Присъда по дело №332/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 56
Дата: 10 март 2022 г. (в сила от 25 март 2022 г.)
Съдия: Сияна Генадиева
Дело: 20223110200332
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 56
гр. Варна, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
СъдебниВаня Димитрова Славова
заседатели:Теменужка Костадинова
Данаилова
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
и прокурора Ж. Т. К.
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Наказателно дело от общ
характер № 20223110200332 по описа за 2022 година
ПРИЗНАВА ПОДС. В. Д. Р., роден на 20.04.1991г. в град Варна, без постоянно
местоживеене, към настоящия момент в затвора Варна, българин, български гражданин, със
средно образование, неосъждан, неженен, ЕГН **********.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ: На 12.12.2021г. в град Варна, направил опит да отнеме
чужди движими вещи -дамска чанта на стойност 8,00 лева със съдържащите се в нея
портмоне на стойност 8,40 лева, два чифта диоптрични очила на стойност 97,20 лева и
парична сума от 330,00 лева, всички вещи на обща стойност 443,60 лева /четиристотин
четиридесет и три лева и шестдесет стотинки/ от владението на М. В. Р., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и опитът е останал недовършен,
поради независещи от дееца причини, поради което и на осн. чл.198, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от
НК, вр. чл.58 , вр.чл. 58 А ал.4 от НК, вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК му налага наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА .
На осн.чл.66 ал.1 НК изпълнението на наказанието се ОТЛАГА за срок от ТРИ
ГОДИНИ.
ПРИЗНАВА ПОДС. В. Д. Р., роден на 20.04.1991г. в град Варна, без постоянно
местоживеене, към настоящия момент в затвора Варна, българин, български гражданин, със
средно образование, неосъждан, неженен, ЕГН **********.

1
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ: На 12.12.2021 г. в град Варна, се заканил на М. В. Р. с
престъпление против нейната личност, а именно заканил й се с убийство, казвайки й: „Ще те
убия. Така или иначе ще лежа в затвора" и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му, поради което и на осн. чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, вр.чл.58 А,
ал.3 НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
На осн.чл.66 ал.1 НК изпълнението на наказанието се ОТЛАГА за срок от ТРИ
ГОДИНИ.

На основание чл.23 ал.1 от НК съдът налага на подсъдимия да изтърпи най-
тежкото от така определените наказания, а именно наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА .
На осн.чл.66 ал.1 НК изпълнението на наказанието се ОТЛАГА за срок от ТРИ
ГОДИНИ.

На осн.чл. 59 ал. 1 от НК съдът зачита времето, през което подсъдимия е бил с мярка
за процесуална принуда Задържане под стража.

ОСЪЖДА подсъдимия В. Д. Р. ЕГН **********. ДА ЗАПЛАТИ на гражданския
ищец и частен обвинител М. В. Р. ЕГН ********** обезщетение за претърпени от същата
неимуществени вреди в размер на 200.00/двеста/ лева, в резултат на престъпление по чл. 144
ал.3 вр.ал.1 от НК, като ОТХВЪРЛЯ предявения гражданки иск до размера на 2000 лева,
като недоказан.
ОСЪЖДА подсъдимия да заплати държавна такса в размер на 50.00/ петдесет/ лева
върху уважения граждански иск в полза на държавата.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъжда подсъдимия да заплати направените по
делото разноски в размер на 260.65/двеста и шестдесет лева и шестдесест и пет стотинки/
лева, които да бъдат приведени по сметка на ОД на МВР-Варна.

ВЕЩЕСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО, заведено под арх.№ 15/2022 г. при Архива на
РС-Варна, а именно един брой нож от бял метал се отнема в полза на държавата и следва да
бъде унищожено.
ВЕЩЕСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО, три броя дискове, от които един със запис от
телефон 112, един с фотоснимки на подсъдимия и един с видеозаписи от охранителни
видеокамери приложени към кориците на делото следва да останат по същото.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест пред ВОС в 15-дневен срок от
2
днес.
ПРИСЪДИ:
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към присъда по НОХД №332/2022 год. на Варненския районен съд – тринадесети
наказателен състав.
Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу, В.Д.Р. за това, че на
12.12.2021г. направил опит да отнеме чужди движими вещи-дамска чанта на стойност 8,00
лева със съдържащите се в нея портмоне на стойност 8,40 лева, два чифта диоптрични очила
на стойност 97,20 лева и парична сума от 330,00 лева, всички вещи на обща стойност 443,60
лева /четиристотин четиридесет и три лева и шестдесет стотинки/ от владението на М.В.Р., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и опитът е останал
недовършен поради независещи от дееца причини - престъпление по чл.198, ал.1 връзка
чл.18, ал.1 от НК; от владението на М.В.Р., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила и опитът е останал недовършен, поради независещи от дееца
причини.
И за това, че на 12.12.2021 г., в град В. се заканил на М.В.Р. с престъпление против
нейната личност, а именно заканил й се с убийство, казвайки й „Ще те убия. Така или иначе
ще лежа в затвора" и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3 връзка ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на ВРП поддържа внесеното обвинение с
фактическата обстановка и правната квалификация визирани в обвинителния акт.
Защитата не оспорва посочената в обвинителният акт фактическа обстановка с оглед
процедурата за провеждане на съдебното следствие.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК, като
по искане на подсъдимият бе проведено съкратено съдебно следствие. Същият, при
условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът
намери, че направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, поради което не бе проведен разпит на свидетелите и вещите
лица и не се събираха доказателства за фактите , изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявеното против
подс. р. обвинение, счита че същото е доказано с оглед събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и при приетата процедура на чл.371 т.2 от НПК. Пледира на
подс.р. за извършеното от него деяние и с оглед липса на предходни осъждания са налице
основания на условно наказание по реда на чл.66, ал.1 от НК.
Подс. р. участва в производството лично и със служебно назначен процесуален
представител. В хода на досъдебното производство е признал авторството на деянието.
Самопризнания прави и в хода на съкратено съдебно следствие, като признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С последната си дума
изразява съжаление и моли за по-малка присъда.
Процесуалният представител на подс. р. - адв. М. А. в пледоарията си се моли
размера на наказанието да бъде съобразен с направените самопризнания и с размера на
щетата.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и като
взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Подс. В.Д.Р. бил син на свидетелката М.В.Р.. Те не живеели заедно, тъй като р. през
1
годините постоянно искал пари от майка си и се държал агресивно. На 12.12.2021г., преди
обяд, св.р.а била на централна ж.п. гара-В. която се намирала в град В. на пл. „Пенчо
Славейков" №1. Тя имала намерение да вземе влак, за да отидела до къщата си в село Юнак,
област В. Св.р.а си закупила билет за влака и се спряла срещу трети коловоз, където имало
кафе-машина. Закупила си кафе и застанала на перона в близост до машината, където
изчаквала докато дойдел часа за тръгването на влака. На лявото си рамо св.р.а носела
дамската си чанта, в която държала портмонето си, паричната сума от 330 лева и два чифта
диоптрични очила. Докато чакала тя забелязала подс. р., който отивал към същия влак.
Св.р.а го повикала по име и от разстояние го попитала къде отива, но той й отвърнал, че
отива където си иска. Тогава р. се приближил към нея, казал й, че иска да поговорят и
тръгнал към изхода на ж.п. гарата, от страната към заведение „Гюрлата". Св.р.а го
последвала, тъй като не искала той да се качал във влака и да отиде до село Юнак. Двамата
стигнали до посочения изход на ж.п. гарата и излезли отвън пред вратата му, където подс. р.
се обърнал към св. р.а и й казал, че му трябвали пари, тъй като имал да връща такива, както
и че му трябвали пари и за лична карта. Докато двамата разговаряли св.р.а видяла, че той
носел в ръцете си документи и нож. Св.р.а отвърнала на В. р., че няма пари за да му даде.
Тогава той решил със сила да отнеме дамската чанта на св.р.а със съдържащите се в нея
вещи, при което протегнал ръката си към дамската чанта, която тя държала на рамото си и
със сила я издърпал, за да я вземе. От упражнената от подс. р. сила чантата паднала от
рамото на св. р.а, но тя бързо реагирала и успяла с ръце да я задържи, след което придърпала
чантата плътно към себе си и отстъпила крачка назад. Подс. р. видял, че опитът му да вземе
дамската чанта бил неуспешен, след което пристъпил към св.р.а и й отправил словесна
закана за убийство, като й казал „Ще те убия. Така или иначе ще лежа в затвора". Св. р.а
възприела думите на подс. р., изплашила се, извадила от джоба на връхната си дреха спрей
за самозащита, който носела в себе си и напръскала с него подсъдимия в областта на лицето.
