателства, доколкото ответниците не са направили допустими искания за
събиране на такива. Ответниците не доказаха и твърденията си да са погасили
задължението си, доколкото по делото не са представени никакви
доказателства, че сочената от тях сума в общ размер от 67 835.73 лв. е
изплатена именно на ищеца.
Следователно в приложение на правилата за разпределение на
доказателствена тежест, съдът приема, че ответниците са получили от ищеца
сумата от 14 7500 евро със задължение да я върнат до определена дата, която
е настъпила, съответно не са изпълнили това свое задължение, поради което и
искът е основателен и доказан за пълния предявен размер, а като законна
последица от уважаване на иска, ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят и законната лихва от 09.07.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Денят на забавата се определя съобразно общите правила на чл. 84
ЗЗД, съгласно които когато денят на задължението е определен, длъжникът
5
изпада в забава след изтичането му – ал. 1. В конкретния случай в договора за
заем страните са уговорили падеж на задължението на ответниците, а именно
до 15.05.2020 г., поради което и считано от същата дата те са изпаднали в
забава за плащането и дължат обезщетение на основание чл.86, ал.1 ЗЗД в
размер на законната лихва. Размерът на обезщетението до датата на исковата
молба е 3 020.00 лв., до който размер искът е основателен.
Относно разноските по производството
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплати в полза на ищеца своевременно
поисканите разноски за производството в размер на 3 674.74 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и внесена държавна
такса. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение – същото не е със съществено превишение спрямо
минималните размери, предвидени в Наредба № 1/2004 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. В. Н., ЕГН **********, и „У.“ ЕООД, ЕИК ****, и
двамата със съдебен адрес – гр. София, бул. „****, офис 4, адв. П. К., да
заплатят солидарно на К. С. З., роден на **** г., със съдебен адрес: гр.
София, бул. „****, адв. Х. Т., на основание чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, сумата от 28 848.49 лв. - представляваща непогасена главница по
Договор за заем, сключен на 27.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода
от 09.07.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата от 3 020.00 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.05.2020 г. до 09.07.2021 г.
ОСЪЖДА Л. В. Н., ЕГН **********, и „У.“ ЕООД, ЕИК ****, и
двамата със съдебен адрес – гр. София, бул. „****, офис 4, адв. П. К., да
заплатят на К. С. З., роден на **** г., със съдебен адрес: гр. София, бул.
„****, адв. Х. Т., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 3 674.74 лв.,
представляваща разноски по делото пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7