№ 3592
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110152146 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Застрахователна компания Лев инс“ АД е предявило срещу В. В. С. иск по чл.500, ал.1, т.1
и т.3 КЗ за сумата от 981,07 лева – регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по повод щети върху л.а. марка „О**“ с рег. № * СН, причинени при ПТП
от 31.07.2017г. в гр. София по бул. „Възкресение“, предизвикано по вина на ответника, чийто
застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ищецът, като след
събитието ответникът е напуснал местопроизшествието, без да уведоми органите на МВР и е
отказал да се подложи на проверка за алкохол в кръвта, ведно със законната лихва от 11.11.2021г.
(дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 64412/2021г. на СРС,
64 – ти състав.
Ищецът твърди, че на 31.07.2017г. ответникът при управление на автомобил „Т*“, модел
„А*“ с рег. № * ХХ в гр. София по бул.“Възкресение“ в посока от бул. „Константин Величков“ към
бул. „Вардар“ и срещу № 87 поради движение с несъобразена скорост е ударил паркиран л.а. „О**“
с рег. № * СН, вследствие на което са нанесени щети върху паркирания автомобил. След настъпване
на произшествието ответникът напуснал произшествието и бил спрян от граждани на бул. „Н.
Мушанов“. За възникналото произшествие бил съставен протокол за ПТП № 1657043/31.07.2017г.,
като в хода на разследването било установено, че ответникът е отказал да се подложи на проверка
за алкохол и напуснал произшествието, без да уведоми органите на реда. Спрямо последния било
взето административно отношение. Към датата на произшествието ищецът бил застраховател по
риска „Гражданска отговорност“ спрямо водача на МПС „Т*“, модел „А*“ с рег. № * ХХ.
Паркираният автомобил бил предмет на сключен при „ЗД Евроинс“ АД договор за имуществено
застраховане, като за възстановяване на вредите върху паркирания автомобил „ЗД Евроинс“ АД
1
платило на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 971,07 лева. На основание
чл.411 КЗ „ЗД Евроинс“ АД предявило регресно вземане спрямо ищеца за възстановяване на
сумата по изплатеното обезщетение. Предявеното вземане било погасено от ищеца посредством
споразумение за уреждане на взаимни задължения по регресни претенции – Приложение III/2017г.
При това на основание чл.500, ал.1, т.1 и т.3 КЗ ищецът имал право на регрес спрямо ответника за
претендирата сума от 981,07 лева, което вземане включва платеното застрахователно обезщетение
заедно с ликвидационни разноски от 10 лева.
Ответникът чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Оспорва се участието на ответника в твърдения
пътен инцидент, както и че ответникът е отказал съдействие на органите на реда. Оспорва ищецът
да е извършил плащане към „ЗД Евроинс“ АД във връзка с описания инцидент. Оспорва плащане
на застрахователно обезщетение и от страна на ЗД „Евроинс“ АД, защото плащането било
извършено в полза на Г.Г.К., а в доклад по щета на ЗД „Евроинс“ АД било посочено, че
застрахованото лице по имуществената застраховка на л.а. „О*“ с рег. № * СН е друго лице – А.А..
Оспорва спрямо л.а. „О*“ с рег. № * СН да е била сключена застраховка „каско“ със срок за
валидност, включващ датата на твърдяното събитие. Елемент от фактическият състав на
суброгацията било ефективно плащане на съответната сума, като в тази връзка прихващането по
чл.103 ЗЗД не водело до удовлетворяване на изискванията по чл.74 ЗЗД. Отделно от това
твърдяното прихващане на вземания между застрахователите не произвело правен ефект, защото би
имало ефект само между ликвидни и изискуеми вземания, които условия в случая не били налице
относно процесното вземане. При това поддържа, че ищцовото дружество не се е суброгирало
валидно в правата на удовлетворения кредитор съгласно чл.74 ЗЗД.
Софийският районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че въз основа на сключен с ответника договор по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е платил обезщетение за щети,
настъпили при ПТП по вина на ответника, както и че при настъпване на произшествието
ответникът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата и че е отказал да се подложи на
проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
Съдът приема за установено, че на 31.07.2017г. около 18:55ч. в гр. София ответникът В. В.