Подс. р. изпитал болка, приклекнал на земята, ядосал се и започнал да ругае св. р.а. Тя
извадила мобилния си телефон от джоба на връхната си дреха и позвънила на телефон 112,
като съобщила за случилия се инцидент. След като р. чул, че майка му сигнализира на
телефон 112, се изправил, обърнал се и бързо се отдалечил в посока сградата на митницата.
На следващият ден подс. р. бил установен и задържан от полицейски служители в района на
ул. „Секула детенце" №3, град В.
От назначена и изготвена съдебно-психиатрична експертиза на обв.р. се установява,
че той не страдал от психично заболяване в тесния смисъл на думата-психоза. Налице били
психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни вещества,
вредна употреба на канабиноиди и амфетаминови производни, личностово разстройство,
емоционално нестабилна личност, но не бил в „краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието", не е страдал от тежко слабоумие, поради което към момента на
извършване на деянието на 12.12.2021г. бил в състояние да разбирал свойството и
значението на извършеното и да ръководел постъпките си.
От назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза се установява, че общата
стойност на дамската чанта с вещите в нея възлиза на 443,60 лева, от които паричната сума
от 330,00 лева, дамска чанта възлизаща на 8,00 лева, портмоне възлизащо на 8,40 лева и два
чифта диоптрични очила на стойност 97,20 лева.
С протокол за доброволно предаване са приобщени видеозаписи от охранителни
видеокамери от ж.п. гара- В. заснели св.р. и св.р.а. Приобщен е носения у подс. р. нож, на
който е бил извършен оглед на веществено доказателство, приобщен е запис и от подадения
от св.р.а сигнал на телефон 112.
С гореописаните деяния подс.В.Д.Р. е осъществил от обективна и субективна страна:
състав на престъпление по чл.198, ал.1 връзка чл.18, ал.1 от НК за това, че на 12.12.2021г., в
град В. направил опит да отнеме чужди движими вещи - дамска чанта на стойност 8,00 лева
2
със съдържащите се в нея портмоне на стойност 8,40 лева, два чифта диоптрични очила на
стойност 97,20 лева и парична сума от 330,00 лева, всички вещи на обща стойност 443,60
лева /четиристотин четиридесет и три лева и шестдесет стотинки/ от владението на М.В.Р., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и опитът е останал
недовършен поради независещи от дееца причини и състав на престъпление по чл.144, ал.З
връзка ал.1 от НК за това, че на 12.12.2021г., в град В. се заканил на М.В.Р. с престъпление
против нейната личност, а именно заканил й се с убийство, казвайки й „Ще те убия. Така
или иначе ще лежа в затвора" и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
Престъплението по чл.198, ал.1 връзка чл.18, ал.1 от НК е извършено при форма на
вината пряк умисъл по чл.11, ал.2 от НК. р. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване, като е съзнавал, че използвал сила чрез издърпване, за да отнемел дамската
чанта с вещите в нея, който опит за отнемане е останал недовършен поради независещи от
обвиняемият причини, а именно поради бързата реакция на св.р.а, която успяла да задържи
чантата си.
Престъплението по чл.144, ал.З връзка ал.1 от НК е извършено при форма на вината
пряк умисъл по чл.11, ал.2 от НК. подс.р. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване, като е съзнавал, че с думите си е отправил закана за убийство към св.р.а,
съзнавал е съдържанието на заканата и че тя е била възприета от св.р.а като действителна
заплаха, целейки да възбуди страх у нея.
Обвинението се доказва по несъмнен и категоричен начин от: протоколи за разпити
на свидетели; протоколи за доброволно предаване; оглед на веществено доказателство;
видеозаписи от охранителни видеокамери; съдебно-психиатрична експертиза; съдебно-
оценителна експертиза; справка за съдимост и характеристична справка и др.
По делото в хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебно
оценителна експертиза,като видно от заключението на същата стойността на
инкриминираните вещи възлиза на 443,60 лв.
Подс. В.Д.Р., ЕГН **********, е роден на 20.04.1991г. в гр. В. с адрес гр. В.
ул."Петко Ю. Тодоров" №9, ет.4, ап.10, български гражданин, неженен, образование -
средно, не работи, не осъждан.
Горепосочената фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в
обстоятелствената част на обвинителния акт на ВРП се установява и потвърждава от
събраните по реда на глава ХХVІІ от НПК доказателства, а именно: признанията на
подсъдимите, направени по реда на чл.371 ал.1 т.2 от НПК, показанията на св.р.а и св.
Александров, свидетелството за съдимост на подсъдимият, заключение от съдебно-
оценителната експертиза. Доказателствата са непротиворечиви и не навеждат съда на
различни изводи. Те очертават една и съща фактическа обстановка, а именно, такава,
каквато е посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Позовавайки се на направените самопризнания от подсъдимия и доказателствата,
събрани в хода на досъдебното производство, съдът приема за установени обстоятелствата,
посочени в обвинителния акт. Съдът намира, че горепосочените доказателства, обсъдени в
своята съвкупност и поотделно, категорично установяват описаната фактическа обстановка
в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях своите фактически изводи.
Предвид изложеното и от изяснената фактическа обстановка, се налага от правна
страна изводът, че подсъдимият В.Д.Р. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъпление по чл.198, ал.1 връзка чл.18, ал.1 от НК за това, че на 12.12.2021г.,
в град В. направил опит да отнеме чужди движими вещи - дамска чанта на стойност 8,00
3
лева със съдържащите се в нея портмоне на стойност 8,40 лева, два чифта диоптрични очила
на стойност 97,20 лева и парична сума от 330,00 лева, всички вещи на обща стойност 443,60
лева /четиристотин четиридесет и три лева и шестдесет стотинки/ от владението на М.В.Р., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и опитът е останал
недовършен поради независещи от дееца причини и състав на престъпление по чл.144, ал.3
връзка ал.1 от НК за това, че на 12.12.2021г., в град В. се заканил на М.В.Р. с престъпление
против нейната личност, а именно заканил й се с убийство, казвайки й „Ще те убия. Така
или иначе ще лежа в затвора" и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
От доказателствения материал по делото се установяват всички елементи от
обективна страна на осъществено престъпление по чл.198, ал.1 от НК. Безспорно
установено е в хода на съдебното производство, че на инкриминираната дата подсъдимият е
употребил спрямо пострадалата принуда под формата на физическа сила – дърпане със сила
с цел поваляне за да вземе дамската й чанта с намиращите се в нея лични вещи. Установява
се, че е осъществено престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, като се е заканил на
пострадалата с престъпление против нейната личност.
Налице е и функционална връзка между използваната принуда и сила за отнемането
на вещите от владението на свидетеля, неговата съпротива, доколкото принудата под
формата на сила и заплашване е използвана за да сломи една възможна съпротива съотв. да
мотивира пострадалото лице да предаде фактическата власт върху вещите.
Престъплението не е било довършено с установяване на трайната фактическа власт
на подсъдимият върху инкриминираните вещи по независещи от него причини. Съгласно
чл. 18, ал. 1 НК “опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което
изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили
предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това
престъпление”. При опита за разликата от довършеното престъпление има субективна
съставомерност на деянието, но недовършеност на част от обективния състав на
престъплението. За да е налице опит, не е достатъчно деецът субективно да смята, че е
престъпил към извършване на престъплението, а трябва действително да е почнал
осъществяване на изпълнителното му деяние.
Престъплението по чл.144, ал.3 НК - закана с убийство, е квалифициран състав на
престъплението по чл.144, ал.1 НК - закана с престъпление. За осъществяване на това
престъпление от обективната страна се изисква обективиране, чрез думи или действия, на
закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да
възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва да
съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения, като действителна
заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува
основание, че заканата би могла да се осъществи. В настоящия случай, по един несъмнен
начин бе установено, че подсъдимият е отправил заплахи с убийство по отношение на
свидетелката р.а, доколкото обективираното в думите “Ще те убия, така или иначе ще лежа в
затвора” се приеме за закана с убийство. В заявеното се съдържа готовност за активиране на
такива процеси от реалността, при които може да се сложи край на човешки живот.
Осъществен е първият елемент от състава на престъплението. В конкретната ситуация подс.
р. е носил в себе си нож. Имайки предвид спецификата на престъпния състав по чл.144, ал.3
НК, и по-конкретно субективната му страна, доколкото деецът следва да съзнава
съдържанието на отправената от него закана и факта, че тя стига до съзнанието на
заплашения и че той я възприема като действителна и от естество да възбуди основателен
страх у него за осъществяването й, съдът прие, че в настоящият случай, с оглед обективно
изразеното поведение на р., у неговото съзнание са били налице представи относно тези
обстоятелства.
