Присъда по дело №194/2019 на Районен съд - Добрич

МОТИВИ

към Присъда № 13/02.04.2019 г. по НОХД № 194/2019 г. по описа на ДРС

 

Съдебното производство по НОХД № 194/2019 г. по описа на ДРС е образувано по внесен обвинителен акт на ДРП, с който е повдигнато обвинение срещу В.Д.Д., ЕГН ********** за това, че на 01/02.03.2018 г, в с. ......................повредил противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с peг. № ТХ 9129 ХА, като счупил предно панорамно стъкло на стойност 115,00 лв., задно панорамно стъкло на стойност 260,00 лв., огледало ляво странично на стойност 84,00 лв., огледало дясно странично на стойност 84,00 лв., антена на стойност 25,00 лв., задна регистрационна табела на стойност 5,50 лв., чистачка дясна к-т на стойност 30,00 лв., чистачка лява к-т на стойност 30,00 лв., нарязал гума предна дясна „SAVA 195/65 R 15“ на стойност 67,20 лв., гума задна дясна „SAVA 195/65 R 15“ на стойност 67,20 лв., гума задна лява „SAVA 195/65 R 15“ на стойност 67,20 лв. всичко на обща стойност 835,29 лв., ведно със стойността на вложения труд за поправката на посочения по-горе лек автомобил - 160,20 лв., всичко на обща стойност 995,49 лв., собственост на Д.П. *** – престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

В разпоредително заседание защитникът на подсъдимия на основание чл. 370 от НПК изрази желание за предварително изслушване на страните по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимият заяви, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Представителят на държавното обвинение посочи, че процедурата е допустима и не възразява производството да протече по реда на Глава 27 от НПК.

В хода на съдебното производство съдът, като намери, че са налице условията за това и с оглед разпоредбата на чл. 252, ал. 1 и чл. 370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, разгледа делото незабавно след разпоредителното заседание, като производството се проведе в условията на съкратено съдебно следствие. След изслушване на подсъдимия съдът констатира, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебното заседание представителят на Добричка районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, твърдейки, че същото се доказва по безспорен начин от събраните в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства, като пледира с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК съдът да  определи наказанието по реда на чл. 58а, ал. 4 от НК, а именно при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства по чл 55, ал. 1, като се вземат предвид обстоятелството, че за престъплението, за което е предаден на съд подсъдимият няма определен минимум в санкционната част, то на основание чл.55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК наказанието „лишаване от свобода“ да бъде заменено с „пробация“, а именно „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 /шест/ месеца с явяване и подписване пред пробационен служител или определно от него лице с периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител за същия срок, както и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 100 часа за една година.

Подсъдимият и защитникът му пледират за налагане на минимално наказание, а именно „пробация“ в размер на 6 /шест/ месеца.

На дадената последна дума подсъдимият моли за минимално наказание.

След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 01/02.03.2018 год. подсъдимият бил почерпен и се прибирал към дома си в с. .............До един трафопост в селото видял паркиран лекият автомобил на пострадалия св. Д.П. ***, а именно марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № ТХ 9129 ХА. Тогава подсъдимият се сетил, че преди време със св. П. се скарали и той го бил напсувал на майка. Подс. Д. се ядосал и решил да отмъсти на пострадалия за отправените към него груби думи и изрази. Прибрал се вкъщи, взел една кирка и един нож и се върнал при автомобила на пострадалия. Там В.Д. започнал да нанася удари с помощта на кирката по автомобила, като счупил задното панорамно стъкло, лявото странично огледало, дясното странично огледало, антената, задната регистрационна табела, лявата к-т чистачка и дясната к-т чистачка. Д. ударил и предното панорамно стъкло на автомобила на св. Д.П., при което същото се счупило. След това с помощта на ножа, който предварително носел със себе си подс. Д. нарязал предната дясна гума модел „SAVA 195/65 R 15“, задната дясна гума модел „SAVA 195/65 R 15“ и задната лява гума модел „SAVA 195/65 R 15“ на моторното превозно средство.

След извършването на престъплението В.Д. се прибрал вкъщи и си легнал.

С протокол за доброволно предаване от 06.03.2018 год. /л. 18 от ДП/ подс. В.Д. предал за нуждите на разследването 1 бр. кирка с дървена дръжка, 1 бр. нож, алуминий /бял метал/ и 1 бр. парче вестник, които били приобщени като веществени доказателства.