С. в качеството си водач на МПС „Т* А*“ с рег. № * ХХ се е движил по бул. „Възкресение“ с посока
на движението от бул. „Иван Евстатиев Гешов“ към бул. „Никола Мушанов“ и в района срещу бл.87
поради движение със скорост, несъобразена с интензивността на движението, се отклонил от
посоката си на движение отляво надясно и с предната габаритна част на автомобила си реализирал
удар в задната габаритна част на паркираното МПС „О*“ с рег. № * СН. Вследствие на удара
паркираният л.а. „О*“ се изместил в посока напред и се ударил в дърво.
Горните изводи съдът основава на приетото без възражение заключение по съдебно –
автотехническата експертиза, което се кредитира от съда на основание чл.202 ГПК и съгласно което
от техническа гледна точка уврежданията върху МПС „О*“ с рег. № * СН отговарят да са получени
при описания механизъм. Изводът относно механизма на събитието се подкрепя и от приетия като
доказателство протокол за ПТП № 1657042 от 31.07.2017г., който макар и да не се ползва с
материална доказателствена сила относно отразените в него причини за възникване на инцидента,
2
доколкото съставителите го органи на полицията не са възприели пряко настъпването на пътния
инцидент (арг. от противното на нормата на чл.179, ал.1 ГПК), то протоколът за ПТП, съставен по
реда на чл.2, ал.1, т.2 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г., се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно тези обстоятелства, пряко възприети от органите на реда при
местопроизшествието, като местоположение на автомобилите, видими щети и др., които имат
отношение към установяване на механизма на събитието. От значение е и обстоятелството, че по
повод процесния инцидент административно – наказателната отговорност на ответника е
ангажирана посредством приетото като доказателство наказателно постановление № 17-4332-
017193 от 01.09.2017г., в което е прието, че ответникът е допуснал нарушения на правилата за
движението по пътищата, вкл. и нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП.
С оглед установеното от фактическа страна съдът приема, че ответникът е нарушил
нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП, като е управлявал МПС „Т* А*“ с рег. № * ХХ с несъобразена с
пътните условия скорост и е предизвикал настъпване на процесното произшествие. По делото няма
данни за обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.
Няма спор по делото, а и от приетата като доказателство застрахователна полица №
БГ/22/117002005129/18.07.2017г. се установява, че към датата на събитието застраховател по риска
„Гражданска отговорност“ на МПС „Т* А*“ с рег. № * ХХ е бил ответникът.
Като доказателства са приети писмо – покана по чл.412 КЗ от „ ЗД Евроинс“ АД до
ищцовото застрахователно дружество, с което последното е било поканено да плати на „ЗД
Евроинс“ АД регресно вземане в размер на 971,07 лева относно вреди върху рег. № * СН,
причинени при процесния инцидент, заедно с доказателства по опис. Прието е и писмо от ищеца до
„ЗД Евроинс“ АД с изх. № 9535/26.09.2017г., в което е посочено, че съгласно Прихващане №
3/2017г. е извършено прихващане на претенции между застрахователите, като в резултат на същото
ищецът дължи на „ЗД Евроинс“ АД сумата от 55,59 лева. Към писмото е представено и
Приложение № 1 – Прихващане № 3/2017г. с опис на претенции по щети, одобрени от „ЗД
Евроинс“ АД за прихващане, в който опис фигурира и процесната заведена при ищеца щета №
0000-5107-17-5-03655 в размер на 971,07 лева. Представено е и Приложение № 2 към Прихващане
№ 3, което включва конкретна претенция на „ЗД Евроинс“ АД към ищеца. Разликата от 55,59 лева
след извършеното прихващане е платена от ищеца на ЗД „Евроинс“ АД на 11.10.2017г., видно от
приетия като доказателство платежен документ (л.11).
