Р Е Ш
Е Н И Е
№ 232 24.10.2022 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Зорница Делчева
и
с участието на прокурор Минчо Николов
като
разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 219 по описа за 2022г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Е.С.Д.,
ЕГН **********, подадена чрез пълномощника й адв. В.Д. ***, срещу Решение № 156
от 31.05.2022г., постановено по АНД № 217/ 2022г. по описа на Районен съд – Казанлък,
с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление
№ СЛ/Д-СТ-КК/ 1229-013/ 09.02.2022г., издадено от Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Казанлък.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното
решение в нарушение и при неправилно приложение на закона
- касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с
чл. 63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва
като необоснован направения от въззивния съд извод, че съдържанието на
наказателното постановление съответства на императивните изисквания по чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Поддържа, че от една страна липсва формулирано и
конкретизирано описание на нарушението от фактическа страна, а от друга – че
изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление е вътрешно
противоречиво, което е довело до неяснота какво точно е административно
наказателното обвинение, съотв. до ограничаване правото на защита на
нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и юридически формулираното
съдържание на наказателното постановление. С подробно изложени съображения по наведеното касационно
основание е направено
искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да са
постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление №
СЛ/Д-СТ-КК/ 1229-013/ 09.02.2022г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Казанлък, като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Казанлък, редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по
основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството пред Районен съд – Казанлък
се е развило по жалба на Е.С.Д., против Наказателно постановление № СЛ/Д-СТ-КК/
1229-013/ 09.02.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Казанлък, с което, въз основа на съставен Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ № СЛ/ДСТ-КК/ 1229-011 от 14.01.2022г., на Е.Д.,
на основание чл. 45, ал.9 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/, е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 8, ал.6 от ЗЗДет и чл.21,
ал.1, т.3 от ЗЗДет във вр. с чл.18, ал.4 от ППЗЗДет. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че Е.С.Д. не е изпълнила
влязло в сила Задължително предписание №П/Д-СТ-КК-006 от 07.12.2021г., издадено
от Директора на ДСП-Казанлък, съобразно което на Е.Д. е указано следното: Да
сътрудничи на социалните работници с цел спазване и изпълнение на заложените в
плана за действие дейности и по-конкретно: Краткосрочна цел 1, т. 4 от План за
работа с детето, както и Краткосрочна цел 1, т. 2 и Краткосрочна цел 2, т. 2 от
План за работа с родителите, заложени в План за действие от 23.09.2021 г.,
както следва: Краткосрочна цел 1: Осигуряване на сигурна и стабилна среда, в
която Иванка да се отглежда, т. 4. Задоволяване на образователните потребности
на детето: предприемане на действия за записване на детето в ново учебно
заведение; поддържане на контакт с класен ръководител; съблюдаване на
успеваемостта на детето в учебния процес; включване на детето в извънкласни
дейности, организирани от учебното заведение; подпомагане комуникацията между
детето и неговите съученици, състояща се в изграждане на приятелски
взаимоотношения и преодоляване на възникнали конфликти; осигуряване на редовно
присъствие на детето в училище от страна на родителите; осигуряване на
необходимите учебни материали и пособия от страна на родителите; завършване на
средна степен на образование. Краткосрочна цел 1: Провеждане на социална работа
с родителите, т.2. Оказване на съдействие на служителите от ОЗД по посока
уреждане на въпроси, касаещи развитието на детето. Краткосрочна цел 2: При
необходимост предоставяне на социални услуги в общността, т.2. Подаване на
заявление за ползване на социални услуги. Прието е, че е налице отказ от
сътрудничество от страна на родител във връзка с изпълнението на Плана за
действие. Водещият случая социален работник в ОЗД/ДСП гр. Казанлък дава
предложение за изготвяне на Задължително предписание, последното влязло в сила.
Задължителни предписания по чл. 21, ал.
1, т. 3 от Закона за закрила на детето са връчени на Е.Д. на
14.01.2022г. Нарушението е извършено в гр. Казанлък за периода от 15.09.2021г.
до датата на съставяне на акта.
Казанлъшкият
районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление, по съображения
за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел,
че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и
процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по
чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от
фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. По
съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени
и гласни доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин
е установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа
обстановка и извършването
субективна и обективна страна на вмененото на Е.Д. нарушение - неизпълнение на
Задължително предписание, в нарушение на чл.21, ал.1, т.3 от Закона за закрила
на детето във вр. с чл.18, ал.4 от ППЗЗДет, за което нарушение е наложена предвидената
в закона административна санкция.
Решението
на Казанлъшкия районен съд е постановено при неправилно приложение на закона.
