Р Е Ш Е Н И Е
№ 304
гр.Кюстендил, 18.11.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в публичното заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
при секретаря Лидия С. и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Стойчева КАНД
№ 286 по описа за 2019год., за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
С.Н.С. ***
е подала касационна жалба срещу решението на Районен съд -
Кюстендил от 11.07.2019год. по НАХД № 633/2019год.,
с което е потвърдено Наказателно
постановление № 16-1139-000456/23.03.2016год., издадено от началника на Сектор
“Пътна полиция” към ОД на МВР-Кюстендил. Изложени са доводи за неправилност на
съдебния акт поради допуснато нарушение на
материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърденията
са, че автомобилът е собственост на търговско дружество, поради което водачът на същия няма задължение за плащане
на винетна такса, т.е. не е субект на нарушението по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП.
Извън горното оспорващата сочи наличие на внезапно възникнали обстоятелства,
които са наложили незабавно пътуване, поради което е забравила документите си. Претендира
се отмяна на решението и постановяване
на друго за отмяна на наказателното постановление.
Ответната страна -
Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР-Кюстендил, не изразява становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите
на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт
на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет на касационно оспорване е решение на районния
съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 16-1139-000456/23.03.2016год. на Началника на Сектор “Пътна полиция” към ОД на
МВР-Кюстендил, с което на оспорващата са наложени административно наказание “глоба” в размер на
300,00лв. на основание чл.179, ал.3, т.4
от ЗДвП вр. с чл.139, ал.5 от ЗДвП и три административни
наказания “глоба” в размер на по 10,00лв.
на осн. чл.183,ал.1, т.1,пр.2; чл.183, ал.1, т.1, пр.2 и чл.183, ал.1, т.1,
пр.3 от ЗДвП вр. с чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП.
Отговорността на нарушителката, с оспореното НП, е
ангажирана за това, че на 04.03.2016год.,
около 16,55 часа управлява
лек автомобил “С.С.”- собственост
на “Е.С.С.” ЕООД по път от І-6, при км.30+650
на разклона на с. Коняво в посока гр.София, без заплатена винетна такса - на
автомобила няма залепен валиден винетен
стикер за заплатена винетна такса за движение по републиканските пътища, като
водачът не носи свидетелство за управление на МПС, контролен талон към СУМПС и свидетелство за
регистрация на МПС.
За деянията е съставен АУАН № Г124319/04.03.2016г., в
който същите са описани по идентичен начин, а към административнонаказателната
преписка е приложена заповед на министъра на МВР за упълномощаване на
длъжностни лица да съставят актове и да издават наказателни постановления за
нарушения по ЗДвП.
В производството пред КРС е разпитан полицейския служител Котев, който с показанията си потвърждава констатациите в
АУАН, като описва релевантните за спора факти.
При изложените
фактически обстоятелства, районният съд потвърждава наказателното постановление
по съображения за законосъобразност. Приема се, че административните нарушения са
доказани, а от процесуална страна – че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Във
връзка с възражението на нарушителката за погасителна давност по отношение на деянията,
съдът формира мотиви за неизтекъл срок по чл. 81, ал.3 вр. с чл.80, ал.3 от НК,
приложими с оглед нормата на чл.11 от ЗАНН.
Настоящата инстанция, при служебната проверка на оспорения съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК,
не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за
съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно
посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1
от НПК, обосновава следните изводи:
Оспореното решение е правилно, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК касационният съд го оставя в сила. Правните изводи на районния съд са в съответствие с доказателствата по делото и с приложимите нормативни
разпоредби. Въззивната инстанция е събрала относимите за правилното решаване
на спора доказателствени средства, надлежно и аргументирано е обсъдила и
анализирала всички факти от значение за спорното право и е извела обосновани
изводи, които касационният съд изцяло възприема. Атакуваният съдебен акт е
постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Взети са предвид
релевантните за спора обстоятелства и изразените от страните доводи, като е
даден отговор на предявените възражения.
Поддържаните в
касационната жалба твърдения за нарушение на материалния закон, съставляващо
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, се неоснователни. Извършените от оспорващата деяния представляват
административни нарушения по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП във вр. с чл.139, ал.5
от ЗДвП и по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП вр. с чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП. Видно от съдържанието на АУАН и на НП,
водачът на процесния автомобил се е движел по републиканската пътна мрежа без заплатена винетна такса по чл.10,
ал.1, т.1 от Закона за пътищата – на МПС няма залепен валиден винетен стикер. Обстоятелството, че
върху предното стъкло на МПС не е бил
залепен винетен стикер не се оспорва от нарушителя, а и се установява от
показанията на разпитания полицейски служител.
При изложените доказателства и доколкото заплащането на винетна такса се
удостоверява чрез документ наречен “винетка”, част от която се залепва на ППС /
арг. чл.10а ал.5 т.1 от Закона за пътищата/, правилно съдът е приел, че са
осъществени елементите от фактическия състав на нарушението по чл. 179, ал.3,
т.4 вр. с чл.139, ал.5 от ЗДвП. Надлежното изпълнение на задължението по
чл.139, ал.5 от ЗДвП предполага заплащане на винетна такса, при което се
издава винетка, и залепване на
последната върху автомобила.
Основният спор по делото е относно субекта на нарушението.
Твърденията на оспорващата са, че задължен субект за заплащане на винетна такса
е собственикът на автомобила, който в
случая е търговско дружество, поради
което същата няма качеството на
нарушител. Доводите са неоснователни. Съгласно чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, в
относимата по делото редакция, субект на
нарушението е водач, който управлява ППС по път от републиканската пътна мрежа,
без да е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата,т.е.
изпълнителното деяние от обективната страна на нарушението по чл.179, ал.3 от ЗДвП, е управлението на ППС и качество нарушител има водачът, а не собственикът
на автомобила. Следват изводи за доказаност на съставомерното деяние и за
законосъобразност на НП, съотв. за правилност на въззивното решение.
Идентични са констатациите на касационната инстанция и по
отношение на другите три нарушения. От събраните доказателства се установява по
безспорен начин, че нарушителката не е носела документите по чл.183, ал.1,т.1
вр. с чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП при
управлението на МПС на процесната дата, с което е осъществен приетия от АНО административнонаказателен
състав. Наложените наказания са в предвидения
от закона размер.
Неоснователна и недоказана е и другата защитна теза на
жалбоподателката. Изложените от същата доводи сочат на искане за прилагане на
хипотезата на крайна необходимост по см. на чл.13 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН.
Доказателства за наличие на предпоставките, предвидени в цитираната норма не са събрани по
делото, а сочените в жалбата обстоятелства не са от визирания
характер. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
нарушителката. Наказателното постановление е
законосъобразно, а решението на районния съд за потвърждаването му – е
обосновано и правилно, като касационната инстанция го оставя в сила.
Водим от горното и на осн.
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,
Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
решението на Кюстендилския районен съд от 11.07.2019год.,
постановено по НАХД № 633/2019год.
Решението не подлежи на
обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател:
Членове: 1. 2.