Решение по дело №673/2021 на Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 11

гр. Русе, 05 април 2022 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенският административен съд, в публичното заседание на 07 март 2022 год. в състав:

 

Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ

 

при секретаря  Бисерка Василева и в присъствието на прокурора  ……… като  разгледа  докладваното  от   съдията Василев  административно дело №673  по   описа   за  2021  година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК(Данъчно-осигурителен процесуален кодекс).

Делото е образувано след постъпила жалба от Х.И.И. *** срещу ревизионен акт /РА/ № P-03001820007765-091-001/05.07.2021 г., издаден от М.Т.Г. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Е.Н.Г. на длъжност главен инспектор по приходите — ръководител на ревизията, потвърден изцяло с решение № 235/19.10.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП” Варна, с определените с РА задължения за данък върху доходите на физическото лице за 2014г., 2015г., 2017г. и 2019г. в общ размер на 16 992.00 лева - главница и лихва за забава в размер на 8 560.45 лева.

Сочи се, че РА е незаконосъобразен, поради издаването му при съществено нарушение на  административнопроизводствени правила и в протИ.речие с материално-правни разпоредби. Твърди се, че актът е в протИ.речие със събраните в хода на ревизията писмени доказателства, разпоредбите на ЗДДФЛ и практиката на Върховен административен съд.

Жалбоподателят счита, че необосновано в РА се приема, че са налице доходи с „недоказан произход” за 2014 г. в размер на 63 967.64 лева, за 2015 г. в размер на 59 135.35 лева, за 2017 г. в размер на 43 271.44 лева и за 2016 г. на стойност З 565.04 лева, тъй като при изготвянето на паричния поток на лицето, за всяка една от ревизираните години, били допуснати съществени нарушения от страна на ревизиращия екип както по отношение на „началното салдо”, така и при анализиране и кредитиране на представените от РЛ писмени документи, доказващи безспорния произход на притежаваните от лицето парични суми в брой. Неоснователно били игнорирани представените от ревизираното лице писмени обяснения и документи - договори, споразумения, разписки, включително официални такива - нотариални актове, доказващи наличие на разполагаеми парични средства у И.Х. И., който през 2012 г. разполагал с достатъчно парични средства, за да дари на ревизираното лице сумата в размер на 350 000 лева.

Иска се отмяна на ревизионния акт, претендира се и присъждане на разноски, за които се представя списък.

Ответникът по оспорването – Директор на дирекция „ОДОП” гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт З. Е. намира оспорването за неоснователно. Поддържа изложените съображения по съществото на спора в решението на Директора на Дирекция ОДОП Варна.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда на чл.161, ал.1 от ДОПК, за което представя и списък.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и като съобрази резултатите от назначената по съдебния спор съдебно-счетоводна експертиза, намира жалбата за процесуално допустима, подадена е от лице, с доказан интерес от оспорването - адресат на акта, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От фактическа и правна страна приема следното:

С обжалвания РА (л.753-749 от адм. преписка) е определен допълнителен данък по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за Х.И.И. за годините : 2014 г., 2015 г., 2017 г. и 2019 г. в общ размер 16 992 лева, ведно със съответните лихва за забава в размер 8 560,45 лева, както следва :

   За 2014 г. е определен допълнителен данък в размер 6 396 лева и са начислени лихви за забава в размер 4 013.09 лева;

   За 2015 г. е определен допълнителен данък в размер 5 913 лева и са начислени лихви за забава в размер З 107.97 лева;

  За 2017 г. е определен допълнителен данък в размер 4 327 лева и са начислени лихви за забава в размер 1 396.77 лева;

  За 2019 г. е определен допълнителен данък в размер 356 лева и са начислени лихви за забава в размер 42.62 лева.

Приходната администрация, чрез своите РО е установила, че лицето Х.И.И. има доходи с неустановен произход, налице били данни за укрити приходи или доходи, както и че получените приходи и доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото  му състояние за ревизирания период - обстоятелства, визирани в по чл.122, ал.1, т.2 и т.5 от ДОПК - укрити доходи или не представени доказателствени документи за същите. При наличие на  гореизложените факти съобразявайки записаното в кодекса, те приемат, че основата за облагане с данък върху доходите на физическото лице за ревизираните  периоди – 2014 г., 2015 г., 2017 г. и 2019 г. следва да бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК.

