Решение по дело №1388/2023 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М.А., с ЛНЧ **********, гражданин на М., с посочен по делото адрес: ТЦ – П., с. П., общ. С., против Решение №УПП - 2288/15.12.2023г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което е отхвърлена молбата му за предоставяне на международна закрила.

Оспорващият излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Материалната незаконосъобразност на административния акт се обосновава с твърдения за нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Твърди се, че изложените съображения, обосноваващи отказа, са изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините оспорващият да напусне страната си са свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Жалбоподателят сочи, че изложил подробно своята история пред административния орган, който правилно я възприел, но неправилно приел, че спрямо него не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Твърди, че в решението не се съдържа нито един аргумент за това, дали молбата за закрила е явно неоснователна или не. Сочи, че липсата на мотиви в тази част на решението представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не са посочени фактическите основания за правните изводи на административния орган. Твърди, че последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства и в този смисъл решението представлява своеобразна компилация между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган няма, което е абсолютно незаконосъобразно, до степен, че граничи с нищожност на административния акт. Нарушението на материалния закон се аргументира още с това, че подадената от жалбоподателя молба за закрила не е явно неоснователна и не са налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. На следващо място счита, че неправилно е приложен и чл.13 ал.1 т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в Мароко, както и относно факта, че положението се влошава непрекъснато, в светлината на което следва да бъде разгледана молбата му. Органът обаче приел, че жалбоподателят не е бил обект на репресии и няма риск за живота и сигурността му в Мароко. Оспорващият сочи, че е в опасност и се чувства уязвим, а няма към кого да се обърне за помощ. Твърди, че заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила и бъде върнат обратно в Мароко, ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитва опасения за живота си в Мароко и това е причината да напусне страната. Счита, че неправилно административният орган тълкува и прилага и нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлява транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕО.

По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на атакуваното решение, като се иска връщане на преписката на административния орган с указания за разглеждане на молбата за закрила по общия ред.

Ответникът - Интервюиращ орган към ДАБ при МС (Милена Киркова), чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх. №105450-13850/12.12.2023г. на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ - Любимец, регистрирана в ДАБ с рег. №УП-15771/14.12.2023г., гражданин на М., с посочени имена М. М., е поискал закрила в Република България. Желанието за закрила е потвърдено с молба с вх.№3454/14.12.2023г. на ТЦ – с. Пъстрогор с посочени в нея имена М.А.. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на регистрационен лист с рег. №УП-15771/14.12.2023г. като М.А., гражданство – М., етническа принадлежност - ***, роден на ***г. в М., гр. Ф., със същия постоянен адрес, с *** образование, ***, религия - ***, ***, без документи за самоличност. Последната е била установена чрез декларация с рег.№ УП -15771/14.12.2023г. по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената М.А. от М., роден на ***г. в М., гр. Ф., ***. Видно от Решение за настаняване №14151/14.12.2023г. с рег.№УП - 15771/14.12.2023г., чужденецът е бил настанен в ТЦ – с. П.. Търсещият закрила е бил запознат с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и със списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС, като запознаването е удостоверено с подписа на настоящия жалбоподател и преводач, върху посочения документ, заведен в ДАБ с рег.№УП -15771/14.12.2023г. На 14.12.2023г. към търсещия закрила е била отправена писмена покана за провеждане на интервю на 14.12.2023г. от 15.00 часа.

С Писмо с рег.№УП-15771/15.12.2023г. на ДАБ, Директор на ТЦ – с. П. изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила.

На 14.12.2023г. било проведено интервю с М.А., като част от административната процедура по предоставяне на международна закрила, видно от Протокол от проведено интервю рег. №УП-15771/14.12.2023г., с което му е предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто чужденецът посочил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Нямал други използвани имена. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. Посочил, че напуснал Мароко на 11.11.2023г. легално, с паспорт и със самолет заминал за Турция. Не можел да представи документи, защото ги изпратил обратно в Мароко. В Република България пристигнал нелегално, пеш, през дупка в мрежата. Били 12 човека. Два дни вървели в гората. После продължил с кола до София, после с друга продължили към Сърбия, но ги арестували още на излизане от София. Целта му била да стигне до Италия. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република България или друга държава. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Разказал, че напуснал държавата си по произход, защото в Мароко нямало възможности за работа. Не можел да се осигури здравно там, нито да си купи апартамент например. В болниците не обръщали никакво внимание. Ако човек търсел специалист или някой да обърне специално внимание, трябвали много пари. Чужденецът посочил, че били седем братя и нямали пари, били бедни. Младите не виждали нищо красиво в Мароко. Заявил, че завършил четвърти клас. Прекъснал, защото трябвало да работи. В Мароко бил шивач на обувки, както и продавач, всичко работил. От 10 или 11 годишна възраст започнал. Решил да напусне страната, защото там нямало надежда. Щял да излезе още миналата година, но не успял да събере пари. Не членувал в политическа партия или организация. Не е имал проблеми от страна на властите в страната, армията или полицията. Не получавал заплахи от никого. Срещу него не било упражнявано физическо насилие. Заявил, че не би се завърнал в Мароко, защото си дал всичките пари на трафиканта, а и мечтата му била да стигне до Европа. На въпроса какво е конкретното му искане към Република България отговорил, че не може да му се даде това, което иска, а именно – документи и работа. Подал молба за закрила в Република България, за да отиде в Европа.

