Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, …..01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен
състав, в открито заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.
№ 9384 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 141113 от 06.07.2020 г.,
постановено по гр. дело № 69708/2019 г. по описа на СРС, ГО, 65 състав, са отхвърлени
предявените от Л.Г.З. *** дирекция на вътрешните работи, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на
сумата в размер на 1 285,13 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на 187 часа за периода от 22.08.2017г. до
02.12.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд с
коефициент 1,143, както и на основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата в
размер на 131,56 лева, представляваща мораторна лихва върху всяка една
главница, сформирана за свяко тримесечие, изискуема на първо число на месеца
следващ месеца на дължимото плащане или за периода от 22.08.2017г. до
02.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска – 02.12.2019г. до окончателното плащане.
С решението съдът се е произнесъл по
разноските в производството, съобразно изхода на спора.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Л.Г.З., посредством
процесуален представител с доказателства по делото за надлежно учредена
представителна власт, с която се обжалва решението в цялост, като се излагат
съображения за неговата неправилност и необоснованост. На първо място жалбоподателят
поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно
възнаграждение на държавни служители в МВР се състои от основна заплата и
допълнителни възнаграждения, сред които по смисъла на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е и допълнително възнаграждение за извънреден труд. Твърди, че според ал.
5 на чл. 187 ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира с: 1.
допълнителен платен годишен отпуск за работа в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на
ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал. 9 било
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време,
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивките
на държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните
работи. За процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн.,
ДВ. бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г. отм. с Решение № 16766 от
10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3601/2019 г.), като според чл. 3, ал. 3 от
същата, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22:00 ч. и 06:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. Поддържа, че в същата липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Единствено в Наредба №
81213-407/11.08.2014 г. било предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между часовете 22:00 ч. и 06:00
ч., като за отчетния период се умножава с коефициент от 0,143 - чл. 31, ал. 2
от наредбата. Посочва, че липсата на изрична норма представлява празнота в уредбата
относно реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерство на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следвало субсидиарно
да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент
1,143. Поддържа, че съгласно чл. 140, ал. 1 от КТ нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа
или до 7 часа за една нощ. Следователно счита, че приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е именно 1,143, получен като частно при
деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл.
187, ал. 1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия. Т.е. на общо основание приложение
следвало да намерят нормите на чл. 9 и следващите от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, в която именно е определена методологията
за превръщането на отработените нощни часове в дневни със съответния коефициент
в хипотезите, когато работното време се изчислява сумирано за определен период.
Навежда се, че липсата на изрична правна уредба в ЗМВР и в наредбите по
прилагането му, която да предвижда преизчисляването на положения нощен труд в
дневен през процесния период, не следва да бъде в ущърб на съответните
служители в МВР, респективно с цел избягване поставянето на последните в
неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и работещите по
трудово правоотношение и постигане на несправедлив резултат, в случая
субсидиарно приложение следва да намерят правилата на чл.9, ал.2 НСОРЗ. Поради
посочените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното
решение, като предявените искове бъдат уважени до пълните им предявени размери
като основателни и доказани. Претендират се сторените разноски в
първоинстанционното и въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата
страна в производството – Столична дирекция на вътрешните работи, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, е депозирала отговор на въззивната жалба,
в който са развити подробни съображения за нейната неоснователност. Поддържа,
че в чл. 178, ал. 1 от ЗМВР изчерпателно са изброени допълнителните
възнаграждения, които се изплащат на държавните служители. Съгласно
разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22:00 до 6:00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение. В ал. 2 на същия член е посочено изрично, че условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед. Действащата, към
посочения от ищеца времеви период за положен извънреден труд, е Наредба №
8121з-776 от 29 юли 2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в министерството на вътрешните работи. В чл. 22, ал. 1 от
същата е посочено какво се включва в отработеното време на служителите.
Поддържа, че с чл. 179, ал. 4 ЗМВР законодателят изрично е посочил, че
"извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1 на
държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени
със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР. В
конкретния случай не е налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска
преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1, 143. Въз
основа на посочените по-горе законови разпоредби счита, че в процесния случай е
неприложима НСОРЗ (Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата) в частност чл. 9 на същата. Още повече, че самият законодател е
ограничил нейното прилагане в чл. 2, ал. 3 НСОРЗ по отношение на служителите по
трудово правоотношение в държавната администрация. Ограничението в Наредба №
8121з—776/2016 г. е служителите, работещи на смени, да не полагат повече от 8
часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1,143.
В МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни
служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това води до
неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получава от
съотношението на 8 ч. дневен труд към 7 ч. нощен труд. Ако се извърши
заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото ще е 8 ч.
дневен труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1. В такъв
случай, СДВР вече е изпълнила задължението си и е изплатил изцяло и
своевременно положения от ищеца нощен труд вразмер на 341,50 лева. Сочи, че в
случая не е налице празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове
препращане по аналогия, тъй като в процесния период е действала наредба,
издадена от министъра на вътрешните работи, в която изрично е определено, че за
всеки отработен час през нощта / между 22-6 часа/ на държавните служители се
заплаща нощен труд в размер на 0,25 лв., т. е налице е специална нормативна
уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните
служители в МВР, която изключва общия ред. По изложените съображения, моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се и
сторените във въззивното производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Софийският градски съд, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното:
Въззивната жалба е допустима – подадена
е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна в процеса и срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа.
Разгледана по същество, настоящият
съдебен състав намира въззивната жалба за основателна.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Във връзка с изложените във въззивната
жалба доводи относно правилността на първоинстанционния съдебен акт, съдът
намира следното:
Предявени са за разглеждане кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179,
ал. 2 ЗМВР вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В конкретния случай не е спорно между
страните обстоятелството, а същото се установява и от събраните по делото
доказателства, че в периода 22.08.2017г. до 02.12.2019г. включително, между
страните е съществувало служебно правоотношение по ЗМВР, по силата на което въззивникът
– ищец е държавен служител, заемащ при ответника длъжността – полицай в група
„Охрана на обществения ред“ на сектор „ОП“ към 04 РУ – СДВР.
От изслушаната в първоинстанционното
производство по делото и неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза
се установява, че: 1). Нощният труд се отчита месечно, като се начислява
допълнително възнаграждение от 0,25 лева за отработените нощни часове, като
съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време се изчислява в работни дни –
подневно, а на работещите на 8, 12 или 24 – часови смени, сумирано за
тримесечен период; 2). При извършена проверка в счетоводството на СДВР относно
начислените за служебното правоотношение възнаграждение за процесния период се
установява размер, аккто следва: от 01.11.2016г. до 31.12.2017г. – 662,00 лева
основно месечно възнаграждение, от 01.01.2018г. до 28.02.2018г. – 717,00 лева
основно месечно възнаграждение, от 01.03.2018г. до 01.11.2019г. – 798,00 лева
основно месечно възнаграждение; 3). Броят на нощните смени за периода от
22.08.2016г. до 02.12.2019г. е 164 смени, а положеният нощен труд е в общ
размер на 1310 часа, както следва: 3-то тримесечие на 2017г. – 86 (часове труд
за времето 22:00ч. до 06:00ч.), 11 отработени брой снени нощни часове; 4-то тримесечие
на 2017г. – 152 (часове труд за времето 22:00ч. до 06:00ч.), 19 отработени брой
снени нощни часове; 1-во
тримесечие на 2018г. – 120 (часове труд за времето 22:00ч. до 06:00ч.), 15
отработени брой снени нощни часове; 2-ро тримесечие на 2018г. – 113 (часове
труд за времето 22:00ч. до 06:00ч.), 14 отработени брой снени нощни часове;
3-то тримесечие
на 2018г. – 156 (часове труд за времето 22:00ч. до 06:00ч.), 20 отработени брой
снени нощни часове; 4-то
тримесечие на 2018г. – 184 (часове труд за времето 22:00ч. до 06:00ч.), 23
отработени брой снени нощни часове; 1-во тримесечие на 2019г. – 128 (часове
труд за времето 22:00ч. до 06:00ч.), 16 отработени брой снени нощни часове;
2-ро
тримесечие на 2019г. – 171 (часове труд за времето 22:00ч. до 06:00ч.), 21
отработени брой снени нощни часове; 3-то тримесечие на 2019г. – 98 (часове
труд за времето 22:00ч. до 06:00ч.), 12 отработени брой снени нощни часове;
4-то
тримесечие на 2019г. – 102 (часове труд за времето 22:00ч. до 06:00ч.), 13
отработени брой снени нощни часове или
общо 1330 (часове труд за времето 22:00ч. до 06:00ч.), 164 отработени брой
снени нощни часове; 4). Отработените
в повече след преобразуването на нощния труд в дневен труд при прилагане на
чл.9 НСОРЗ, получен като разлика между положение нощен труд и преизчисления с
коефициент 1,143 е в общ размер 1330
(часове труд за времето 22:00ч. до 06:00ч.), 1497 (приравняване на нощния труд
с дневен с К 1,143) и разлика от 187 часа; 5). Ако се приеме, че
преизчислените 253 часа представляват извънреден труд, то възнаграждението за
тези часове на база основното часово възнаграждение на ищеца, увеличено с 50% е
в размер на общо 201,17 лева за 2017г., общо 575,53 лева за 2018г. и общо
508,43 лева за 2019г. или 1 285,12 лева; 6). Размерът на мораторнала лихва
върху претендираните суми за извънреден труд е в размер на 131,56 лева; 7).
