ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 205
гр. Пловдив,
19.03.2018
г.,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, втори
наказателен състав, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА
АНТОНОВА
като разгледа
докладваното от съдия В. Антонова, ВЧНД №
167 по описа за 2018 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІІ от
НПК.
С определение
№ 296 от 02.03.2018 г. по ЧНД № 328/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, на
основание чл. 440 вр. чл. 437, ал. 2 от НПК вр. чл. 70, ал. 1 от НК е била
оставена без уважение молбата на осъдения Р.А.О. за предсрочно условно освобождаване
от остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода с протоколно
определение за одобрявана не споразумение № 1973 от 14.11.2017 г. по ЧНД №
7103/2017 г. на Районен съд – Пловдив влязло в сила на 14.11.2017 г.
Срещу
постановеното определение, обявено в рамките на проведеното съдебно заседание,
е постъпила жалба от осъдения. Търси се отмяна на постановения съдебен акт и
нов съдебен акт на въззивния съд, с който осъденият да бъде условно предсрочно
освободен.
Началникът на Затвора
– П и Окръжна прокуратура – Пловдив не са изразили становище по подадената
въззивна жалба.
Апелативният
съд, след като се запозна с изложените доводи в постъпилата частна жалба и с
материалите по делото, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения седмодневен срок от процесуално активно
легитимирано лице. Разгледана по същество, се явява неоснователна.
В Окръжен съд – Пловдив, на основание
чл. 437, ал. 2 от НПК е била подадена молба от осъдения О. с искане да бъде
предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода
с определение за одобряване на споразумение № 1973 от 14.11.2017 г. по ЧНД №
7103/2017 г. на Районен съд – Пловдив.
Пловдивският окръжен съд е разгледал
постъпилата молба в открито съдебно заседание с участието на страните. Първият
съд е оставил без уважение искането, тъй като мотивирано е приел, че не са
налице предпоставките за неговото условно предсрочно освобождаване. Окръжният
съд е обсъдил подробно всички условия, визирани в разпоредбата на чл. 70, ал. 1
от НК, а също така и доводите на осъдения, като доводите няма да бъдат
повтаряни дословно, тъй като изцяло се споделят и от настоящия съд. Приел е
също така, че от една страна осъденото лице действително е изтърпяло повече от
1/2 от наложеното му наказание лишаване от свобода, но от друга страна - не е
дало доказателства за своето поправяне.
Видно
от приложената в кориците на делото справка съдимост на лицето е видно, че преди това О. е бил осъждан
многократно. Предходните му осъждания, съгласно данните за неговата „съдебна
автобиография“ са за разнообразни прояви – посегателства срещу собствеността – кражби
и грабеж, управление на моторно превозно средство като неправоспособен
водач, управление с престъпна
концентрация на алкохол в кръвта, хулиганство и опит за противозаконно отнемане
на моторно превозно средство. Първото от последните две осъждания е с влязло в
законна сила протоколно определение за одобряване на споразумение № 848 от
16.12017 г. по НОХД № 6178/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив. С цитирания съдебен акт С.е бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 343в, ал. 2 от НК – управление на
превозно средство без съответно свидетелство за управление, за която му е било
наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК шест
месеца лишаване от свобода, съобразно привилегията на чл. 381, ал. 4 от НПК при
постигане на споразумение. Бил е определен първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като е било приспаднато
времето, през което осъденият е бил задържан. С протоколно определение № 855 от
17.10.2017 г. за одобряване на споразумение по НОХД № 5103/17.10.207 г. на
Районен съд – Пловдив е бил признат за виновен в извършването на две
престъпления – по чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за което му е
било наложеното наказание при условията на чл. 55, ал. 1 , т. 1 от НК – три
месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. С протоколно
определение № 1973 от 14.11.2017 г. по
ЧНД № 7103/2017 г. в производството по чл. 306, ал. 1 , т. 1 от НПК, на О. е
било определено едно общо най-тежко наказание в размер на шест месеца лишаване
от свобода при първоначален строг режим. Посоченото определение за групиране не
наказанията влязло в законна сила на 30.11.2017 г.