С Решение №УПП-2288/15.12.2023г. Интервюиращ орган при ДАБ (Милена Киркова) отхвърлил молбата за предоставяне на международна закрила на М.А., на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

В решението си органът приема, че проблемите, изложени от молителя, не са релевантни за предоставянето на закрила. Той не заявил спрямо него да била осъществена репресия или преследване поради раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Не били налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Релевантни твърдения по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ кандидатът не правил. Административният орган разгледал и възможността за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, като стигнал до извода, че няма основания за това в случая. В акта е посочено и, че за кандидата не са налице и предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9, чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

На 15.12.2023г., срещу подпис, решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 22.12.2023г. Същата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна по следните съображения:

Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, Председателят на ДАБ определя длъжностни лица от Държавната агенция за бежанците за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон, а по делото е представена Заповед №РД 05-292/13.04.2022г. на Председателя на ДАБ, с която М. Д. К., главен експерт в Транзитен център – с. П., е определена за интервюиращ орган.

Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. На основание чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1 в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Към датата на издаване на процесното решение – 15.12.2023г., предвидения срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорено производство е бил спазен.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не кредитира твърденията на жалбоподателя в тази насока. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган в ТЦ – с. Пъстрогор при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач, на разбираем за него език. Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Не се установява и нарушение на чл.58, ал.10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Такова становище не е представено по делото. Следва обаче да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на акта, доколкото същият е постановен по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай, съгласно разпоредбата на чл.58, ал.10, изр.2 от ЗУБ, такова становище не се изисква.

При извършената проверка относно материалната му законосъобразност, съдът намира атакувания акт за издаден в съответствие с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на която се е позовал интервюиращият орган, „молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и ал.9, съответно по чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8, и чужденецът: т.1, се позовава на основания извън предмета на този закон, и т.2 – не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване“. Член 8, ал.1 от ЗУБ гласи, че статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни. В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил като причина за напускане на страната си по произход – Мароко, някоя измежду изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ. От обективираните в протокола обстоятелства не може да се направи извод за заявени от интервюирания опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя, административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. В проведеното интервю чужденецът е посочил като основен мотив за исканата закрила обстоятелствата, че в Мароко няма възможности за работа. Живеели в бедност и поради това решил да замине за Италия. Правилно интервюиращият орган е приел, че тези причини не попадат в предметния обхват на ЗУБ, а са такива от личен и икономически характер, като целта е търсене на по-добър стандарт на живот. Спрямо чужденеца не е било оказвано насилие, нито пък член на семейството му е получавал лични заплахи. Изложените от кандидата причини за напускане на Мароко правилно са преценени като неотносими към приложното поле на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен. Очевидно изразеното желание за напускане на страната по произход не следва да се приема като причина, която би могла да се определи като една от тези, визирани в чл.8 или чл.9 от ЗУБ. Същата е в сферата на лични и икономически проблеми, които не могат да се приемат като основание за предоставяне на международна закрила. В хода на интервюто М.А. заявил, че не е членувал в политически партии, не е бил арестуван или осъждан, не е било оказвано насилие спрямо него, не е бил заплашван. Всичко това води на извода за наличието на причини, различни от посочените в ЗУБ, поради които жалбоподателят е напуснал Мароко. Няма обективирани данни същият да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец или предоставен хуманитарен статут в България, нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на него не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Правилна е и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващия и не се установява в държавата си по произход той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.

По отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт”. Административният орган е извършил преценката си за страната по произход след анализ на информацията, обективирана в Справка с вх.№ЦУ-1769/14.11.2023г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, относно Кралство Мароко. От същата става ясно, че ситуацията в тази страна не е такава, която да обосновава предоставяне на международна закрила на гражданите ѝ. От данните в справката и от приобщения доказателствен материал може да се направи извода, че дори и да се завърне в държавата си по произход, жалбоподателят би могъл да води нормален живот, при условията на социално-икономическата обстановка в Мароко. Ситуацията в тази страна не достига границите на въоръжен конфликт и жалбоподателят не е изложен на риск от тежки заплахи поради такъв конфликт, поради което в случая не са налице предпоставките на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Настоящият съдебен състав намира извършената преценка на ситуацията в страната по произход на заявителя за правилна, предвид оценката, че в конкретния случай няма обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. За да бъде удовлетворена дадена молба за закрила, безогледното насилие в Мароко следва да е изключително, каквото не се установява да е, видно от цитираната информация за обстановката там. Изложените данни в Справка с вх.№ ЦУ-1769/14.11.2023г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, относно Мароко, не сочат да е налице крайно тежка икономическа криза, нито да има политически и социални сътресения, макар и тези фактори да не рефлектират пряко върху преценката за наличието или липсата на основания за предоставяне на международна закрила.

Като цяло, от анализа на представената по делото официална справка на ДАБ, както и от информацията, налична в общодостъпни източници, не се установява ситуацията в Мароко да е усложнена до степен, че да са налице основания за предоставяне на международна закрила на граждани на тази страна.

Предвид гореизложеното, съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият съответства с целта на закона, не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, поради което следва да бъде потвърден, а подадената против него жалба отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А., гражданин на М., против Решение №УПП-2288/15.12.2023г. на Интервюиращ орган М. К. към Държавната агенция за бежанците.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Съдия: