Протокол по дело №3654/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 59
Дата: 21 септември 2020 г. (в сила от 22 септември 2020 г.)
Съдия: Пламен Димитров Караниколов
Дело: 20203110203654
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
Номер 5921.09.2020 г.Град Варна
Районен съд – Варна37 състав
На 18.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
Секретар:Петранка Н. Петрова
Прокурор:Цветелина Венциславова Стефанова (РП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Д. Караниколов Частно
наказателно дело № 20203110203654 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ВРП, редовно призована, представлява се от прокурор Стефанова.
Обв. С. Е. М. , редовно призован, води се от органите на РД „Охрана” от Ареста –
Варна и с адв. Николай Д., назначен за служебен защитник от хода на ДП и приет от съда от
днес.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Производството е по реда на чл.65 от НПК и е образувано по искане на С. Е. М. ,
обвиняем по ДП № 766/2020 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР – Варна, за
изменението на наложената му мярка Задържане под стража в по – лека.
1

АДВ. Д.: Запознах се с молбата на обв. М.. Нека той да обясни, защото не съм точно
запознат. Твърди, че има медицински проблеми, заболяване, което има нужда от лечение и
то не може да се извършва в ареста. Аз нямам данни, евентуално като основание за
изменение на МНО да се счита и това.

ОБВ. М.: Искам по-лека мярка. Имам заболяване Лептоспироза, хепатит. Бях лекуван
в терапията при доц. К. и искам да ми се измени мярката. Имам адресна регистрация. Аз
откраднах това колело три дни след като излязох от затвора. В момента има само фелдшер в
ареста. Казах, че съм болен. Викаха ми бърза помощ, но установяват ниско кръвно и това е.
Затова моля за по-лека мярка.

АДВ. Д.: Поддържам молбата на обвиняемия.
ПРОКУРОРЪТ: Искането е допустимо, но считам, че не е основателно. В него не се
съдържат нови обстоятелства, които да налагат изменение на МНО „Задържане под стража”
в по-лека. Считам, че същото не следва да бъде уважено и наложената вече мярка да бъде
потвърдена.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И

ДАВА ХОД П О С Ъ Щ Е С Т В О

АДВ. Д.: Уважаеми г-н Председател, моля да уважите депозираната молба и измените
МНО на обв. М. в по-лека, а именно домашен арест. В случая той има адресна регистрация в
гр. Девня. Моля да уважите молбата и да измените МНО.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, аз моля да оставите молбата без
уважение. Считам, че към настоящия момент не са налице основания за изменение на
взетата МНО. Първоначално направения извод, че съществува реална опасност обвиняемия
да извърши ново престъпление не е разколебан и с оглед събраните доказателства намирам,
2
че може да се направи обосновано предположение, че обвиняемия е извършил деянието, за
което му е повдигнато обвинение. От приобщената по делото справка за съдимост се
установява, че деянието е извършено в условията на опасен рецидив. Считам, че с оглед
повдигнатото обвинение, срокът, в който търпи МНО е разумен, а по отношение на
направеното искане, с оглед заболяване, към настоящия момент не са представени
доказателства, поради което моля да потвърдите мярката за неотклонение „Задържане под
стража”