Общият размер на претендираните суми за главница и лихви е 1 416,69 лева, като
извънредният труд за 4 – то тримесечие на 2019г. се изплаща през м.01.2020г.
Спорните между страните въпроси са
свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд
са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал.
2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния
ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и
дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда
на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Дневното работно време е обичайното работно време. Нощен е трудът, който
се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. – виж чл. 140, чл. 141, ал. 2 КТ. Трудовото
законодателство изхожда от идеята за принципна допустимост на работата през
нощта, като я съчетава с мерки за ограничаване на нейното неблагоприятно
влияние върху работника или служителя – специална закрила /чл. 140, чл. 140а,
чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича от оценката за повишената вредност на
работата през нощта за човешкия организъм – чрез нея се нарушават обичайните за
тази част на денонощието биологични функции на човешкия организъм, тя изисква
по-голямо напрежение, води до по-бърза и по-голяма умора, променя реда на
почивките на работника или служителя, нарушава обичайния ритъм на неговия личен
живот. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с
дневния. Увеличението се изразява на първо място в запазването на ставката за
дневното работно време, като изравняването се извършва със съответни
коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното време
/подневно или сумирано/ – виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място – в заплащане
на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното възнаграждение,
чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ. Оправданието за това
допълнително заплащане на нощния труд е в по-големия разход на умствена и
физическа енергия от престираната работна сила от работника или служителя и
необичайното за биологичния ритъм на
човека време от денонощието, през което трудът се полага /така решение № 14 от
27.03.2012 год. на ВКС по гр.дело № 405/2011 год., IV ГО/.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1
от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. С разпоредбата на ал. 3 е установено, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.
Съгласно ал. 5, т. 2 на чл. 187 от ЗМВР,
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, а ал. 6 урежда правилото, че извънредният
труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на ал. 9 на същия текст, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За процесния период, по силата на
изрична законова делегация на чл. 187, ал. 9 и чл. 188 от ЗМВР, са действали
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (преди процесния период), Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., всички на министъра
на вътрешните работи. Всяка една от тези наредби урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР.
В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.
изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време,
общият брой часове положен труд между 22:0 и 6:00 ч. за отчетния период се
умножава по 0,143 – чл. 31, ал. 2. Тази наредба е била отменена с Наредба №
8121з-592, отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело №
5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването и обнародването му. В
последващите две наредби (№ 8121з-592и № 8121з-776) няма норма, аналогична на
посочения чл. 31, ал. 2 за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1,143.
Следва да се има предвид, че последното
изречение на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, а именно че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, не определя нито
продължителността на работната смяна, която може да е по-голяма или равна на
осем часа, като съчетава нощен и дневен труд, нито пък е свързано с отчитането
на нощния труд. Посочената разпоредба фиксира каква е нормалната
продължителност на работния ден за служителите на МВР, работещи на смени, а
именно - осем часа, с тази специфика, че въпросните служители работят при
сумарно отчитане на работно време. Цитираната разпоредба няма характеристиките
на специален закон, тъй като диспозицията й не припокрива диспозицията на чл.
140, ал. 1 КТ.
При сравнителен анализ, според чл. 140,
ал. 1 КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Посочената
разпоредба въвежда по-кратки нормални работна седмица и работен ден за работниците,
полагащи нощен труд, отчитайки вредоносните му последици. В случая под нормална
работна седмица и нормален работен ден следва да се разбират, визираните в чл.
136, ал. 1-3 КТ правни понятия, а именно най-широко прилаганото работно време,
което за работната седмица, която е 5-дневна, е 40 часа, а за работния ден 8
часа в рамките на денонощие. Ето защо, смисловото съдържание на чл. 140, ал. 1 КТ е, че работник, който полага нощен труд, при нормални работен ден и седмица,
ще работи по-малко часове, така че след отчитане положените 35 часа нощен труд
в рамките на седмицата ще се зачитат за 40 часа, а положените седем часа в
рамките на денонощието, за осем. Няма законова пречка обаче установеното за
работника нормално работно време от осем часа да бъде разпределено при сумарно
отчитане на работното време, като в конкретен работен ден изцяло се запълва
часовия диапазон от 22:00 ч. до 06:00 часа. При сумарното работно време, както
бе вече изтъкнато, от значение за продължителността на нормалния работния ден са
средно аритметично отработените часове за ден в рамките на съответния период.
