РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Благоевград, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Силвия Алексова
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Силвия Алексова Гражданско дело № 20231210101600 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „А, със седалище и адрес на управление: гр. С представлявано от А
изпълнителни директори, депозирана чрез юрисконсулт К., срещу И. С. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Бл Иска се да бъде
постановено решение, по силата на което да бъде признато за установено, на основание чл. 422 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 701.07 лв. - за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги, която сума е начислена за отчетния период
от ...г. до 08.07.2020 г.; сумата е начислена за комплексна мобилна услуга на мобилен № комплексна мобилна услуга на мобилен № ,
комплексна мобилна услуга на мобилен № **********, услуга мобилен интернет на мобилен № ********** и тройна пакетна услуга,
уговорени с Приложения № 1 към рамковия договор; сумата от 2461.62 лв. - неплатена цена на устройства по договор за продажба на
изплащане, която сума е начислена за отчетния период от 09.03.2020 г. до 08.08.2020 г.; 852.49 лв. - мораторна лихва върху цялата
сума.
Претендират се сторените в настоящото и в заповедното производство разноски.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор, с който
предявеният иск се оспорва изцяло като неоснователен. Претендират се направените по делото разноски. Прави се искане да бъде
задължен ищецът да представи в оригинал приложените към исковата молба документи.
В исковата молба се твърди, че страните се намират в договорни правоотношения по силата на Рамков договор № ********* от
15.11.2018 г. и приложенията към него, въз основа на който на ответника са били предоставяни електронни съобщителни услуги и са
му продадени устройства на изплащане.
Поддържа се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по посочения договор и приложенията към него, като не бил
заплатил в срок дължимата сума за потребените електронни съобщителни услуги в общ размер на 707.07 лв. за отчетен период от
09.03.2020 г. до 08.07.2020 г. Заявява се, че ответникът не е заплатил и дължими от него суми за закупени устройства на изплащане в
общ размер на 2461.62 лв., общо за периода – 09.03.2020 г. – 08.08.2020 г. Излага се, че върху претендираната главница в размер общо
на 3162.69 лв. е начислена мораторна лихва в размер на 852.49 лв., за периода от 29.04.2020 г. – 24.03.2023 г. Навежда се, че за
посочените суми по ч. гр. д. № 642/2023 г. на РС – Б била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът,
имаща качеството на длъжник в заповедното производство, е депозирал възражение.
С депозирания писмен отговор ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и прави искане да бъде отхвърлен.
Оспорват се твърденията на ищеца, че е налице сключен между него и ответника на Рамков договор № от 15.11.2018 г., както и
приложения към него. Оспорва се, че ищецът реално е предоставил на ответника комплексни мобилни услуги и че му е предал
устройства, продадени на изплащане. Оспорва се твърдението, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на настоящото
производство. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.
В проведено на 07.02.2024 г. открито съдебно заседание ищецът не се представлява, като с депозирано по делото становище
поддържа иска.
Ответникът се представлява от адв. Б., която оспорва исковата молба.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, като анализира събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове са процесуално допустими - изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в
законоустановения срок, указан от заповедния съд.
Разгледани по същество – исковете са неоснователни по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 183 от ГПК допуска представянето на писмено доказателство, в заверено от страната, която го представя,
копие. При поискване от участваща в процеса страна, другата страна е длъжна да представи оригинала на документа или официално
заверен препис от него.
В конкретния случай искане с правно основание чл. 183, ал. 1 от ГПК е направено от ответника още с отговора на исковата
молба. Съдът е задължил ищеца да представи в оригинал приложените към исковата молба документи – с Определение №
2090/17.12.2023 г., постановено в закрито съдебно заседание. Указанията на съда не са изпълнени, въпреки че са сведени до знанието
1
на ищеца – видно от постъпила по делото молба-становище от 06.02.2024 г., към която е приложен електронен носител – диск, за
който се твърди, че съдържа всички приложени към исковата молба документи.
Предвид това, съдът счита, че така представените от ищеца документи, приложени към исковата молба, следва да бъдат
изключени от доказателствения материал по делото, на основание чл. 183, ал. 1 от ГПК. В случая са налице всички законови
предпоставки за прилагане разпоредбата на процесуалния закон – ответникът е направил изрично искане в тази насока, на ищеца е
предоставена възможност да изпълни указанията на съда, но не го е сторил. С оглед горното и липсата на други доказателства за
основателността на ищцовата претенция, предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на сторените разноски в настоящото
производство в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ , като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ, исковете на „А със седалище и адрес на управление: гр. С
представлявано от А - изпълнителни директори, предявени против И. С. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б, с които се претендира
да бъде признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца следните суми, които са били предмет на
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 369 от 18.04.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 642/2023 г. по описа на Районен съд -
Благоевград, а именно:
сумата от 701.07 лв. /седемстотин и един лев и седем стотинки/ - за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги,
която сума е начислена за отчетния период от 09.03.2020 г. до 08.07.2020 г.; сумата е начислена за комплексна мобилна услуга на
мобилен №, комплексна мобилна услуга на мобилен № **********, комплексна мобилна услуга на мобилен № **********, услуга
мобилен интернет на мобилен № ********** и тройна пакетна услуга, уговорени с Приложения № 1 към рамковия договор;
сумата от 2461.62 лв. /две хиляди четиристотин шестдесет и един лев и шестдесет и две стотинки/ - неплатена цена на
устройства по договор за продажба на изплащане, която сума е начислена за отчетния период от 09.03.2020 г. до 08.08.2020 г.;
сумата от 852.49 лв. /осемстотин петдесет и два лева и четиридесет и девет стотинки/ - мораторна лихва върху цялата сума;
ОСЪЖДА „А със седалище и адрес на управление: гр. С представлявано от А- изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ НА
И. С. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б сума в размер на 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща сторени разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр. Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
2