За обективно установяване на обстоятелствата от значение за извършваната ревизия, органът по приходите е извършил процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения ревизионен доклад РД № Р-03-030011820007765-092-001/17.05.2021г.(л.724-700 от адм. преписка), неразделна част от ревизионния акт по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК.

Ревизионният орган е приобщил по реда на ДОПК доказателства от данъчно-осигурителното досие на ревизираното лице, документи, съставени по повод на настоящото ревизионно производство както и присъединени документи /доказателства/, съставени и приети по извършени допълнителни проверки с адресат същото лице. Такива са приобщените документи, от предходна проверка, за която са съставени Протокол Кд-73 с №ПФ-03001820000584-ППД-001 от 06.11.2020г. на ПУФО, документирано с Протокол Кд-73 с № П-03001820040970-073-004 от 10.07.2020г., отговор на лицето с вх.№43009-22/21.10.2020г., отговори от Агенция по Вписванията, банки, Енерго - про, ВиК, ОД на МВР Гранична полиция и Дирекция ПП, данни от информационни масиви на НАП - „СУП", Търговски регистър и др. Сред тях са и писмените обяснения на проверявания. Приобщени били документи от новата проверка с Протокол Кд-73 №Р03001820007765-ППД-001/28.04.2021г. за извършена проверка за съпоставка на имотно състояние и доходите на физическо лице, приключила с Протокол Кд-73 с № ПФ-03001820000584-073001(л.192 от преписката) от 11.12.2020г. и представени документи с вх.№ 43009-22/21.10.2020г., както и от приобщени документи с Протокол Кд-73 с № Р-03001820007765-ППД-002 от 28.04.2021г. на документите от извършената предходна проверка за установяване на факти и обстоятелства, документирани с Протокол Кд-73 с №П-03001820040970-073-001(л.651-641 от преписката) от 10.07.2020г. - представени документи (при ПУФО) с вх.№ 10683/22.04.2020г. от проверяваното лице.

В хода на ревизията са предприети действия по извършване на насрещни проверки на други задължени лица, предприети били и действия за събиране и обезпечаване на доказателства.

На 18.01.2021г., до Х. И. е отправено искане за предоставяне на документи и писмени обяснения (л.14 от адм. преписка), тъй като проверяващия екип е счел, че той не е представил всички документи, имащи значение за правилно определяне на облагането по ЗДДФЛ за ревизирания период.

На 01.02.2021г., И. е поискал удължаване на срока по реда на чл.25 от ДОПК за предоставяне на документи  и обяснения, а на 15.02.2021г. е подал отговор (л.18 от преписката) по това искане, ведно с декларация-съгласие за разкриване на банкова тайна.

С уведомление с изх. № №-Р 03001820007765 -113 – 001 от 19.02.2021 г. и уведомление по чл.17, ал. 1, т. 2 от ДОПК с изх. номер: № Р 03001820007765-139-001 от 19.02.2021 г. (л.З9 от преписката) И. е известен, че от изготвените баланси за съпоставка между приходите и доходите и имотното му състояние за периода 01.01.2014г. до 31.12.2019г. е установено, че е налице превишение на изразходваните парични средства над доходите, като конкретно е посочено за всяка от тези години какво е превишението : за 2014г. – 62 250.75 лева, за 2015г. – 59 135.35 лева, за 2017г. – 43 271.44 лева и за 2019г. – 3 495.04 лева. Описано е какъв е размера на доходите, които ще следва да бъдат обложени – 168 150 лева и дължимия данък. Указано му е още, че следва да попълни декларация по чл. 124, ал. З от ДОПК за всяка една от годините, за която са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Посочено му е, че данъчната основа на задълженията му ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК, като едновременно с това му е предоставена възможност в 14-дневен срок да представи доказателства и да вземе становище.

Х. И. представил такива декларации  на л.83-46 от преписката, като към тях приложил и копия на нотариални актове за сключени договори за ипотечни кредити с получател И.Х. И.. Те са описани и на стр. 10 и сл. от РД.

