№ 1149
гр. София, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана П.
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Джулиана П. Въззивно гражданско дело №
20211000501294 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните по гр.д.№ 9351/2019г., СГС, І-20 състав
срещу решението от 10.02.2021г., с което е осъдено ЗД „Бул инс“ АД да плати на И. В. В., на
основание чл. 432, ал.1 КЗ, сумата 26 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП от 07.07.2018г., ведно със законната лихва от 20.06.2019г. и е отхвърлен искът за
разликата до пълния предявен частичен размер от 30 000 лева.
Въззивникът ищец В. обжалва решението в отхвърлителната част, като твърди
неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД. Иска присъждане на пълния предявен частичен
размер на обезщетението.
Въззивникът ответник ЗД „Бул инс“ АД обжалва решението в частта, с която искът е
уважен, като твърди да са необосновани изводите на съда за осъществяване на ПТП при
участието на застрахован при него водач на МПС. Евентуално заявява, че присъденото
обезщетение е прекомерно.
Страните оспорват взаимно жалбите си.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
първоинстанционното решение за валидно, допустимо и частично неправилно. В отговор на
оплакванията и възраженията на страните излага следното:
Ищецът е твърдял, че е пострадал като велосипедист при ПТП на 07.07.2018г., когато при
преминаване покрай паркирал вдясно на бул. „Христо Ботев“ в гр. София, в отсечката
между бул. „Сливница“ и бул. „Мария Луиза“ автомобил, бил ударен от водача на
автомобила при отваряне на предната лява врата.
1
С отговора по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил да е причинен деликт от водача на
лекия автомобил - В. П., като е твърдял, че в констативния протокол е отбелязано, че
водачът е неизвестен, а поведението на участниците в произшествието, описано в събраните
в досъдебното производство материали, изглежда нелогично, поради което е заключил, че
не се доказва процесното ПТП изобщо да е станало. Цитираното възражение, заявено и като
основание за обжалване на първостепенния акт, е неоснователно. За произшествието е
образувано досъдебно производство № ЗМ 11260/2018Г. по описа на СРТП, отдел
разследване при СДВР срещу неизвестен извършител. Че към момента на осъществяване на
инцидента не е имало яснота относно самоличността на делинквента, респ.идентификацията
на управляваното от него МПС, е ясно и от съставения констативен протокол № К-
452/07.07.2018г., в който като участник в произшествието фигурира единствено
велосипедистът. Констативният протокол свидетелства за наличието на сблъсък. Той е
съставен след сигнал от дежурен инспектор при ОПП –СДВР, при посещение на мястото на
инцидента, където произшествието не е запазено / вж. протокола за оглед/, а за
обстоятелства и причини за ПТП са записани посочените от ищеца. В тази си част
протоколът удостоверява по официален начин единствено твърдението на самия ищец.
Изявлението му пред длъжностното лице обаче се установява от събраните по делото
доказателства – показанията на разпитаните свидетели. Разпитът на св. В. П. установява по
категоричен начин участието й в произшествието като водач на МПС, рег.№ СА 0431 МС и
описаният от самия ищец механизъм на произшествието. Напълно логично е, след като
самоличността на делинквента е установена едва в хода на досъдебното производство, тя да
не фигурира в констативния протокол, съставен в деня на произшествието. Не е нелепо,
както твърди ответникът, пострадалият да не е поискал да бъде закаран в болница от
делинквента, а от свой приятел, когото е извикал на местопроизшествието. Още повече, че
получената от ищеца травма не е била животозастрашаваща, нито е налагала незабавна
лекарска намеса. След като ищецът е напуснал местопроизшествието, за да посети ВМА,
където е бил прегледан, св.П. също си е тръгнала и така към момента на огледа по късно
през деня, произшествието не е било запазено. Ищецът не е запомнил регистрационния
номер на колата на св.П., нито е установил самоличността й при инцидента, поради което и
досъдебното производство е започнало срещу неизвестен извършител, а в резултат от
извършените в неговите рамки действия, извършителят е установен. Нищо от така
изложеното не е „ повече от съмнително“, както се твърди във въззивната жалба на
ответника.
Осъществяването на описаното в исковата молба произшествие и механизмът му са
установени по категоричен начин от разпита на св. П., чиито показания съдът кредитира
като преки, обективни, логични и без противоречие с останалите доказателства по делото,
вкл. материалите от досъдебното производство. Заключението на приетата по делото
автотехническа експертиза интерпретира именно показанията на св. П. и така категорично
доказва, че причина за настъпване на произшествието са субективните действия на св.П.,
извършени в нарушение на правилото на чл. 95, ал.1 ЗДвП.