Приет като доказателство е и опис – протокол за щета № **********/03.07.2017г. спрямо
л.а. „О*“ с рег. № * СН, съставен при „ЗД Евроинс“ АД, в който са описани ремонтно –
възстановителните дейности и тяхната стойност. Прието като доказателство е и банково
извлечение за превод в полза на Г.Г.К. на сумата от 971,07 лева с посочване в основанието на
заведената при „ЗД Евроинс“ АД процесна щета. Съгласно доклад по щета № ********** при „ЗД
Евроинс“ АД стойността на дължимото обезщетение е 971,01 лева, като в същия е посочено, че
плащането е по банков път в полза на Г.Г.К..
От така събраните доказателства съдът намира за установено, че „ЗД Евроинс“ АД в
качеството си на застраховател по застраховка „каско“ с обект л.а. „О*“ с рег. № * СН е платил
застрахователно обезщетение за щети вследствие на процесното събитие в размер на 971,07 лева.
Ирелевантно е възражението, че лицето в полза на което „ЗД Евроинс“ АД е извършило плащането
на застрахователното обезщетение – Г.Г.К., не е застрахованото лице - Анисия Василева Аргирова
(видно от доклад по щета № **********, заведена при „ЗД Евроинс“ АД), нито е собственикът на
3
автомобила „Евролийз Ауто“ ЕАД (видно от отразеното в протокола за ПТП). Възражение, че
плащането не е отишло в полза на действителния кредитор може да прави само кредитора – арг.
чл.75, ал.1, изр.2 ЗЗД.
Съдът намира, че наличието на застраховка „каско на МПС“ към датата на произшествието
спрямо л.а. „О*“ с рег. № * СН е установено с косвени доказателства - в доклад по щета №
********** при ЗД „Евроинс“ АД е описана застрахователната полица № 00500100172621 със срок
на застраховтелното покритие – 26.10.2016г. – 25.10.2017г. и посочено застраховано лице Анисия
Василева Аргирова, като застрахователната полица е била представена на ищеца с връчване на
поканата по чл.412, ал.1 КЗ, видно от описанието на приложените документи към поканата (л.9).
При това съдът приема, че макар и полицата № 00500100172621 да не е представена по делото, то
от косвените доказателства, които не се опровергават от други доказателства по делото, следва, че
към датата на произшествието е било налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „каско“ с обект л.а. „О*“ с рег. № * СН със застраховател „ЗД Евроинс“ АД.
С оглед горното съдът приема, че плащането на застрахователното обезщетение е валидно
извършено и в полза на „ЗД Евроинс“ АД на основание чл.411 КЗ е възникнало правото да получи
плащане на сумата по изплатеното застрахователно обезщетение от ищеца в качеството му на
застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на виновния водач - ответника.
От приетите по делото писмени доказателства се установява и че при отправената спрямо
ищеца от „ЗД Евроинс“ АД претенция по чл.411 КЗ за сумата от 971,07 лева по процесната щета,
същата е удовлетворана посредством прихващане по чл.103 ЗЗД предвид представеното
Прихващане № III/2017 заедно с Приложение № 1 и Приложение № 2 и платежно нареждане за
сумата от 55,59 лева с посочено основание „регресни задължения“. Прихващането е валиден способ
за погасяване на парични задължения - чл.103 ЗЗД, съгласно който се погасяват две насрещни
ликвидни и изискуеми вземания до размера на по – малкото от тях. Прихващането е приравнено
като правни последици на плащането като способ за погасяване на парични задължения, поради
което неоснователни са възраженията, че прихващането не е валидно да погаси вземането по чл.411
КЗ. Неоснователно е и възражението, че само плащането, не и прихващането може да има за
последица встъпване в правата на удовлетворения кредитор съгласно чл.74 ЗЗД. Нормата на чл.74
ЗЗД има предвид изпълнение на чуждо задължение, което изпълнение е допустимо чрез предвидени
в ЗЗД способи за изпълнение – плащане, прихващане, даване вместо изпълнение и др., които имат
погасителен ефект спрямо задължението.