Документите и доказателствата, които е поискал да ползва с цел  доказване на размера на получените доходи за ревизираните години са :

  Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 41/24.01.2005 г. с кредитор ОББ АД и И.Х. И. — кредитополучател и ипотекарен длъжник;  Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 99/06.06.2007 г. с кредитор ОББ АД и И.Х. И. — кредитополучател и ипотекарен длъжник; Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 15/29.02.2008 г. с кредитор ОББ АД и И.Х. И. — кредитополучател;   Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 174/23.04.2008 г. с кредитор Алфа банк клон България АД и И.Х. И. — кредитополучател и като управител на „Рентиер” ЕООД - ипотекарен длъжник; Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 159/10.04.2007 г. с кредитор ОББ АД и З.И. — кредитополучател и И.Х. И. - ипотекарен длъжник;  Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 197/13.04.2006 г. с ОББ АД и И.Х. И. — кредитополучател и ипотекарен длъжник; Извършените за периода покупки и продажби на недвижими имоти за периода 24.01.2005 г. — 04.09.2012 г., съгласно предоставена справка от имотния регистър. Тези документи се представят на ревизиращия екип като доказателство, че синът на Х. И. – И.Х. И. е бил във възможност на 04.09.2012г. да дари в брой сумата от 350 000 лева на своя баща. Съответно, това е тезата и на оспорващата страна и в съдебното производство, като се релевира довода, че ревизиращият екип греши, като приема за начално салдо за 01.01.2014г. „0“ лева, а е следвало да приеме сумата от дарението в размер на 350 000 лева. Оттам идвала грешката и за началните салда за следващите ревизирани години.

След анализ на представените документи, органите по приходи обаче не кредитират тезата, че е налице такова дарение в брой на сумата от 350 000 лева, по договор за дарение и разписка за получаване на тази сума(л.659-658 от преписката), като още в РД излагат аргументи в тази насока.

Мотивират се с това, че не е доказано, че тази сума е съхранявана в брой от лицето до момента на дарението-04.09.2012г. Анализирали и получените от И. И. кредити, като последните са били предоставени на И. И. през 2007г. и 2008г., доста години преди дарението и липсвали доказателства, които да потвърждават че сумата е била налична в брой към 04.09.2012г., за да бъде дарена на Х.И.И..

Не били представени и доказателства, от които да е видно, че И. И. е изтеглил всички тези парични средства и ги е предоставил на баща си. Не били представени и доказателства, от които да е видно къде са съхранявани тези парични средства в размер на 350 000 лева от ревизираното лице от 2012г. до 2014г. Нямало доказателства, че същите са били налични към 01.01.2014г.

По реда на събраните по ДОПК доказателства, органът по приходите установява следната фактическа обстановка, каквато е налице и пред съда :

Х.И.И. е местно физическо лице на Република България по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ. Той е с постоянен адрес ***. Не е регистрирано за целите на ЗДДС. За ревизираните периоди  - 2014г., 2015г., 2017г. и 2019г. Х.И. не е подавал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и не е внасял данък по чл.48, ал.1 от с. з.

Въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, както и присъединените документи от предходна проверка, относно Х.И.И. от ревизиращия екип се констатирали данни за укрити приходи или доходи, липсата на доказателства/документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или са повредени до степен негодни за ползване. Обстоятелства, визирани в чл.122, ал.1, т.2 и т.5 от ДОПК.

За периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. за Х.И.И. била съставена таблица (стр.16 от РД) за съпоставка между получените приходи и извършените разходи.

Тази таблица е изготвена след обстоен анализ на декларирани и получени доходи, относно налични и доказани парични средства към 01.01.2014г. и към 31.12.2014г., доходи от трудови  и извънтрудови правоотношения на лицето, други получени доходи - пенсии, обезщетения, социални помощи, заеми и други източници на средства, притежаваните от лицето банкови сметки и парични средства по тях, притежаваните недвижими имущества в страната, притежаваните от лицето движими имущества. Съобразени са и всички доказани и допустими и по закон разходи за издръжка  - комунални услуги, плащания на туристически услуги и задгранични пътувания, разходи за платени суми по задължения към трети лица – заеми, лизинги, за застраховки, охрана и други, за плащания на данъци, осигурителни вноски, такси и мита, за ремонт и поддръжка на МПС, други разходи.

При извършения сравнителен анализ за 2014г., органът по приходите установил, че е налице превишение на изразходените парични средства в края на данъчния период спрямо получените доходи. Налице била отрицателна сума от баланса за 2014 г. в размер на 63 967.64 лева.

Не приема, че е доказано дарението на сумата от 350 000 лева на 04.09.2012г., от сина на Х.И.И. по причини, описани и по-горе, на л.4 от настоящото решение.