ОБВ. М.: Моля да ми бъде изменена мярката в по лека, а именно домашен арест.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства констатира от фактическа и правна страна следното.
С постановление за привличане на обвиняем от 08.07.2020 г. по ДП № 766/2020 г. по
описа на Второ РУ обв. С. М. е привлечен в това му качество за извършено престъпление по
чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК, което е
тежко умишлено престъпление. С определение на ВРС по ЧНД № 2733/2020 г. от 09.07.2020
г. по отношение на обвиняемия е взета най тежката МНО „Задържане под стража“, като
съдът е преценил, че са налице предпоставките, визирани в НПК, кумулативно предвидени
за такива за вземането на тази мярка. В производството по чл. 65 от НПК следва да се оцени
законосъобразността на МНО „Задържане под стража“ при настъпили нови обстоятелства,
като е недопустимо съдът по посочения ред да преразглежда като се произнася по
законността и предпоставките за вземане на МНО „Задържане под стража“ при идентични
факти с тези, по които се е произнесъл ВРС по реда на чл. 64 от НПК. Като взе предвид
аргументите на защитата, както и материалите по ДП, съдът намира, че не са налице нови
обстоятелства, налагащи преразглеждане на въпроса за адекватната мярка по отношение на
обв. М.. Неоснователни са доводите, изложени в жалбата по делото с искане за изменение на
МНО досежно заявеното от обв. М., че страда от хепатит, като по делото не бяха
представени никакви писмени доказателства в тази насока. Според съда от събраните в хода
на разследването доказателства би могло да се направи обосновано предположение, че обв.
М. е автор на престъпното деяние, за което му е повдигнато обвинение. За да изгради това
свое становище съдът „стъпва“ върху показанията на разпитаните свидетели, изготвената
експертиза и други, от които може да се направи обосновано предположение, че същият е
извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1
вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. а и б. б от НК. МНО „Задържане под стража“ не се взема по
отношение на лицето, за да бъдат извършвани през цялото време процесуално следствени
действия, а такава мярка се взема с оглед препятстване възможността обвиняемото лице да
извърши друго престъпление или да се укрие, с оглед осуетяване на наказателната репресия.
3
Освен това съдът намира, че продължителността на задържане малко повече от 2 месеца не
може да се третира като ново обстоятелство, което да обуслови изменението на мярката за
неотклонение в по-лека такава. Следва да се отбележи, че деянието, извършено от
обвиняемия, е само три дни след като е бил освободен от затвора, където е изтърпявал
наказание лишаване от свобода.
Според практиката на ВКС преценката за „разумна продължителност“ на
задържането следва да се извърши във всеки отделен случай, съобразно с конкретните данни
за характера и сложността на делото, както и за причините за забавянето му. В този смисъл е
решение № 76/1997 г. на ВКС, Решение № 107/1998 г. на ВКС и други. В настоящия случай
се касае за сравнително не продължително задържане, а видно от материалите по делото
продължава извършването на процесуално следствени действия. Съдът следва да отбележи
също, че макар и до момента да не са събрани всички необходими доказателства в
настоящото производство е достатъчно да се направи обосновано предположение за
извършеното престъпление, като не е необходимо обвинението да е доказано по несъмнен
начин. Същевременно следва да се има предвид, че според тълкувателно решение № 2/2002
г. на ВКС на ДП се повдига обвинение предназначено да определи най-общ първоначален
(работен) предмет на доказване по делото. Това може да бъде изменено в зависимост от
доказателствата, като окончателното обвинение се формулира едва с обвинителния акт. От
всичко изложено може да се направи извод, че в случая не се касае за изменение на
обстоятелствата, послужили като основание за вземане на първоначалната МНО спрямо С.
М., които от своя страна да налагат изменение на същата от „Задържане под стража“ в по-
лека такава. Съобразявайки доказателствата по делото и личността на обвиняемото лице
съдът намира, че за да бъдат постигнати целите на чл.57 от НПК, следва да бъде взета такава
МНО, която би преустановила противоправната деятелност на М. и би му попречило да
извърши друго престъпление. Съдът намира, че в настоящия случай такава се явява
единствено МНО „Задържане под стража“, тъй като единствено тази мярка на този етап е в
състояние да възпрепятства възможността на обвиняемия да извърши друго престъпление.
Ето защо съдът намира, че същата се явява напълно законосъобразна и като такава следва да
бъде потвърдена, а искането на обвиняемия следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата обв. С. Е. М. с ЕГН **********, обвиняем по
ДП № 766/2020 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР – Варна за изменение на взетата
спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража” в по-лека.

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” взета
спрямо С. Е. М. с ЕГН **********, обвиняем по ДП № 766/2020 г. по описа на Второ РУ
4
при ОД на МВР – Варна.

Определението подлежи на обжалване или протест пред ВОС в 3-дневен срок от
днес.
Насрочва в случай на жалба или протест делото за разглеждане пред ВОС в съдебно
заседание на 23.09.2020 г. от 13.00 часа, за която дата и час ВРП и адв. Д. да се считат за
редовно уведомени.
Обв. М. да се уведоми за датата на с.з. чрез Началника на сектор „Арести” при
Областна служба „Изпълнение на наказанията” - Варна в случай на постъпване на жалба.

След влизане на определението в сила копие от същото да се изпрати на ареста в
гр.Варна - за сведение, а ДП да се върне на ВРП - по компетентност.

Протоколът изготвен в с.з. което приключи в 09,40 ч.


Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
5