Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./…………..2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при
секретар АЛБЕНА ЯНАКИЕВА,
като
разгледа докладваното от съдията Павлова
въззивно
търговско дело № 1299 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Образувано
е по въззивна жалба на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ„ ЕАД срещу решение № 2498/06.06.2019 год. на ВРС – 30-ти състав, постановено
по гр.д. № 17732/2018 год., с което въззивникът e осъден ДА ЗАПЛАТИ
на Д.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от сумата от 511,98
/петстотин и единадесет лева и деветдесет и осем стотинки/ лв., представляваща
неизплатено обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. Мицубиши Галант
с per. № ***, изразяващи се в увреден заден десен калник, вследствие на ПТП,
настъпило на 18.04.2018 г. в гр. Варна на кръстовището на ул. „Капитан Петко“ и
„Заменхов“ №20, по образувана щета
№ 44010311803059, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба – 22.11.2018 г. до окончателното
й изплащане, на основание чл. 405, ал.1 от КЗ.
В
жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, необосновано и постановено
в нарушение на материалноправните и процесуално правните норми. Конкретните
оплаквания се свеждат до несъобразяване на договореностите между страните и
изразената тяхна обща воля, по отношение на която е приложима и разпоредбата на
чл.20 ЗЗД, като по този начин се е стигнало до дерогиране волята на страните.
Моли се за отмяна на постановеното първоинстанционно решение и постановяване на
друго, с което се отхвърли предявения иск ведно с присъждане на разноски.
В
срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, с който моли
за потвърждаване на съдебното решение.
В с.з. по същество,
въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмена
молба моли за отмяна на решението
В с.з. по същество,
въззиваемата, чрез пълномощника си, моли за потвърждаване на съдебното решение.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за установено
от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат
до неправилност на изводите на съда относно дължимостта на претендираното
застрахователно обезщетение и преценката му относно наличието на покрит риск,
като е налице позоваване на клаузи от ОУ, при тълкуването на които
съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл.20 ЗЗД.
Предявеният
иск е с правно основание чл.405, ал.1 КЗ.
Естеството
му възлага в тежест на ищцовата страна, главно и пълно, да докаже факта на
съществуване на валидно облигационно отношение между страните по делото с
характера на договор за застраховка, изпълнение на
поетите от ищеца задължения по договора, настъпване на покрит от
застрахователното правоотношение между страните риск и осъществяването на
всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да
претендира застрахователно обезщетение и неговия размер. В тежест на ответника,
при положително доказване на горното, е да докаже, че е изпълнил поетите с
договора задължения, респективно изправността си по него, включително предпоставките за отказ за плащане на застрахователно
обезщетение.
Не е
налице спор между страните относно наличието на застрахователно правоотношение
по силата на договор за автомобилна
застраховка „Каско+“ за лек автомобил марка и модел „Мицубиши Галант“, рег. № ***,
обективирана в комбинирана застрахователна полица № 440117031030773/30.05.2017
год. със срок на действие 12 месеца, считано от 00:00 ч. на 04.06.2017 год. до 23:59 ч. на 03.06.2018 год., както и
настъпилото на 18.04.2018г. в гр. Варна на
кръстовището на ул. „Капитан Петко“ и „Заменхов“ №20,
пътнотранспортно произшествие с материални щети между л.а. „Мицубиши Галант“ с peг. №
*** и
л.а. „Фиат Брава“ с peг. №
***.
Не е
налице спор и че при ПТП са увредени заден десен калник и задна броня на притежавания
от ищеца л.а. „Мицубиши Галант“ с peг. №
***, за което е
съставен и опис-заключение по щета № 44010311803059, както и отказът на
застрахователя да изплати обезщетение по отношение на увредения заден калник,
позовавайки се на т. 9.1.16, Раздел I, от Общите условия към
договора.
При
така очертаните правно релевантни за основателността на иска факти и приетото
за установено между страните с оглед релевираното във въззивната жалба
оплакване, единственият спорен между страните въпрос е дали настъпилото
застрахователно събитие е покрит риск по смисъла на сключения между страните
договор с установената корозия на увредения заден калник.
Изложените
в този смисъл от въззивника доводи, настоящият състав преценява като
неоснователни. Видно е както от съдържанието на индивидуалния договор между
страните, така и от ОУ към него, че застрахователят е поел задължението да
застрахова лекия автомобил на ищеца при условията на „Каско +“, като неразделна
част от договора са и Общите условия на застрахователя. Т.9 на Раздел I от
договора урежда общите изключения, при които застрахователят не предоставя
застрахователно покритие, сред които и изключението по т.9.1.16 относно повреди
настъпили поради износване, стареене, умора на материала, скрит дефект и др., вследствие
на което е настъпило застрахователно събитие, в които случаи застрахователят
изплаща обезщетение за възстановяване на МПС, без стойността на авариралия
агрегат, възел или детайл. Така посоченото съдържание на цитираната клауза е
ясно и не поставя под съмнение, че за да е налице изключен риск е необходимо
наличието на причинна връзка между увредата, стареенето и др. на увредения
детайл и самата му увреда, каквато в конкретния случай не се установява.
Видно
от заключението по т.5 на проведената в хода на първоинстанционното
производство САЕ, корозията на калник заден десен не е вследствие на процесното
ПТП и не е допринесъл до увеличаване на уврежданията по степен и вид. Изрично
посочено от вещото лице е, че привръзката е обратната, като деформацията по
задния десен калник вследствие на ПТП е допринесло до деформация в зоната на
корозията чрез надигане и отчупване на лаковото покритие. Приетата САЕ не е
оспорена от процесуалния представител на ответното дружество по надлежния ред,
нито са събрани други доказателства, опровергаващи извода на вещото лице и
сочещи на изключен по смисъла на ОУ риск.
И след
като не се установи и нарушение на императивни материалноправни разпоредби, за
които съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 год. по тълк.д. № 1/2013 год. на ВКС,
ОСГТК, въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен
акт, към чиито фактически изводи, на основание чл.272 ГПК, съдът препраща като
ги прави свои.
Предвид изхода от спора и направеното от въззиваемия искане, в
тежест на въззивника следва да се присъдят направените пред настоящата
инстанция разноски, които съобразно представените доказателства възлизат в
размер на 300 лева – платено адвокатско възнаграждение. Релевираното от
въззивника възражение за прекомерност не се споделя, с оглед договорения и
платен минимален размер на адвокатско възнаграждение.
Воден от
горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2498/06.06.2019 год. на ВРС – 30-ти
състав, постановено по гр.д. № 17732/2018 год.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище: гр.София, ул.Георги
Банковски № 3 ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.К., ЕГН **********,
с адрес: ***
сумата 300,00
лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в производството, на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: