№ 12794
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110163017 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу С. С. В. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 1892,52 лева, представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. в имот, находящ се в гр. София, ул. „Николай Коперник“ № 22, ет. 3, ап. 10, аб.
№ 389494, ведно със законната лихва от 21.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 279,94 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 15.09.2020 г. до 19.10.2022 г. върху вземането за главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия, сумата в размер на 27,64 лева, представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 21.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
в размер на 5,37 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 04.03.2020 г. до 19.10.2022 г. върху вземането за главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна
енергия през процесния период, но не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентът на топлинна енергия е длъжен
да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения му особен представител, с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Поддържа, че не е налице твърдяното от ищеца облигационно правоотношение
между страните. В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на
вземанията по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач д не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е
да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на последния е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
В разглеждания случай от събраните по делото писмени доказателства – нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 18 от 08.08.2006 г., том I, рег. № 8153, дело
№ 195/2006 г., по описа на нотариус с рег. № 265 при НК, както и удостоверение за
наследници от 29.12.2022 г., се установява, че С. В. В. е придобил правото на собственост
върху процесния имот през 2006 г., като същият е починал на 20.06.2018 г. и негов
единствен наследник по закон е ответникът С. С. В.. При това положение следва да се
приеме, че съобразно действащата нормативна уредба ответникът в качеството му на
собственик на процесния имот е била клиент на топлинна енергия през исковия период. По
делото не са ангажирани доказателства и не се твърди ответникът да е отчуждил процесния
имот преди исковия период, поради което следва да се приеме, че по делото се установява
наличието на правоотношение между посочените лица и ищеца по договор за доставка на
топлоенергия за процесния период, по силата на който ищецът е престирал – доставил е
топлоенергия, съответно за ответника е възникнало задължение да платят дължимата цена.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът
да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за
доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
Установява се от събраните по делото доказателства и въз основа на заключението на
вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът намира за обективно и
компетентно изготвено, че за исковия период е начислена топлинна енергия, отдадена за
сградна инсталация, за отопление на имот, както и за БГВ. Количеството топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, била определяна въз основа на пълния отопляем обем на
имота по проект. По отношение на топлинната енергия, отдадена за отопление на имота,
вещото лице е посочило, че се измерва с апартаменетен топломер, а топлинната енергия за
БГВ се определяла въз основа на показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота, като за
процесния период е осигуряван достъп за отчет на уредите. Вещото лице е констатирало
обаче, че метрологичната проверка на общия топломер е била изтекла на 11.08.2019 г., а
новият такъв е монтиран на 16.05.2020 г., като за периода от 12.08.2019 г. до 15.05.2020 г.
топлинната енергия постъпила в АС е измервана с топломер с изтекъл срок на метрологична
проверка с неясна годност, поради което и не може да даде заключение дали начислените за
посочения период суми за топлинна енергия за сградна инсталация и за БГВ в общ размер на
283,09 лева са правилно начислени. Посочило е, че тъй като сумите за отопление на имота се
измерват с апартаментен топломер, не се влияят от показанията на общия топломер в
2
абонатната станция. Ето защо, доколкото ищецът не ангажира доказателства, установяващи
претендираната сума за топлинна енергия за сградна инсталация и за БГВ за периода от
12.08.2019 г. до 15.05.2020 г. в размер на 283,09 лева да е правилно начислена, същата
следва да бъде изключена от общата дължима сума. При това положение стойността на
потребената за исковия период в процесния имот топлинна енергия възлиза на сумата в общ
размер на 2159,52 лева, изчислена при съобразяване на резултата от изравнителните сметки,
посочен в заключението на съдебно-техническата експертиза и констатираните
несъответствия относно начислените и претендирани от ищеца суми за топлинна енергия за
сградна инсталация и за БГВ.
На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Между страните не
се спори, че услугата e извършена, като няма данни работата да не е приета, поради което
потребителят следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение по силата на
цитираните разпоредби. Между страните не е спорно, а и доказателствата по делото сочат,
че дължимата сума за процесния период от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г. е в размер на 27,64
лева, поради което и доколкото в посочената по-горе сума за топлинна енергия съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза не е включена и дължимата сума за
дялово разпределение, то искът за дялово разпределение се явява изцяло основателен.
С оглед основателността на исковете за главница, следва да бъде разгледано и
релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, по
което съдът намира следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от
21.11.2022 г., когато е подадена исковата молба. Ето защо вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 21.11.2019 г. в случай, че ищецът претендира такива, би следвало да са
погасени по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложените общи условия /одобрени с Решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР/ прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за
вземанията, по отношение на които приложение намират общите условия, влезли в сила
през 2016 г., започва да тече от 46-тия ден от изтичане на периода, за който се отнасят. При
това положение давността за най-старото претендирано вземане – за м. май 2019 г., започва
да тече от 16.07.2019 г., като тригодишният период изтича на 16.07.2022 г. Следва да бъде
отчетено обаче обстоятелството, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение (ЗМДВИП) за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 ПЗР на Закона за
изменение на Закона за здравето /обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г.
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“. Следователно погасени по давност се явяват задълженията за периода от
01.05.2019 г. до 30.06.2019 г., тъй като давността за задължението за месец юли 2019 г.
изтича на 23.11.2022 г., но същата е прекъсната с подаване на исковата молба – на
3
21.11.2022 г. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза погасените по
давност вземания за главница за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г. възлизат на сумата
в общ размер на 50,13 лева, а задължението на ответника за потребена топлинна енергия за
непогасения по давност период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на сумата в общ
размер на 2109,34 лева. По делото няма данни и не се твърди да са извършвани плащания от
ответника, поради което се налага извод за основателност на иска за главница за потребена
топлинна енергия в пълния му предявен размер, доколкото претендираната от ищеца сума от
1892,52 лева е в по-малък размер от установения дължим такъв. Поради това същият следва
да бъде уважен изцяло и за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., като бъде отхвърлен
единствено за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г.
Доколкото претенцията за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение
касае периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., то предвид изложеното по-горе се налага
извод, че давността за същата не е изтекла, поради което този иск следва да бъде уважен в
цялост.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите в случая Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само
ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от
Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че т не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура, като за вземанията за топлинна енергия за процесния период не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следователно за претендираното
вземане за главница в размер на 1892,52 лева, дължимо за периода от 01.07.2019 г. до
30.04.2020 г. ответникът изпада в забава след изтичане на 45-дневен срок от издаването на
общата фактура от 31.07.2020 г. и дължи заплащане на такова, считано от 15.09.2020 г. При
това положение определено по реда на чл. 162 ГПК дължимото обезщетение за забава за
процесния период от 15.09.2020 г. до 19.10.2022 г. върху претеднираната и дължимата сума
за топлинна енергия от 1892,52 лева възлиза на сумата в общ размер на 279,94 лева, в
какъвто размер е и предявеният от ищеца акцесорен иск, поради което същият следва да
бъде уважен изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, която да е получена от ответника, поради което акцесорната
претенция в размер на 5,37 за периода от 04.03.2020 г. до 19.10.2022 г. се явява изцяло
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът претендира такива в настоящото производство в общ размер на 893,22 лева, от
които 93,22 лева за платена държавна такса, 350 лева за платен депозит за особен
представител, 350 лева за платен депозит за вещо лице и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Същите съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в
общ размер на 891,05 лева.
4
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете, но поради липсата на данни и претенция за такива, разноски
не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. С. В., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Райко Жинзифов“ № 20,
вх. Г, ет. 6, ап. 78, да заплати на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата в размер на 1892,52 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ
се в гр. София, ул. „Николай Коперник“ № 22, ет. 3, ап. 10, аб. № 389494, ведно със
законната лихва от 21.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 279,94 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020
г. до 19.10.2022 г. върху вземането за главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия, сумата в размер на 27,64 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 21.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 891,05 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.06.2019 г., както и иска сумата в размер на 5,37 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 04.03.2020 г. до 19.10.2022 г. върху
вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– д, ЕИК *********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5