Относно превишението в размер на 63 967.64 лева, представляващо заплатени разходи, според РО от страна на лицето не били представени годни доказателствени средства относно вид, характер и източник на паричните средства, послужили за заплащането им. Приели, че същите следва да се третират като доходи от друг източник, а предвид чл. 35, т.6 и чл.36 от ЗДДФЛ са доходи, които не са необлагаеми, не са освободени от облагане по закон и подлежат на облагане в Република България по реда на чл.48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Констатацията е, че получените доходи на ревизираното лице не съответствали на имущественото и финансовото му състояние за проверявания период, поради което РО приел, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 и т.5 от ДОПК. Съответно, основата за облагане с данък върху доходите по чл.48 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. следвало да бъде определена по реда на чл. 122-124 от ДОПК.

На основание чл.122, ал.2 от ДОПК приложили установения от приложимия закон размер на данъка /ставка 10% по ЗДДФЛ/, към определената  по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа.

Съгласно нормата на чл.122, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.48, ал.1 и ал.8 от ЗДДФЛ, определили размер на дължимия данък за годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, възлизащ на 6 396 лева, ведно със съответстващите по чл.1 от ЗЛДТДПДВ /за периода от  01.05.2015 г. до 17.05.2021 г./  лихви върху дължимата сума от 6 396 лева - в размер на 3926.03 лева.

В хода на ревизията бил направен подробен анализ на всички относими към ревизираното лице обстоятелства, касаещи ревизирания период 01.01.2014г. до 31.12.2014г., подробно описани и анализирани на стр. 9-17 от ревизионния доклад (л.720-717 от адм. преписка).

За периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. за Х.И.И. също била съставена таблица (стр.21-22 от РД, л.714) за съпоставка между получените приходи и извършените разходи.

Тази таблица отново е изготвена след обстоен анализ на декларирани и получени доходи, относно налични и доказани парични средства към 01.01.2015г. и към 31.12.2015г., доходи от трудови  и извънтрудови правоотношения на лицето, други получени доходи - пенсии, обезщетения, социални помощи, заеми и други източници на средства, притежаваните от лицето банкови сметки и парични средства по тях, притежаваните недвижими имущества в страната, притежаваните от лицето движими имущества. Съобразени са и всички доказани и допустими и по закон разходи за издръжка  - комунални услуги, плащания на туристически услуги и задгранични пътувания, разходи за платени суми по задължения към трети лица – заеми, лизинги, за застраховки, охрана и други, за плащания на данъци, осигурителни вноски, такси и мита, за ремонт и поддръжка на МПС, други разходи.

При извършения сравнителен анализ за 2015г., органът по приходите установил, че е налице несъответствие между направените разходи и получените от лицето доходи през 2015г., тъй като получените средства през годината били по-малко от изразходените/направените разходи с 59135.35 лева.

Относно превишението в размер на 59135.35 лева, представляващо заплатени разходи, според РО от страна на лицето не били представени годни доказателствени средства относно вид, характер и източник на паричните средства, послужили за заплащането им. Приели, че същите следва да се третират като доходи от друг източник, а предвид чл. 35, т.6 и чл.36 от ЗДДФЛ са доходи, които не са необлагаеми, не са освободени от облагане по закон и подлежат на облагане в Република България по реда на чл.48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Констатацията им отново както и за 2015г. била, че получените доходи на ревизираното лице не съответствали на имущественото и финансовото му състояние за проверявания период, поради което РО приел, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 и т.5 от ДОПК. Съответно, основата за облагане с данък върху доходите по чл.48 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. следвало да бъде определена по реда на чл. 122-124 от ДОПК.

На основание чл.122, ал.2 от ДОПК приложили установения от приложимия закон размер на данъка /ставка 10% по ЗДДФЛ/, към определената  по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа.

Съгласно нормата на чл.122, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.48, ал.1 и ал.8 от ЗДДФЛ, определили размер на дължимия данък за годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, възлизащ на 5 913 лева, ведно със съответстващите по чл.1 от ЗЛДТДПДВ /за периода от  01.05.2016 г. до 17.05.2021 г./  лихви върху дължимата сума от 5 913 лева - в размер на3027.48 лева.

В обстойния анализ на доказателствата, представени от РЛ, за 2015г., ревизиращият екип отново не приема за достоверни и доказващи размера на получената още през 2012 г. от И. сума, дарена му от неговия син.

За периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. за Х.И.И. също била съставена таблица (стр.28-29 от РД, л.711 -гръб, 710) за съпоставка между получените приходи и извършените разходи.

Тази таблица отново е изготвена след обстоен анализ на декларирани и получени доходи, относно налични и доказани парични средства към 01.01.2017г. и към 31.12.2017г., доходи от трудови  и извънтрудови правоотношения на лицето, други получени доходи - пенсии, обезщетения, социални помощи, заеми и други източници на средства, притежаваните от лицето банкови сметки и парични средства по тях, притежаваните недвижими имущества в страната, притежаваните от лицето движими имущества. Съобразени са и всички доказани и допустими и по закон разходи за издръжка  - комунални услуги, плащания на туристически услуги и задгранични пътувания, разходи за платени суми по задължения към трети лица – заеми, лизинги, за застраховки, охрана и други, за плащания на данъци, осигурителни вноски, такси и мита, за ремонт и поддръжка на МПС, други разходи.

При извършения сравнителен анализ за 2017г., органът по приходите установил, че е налице несъответствие между направените разходи и получените от лицето доходи през 2017г., тъй като получените средства през годината били по-малко от изразходените/направените разходи с 43271.44 лева.

Относно превишението в размер на 43271.44 лева, представляващо заплатени разходи, според РО от страна на лицето не били представени годни доказателствени средства относно вид, характер и източник на паричните средства, послужили за заплащането им. Приели, че същите следва да се третират като доходи от друг източник, а предвид чл. 35, т.6 и чл.36 от ЗДДФЛ са доходи, които не са необлагаеми, не са освободени от облагане по закон и подлежат на облагане в Република България по реда на чл.48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Констатацията им отново както и за предните две ревизирани години била, че получените доходи на ревизираното лице не съответствали на имущественото и финансовото му състояние за проверявания период, поради което РО приел, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 и т.5 от ДОПК. Съответно, основата за облагане с данък върху доходите по чл.48 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. следвало да бъде определена по реда на чл. 122-124 от ДОПК.

На основание чл.122, ал.2 от ДОПК приложили установения от приложимия закон размер на данъка /ставка 10% по ЗДДФЛ/, към определената  по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа.

Съгласно нормата на чл.122, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.48, ал.1 и ал.8 от ЗДДФЛ, определили размер на дължимия данък за годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, възлизащ на 4 327 лева, ведно със съответстващите по чл.1 от ЗЛДТДПДВ /за периода от  01.05.2018 г. до 17.05.2021 г./  лихви върху дължимата сума от 5 913 лева - в размер на 1337.78 лева.

В обстойния анализ на доказателствата, представени от РЛ, и за 2017г., ревизиращият екип отново не приема за достоверни и доказващи размера на получената още през 2012 г. от И. сума, дарена му от неговия син, по причини, описани по-горе, на л.4 от решението на съда.

За периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. за Х.И.И. също е съставена таблица (стр.37-39 от РД, л.706-705) за съпоставка между получените приходи и извършените разходи.

Тази таблица отново е изготвена след обстоен анализ на декларирани и получени доходи, относно налични и доказани парични средства към 01.01.2019г. и към 31.12.2019г., доходи от трудови  и извънтрудови правоотношения на лицето, други получени доходи - пенсии, обезщетения, социални помощи, заеми и други източници на средства, притежаваните от лицето банкови сметки и парични средства по тях, притежаваните недвижими имущества в страната, притежаваните от лицето движими имущества. Съобразени са и всички доказани и допустими и по закон разходи за издръжка  - комунални услуги, плащания на туристически услуги и задгранични пътувания, разходи за платени суми по задължения към трети лица – заеми, лизинги, за застраховки, охрана и други, за плащания на данъци, осигурителни вноски, такси и мита, за ремонт и поддръжка на МПС, други разходи.

При извършения сравнителен анализ за 2019г., органът по приходите установил, че е налице несъответствие между направените разходи и получените от лицето доходи през 2019г., тъй като получените средства през годината били по-малко от изразходените/направените разходи с 3565.04 лева.