Материалноправната легитимация на страните – на ищеца, като пострадал от ПТП от
07.07.2018г. и на ответника, в качеството му на застраховател на гражданската отговорност
на делинквента В. П.; вида на получените от ищеца травматични увреждания и причинно-
следствената им връзка с произшествието, както и липсата на съпричинително поведение от
страна на пострадалия, установена от първата инстанция, не са спорни пред въззивния съд.
По оплакванията на страните за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД.
В резултат от произшествието ищецът е получил закрито счупване на лъчевата кост на
дясната ръка в долния край и счупване на стилоидния израстък на лакътната кост на дясната
ръка.
За да определи справедлив размер на обезщетението за тези травматични увреждания,
настоящият състав има предвид следните фактори, установени от показанията на св.Д. и
заключението на в.л.С.: лекият характер на травмите; липсата на болничен престой и
2
необходимост от хирургична интервенция (наместването е закрито и е поставена гипсова
лонгета), краткият и протекъл без усложнения възстановителен период – до три месеца;
проведената в този период рехабилитация; ниският интензитет на болките; поносимите
затруднения в битовото обслужване на ищеца за краткия период, в който е бил с гипс (един
месец); незначителните смущения в социален план, търпени непосредствено сред инцидента
( ищецът не е осъществил плановете си да отиде на море и да кара кайтсърф); пълното
възстановяване без остатъчни явления и очакване за бъдещи усложнения (така в.л. С.).
Съдът не отчита заявеното от св.Д., че ищецът не се е възстановил психически и няма
същата моторика две години след инцидента. В тази им част, показанията на свидетелката
представляват умозаключения, за които се изискват специални знания, с каквито тя не
разполага. От друга страна, по делото липсват годни доказателства за увреждане на
психиката на ищеца и в.л. С. не е извършил личен преглед на ищеца, при който да е
установил слаб захват или друг проблем при движение на десния горен крайник, а
изследваната медицинска документация не предполага такъв.
Отчитайки изложеното и при съобразяване младата възраст на ищеца (29 години към
датата на инцидента) и икономическите условия в страната към датата на ПТП, съдът
определя на 12 000 лева следващото се обезщетение.
В обобщение, като намира оплакванията по жалбата на ищеца за неоснователни, а тези
по жалбата на ответника за частично основателни, въззивният съд следва да отмени
първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен за разликата над 12 000
лева до 26 000 лева и го отхвърли за тази разлика и потвърди решението в останалата част, с
която искът е уважен до 12 000 лева и отхвърлен за разликата над 26 000 лева до 30 000 лева.
При този изход на спора, на пълномощника на ищеца се следват разноски за адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА, съразмерно с отхвърлената част от жалбата на ответника
или 604,62 лева, а на ответника – разноски за държавна такса, съразмерно на уважената част
от жалбата му или 280 лева. Доказателства за разноски за адвокатско възнаграждение за
представителство пред въззивния съд ответникът не е представил.
Присъдените от СГС разноски подлежат на корекция, като тези, в полза на адв. С., бъдат
намалени до 574, 20 лева, а тези, в полза на ответника, увеличени до 1395, 81 лева или с
1086, 63 лева, а присъдените в полза на СГС държавна такса и разноски намалени до 741
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на СГС, І-20 състав от 10.02.2021г. по гр.д.№ 9351/2019г. в частите,
с които е осъдено ЗД „Бул инс“ АД да плати на И. В. В., на основание чл. 432, ал.1 КЗ, сума
над 12 000 лева до 26 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от
07.07.2018г.; на адв. П. С., на основание чл. 38, ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение над
547, 20 лева и по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, държавна такса и разноски
над 741 лева и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. В. В. ЕГН **********, съдебен адрес адв. П. С., гр.София,
ул. Позитано № 9, вх.А, ет.3, офис 9, срещу ЗД Бул инс АД, гр.София, бул. Джеймс Баучър
№87, иск по чл. 432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП от 07.07.2018г. за разликата над 12 000 лева до 26 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-20 състав от 10.02.2021г. по гр.д.№ 9351/2019г. в
останалата част, с която искът е уважен до 12 000 лева и отхвърлен за разликата над 26 000
лева.
ОСЪЖДА ЗД Бул инс АД, гр.София, бул. Джеймс Баучър №87 да плати на адв. П. С.,
гр.София, ул. Позитано № 9, вх.А, ет.3, офис 9,на основание чл. 38, ал.2 ЗА, адвокатско
3
възнаграждение за представителство пред въззивния съд в размер на 604, 62 лева.
ОСЪЖДА И. В. В. ЕГН **********, съдебен адрес адв. П. С., гр.София, ул. Позитано №
9, вх.А, ет.3, офис 9 да плати на ЗД Бул инс АД, гр.София, бул. Джеймс Баучър №87, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 280 лева - разноски пред въззивния съд за държавна
такса и още 1086, 63 лева, над присъдените от СГС, за разноски пред първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4