Последното е от значение за това дали е налице извънреден труд. Така, ако са
отработени осем астрономически часа нощен труд през един работен ден, те ще
бъдат отчетени като повече от осем часа, според коефициента на преобразуване на
нощния труд в дневен по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, а това ще се отрази на количеството
оставащи часове в рамките на периода. Няма законова забрана да се полага труд в
рамките на целия часови диапазон между 22:00 ч. и 06:00 часа, като дори и при
това положение, при сумарно работно време, няма да е налице извънреден труд,
ако след преобразуване на нощния труд в дневен, не е превишена средната
продължителност на нормалния работен ден.
Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През
процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за
организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на
вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60
от 02.08.2016 год., в сила от 02.08.2016 год., отм., бр. 3 от 10.01.2020 год.,
в сила от 10.01.2020 год., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020
год. В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните служители от
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период, а в чл. 31 – че отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. се отчита
с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов
нормативен акт обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен
/за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., отм. с
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период/. Това обаче не следва да се тълкува
като въведена забрана или изключение от правилото, установено в КТ и издадените
подзаконови нормативни актове. Посоченият пропуск в приложимата наредба е
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. Да се приеме
противното означава служителите на МВР да бъдат поставени в по-неблагоприятно
положение от другите държавни служители – по отношение заплащането на
допълнителни възнаграждения. Това тълкуване е в съответствие с основния принцип
на равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен
труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа
следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните служители, полагащи
труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със специална закрила по
КТ. При липсата на правило за отчитане на нощния труд в специалния закон – ЗМВР
/до изменението на чл. 187, ал. 4 със ЗИДЗМВР от м.юли 2020 год./ и в
наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗВМР, то при сумирано отчитане на
работното време на служителите от МВР, работещи по служебно правоотношение,
следва да се прилага субсидиарно правилото за трансформиране на нощните часове
в дневни, установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Доколкото в действащата за процесния
период Наредба от 29.07.2016г. е посочено, че отново се касае до сумарно отчитане
на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и субсидирано приложение следва да намери чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Да се
приеме противното би означавало да се допуснат различни системи на отчитане на
нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение,
въпреки че те изразходват психическа и физическа енергия и извършват полезна
трудова дейност в една и съща част от денонощието /работно време/ и при едни и
същи вредни за здравето последици, което би довело до нарушаване на принципа за
равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България
и чл. 14 ЕКЗПЧОС /така решение № 311 от 08.01.2019 год. на ВКС по гр.дело №
1144/2018 год., ІV ГО/.
По така изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че при отчитане на положените часове нощен
труд от служители на Министерството на вътрешните работи са приложими
разпоредбите на Кодекса на труда и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при
сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Съгласно това правило, за 7 часа през нощта следва
да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Целта на
определения коефициент е да определи така възнаграждението на работника или
служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава възнаграждение,
колкото за 8 часа през деня.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 7
от ЗМВР, извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и
280 часа годишно. Във връзка с направеното твърдение в отговора на исковата
молба, че на ищеца е заплатен нощния труд в размер на 0, 25 лв. за всеки час
(съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ) или в размер на 341,50 лева, въззивният
състав на съда намира, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.
9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това
не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно
чл. 8 НСОРЗ за всеки отработен час или за част от него между 22:00 ч. и 6:00 ч.
на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това, двете разпоредби
се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
При сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място
/чл. 9, ал. 2 НСОРЗ/. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/. Следователно нормалната продължителност
на дневното работно време, установени при подневно отчитане на работното време
на държавните служители в МВР, е 8 часа – това е първата от двете величини,
необходими за изчисляване на приложимия коефициент. По отношение на втората от
тях СГС приема, че за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на
МВР работното време се изчислява сумирано за тримесечен период с възможност за
полагане на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3 ЗМВР/. Т.е., от посочената норма е видно, че 8-часовото ограничение при
полагане на нощен труд на смени се отнася за случаите на сумирано изчисляване
на работното време за тримесечен период, а не за случаите на подневно отчитане
на работното време, която е различна форма на отчитане на труда. През исковия
период в ЗМВР липсва норма, която да установява нормалната продължителност на
нощното работно време при подневно отчитане на работното време. Ето защо при
подобна празнота в специалния закон следва да се приложи общото правило на чл.
