№ 3715
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100505720 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на С.О. срещу решение № 3402/06.03.2023 г. по
гр.д. № 5720/2023 г. по описа на СРС, 167 състав, с което е уважен иск с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, предявен от С. А. П. срещу С.О., като ответникът е
осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 3500 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от ухапване от
безстопанствено куче на 08.11.2021 г., около 09:00 часа в гр. София, кв. „Симеоново“,
на бул. „Симеоновско шосе“ и ул. „Китка“, ведно със законната лихва от 08.11.2021 г.
до погасяването.
Жалбоподателят - С.О., твърди, че решението е неправилно. Сочи, че по делото
не е доказано противоправно поведение, за което ответникът да носи отговорност. Не е
доказан и какъв е механизмът на увреждане, включително, че същото е причинено от
безстопанствено куче. Оспорва размера на присъденото обезщетение. Ето защо, моли
решението да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Претендира разноските по
производството.
Ответникът по жалбата – С. А. П., оспорва жалбата и моли обжалваното
1
решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от С. А. П. с осъдителен иск с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, предявен срещу С.О..
Ищецът – С. А. П., твърди, че на 08.11.2021 г., около 09:00 часа, в гр. София, кв.
„Симеоново, на бул. „Симеоновско шосе“ и ул. „Китка“ е била нападната от глутница
безстопанствени кучета, едно от които я е ухапало по лявото бедро. Вследствие на
посоченото са били причинени следните наранявания – разкъсно-контузна рана и три
охлузвания, всички с лентовидни форми, оток и кръвонасядане на околните меки
тъкани на задно-страничната повърхност на лявото бедро, непосредствено зад
задколенна ямка. Сочи, че кучето, което го е ухапало, е било безстопанствено, не е
имало белези за собственост и не е било придружавано от собственик. Вследствие
посоченото ухапване е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, чувство
на страх, като претендира обезщетение за неимуществени вреди за сумата в размер на
3500 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането –
08.11.2021 г., до погасяването. Твърди, че отговорност за причинените му
неимуществени вреди следва да носи ответникът – С.О., поради бездействието на
служителите на С.О., които не са извършили необходимите действия по
предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствени кучета към хората и
осъществяване на надзор спрямо тях.
С обжалваното решение № 3402/06.03.2023 г. по гр.д. № 5720/2023 г. по описа на
СРС, 167 състав, искът е уважен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо.
Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
За основателност на исковете в тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване е да докаже настъпването на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 49 ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД и конкретно - че в резултат на ухапване от
страна на безстопанствено куче, са настъпили посочените в исковата молба
увреждания на здравето на ищеца, вследствие на което са нанесени неимуществени
вреди на ищеца – болки и страдания, както и психическа травма.
Ищцата твърди, че на 08.11.2021 г., около 09:00 часа, в гр. София, кв.
„Симеоново, на бул. „Симеоновско шосе“ и ул. „Китка“ е била нападната от глутница
безстопанствени кучета, едно от които я е ухапало по лявото бедро, в резултат на което
са причинени следните увреждания на здравето - разкъсно-контузна рана и три
2
охлузвания, всички с лентовидни форми, оток и кръвонасядане на околните меки
тъкани на задно-страничната повърхност на лявото бедро, непосредствено зад
задколенна ямка, както и психическа травма.
За доказване на посочените факти е разпитан свидетелят П.А.М., която сочи, че
на 08.11.2021 г. в гр. София, на кръстовището на бул. „Симеоновско шосе“ и ул.
„Китка“ е забелязала глутница улични кучета, едно от които е нападнало и ухапало по
лявото бедро ищцата С. А. П.. Свидетелят М. е познавала ищцата от квартала, като я е
закарала до лечебно заведение, за да бъде прегледана. Свидетелят сочи, че и друг път е
виждал на процесното място безстопанствени кучета.
Видно от съдебномедицинско удостоверение № 447/2021 г., при извършен
преглед на ищцата са констатирани следните увреждания - разкъсно-контузна рана и
три охлузвания, всички с лентовидни форми, оток и кръвонасядане на околните меки
тъкани на задно-страничната повърхност на лявото бедро, като съдебният лекар е дал
заключение, че констатираните увреждания могат да настъпят по начин и време,
посочен от ищцата, а именно – от ухапване от куче на 08.11.2021 г.