Относно превишението в размер на 3565.04 лева, представляващо заплатени разходи, според РО от страна на лицето не били представени годни доказателствени средства относно вид, характер и източник на паричните средства, послужили за заплащането им. Приели, че същите следва да се третират като доходи от друг източник, а предвид чл. 35, т.6 и чл.36 от ЗДДФЛ са доходи, които не са необлагаеми, не са освободени от облагане по закон и подлежат на облагане в Република България по реда на чл.48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Констатацията им отново както и за предните две ревизирани години била, че получените доходи на ревизираното лице не съответствали на имущественото и финансовото му състояние за проверявания период, поради което РО приел, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 и т.5 от ДОПК. Съответно, основата за облагане с данък върху доходите по чл.48 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. следвало да бъде определена по реда на чл. 122-124 от ДОПК.

На основание чл.122, ал.2 от ДОПК приложили установения от приложимия закон размер на данъка /ставка 10% по ЗДДФЛ/, към определената  по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа.

Съгласно нормата на чл.122, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.48, ал.1 и ал.8 от ЗДДФЛ, определили размер на дължимия данък за годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, възлизащ на 356 лева, ведно със съответстващите по чл.1 от ЗЛДТДПДВ /за периода от  01.05.2020 г. до 17.05.2021 г./  лихви върху дължимата сума от 3565.04 лева - в размер на 37.78 лева.

В обстойния анализ на доказателствата, представени от РЛ, и за 2019г., ревизиращият екип отново не приема за достоверни и доказващи размера на получената още през 2012 г. от И. сума, дарена му от неговия син, по причини, описани по-горе, на л.4 от решението на съда.

Така бил издаден и оспореният пред директора на дирекция „ОДОП“ гр. Варна Ревизионен акт № P-03001820007765-091-001/05.07.2021 г., с който на Х. И. са определени задължения физическото лице за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за годините 2014 г., 2015 г., 2017 г. и 2019 г. в общ размер 16 992 лева, ведно със съответните лихва за забава в размер 8 560,45 лева, както следва : За 2014 г. е определен допълнителен данък в размер 6 396 лева и са начислени лихви за забава в размер 4 013.09 лева; За 2015 г. е определен допълнителен данък в размер 5 913 лева и са начислени лихви за забава в размер З 107.97 лева; За 2017 г. е определен допълнителен данък в размер 4 327 лева и са начислени лихви за забава в размер 1 396.77 лева; За 2019 г. е определен допълнителен данък в размер 356 лева и са начислени лихви за забава в размер 42.62 лева.

Със своето решение № 235/19.10.2021г. горестоящият АО - директорът на Дирекция „ОДОП” Варна е потвърдил РА изцяло.

В проведеното съдебно производство, бяха събрани и допълнително доказателства – писмени и гласни. Бе назначена и поисканата от жалбоподателя съдебно-счетоводна експертиза.

По отношение на назначената и приета експертиза, страните нямаха възражения.

Задачите по експертизата и заключението й обаче, бе базирано на остарял метод, който вече не се ползва в извършваните данъчни ревизии-методът на паричния поток. През последните години, следвайки практиката на ВАС, ревизиращите екипи правят съпоставка на имотното състояние и доходите на ревизираното лице по отношение приходи и разходи за съответната година, а не правят т.нар. парични потоци. И нещо по-важно-самите задачи бяха формулирани от адвоката на оспорващата страна, като основния момент бе да включи в наличните парични средства в брой на Х. И. към 01.01.2014 г., както поиска неговия процесуален представител, сумата в размер на 350 000 лева, съгласно договор за дарение от 04.09.2012 г. и разписка за получена сума от 04.09.2012 г. А дали тази сума може да бъде включена като начално салдо, е и основният спорен по делото въпрос, на който мотивиран отговор ще бъде даден по-долу в правните изводи на съда.

Разпитът на свидетелят И. И. и показанията му, предвид, че касае показания на сина на ревизираното лице, и на следващо място-че синът е лицето, което твърди, че е дарило сумата от 350 000 лева на своя баща, съдът ще анализира и цени в контекста на всички събрани доказателства и съобразно роднинските връзки между жалбоподател и свидетел.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява допустима за разглеждане.

Ревизионният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 119, ал. 2 и в предвидената от закона форма. В хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са повлияли на фактическите констатации и правните изводи на органа по приходите, противно на твърдяното още с жалбата до съда.

Ревизионното производство е валидно образувано, проведено по реда на чл. 122 от ДОПК, като основата за облагане с данъци за процесния период е определена въз основа на извършен анализ по чл.122, ал.1, т.2 и т.5 от ДОПК.