Не се споделя извода
на въззивния съд, че
съдържанието на наказателното постановление съответства на изискванията на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Липсва изискуемото се ясно и точно формулиране и
конкретизация на административното обвинение от фактическа и от правна страна. Издаването
на наказателното постановление и налагането на административно наказание на Е.Д.,
от фактическа страна се основава на неизпълнение от страна на родителя на влязло
в сила Задължително предписание №П/Д-СТ-КК-006 от 07.12.2021г., издадено от
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ -Казанлък, което неизпълнение е квалифицирано
като нарушение по административнонаказателния състав на чл.45, ал.9 от ЗЗДет. Но посочените в обстоятелствената част на
наказателното постановление като дадени с това Задължително предписание и
съотв. приети като неизпълнени предписания, не съответстват като обем и
съдържание на предписаното на Е.Д. с влязло в сила Задължително предписание
№П/Д-СТ-КК-006 от 07.12.2021г., а представляват възпроизвеждане на част от
изготвения на 23.09.2021г. План за действие във връзка с предприета мярка за
закрила на основание чл.23 от ЗЗДет – съдействие, подпомагане и услуги в
семейна среда. Нито е посочено, нито е конкретизирано, кое/кои точно от предписанията,
формулирани в 7 точки, дадени със Задължително предписание №П/Д-СТ-КК-006 от
07.12.2021г., не са изпълнени от родителя Е.Д. и съотв. в какво се изразява
това неизпълнение. Възпроизвеждането на част от
съдържанието на изготвения План за действие, не изпълнява законовото изискване по чл.57, ал.1, т.5 за
описание на нарушението от фактическа страна чрез посочване на релевантните за
съставомерността на деянието факти и обстоятелства по
административнонаказателно обвинение за допуснато нарушение по чл.45, ал.9 от
ЗЗДет, доколкото вмененото на санкционираното нарушение по чл.45, ал.9 от ЗЗДет
е за неизпълнение на задължително
предписание, а не за неспазване или за неоказано съдействие от родителя за
изпълнение на изготвения план за действие за прилагане на мярката за закрила на
детето в семейна среда. В този смисъл не е налице изискуемия се конекситет
между фактическото обвинение /фактическото описание на съставомерното
изпълнително деяние/ и неговата правна квалификация /от гл.т на посочената като
нарушена законова разпоредба/, за формиране на еднозначен правен извод по
фактите и по приложението на закона и в какво точно се изразява деянието на
санкционираното лице, възприето от наказващия орган като съставомерно такова по
чл.45, ал.9 от ЗЗДет. След като неспазването/ неоказването на съдействие от
страна на родителя за изпълнение на целите и дейностите от изготвения План за
действие, е материалноправна предпоставка по чл.21, ал.1, т.3 от ЗЗДет във вр.
с чл.18, ал.4 от ППЗЗДет за издаването на Задължително предписание
№П/Д-СТ-КК-006 от 07.12.2021г., очевидно не може с неоказаното
съдействие/сътрудничество от родителя Е.Д. на социалния работник във връзка с
изпълнението на плана за действие, да се обосновава издаването на задължителното
предписание и едновременно с това неизпълнението на това задължително
предписание. Ето защо неправилно въззивният съд е приел, че отказът от
съдействие/ сътрудничество във връзка с изпълнението на Плана за действие от
страна на майката Е.Д., представлява неизпълнение на задължителното предписание
- неспазването/ неоказването на съдействие от страна на родителя за изпълнение
на целите и дейностите от изготвения План за действие, релевира неизпълнение на
регламентираното в чл.8, ал.4 от ЗЗДет задължение на родителя да изпълнява
предприетите по този закон мерки и да съдейства при осъществяването на
дейностите по закрила на детето, което неизпълнение се субсумира в състава на
нарушението по чл.45, ал.6 от ЗЗДет, а не представлява нарушение по чл.45, ал.9
от ЗЗДет, за каквото нарушение в случая е санкционирана Е.Д.. На следващо място
посочените като нарушени разпоредби на чл.21, ал.1, т.3 от ЗЗДет във вр. с
чл.18, ал.4 от ППЗЗД, съставляват материалноправното основание за упражнената
от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Казанлък по издаването на Задължително
предписание №П/Д-СТ-КК-006 от 07.12.2021г., но няма как тези разпоредби да
бъдат нарушени от санкционираното лице. И на последно място – в НП е посочено,
че нарушението, за което се налага административно наказание, е извършено в
периода от 15.09.2021г. до датата на съставяне на акта, но очевидно няма
как преди датата на издаване /07.12.2021г./ и съотв. преди датата на влизане в
сила /23.12.2021г./ на Задължително предписание №П/Д-СТ-КК-006 от 07.12.2021г.,
да е налице извършено нарушение по чл.45, ал.9 от ЗЗДет, основаващо се на
неизпълнение на влязло в сила Задължително предписание №П/Д-СТ-КК-006 от
07.12.2021г. Всъщност към момента на посочената
като начална дата на нарушението – 15.09.2021г., не е бил изготвен дори
соченият като неизпълнен План за действие за прилагане на мярката за закрила от
23.09.2021г.
С оглед установената фактическа и правна
необоснованост на административнонаказателното обвинение за допуснато от Е.Д.
нарушение, като основание за налагане на административна санкция по чл.45, ал.9
от Закона за закрила на детето, наказателното постановление, с което Е.Д.
е санкционирана по това обвинение, е незаконосъобразно и неправилно е било
потвърдено от Казанлъшкият районен съд. Ето защо съдебното решение, като постановено в нарушение на
закона, следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с
което да бъде отменено Наказателно постановление № СЛ/Д-СТ-КК/
1229-013/ 09.02.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Казанлък.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
156 от 31.05.2022г., постановено по АНД № 217/ 2022г. по описа на Районен съд –
Казанлък и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № СЛ/Д-СТ-КК/ 1229-013 от 09.02.2022г., издадено от Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Казанлък, с което на
Е.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 45, ал.9 от Закона за
закрила на детето е наложено административно наказание глоба в размер на 2000
лева, като незаконосъобразно.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.