Видно от заключението на приобщената към доказателствения материал оценъчна експертиза, че стойността на причините с деянието на обвиняемия имуществени вреди на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № ТХ 9129 ХА, възлизат както следва: панорамно стъкло на стойност 115,00 лв., задно панорамно стъкло на стойност 260,00 лв., огледало ляво странично на стойност 84,00 лв., огледало дясно странично на стойност 84,00 лв., антена на стойност 25,00 лв., задна регистрационна табела на стойност 5,50 лв., чистачка лява к-т на стойност 30,00 лв., чистачка дясна к-т на стойност 30,00 лв., нарязал гума предна дясна „SAVA 195/65 R 15“ на стойност 67,20 лв., гума задна дясна „SAVA 195/65 R 15“ на стойност 67,20 лв., гума задна лява „SAVA 195/65 R 15“ на стойност 67,20 лв.„ всичко на обща стойност 835,29 лв., ведно със стойността на вложения труд за поправката на посочения по-горе лек автомобил - 160,20 лв., всичко на обща стойност 995,49 лв.

Установено е по делото, че В.Д.Д., ЕГН **********,***, ...................

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на събраните доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл. 373, вр. чл. 283 от НПК – Протокол за оглед на местопроизшествие от 02.03.2018 г.; дакталоскопски следи; Протокол за оглед на местопроизшествие от 02.03.2018 г.; Албум за посетено местопроизшествие от 23.03.2018 г.; Протокол с рег. № 255000-991/02.03.2018 г.; Протокол за разпит на свидетел от 02.03.2018 г.; Протокол за разпит на свидетел от 09.03.2018 г. на лицето К. Д. К.; Протокол за доброволно предаване от 06.03.2018 г.; Автотехническа експертиза от 07.03.2018 г.; Автотехническа експертиза от 18.03.2018 г.; Свидетелство за регистрация, Част І на л.а. „Опел Вектра“; копие на свидетелство за регистрация; задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; Договор за покупко-продажба на МПС; застраховка „Гражданска отговорност“; свидетелство за регистрация, част І,; удостоверение за техническа изправност на ППС; постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 12.07.2018 г.; протокол за разпит на обвиняем В.Д.Д. от 12.7.19 г.; справка за съдимост рег. № 548/07.03.2018 г.; резултати от търсене в ЕИС на Прокуратурата на Република България къз 06.3.2018 г.; справка – характеристични данни на лицето В.Д.Д.; Протокол за разпит на свидетел от 11.06.2018 г.; Протокол за предявяване на разследване; постановление изх. № 480/2018/16.7.2018 г.; протокол за разпит на свидетел от 09.08.2018 г.; протокол за разпит на свидетел Я. М. Р. от 09.8.2018 г.; протокол за разпит на свидетел С. А. Я. от 10.08.18 г.; протокол за разпит на свидетел К. Д. К. от 10.08.2018 г.; протокол за разпит на свидетел В. Д. В.; протокол за разпит на свидетел от 03.10.2018 г.; постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 22.11.2018 г.; справка от УИС на Прокуратурата на Република България към 20.11.2018 г.

За да изгради вътрешното си убеждение въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът взе предвид следното:

Събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства по безспорен начин установяват участието на подсъдимия в процесното деяние, времето и мястото на извършването му, като логично подредени, последователни и безпротиворечиви, предвид което съдът ги кредитира изцяло. Същите кореспондират с приложените по делото писмени и веществени доказателства, доказателствени средства и документи, приобщени по приключване на съдебното следствие и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, които доказателства, ценени от съда при гореизложените съображения, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, обосновават решението на съда.

Предвид горното съдът прие, че с действията си подсъдимият, като пълнолетно и вменяемо физическо лице е осъществил състава на престъпления по чл. 216, ал. 1 от НК.

От обективна страна, предмет на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК са чужди движими вещи на обща стойност 995,49 лв., които не принадлежат на подсъдимия.

Времето и мястото на извършване на деянието, както и участието на подсъдимия в това деяние са категорично установени, посредством събраните по делото гласни доказателства.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и се изразява в повреждане на чужда движима вещ. Подсъдимият е въздействал пряко върху субстанцията и структурата на вещта, в резултат на което същата била повредна, т. е. субстанцията и структурата й била качествено изменена и в резултат на това вещта е не би могла да се използва по предназначение, ако не бъде поправена по надлежния ред.

От субективна страна, процесното деяние е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е длъжен да определи наказания на подсъдимия за извършеното от подсъдимия престъпление при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК.

Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК е лишаване от свобода до пет години.

Престъплението е извършено от подсъдимия при многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят прилагане разпоредбата на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б от НК, а именно - признаване на вината, съдействие за разкриване на обективната истина, липса на други производства, които да се водят срещу му, липсата на предходни осъждания, сравнително добри характеристични данни.

Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление  при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК. Правният институт по чл. 58а от НК не изключва приложението на чл. 55 от НК или чл. 58 от НК. Тези разпоредби са част от правилата за определяне на наказанието в общата част на НК, към който препраща чл. 58а, ал. 1 от НК. Допустимо е разкритите в наказателното производство смекчаващи обстоятелства да са изключителни или многобройни по начин, че и най-лекото, предвидено в особената част на НК наказание да се окаже несъразмерно тежко. Проявлението им по дела с проведено съкратено съдебно следствие, на основание чл. 371, т. 2 от НПК, предпоставя условия за прилагането на един от двата правни института – по чл. 55 (чл. 58, във вр. с чл. 55 от НК) или чл. 58а от НК, като едновременното им прилагане в едно наказателно производство е невъзможно.

С нормата на чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидена изричната възможност правният институт да отстъпи пред приоритетното приложение на чл. 55 от НК. Преценката за по-благоприятен закон следва да се извършва според конкретните обстоятелства по делото и спрямо конкретен деец, а не от формалната съпоставка между двете правни норми на чл. 55 и 58а от НК, като не всякога чл. 55 от НК може да се окаже по-благоприятен от чл. 58а от НК.

Когато подсъдимият е признал фактите по чл. 371, т. 2 от НПК, но са установени многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът следва да прецени налице ли са условията за определяне на наказанието по реда на чл. 55 от НК и каква по вид санкция да наложи. За да направи преценка кое от двете наказания лишаване от свобода (по чл. 55 от НК или по чл. 58а от НК) е по-благоприятно, съдът задължително следва да изложи в мотивите на присъдата съображения за начините на определяне на всяко едно от тях по двата закона, да ги съпостави помежду им и да наложи по-лекото от тях.

Когато определеното по реда на чл. 55 от НК наказание е различно от лишаване от свобода, то всякога е по-благоприятно от наказанието по чл. 58а от НК.

При еднородни наказания лишаване от свобода, едновременно определени според правилата на чл. 55 от НК и чл. 58а от ПНК, по-благоприятното между тях е това с по-нисък размер. В този случай е възможно съдът да приложи един от двата института – или чл. 55 от НК (чл. 58 във вр. с чл. 55 от НК), или чл. 58а от НК. В тази насока е и Тълкувателно решение № 2 от 19 юни 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2015 г. на ВКС на Република България, ОСНК.

В случая, съдебният състав констатира многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, изложени по-горе в настоящите мотиви, поради което счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК, т. е. наказанието на подсъдимия следва да се индивидуализират съобразно правилата на чл. 55 от НК, тъй като същият е по-благоприятен за дееца, доколкото в предвидената санкция няма минимум и наказанието лишаване от свобода следва да бъде заменено с пробация по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2,. Б. Б от НК.

            Ако наказанието лишаване от свобода бе определено съобразно правилата на чл. 58а от НК, то прилагайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът, в най-благоприятния вариант би могъл да определи наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, в частност чл. 54 от НК.

В случая, определеното наказание пробация според правилата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б от НК се явява по-благоприятно, тъй като е по-леко от наказанието „лишаване от свобода”.

От правната теория е известно, че обществената опасност на дееца, на първо място се проявява в самото деяние, но и съществува отделно като личностова характеристика на дееца, което също влиза в предмета на доказване в наказателния процес – личен статус, семейно положение, обстоятелства, при които е извършено деянието и не на последно място – съдебното минало.

Така определеното наказание съдът намира, че съответства на тежестта на самото престъпно деяние, характеризиращо се с висока степен на обществена опасност, както и с невисоката степен на обществена опасност на дееца.

Предвид гореизложеното съдът на основание чл. 58а, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2 б. Б от НК замени наказанието “лишаване от свобода” с наказание „пробация”. При анализа на събраните в хода на производството доказателства съдът прецени, че следва да наложи наказание пробация като съвкупност от следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично за срок от една година; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и безвъзмезден труд в полза на обществото 200 часа годишно за срок от една година. Съдът прие, че този размер е достатъчен, за да изиграе своята превъзпитателна роля по отношение на подсъдимия и да изпълни целите по чл. 36 от НК по отношение на останалите членове на обществото.

На основание чл. 53, ал. 1, т. А от НК съдът постанови приложените по делото веществени доказателства – 1 бр. кирка с дървена дръжка, 1 бр. нож, алуминий, /бял метал/ и 1 бр. парче вестник, принадлежащи на подсъдимия и послужили му за извършване на престъплението да се отнемат в полза на държавата, като поради ниската им стойност да бъдат унищожени след влизане в сила на настоящата присъда.

Като призна подсъдимия за виновен, съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК му възложи и сторените по делото разноски, като го осъди да заплати сумата от 234.60 лева по сметка на ОД на МВР – гр. Добрич.

По горните съображения съдът постанови присъдата си!

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                            /Галя Митева/