Съгласно представените по делото медицински документи и заключението на
приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, се установява, че ищцата е
претърпяла следните увреждания на здравето - разкъсно-контузна рана и три
охлузвания, всички с лентовидни форми, оток и кръвонасядане на околните меки
тъкани на задно-страничната повърхност на лявото бедро. Описаните увреждания са
причинени от допирателно действие на твърди тъпи предмети и морфологичното
описание на разположението на уврежданията отговаря да бъде получено от съзъбие на
куче.
С оглед посоченото и като се вземе предвид съвкупната преценка на събраните
доказателства, се налага извод, че на 08.11.2021 г., около 09:00 часа, в гр. София, кв.
„Симеоново, на бул. „Симеоновско шосе“ и ул. „Китка“ ищцата е била нападната от
глутница безстопанствени кучета, едно от които я е ухапало по лявото бедро, в
резултат на което са причинени следните увреждания на здравето - разкъсно-
контузна рана и три охлузвания, всички с лентовидни форми, оток и кръвонасядане на
околните меки тъкани на задно-страничната повърхност на лявото бедро,
непосредствено зад задколенна ямка, както и психическа травма.
Това несъмнено се установява от събраните по делото гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля П.А.М., на които кореспондират и приетите по делото медицински
документи, като следва да се посочи, че няма данни по делото кучето да е било
придружавано от собственик, съответно – да е имало обозначителни белези, че същото
е домашно.
Не се спори между страните, че отговорни за извършването на действия по
предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствени кучета към хората и
3
осъществяване на надзор спрямо тях на територията на С.О., са служители при
ответника или лица, на които ответникът е възложил тази дейност.
Също така, на основание чл. 50, т. 2 и чл. 59, ал. 3 ЗЗЖ органите на местната
власт осъществяват контрол за изоставяне на животни на територията на общината,
съответно ответната община е била длъжна да вземе и мерки за предотвратяване на
агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Това свое задължение С.О.
следва да изпълнява чрез съответните служители или работници или чрез лице, на
което изрично е възложено извършването на дейността по предотвратяване на
агресивното поведение на безстопанствени кучета към хората и осъществяване на
надзор спрямо тях на територията на С.О., като бездействието на последните във
връзка с изпълнение на задължението им е довело до увреждането, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените на ищеца
неимуществени.
Следва да се установи, дали ищецът е претърпял твърдените в исковата молба
неимуществени вреди вследствие настъпването на инцидент.
За установяване на причинените на ищеца неимуществени вреди, вследствие
увреждането, са събрани гласни доказателствени средства, както и е приета съдебно-
медицинска експертиза. Съгласно показанията на свидетеля Г.С.П. – съпруг на ищцата,
след инцидента ищцата е била със скъсан панталон, окото 10-15 сантиметров белег от
зъби, била е изключително уплашена. В продължителен период от време не е искала да
излиза навън сама, защото е изпитвала страх от кучета, като този страх продължава и
към настоящия момент. За дълъг период от време е изпитвала болка, в резултат от
ухапването. Според вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза, при
нормално протичате на лечебния процес, без да са налице усложнения,
възстановителният период при такъв тип увреждания е около 15-20 дни. През периода
на възстановяване ищцата е търпяла болки и страдания, като през първите дни болките
са били с по-голям интензитет.
Във връзка с изложеното съдът намира, че по делото се установява по безспорен
начин от обсъдените по-горе свидетелски показания, че в резултат на процесното
увреждане ищецът е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, както и преживяна психическа травма.
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди въззивният състав намира следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на
4
обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи
съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца
болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в
Република България. Като съобрази причинените на ищеца увреждания, доказаният
период на търпените болки и страдания, времето, през което са търпени болки с по-
интензивен характер, както и преживяната психическа травма, съдът намира за
справедливо присъденото от първостепенния съд обезщетение в размер на 3500 лв.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 700 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение.
Възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на ответника по жалбата е неоснователно, доколкото
същото е в близък до минималния размер, съгласно НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3402/06.03.2023 г. по гр.д. № 5720/2023 г. по
описа на СРС, 167 състав.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ *******, с адрес: гр. София, ул. „*******, да
заплати в полза на С. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „*******, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 700 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5