140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Следователно отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време /8 часа/ и
нормалната продължителност на нощното работно време /7 часа/, установени за
подневно отчитане на работното време на служителите в МВР, е 1,143.
На следващо място настоящият съдебен
състав приема, че съгласно чл. 143, ал. 1 КТ, извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Работодателят може да установява сумирано
изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен
период, който не може да бъде повече от 6 месеца – чл. 142, ал. 2 КТ. Както
вече бе посочено по-горе, работното време на държавните служители в МВР, работещи
на 8-, 12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период –
чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време е форма
на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност
на работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от
време, който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период /седмица, месец/ да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време,
което за държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР. В този случай продължителността
на работното време през отделните дни може да надвишава нормалната, но работата
в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този начин
балансът на работното и свободното време се запазват средно за периода на
отчитане. Когато в края на отчитане, нормата свободно време е превишена, ще е
налице извънреден труд.
Сумираното работно време се установява в
полза на работодателя за работници и служители, които извършват работа със
специфичен характер и/или организация на труда /чл. 154а КТ/, но изчисляването
му се основава на продължителността, установена при подневното отчитане на
работното време /чл. 142, ал. 1 КТ/. Тримесечната норма на отчитане
представлява допълнителна тежест за работника или служителя, тъй като
затруднява възстановяването на работната сила, което биологично се осъществява
най-добре в рамките на едно денонощие /виж т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от
14.11.2014 год. на ВКС по тълк.дело № 8/2013 год., ОСГК/.
Подневното отчитане на работното време
служи за база при определяне на следните компоненти и особености, характерни за
сумираното отчитане на работното време: 1/нормата на работното време за периода
на сумираното му изчисляване; 2/ правилата за изчисляване на трудовото
възнаграждение; 3/ правилата за установяване и изчисляване на извънреден труд,
положен от работещите при условията на сумирано изчисляване на работното време
и 4/ правилата за изчисляване на броя на отработените дни при определяне на
трудовия стаж, възнаграждението за платен годишен отпуск, размерът на
обезщетенията и др.
Съгласно чл. 9, ал. 5 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж, трудовият стаж на работниците и служителите,
работещи при сумирано изчисляване на работното време, се определя, като
изработените часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на
нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на
установената за тях нормална продължителност на дневното работно време.
Определеният по този начин трудовия стаж не може да е по-голям от броя на работните
дни за периода на сумирането.
В чл. 18, ал. 3 НСОРЗ е предвидено, че
при сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се
установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните
часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време,
установена за работното място при подневно отчитане на работното време.
Съответно в чл. 96, ал. 1 /Нов – ДВ, бр.
41 от 2017 год., в сила от 01.01.2018 год./ от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските, е установено, че при сумирано изчисляване на работното
време по чл. 142, ал. 2 КТ се определя норма за продължителност на работното
време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по
календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова
продължителност на работното време, определено в трудовия договор, а в чл. 9а,
ал. 4 от наредбата /редакция изм., бр. 41 от 2017 год., в сила от 01.01.2018
год./, че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на
работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове
в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ. Превръщането на нощните часове в дневни не се извършва, когато за работното
място е установено намалено работно време, както и когато трудовият договор е
сключен за работа само през нощта.
Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1 от
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за организация и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерство на вътрешните работи, при сумирано отчитане
на работното време общият брой на отработените часове по график се сравнява с
нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни работни
дни за периода, умножени по цифрата осем. Получените часове над тази норма се
отчитат като положен труд извън редовното работно време. Посочената наредба не
предвижда превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143 за
изчисляване на отработените дни и за отчитането и заплащането на извънредния
труд. С оглед изложените вече по-горе съображения за приложимост на установения
в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане на положения от ищеца нощен труд и
доколкото правилото за преизчисляване на нощните часове в дневни е в синхрон с
правилата за заплащане на труда и зачитането на трудовия стаж, настоящият
съдебен състав приема, че за процесния период нощните часове, преизчислени в
дневни с коефициент 1,143, следва да се вземат предвид при решаването на
въпроса дали е положен извънреден труд от страна на ищеца.