Съдът приема за доказани хипотезите по чл.500, ал.1, т.2, пр.2 и т.3 КЗ, обосноваващи
регореното право на ищеца спрямо ответника в качеството му на виновен водач, който е имал
сключена при ищеца застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. От фактическа
страна съдът приема за доказано, че след настъпване на процесния инцидент ответникът е
напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
след което ответникът е бил задържан и подложен на проверка за алкохол в кръвта, но е отказал да
му бъде извършена такава, нито е изпълнил даденото предписание за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта. Основание за тези изводи дава протокола за ПТП, съставен
след посещение на органите от полицията, в който е отразено, че ответникът е отказал да бъде
подложен на проверка за алкохол в кръвта и му е издаден талон за медицинско изследване. В тази
част протоколът за ПТП се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила – чл.179,
ал.1 ГПК. От приетото наказателното постановление се установява, че във връзка с процесното
4
ПТП е ангажирана административно – наказателната отговорност на ответника за нарушение по
чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП, затова че след произшествието не е спрял и не е установил последиците от
ПТП и за нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП, като е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол и не е изпълнението предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта.
Предвид горното съдът приема, че искът е доказан по основание.
Ответникът дължи възстановената от ищеца сума за изплатено застрахователно обезщетение
заедно с платените лихви и разноски. Застрахователното обезщетение покрива причинените на
чуждото имущество вреди - чл.493, ал.1, т.2 КЗ. Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда, че
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие - действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при
частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.400,
ал.2 КЗ). Стойността на ремонто – възстановителните дейности за нанесените вследствие на
процесното събитие щети върху л.а. „О*“ с рег. № * СН към датата на произшествието по средни
пазарни цени възлиза на сумата от 1017,85 лева, което се установява от заключението по съдебно –
автотехническата експертиза. Платеното застрахователно обезщетение е в по – нисък размер –
971,07 лева. Неоснователно се възразява, че следва да се вземе предвид периодът на експлоатация
на автомобила преди произшествието, защото съгласно императивната норма на чл.400, ал.2 КЗ
размерът на обезщетението се определя, без да се прилага обезценка, т.е. без да се съобразява
евентуалната амортизация на автомобила.
Предвид горното съдът приема, че в полза на ищеца спрямо ответника е възникнало вземане в
размер на 981,07 лева, формирано от размера на платено застрахователно обезщетение от 971,01
лева заедно с ликвидационни разноски от 10 лева, чийто размер съдът намира за обичаен и
установен съгласно чл.162 ГПК. От това следва, че искът е основателен до пълния предявен размер
и следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното
плащане.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има само ищцовото дружество, на което следва
да се присъдят такива в общ размер от 850 лева (държавна такса, депозит за вещо лице, депозит за
особен представител на ответника и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер
на 100 лева съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП поради невисоката правна и фактическа
сложност на делото и невисокия материален интерес).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че В. В. С., ЛНЧ **********,
съдебен адрес : гр. София, ул. „Княз Борис I” № 40, ап.1 – адв. Д. И., дължи на „Застрахователна
5
компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул."Симеоновско шосе" № 67А на основание чл.500, ал.1, т.1 и т.3 КЗ сумата от 981,07 лева –
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по повод
щети върху л.а. марка „О**“ с рег. № * СН, причинени при ПТП от 31.07.2017г. в гр. София по бул.
„Възкресение“, предизвикано по вина на ответника, чийто застраховател по риска „Гражданска
отговорност“ към датата на събитието е ищецът, като след събитието ответникът е напуснал
местопроизшествието, без да уведоми органите на МВР и е отказал да се подложи на проверка за
алкохол в кръвта, ведно със законната лихва от 11.11.2021г. (дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 64412/2021г. на СРС, 64 – ти състав.
ОСЪЖДА В. В. С., ЛНЧ **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Княз Борис I” № 40,
ап.1 – адв. Д. И., да плати на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Симеоновско шосе" № 67А, на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата от 850 лева – разноски.
Присъдените суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка : IBAN BG 54 BPBI
7945 1060 2012 07, BIC BPBIBGSF при „Юробанк България“ АД – клон Варна.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6