Спорът в настоящото дело е не относно дали правилно е определен облагаемият доход/данъчната основа на Х. И. за ревизираните периоди като сума, нито по отношение размера на определените лихви.

Основният спорен момент, който всъщност се явява и в основата на крайния извод за законосъобразност или не на оспорения  Ревизионен акт № P-03001820007765-091-001/05.07.2021 г. е свързан с отговор на въпроса:

Какво е началното салдо   - размерът на разполагаемите парични средства на И. към 01.01.2014г.?

Правилно ревизиращия екип, а след това и издателите на РД и РА, както и горестоящият АО приемат, че : 1. Не е доказано, а това е в тежест на жалбоподателя, а към момента на извършване на ревизия-на ревизирано лице, че от общо одобрените кредити, описани и по-горе и от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, получени от И. И. от банките-кредитор, са изтеглени всички тези суми, или поне сумата от 350 000 лева, за да е способен И. И. да дари тази сума на баща си; 2. Липсват и доказателства, че получените пари по отпуснатите кредити са налични и са съхранявани в брой от И.Х. И. до дарението, направено спрямо неговия баща Х.И.И. на 04.09.2012г.; 3. Писменият договор за дарение, представен в ревизионното производство е частен диспозитивен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила, а само с формална доказателствена сила, когато е подписан. Този документ обаче няма достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК. Доказването на реалното предаване на сумата от 350 000 лева, което е от съществено значение за преценката относно съществуването на правоотношение, предвид основната характеристика на договора за дарение не е извършено, независим от приложената към договора разписка. 4. Още повече, се касае за родствена връзка баща-син в този договор и показанията на И., дадени пред съда, няма как също да бъдат кредитирани, защото съобразно останалите доказателства по делото, те явно се явяват с цел защита тезата на ревизираното лице.

Тук е без значение факта, че се касае за целеви кредити, а използването на средствата за друга цел е на практика и увреждане на кредитора и неспазване на договорните отношения с банките-кредитори.

Съдът също счита, че не е доказано, че И. И. не е доказал, че е имам сумата от 350 000 лева в брой към 04.09.2012г., както и че е предал тази сума на своя баща.

И. не доказва, че към 01.01.2014г. е имал тази сума в брой, за да се приеме, че салдото му, наличните средства в брой към тази дата е различно от приетото от РО - „0“ лева.

Напълно идентични са изводите на съда и по отношение задълженията на И. за 01.01.2015г.-31.12.2015г. Към 01.01.2015г. И. отново не доказва, че е имал сума в брой, различна от приетата от РО, за да се приеме, че наличните средства в брой към тази дата е различно от приетото в РД и РА - „0“ лева.

Нищо по-различно не може да се приеме и за ревизирания период 01.01.2017г. до 31.12.2017г. В основата на защитната теза на И. за всички ревизирани периоди е твърдението за получената сума като дарение от 350 000 лева от неговия син. След като обаче съдът, както и РО не счита, че е доказано че такава сума е била налична в брой у Х. И., няма как и да се приеме, че наличните средства в брой към тази дата е различно от приетото в РД и РА - „0“ лева.

Идентични са изводите на съда и за ревизирания период 01.01.2019г. до 31.12.2019г. И тук правилно в РД и РА е прието, че наличните средства в брой на И. към тази дата е „0“ лева.

Дори и по някаква причина да се приеме, че примерно, в началния период от ревизираните години И. е имал не начална сума „0“ лева, а примерно получените от сина му 350 000 лева, то той не доказва, че в следващите периоди, за 2015, 2017 и 2019г. в началото на съответната година е държал в брой сума, различна от приетата от РО - „0“ лева.

Но както посочихме по-горе, съдът приема, че И. не доказва, че е получил и съхранявал в брой сумата от 350 000 лева, за която се представя договор за дарение от 04.09.2012 г. и разписка за получена сума от 04.09.2012 г. Останалите доказателства по делото опровергават неговото твърдение и това води на извода, че тези документи са съставени за целите на защитата в проведеното ревизионно производство. Още повече, че след като започва ревизията, Х. И. е известен с уведомление с изх. № №-Р 03001820007765 -113 – 001 от 19.02.2021 г. и уведомление по чл.17, ал. 1, т. 2 от ДОПК с изх. номер: № Р 03001820007765-139-001 от 19.02.2021 г., че от изготвените баланси за съпоставка между приходите и доходите и имотното му състояние за периода 01.01.2014г. до 31.12.2019г. е установено, че е налице превишение на изразходваните парични средства над доходите. Съответно, указано му е да попълни декларация по чл. 124, ал. З от ДОПК за всяка една от годините, за която са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Посочено му е, че данъчната основа на задълженията му ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК, като едновременно с това му е предоставена възможност в 14-дневен срок да представи доказателства и да вземе становище. В този срок, той подава тези декларации, но в нито една от тях не вписва, че е получил или е имал към 2014г. сумата от 350 000 лева в брой. Това говори или е индиция, че договор за дарение от 04.09.2012 г. и разписка за получена сума от същата дата са съставени за целите на неговата защита.

Не се кредитира и заключението на вещото лице, защото то се базира на остарял метод, който вече не се ползва в извършваните данъчни ревизии-методът на паричния поток. През последните години, следвайки практиката на ВАС, ревизиращите екипи правят съпоставка на имотното състояние и доходите на ревизираното лице по отношение приходи и разходи за съответната година, а не правят т.нар. парични потоци. И на следващо място, защото задачата на в.л. е да включи в началното салдо за 2014г. за налична сума в брой в патримониума на И. сумата от 350 000 лева по договора за дарение, но съдът не приема, че е доказано тази сума към 01.01.2014г. да е била налична у Х. И..

Ревизията по чл. 122-124 от ДОПК е подчинена на специални правила по отношение на хипотезите, в които може да се осъществи, изчерпателно посочените обстоятелства, които органът по приходите следва да съобрази и доказателствената сила на ревизионния акт. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА издаден по реда чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

Съдът счита, че с представените доказателства от страна на ревизираното лице, не са оборени констатациите, че са налице данни за укрити приходи или доходи и че декларираните получени доходи/приходи не съответстват на имущественото финансово състояние на жалбоподателя за ревизирания период.

Фактическите констатации и изводи в обжалвания ревизионен акт кореспондират с анализа на фактите, обстоятелствата и събраните в хода на ревизионното производство доказателства. С оглед на това съдът намира извършването на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК съобразено със закона.

След като фактическите констатации са верни, т. е., не са оборени фактите, то правилно и обосновано при ревизията са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ.

При констатирано наличие на доход с неустановен произход / данни за укрити приходи или доходи ревизиращият орган няма задължение да установи този произход, а само да докаже наличието на такъв доход, което обстоятелство е установено по време на ревизията. Предвид изложеното съдът намира обжалваният ревизионен акт за законосъобразен, а жалбата за неоснователна, поради което следва да се отхвърли.

С оглед мотивите по-горе, остават изцяло неоснователни всички изложени още с жалбата до съда възражения, свързани с твърденията, че даренията на процесните суми – от бабата и родителите на Късцанев са напълно доказани, включително и тяхното предаване, с което е изпълнено изискването на чл.225, ал.2 от ЗЗД, че е доказана възможността им да дарят такъв размер на сумите.

На основание чл. 161, ал. 1 и ал.3 от ДОПК, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.

Възнаграждението следва да бъде определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което при материален интерес - главница в размер на 16 992.00 лева - и лихва за забава в размер на 8 560.45 лева или общо задължения 25 552,45 лева, е в размер на 1 296, 57 лева.

Воден от горното и на основание чл.160, ал.1, вр. с ал.4, изр. 2-ро от ДОПК, Административен съд– град Русе, трети състав,

 

 

                           Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на Х.И.И. ***, чрез адв. Ц. П.,*** срещу ревизионен акт № P-03001820007765-091-001/05.07.2021 г., издаден от М.Т.Г. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Е.Н.Г. на длъжност главен инспектор по приходите — ръководител на ревизията, потвърден изцяло с решение № 235/19.10.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП” Варна, с определените с РА задължения за данък върху доходите на физическото лице за 2014г., 2015г., 2017г. и 2019г. в общ размер на 16 992.00 лева - главница и лихва за забава в размер на 8 560.45 лева.

Осъжда Х.И.И. ***,  ЕГН ********** да заплати на Дирекция „ОДОП“ Варна, ЦУ НАП разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 296, 57 лева (Хиляда двеста деветдесет и шест лева и 57 ст.).

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

 

 

 

Съдия: