Решение по дело №5382/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 144

 

гр.***, 05.02.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 5382 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на ЕТ „***” с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „***“, бл. 20, вх.8, срещу Наказателно постановление № 437134-F460059/09.05.2019г., издадено от Даниел Вълканов – Началник на Отдел „ОД“-*** към ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС вр. с чл. 25, ал.1, т.1, от Наредба № Н-18/06г. на МФ, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че в действителност контролната покупка е била на стойност 4,28 лева и за нея е бил издаден фискален бон, поради което и се оспорват констатациите в КП, пренесени в последствие в АУАН и НП. В тази връзка се посочва, че използваният в обекта кантар въобще не може да тегли нечетни стойности (работи през 2 грама), поради което и твърденията, че е била закупена риба с тегло 185 грама няма как да са верни. Счита се, че неправилно АНО е определил приложимата санкционна норма, а под евентуалност се развиват подробни съображения защо нарушението следва да се окачестви като „маловажно“ и да се приложи чл. 28 ЗАНН.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. Вяра Видова – БАК, която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които допълва и развива. Пледира за отмяна на НП

За административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт Тодорова, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е безспорно установено и доказано, като счита, че при издаването на АУАН и НП са спазени всички законови изисквания. В заключение моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 6 НП е връчено на жалбоподателя на 29.10.2019г., а жалбата срещу него е депозирана на 04.11.2019г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Срещу едноличния търговец е издадено наказателно постановление, съгласно което АНО е приел, че на 05.12.2018г., в 15.03 часа св. Г.С. – инспектор по приходите в НАП-***, съвместно с колегата си – Н.Р., посетил търговки обект – магазин за риба, находящо се в гр. ***, ж.к. „***“, до ***, стопанисван от жалбоподателя. Свидетелят си закупил един брой пържена скумрия с тегло от 185 грама на стойност 3,70 лева, като бил обслужен от продавач-консултант – Николета Колева-Салиева, която приела плащането и предала на свидетеля закупената от него стока, но не му издала и предала фискална касова бележка, нито касова бележка от заверен кочан с касови бележки. Служителите на НАП напуснали обекта, изчакали няколко минути, след което влезли обратно в заведението, легитимирали се и започнали проверка. В хода на проверката констатирали, че няма разлика между касовата и фактическата наличност в обекта, както и че обектът разполага с функциониращо фискално устройство – „Datecs DP-55 KL” с номер на фискалната памет - №02331131.

За горните констатации св. С. съставил протокол за извършена проверка (л.9-13), в който посочил че е налице разминаване между действителното време и това, отразено на фискалното устройство с 1 час и 03 минути напред и поканил представител на търговеца да се яви на 13.12.2018г. в ТД на НАП-гр. ***, за представяне на допълнителни документи и съставяне на АУАН. В посочения ден в ТД на НАП едноличният търговец се явил лично и в негово присъствие бил съставен АУАН с №F460059/13.12.2018г., в който горните факти били квалифицирани като нарушение по чл. 118, ал.1 ЗДДС, вр. с чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ. Търговецът подписала акта, като заявил, че не е съгласен с констатациите и че касов бон е бил издаден още при съставяне на акта, както и че е налице разминаване в часа на проверката.  В законоустановения срок по чл. 44, ал.1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.

Съдържанието на съставения АУАН било пренесено в издаденото на 09.05.2019г. НП, като АНО не дал вяра на възражението по акта, а също счел че с действията си ЕТ е осъществил състава на чл. 118, ал.1 ЗДДС, вр. с чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, поради което и на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС му наложил „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство. Като цяло основният спор по делото се съсредоточава около това дали действително покупката е била извършена в посочения от контролните органи час и стойност и за нея не е бил издаден ФБ или събитията са се разиграли малко по-рано и се касае за покупка на стойност 4,28 лева, за която има издаден фискален бон, както застъпва жалбоподателя.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Даниел Вълканов – Началник на Отдел „ОД“-*** към ЦУ на НАП, а АУАН съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Въпреки това съдът счита, че нарушението е останало недоказано, а от там издаденото НП се явява незаконосъобразно и следва да се отмени. Това е така по следните съображения.

Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, съгласно която (в редакцията към датата на нарушението) - независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1; 2.  по чл. 3, ал. 2 - за всяко плащане, включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1. От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е доказателство за извършеното плащане. За да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка, следва да е налице извършено плащане на стоки или доставка на услуги, което в настоящия случай е факт. Следва да се отбележи, че терминът "плащане" не съвпада по смисъл с термина "продажба", доколкото вторият касае реализиране на търговска сделка в съответствие с нормативните изисквания на гражданското законодателство. Под плащането следва да се приема фактическо действие по предаване от купувача на продавача на определена сума пари, представляваща цената на стоката. В тази връзка издаването на касовия бон е дължимо при преминаване на сумата от купувача във владението на продавача, независимо дали самата сделка по продажбата е реализирана в пълнота и докрай в този момент.

Настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай твърдяното нарушение не е доказано безспорно. В тази връзка съдът не кредитира показанията на св. С., че покупката е била извършена в 15.03 часа и се касае за пържена риба с тегло 185 грама на стойност 3.70 лева. Това е така, защото видно от приложените писмени доказателства, относно използвания в обекта кантар – Служебна бележка № 0024 /л.43/ и Инструкция за работа /л.44-61/, категорично се доказва, че когато стоката е с тегло до 6 кг., както е в случая, електронната везна тегли през 2 грама – т.е. обективно е невъзможно тя да покаже тегло от 185 грама, както е записано в КП. При това положение няма как да се кредитира и твърдението, че стойността на покупката е била 3,70 лева. Действително какъв е бил точният размер на покупката не е от значение за преценката дали деянието е съставомерно или не, но това разминаване сериозно разколебава тезата на проверяващите органи до степен съдът да не може да й се довери. Нещо повече – няколко минути след покупката служителите на НАП са се легитимирали и са пристъпили към проверка, при която не се е констатирала разлика между касовата наличност и фактическата такава – т.е. това е още една индиция, че продажбата е била отразена в касовия апарат, защото в противен случай – би следвало да е налице разлика поне със стойността на покупката.

При това положение съдът кредитира показанията на св. Колева-Салиева – продавач в обекта, от които се установява, че в действителност покупката е била с тегло 214 грама на стойност 4,28 лева. Видно от приложения КЛЕН (л.62) тази покупка е била отразена в 15.57 часа – т.е. след като се приспадне разликата от 1 час и 03 минути се установява, че покупката е била направена в 14.54 часа, а не както застъпва АНО в 15.03 часа и за нея в действителност е бил издаден фискален бон. Щом се установи, че за покупката е имало издаден бон, то и съдът приема, че не е налице административно нарушение по цитирания текст.

В процеса по ЗАНН именно АНО е този, който носи доказателствената тежест и образно казано при т.нар. „пълно и главно доказване“ следва да ангажира доказателства за всички елементи от  твърдяното нарушение. Както стана ясно настоящият състав намира, че в случая обвинителната теза е останала недоказана, поради което недоказано и незаконосъобразно се явява и издаденото НП и жалбата срещу него следва да се уважи.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнасяне по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, нито една от страните не е направила искане за присъждане на разноски в производството, поради което и съдът няма как служебно да присъди такива.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, ***кият районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 437134-F460059/09.05.2019г., издадено от Даниел Вълканов – Началник на Отдел „ОД“-*** към ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС вр. с чл. 25, ал.1, т.1, от Наредба № Н-18/06г. на МФ, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на ЕТ „***” с ЕИК: ********* е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев

Вярно с оригинала: М.Р.