Както е посочил първият съд, към
07.02.2018 г. осъденият е изтърпял частично кумулираното наказание, което е с
начало 24.10.2017 г. Към посочената дата е бил изтърпял фактически три месеца и
седемнадесет дни с остатък от два месеца и тринадесет дни. В този смисъл към
датата на съдебното заседание той е бил изтърпял фактически повече от
половината от наложеното му наказание.
Както е посочил първият съд, при направената
оценка на риска при О., рискът от рецидив е бил определен със средни стойности
– 68 т. Като проблемни зони са били отчетени отношението към правонарушението,
криминалното минало, нагласи, образование, обучение, трудова заетост, начин на
живот и умения за мислене. Индивидуалният план във връзка с наказанието при
лишения от свобода е бил насочен към мотивация за позитивни действия,
подобряване на уменията за мислене. Взети са били под внимание и данните за
зловредна употреба на алкохол, включително и тези за проявите на високорисково
поведение, свързани с управлението на моторно превозно средство с престъпна
концентрация на алкохол. Отчетено било още и това, че не се очаква настъпване
на промени в личностен и поведенчески план в резултат на провежданите
корекционна работа, тъй като липсва обективна възможност за промяна на
досегашния начин на живот, като целите на наложеното наказание не са били
постигнати. Липсвал желания коректив по отношение на поемането на персонална
отговорност за извършеното престъпление, липсвала осъзната вина и разбиране за
целите на наложеното наказание. Същевременно била отбелязана и насочеността на
риска към всеки непознат, изведена от типичната сприхавост и избухливост на
осъдения след употреба на алкохол, осъжданията му на лишаване от свобода за
управление на превозно средство в нетрезво състояние, което е твърде рисково
поведение, наред с престъплението хулиганство, което също е било реализирано в
миналото. Обсъдена е била и липсата на възпиращи фактори поради нагласата на
осъдения, че няма какво да променя в себе си, да не зачита множеството дадени
му възможности до момента – чрез условни осъждания и наказания пробация. О.
обвинявал органите на МВР в преднамереност, нарочно следене и злепоставяне, от
където се налага извод, че престоят в затвора не е оказал своето възпиращо и
превантивно въздействие спрямо него. Рискът от рецидив, криминалната история и
влиянието на алкохола върху психиката на осъдения действително дават основание
да се приеме, че е напълно възможно да отключи отново вредно поведение след
освобождаването си. Освен това корекционната дейност при лишения от свобода не
е приключила.
Обстоятелството, че подсъдимият има заболяване и
е пенсионер по болест не е било подминато, каквото е оплакването на осъдения.
Същото се е отразило на оценката на риска, като е рефлектирало върху неговото
цялостно намаляване. Здравословните оплаквания в жалбата до настоящия съд
следва да бъдат насочени към медицинския център към затвора, както и към
пенетенциарната администрация, която единствена е компетентна да вземе
отношение по тях и да предприеме необходимите мерки в случай на необходимост.
Въззивният съд изцяло споделя доводите на първия съд, като намира за правилна и обоснована
преценката му, че в случая липсва една от кумулативно предвидените
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК, за условното
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения,
тъй като последният не е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне
по смисъла на чл. 439а, ал. 1 - 3 от НПК.
Поради
гореизложените причини, следва да се потвърди атакуваното определение, тъй като
жалбата на осъдения О. се явява неоснователна.
Водим от
горното и на основание чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК, Апелативен съд –
Пловдив, ІІ наказателен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 296 от 02.03.2018 г. по
ЧНД № 328/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение
молбата на осъдения Р.А.О. за предсрочно условно освобождаване от остатъка на
наложеното му общо най-тежко наказание лишаване от свобода с протоколно
определение № 1973 от 14.11.2017 г. по ЧНД № 7103/2017 г. на Районен съд –
Пловдив, влязло в законна сила на 30.11.2017 г.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.