В разглежданата хипотеза липсва спор в
призводството, че ищецът е служител в ответното министерство, като от приетото
по делото експертно заключение, което настоящата инстанция кредитира изцяло
като конпетентно изготвено и отговарящо в пълнота на поставените задачи, се
установява, че при приравняване на положения от ищеца нощен труд в дневен за
процесния период, по коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, са положени
допълнително 187 часа труд. Тези часове с оглед сумарното отчитане на работното
време, представляват извънреден труд, тъй като надхвърлят часовете на нормално
работно време за съответния период. Ето защо и същите следва да бъдат заплатени
като извънреден труд, в размер на 1 285,12 лева, поради което и предяваният
главен иск следва да бъде уважен изцяло до пълния претендиран размер.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно
в темпорално отношение посоченото задължение, последният е изпаднал в забава и
дължи обезщетение на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 187, ал. 9 от ЗМВР е посочено, че
редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Във връзка
с това е издадена Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в чл. 33, ал. 1 от която е
посочено, че възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват
в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при
своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена. Следователно,
установеният принцип е, че извънредният труд се заплаща в месеца, следващ
отчетния период, ако е надхвърлена нормалната продължителност на положения труд
през отчетния период. Съобразно приетото експертното заключение по делото, което
както беше посочено съдът кредитира изцяло и постави в основата на
доказателствените си изводи, размерът на обезщетението за забава за сумата от 1
285,12 лв. за периода от 22.08.2017 г. до 02.12.2019 г. е в размер на 131,56
лева, за която сума предявеният иск следва да се уважи.
Предвид несъвпадението на изводите на
двете съдебни инстанции, първоинстанционният съдебен акт следва да бъде отменен,
като неправилен.
По разноските:
При този изход на спора, право на
разноски има въззивникът – ищец.
Въззивникът Л.Г.З. е сторила разноски в
първа съдебна инстанция в размер на 500,00 лв. за адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие № ********** от 12.05.2020г., който служи
и за разписка за получаване на договорената в него сума в брой, съгласно т. 1
от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.
Своевременно релевираното възражение за прекомерност на претендираният размер
на адвокатското възнаграждение съдът намира за основателно, с оглед
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения № 1 от 2004г., съобразно който при интерес от 1000
до 5000 лв., размерът на възнаграждението се формира като сбор от сумата от 300
лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. Възнаграждението, изчислено по посочения
механизъм възлиза на сумата от 329,17 лева, който следва да бъде присъден на
страната, като за разликата над тази сума до претендирата такава в размер на
500,00 лева, адвокатският хонорар се явява прекомерен.
Въззивникът – ищец е сторил разноски във
въззивното производство в размер на 400,00 лева за адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие № ********** от 04.11.2020г., в който
изрично е посочено, че сумата е платена изцяло и в брой при подписване на
договора, която сума следва да й бъде присъдена.
Предвид изхода на правния спор и
доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, следва
ответникът да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на
бюджета на съда разноските в първоинстанционното производство, в размер на
сумата от 101,40 лв. за държавна такса.
В производството пред СРС са сторени разноски за изслушване на
съдебно-счетоводна експертиза в размер на сумата от 230,00 лева, които
ответникът също следва да заплати. Следователно и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да внесе по сметката на Софийския районен съд сумата от
общо 331,40 лв.
Отделно от това и на основание чл.78,
ал.6 ГПК, въззиваемата страна следва да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата от 50,70 лева, дължима държавна такса за въззивното производство по
делото.
С оглед цената на иска и предвид
ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 141113
от 06.07.2020 г., постановено по гр. дело № 69708/2019 г. по описа на СРС, ГО,
65 състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179,
ал. 2 ЗМВР вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД Столична дирекция на вътрешните работи, със
седалище гр. София, ул. "******да заплати на Л.Г.З., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от общо 1 285,13 лева, представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 187 часа за периода от 22.08.2017 г. до 02.12.2019
г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с
коефициент 1,143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 02.12.2019г. до окончателното заплащане на задължението, както и
обезщетение за забава в размер от общо131,56 лв. за периода от 22.08.2017 г. до
02.12.2019 г.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК Столична дирекция на вътрешните работи, със
седалище гр. София, ул. "******да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски районен съд сумата от 331,40 лв. – разноски в
исковото производство по гр. д. № 69708/2019 г. по описа на Софийския районен
съд.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК Столична дирекция на вътрешните работи, със седалище гр.
София, ул. "******да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски градски съд сумата от 50,70 лв. – разноски за държавна такса
за въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК Столична дирекция на вътрешните работи, със седалище гр.
София, ул. "******да заплати на Л.Г.З., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 329,17 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК Столична дирекция на вътрешните работи, със седалище гр.
София, ул. "******да заплати на Л.Г.З., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 400,00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.