№ 2975
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110133830 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Т е предявило срещу Ю. А. Т. искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в общ размер на 1100,97 лева, от които сумата в размер на 885,91 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. Сухата река, бл. 208,
вх. А, ап. 31, аб. № 369348, ведно със законната лихва от 17.01.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 168,78 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 06.01.2022 г. върху вземането за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия, сумата в размер на 37,57 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 17.01.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 8,71
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2019 г. до 06.01.2022 г. върху
вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2007/2022 г., по описа на СРС,
74 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който
заявява, че исковата сума в общ размер на 1100,97 лева е заплатена.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – Б не изразява становище по предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
1
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер. Основателността на иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
В разглеждания случай с оглед изявленията на ответника в отговора на исковата молба
и извършените от него плащане, безспорно между страните е, че ответникът е клиент на
топлинна енергия, респ. безспорно е наличието на облигационно правоотношение между
страните за доставяне на топлинна енергия в процесния имот. Не се спори и относно
размера на претендираните за процесния период вземания, поради което и тези
обстоятелства са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото.
Между страните не се спори, а и от представеното по делото преводно нареждане от
03.10.2022 г. се установява, че на посочената дата ответникът е заплатил сумата в общ
размер на 1100,97 лева. С посочената сума ответникът е погасил изцяло претендираните
вземания за мораторна лихва в общ размер на 177,49 лева, от които 168,78 лева – мораторна
лихва върху вземането за потребена топлинна енергия и 8,71 лева – мораторна лихва върху
вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение, както и за главница в общ
размер на 923,48 лева, от които 885,91 лева – главница за потребена топлинна енергия и
37,57 лева – главница за цена на извършена услуга дялово разпределение. При това
положение се налага извод, че незаплатена е единствено законната лихва върху главниците
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
17.01.2022 г. до датата на плащане – 03.10.2022 г., която определена по реда на чл. 162 ГПК
възлиза на сумата в общ размер на 66,69 лева, от които 63,98 лева – законна лихва върху
вземането за главница за потребена топлинна енергия в размер на 885,91 лева и 2,71 лева –
законна лихва върху вземането за главница за цена на извършена услуга дялово
разпределение в размер на 37,57 лева.
Предвид изложеното с оглед извършеното плащане се явяват неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени предявените искове за сумата от 885,91 лева - главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., за
сумата от 168,78 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 06.01.2022 г. върху
вземането за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, за сумата от 37,57 лева
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г.
до 30.04.2020 г. и за сумата от 8,71 лева - мораторна лихва за периода от 31.01.2019 г. до
06.01.2022 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение. Основателни обаче за явяват претенциите на ищеца за законна лихва върху
главниците за периода от 17.01.2022 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК)
до 03.10.2022 г. (датата на плащане), поради което следва да бъде призната за установена
дължимостта на същата, възлизаща на сумата от 63,98 лева – законна лихва върху вземането
за главница от 885,91 лева за потребена топлинна енергия и на сумата от 2,71 лева – законна
лихва върху вземането за главница от 37,57 лева за цена на извършена услуга дялово
разпределение.
По разноските:
Въпреки частичното отхвърляне на предявените искове, доколкото се касае за
погасяването им в хода на процеса, ответникът дължи направените и претендирани от
ищеца разноски в исковото и заповедното производство. Дължимите и претендирани такива
в настоящото производство възлизат на сумата общ размер на 75 лева, от които 25 лева за
платена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати и направените и претендирани от ищеца разноски в заповедното
производство също възлизащи на сумата в общ размер на 75 лева, от които 25 лева за
държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю. А. Т., ЕГН ********** и адрес гр. София, ул.
„Петър Парчевич“ № 1, ет. 4, ап. 15, дължи на Т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 422 ГПК сумата в размер на 63,98 лева,
представляваща законна лихва за периода от 17.01.2022 г. до 03.10.2022 г. върху вземането
за главница от 885,91 лева за потребена топлинна енергия за периодa от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. Сухата река, бл. 208, вх. А, ап. 31, аб. №
369348, както и сумата в размер на 2,71 лева, представляваща законна лихва за периода от
17.01.2022 г. до 03.10.2022 г. върху вземането за главница от 37,57 лева за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2007/2022 г.,
по описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 885,91 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периодa от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. в
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Сухата река“, бл. 208, вх. А, ап. 31, аб. № 369348, сумата
в размер на 168,78 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
06.01.2022 г. върху вземането за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, сумата
в размер на 37,57 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., както и сумата в размер на 8,71
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2019 г. до 06.01.2022 г. върху
вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2007/2022 г., по
описа на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА Ю. А. Т. , ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Петър Парчевич“ № 1,
ет. 4, ап. 15, да заплати на Т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 75 лева – разноски в
исковото производство и сумата в размер на 75 лева – разноски в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието в процеса на Б, като трето лице-помагач на
ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3