Определение по дело №28/2020 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. Варна, …………...2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд – търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в. ч. т. дело № 28/2020 г. по описа на Апелативен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Подадена е частна въззивна жалба от Стелиян Д.С., чрез адв. Т.С. против определение № 349 от 22.10.2019 г., постановено по в. ч. т. д. № 262/2019 г. по описа на Силистренския окръжен съд, в частта, с която е върната депозираната от жалбоподателя жалба против определение № 331 от 08.10.2019 г. по същото дело.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на определението. Посочва, че изводите за обжалваемост или необжалваемост на поставения акт не могат да се променят чрез отстраняването на очевидна фактическа грешка. Излага, че своевременно е депозирал искова молба по чл. 422 от ГПК. Моли за отмяна на определението в обжалваната му преграждаща част.

В законоустановения срок е постъпил отговор от П.С.Т., чрез адв. Д.Ч., в който се излагат доводи за неоснователността на жалбата. На следващо място, релевира аргументи и за необжалваемостта на постановения акт, доколкото отсъстват хипотезите на чл. 274, ал. 1 от ГПК. Сочи, че в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК заявителят не е представил доказателства за предявяване на иска. Моли за потвърждаване на определението в обжалваната прекратителна част.

Варненският апелативен съд, търговско отделение, намира, че частната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

В полза на Стелиян Д.С. е издадена заповед за незабавно изпълнение № 1740 от 09.06.2015 г. по ч. гр. д. № 825/2015 г. по описа на Силистренския районен съд по реда на чл. 417 от ГПК въз основа на представен запис на заповед, издаден на 19.05.2014 г., с падеж – 29.05.2014 г., за сумата от 30 000 лева, ведно със законна лихва за забава от 05.06.2015 г. до окончателното изплащане, както и сторените разноски.

С определение № 2448 от 26.06.2019 г. по ч. гр. д. № 825/2019 г. Силистренския районен съд е спрял принудителното изпълнение на заповедта и е указал на заявителя в едномесечен срок да представи доказателства за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК, ведно с предупреждение за последиците от неизпълнение на указанията. Същото е връчено лично на заявителя на 28.05.2019 г.. С определение № 2782 от 06.08.2019 г., съдът е обезсилил издадената заповед и изпълнителния лист, като е прекратил производството по делото.

С определение № 331 от 08.10.2019 г., постановено по в. ч. гр. д. № 262/2019 г., , поправено с определение № 349 от 22.10.2019 г., Силистренският окръжен съд е потвърдил преграждащия съдебен акт на Силистренския районен съд.

С обжалваното определение № 349 от 22.10.2019 г., съдът е върнал депозираната от Стелиян Д.С. частна касационна жалба срещу потвърждаващото въззивно определение.

По същество:

Основният въпрос пред настоящата инстанция касае обжалваемостта на постановения съдебен акт, с който се потвърждава определение за обезсилване на издадената заповед за изпълнение и се прекратява производството.

Съобразно задължителните указания, обективирани в т. 8 от ТР № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, заповедното производство не е „друго производство“, свързано с исковия процес. Постановените в същото актове подлежат на двуинстанционна проверка. Предвид горното, възззивните актове, постановени по частни жалби срещу определения в заповедното производство за обезсилване на заповеди за изпълнение и изпълнителни листове са необжалваеми, като подадените срещу тях частни жалби подлежат на връщане.

Този извод не се променя и от наведените доводи на частния жалбоподател за депозиране на исковата молба по чл. 422 от ГПК в срок, както и за невъзможността за поправяне на констатациите за обжалваемост или необжалваемост по реда за остраняване на очевидна фактическа грешка, доколкото същите не влияят на гореформираните правни изводи по същество на обжалването.

С оглед гореизложеното, обжалваното определение е правилно и като такова следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 349 от 22.10.2019 г., постановено по в. ч. т. д. № 262/2019 г. по описа на Силистренския окръжен съд в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

 

         2.