4
Ето защо, съдът прие, че характеристиката на употребената закана, начинът и
мястото на нейното отправяне, цялостното поведение на подсъдимия и пострадалата в
конкретната житейска ситуация, определят горния извод, че се касае за закана, която реално
и обективно е била в състояние да възбуди основателен страх за осъществяването й.
От субективна страна, подсъдимия е извършил деянията виновно - при условията на
пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Всичките действия на
подсъдимият са оформили една логична и последователна система, което говори, че е
съзнавал елементите на фактическия състав на извършеното престъпление.
Намерението за противозаконно присвояване изисква наличието на дейност, насочена
към определена последица, поради което е изключено осъществяване на подобно деяние с
евентуален умисъл. Освен това намерението на дееца трябва да бъде сериозно, а не само
предполагано и неговото изясняване може да стане единствено чрез анализ на фактите. В
случая намерението за своене на вещта само у подсъдимият се доказва с действията му,
което се дефинира като намерение на дееца за дълготрайно във времето упражняване на
правата на собственика на дадена вещ да я държи, ползва и да се разпорежда с нея. Т.е.
противозаконното отнемане по дефиниция ангажира отнемане на вещта от пострадалия и
упражняване върху нея съвкупността от права, които упражнява собственика.
Правната квалификация не се оспорва и от страните по делото.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Смекчаващи отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало и изразено съжаление
за случилото се.
Отегчаващи отговорността обстоятелства - не добри характеристични данни, както и
водени срещу него други наказателни производства.
Същевременно съдът отчете, че направеното самопризнание по време на съдебното
следствие не следва в конкретния случай да се приема като смекчаващо вината
обстоятелство (в този смисъл т. 7 от ТР № 1 от 06.04.2009 г. постановено по Тълк. дело № 1
от 2008 г. на ОСНК на ВКС), тъй като признаването на фактите в обвинителния акт, не
трябва да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при
индивидуализация на санкцията, съобразно изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК, тъй като
благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от закона (чл. 373,
ал. 2 НПК), поради което то не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение.
Като взе предвид степента на обществена опасност на подс.р., изводима и от
интензитета и вида на престъпната му дейност, и високата степен на обществена опасност на
престъпленията с оглед опитът за посегателство против собствеността, съдът приложи
задължителната норма на чл. 373 ал.2 от НПК, респективно чл.58 „а” от НК и определи
наказание на подс. р. при условията на чл.54 от НК и на осн. чл.198, ал.1, вр.чл.18, ал.1 от
НК, вр. чл.58, вр. чл.54А, ал.4 от НК, вр. чл.55,ал.1, т.1 от НК му налага наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА година и ДВА месеца, като на осн. чл.66, ал.1
от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието за срок от ТРИ години.
Като взе предвид и заканата срещу М. р.а с престъпление против нейната личност, а
именно закана за убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което на осн. чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК , вр. чл.58 А, ал.3 НК
му налага ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ месеца, като на осн. чл.66, ал.1 от
НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието за срок от ТРИ години.
Съдът на осн. чл.23, ал.1 налага на подсъдимият да изтърпи най-тежкото от така
определените наказания, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА
и ДВА МЕСЕЦА, като на осн. чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието за
5
срок от ТРИ години.
С така наложеното наказание на подсъдимия, съдът счита, че ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК и ще въздейства предупредително и възпиращо спрямо
него и ще се ограничи възможността и да върши нови престъпления.
По отношение на приложеното по делото вещественото доказателство, заведено под
архивен номер 15/2022г. при Архива на РС В., а именно един брой нож от бял метал, съдът
постанови да се отнеме в полза на Държавата и след влизане на присъдата в сила да бъде
унищожено по предвидения за това ред.
Вещественото доказателство, три броя дискове, от които един със запис от телефон 112,
един от фотоснимка на подсъдимия и един от видеозаписиот охранителни
видеокамери приложени към кориците на делото, следва да останат по същество.
По отношение на гражданския иск:
След като взе предвид, че от доказателствата по делото по безспорен начин се
установява, че на 12.12.2021г. направил опит да чужди движими вещи – дамска чанта на
стойност 8,00 лева със съдържащи се в нея портмоне на стойност 8,40 лева, два чифта
диоптрични очила на стойност 97,20 лева и парична сума от 330,00 лева, всички вещи на
обща стойност 443, 60 лева от владението на М.В.Р., с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила и опитът е останал недовършен, поради независещи от
дееца причини- престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК.
Като взе предвид че на 12.12.2021г. е осъществил и състава на престъпление по чл.144,
ал.3, вр. ал.1 от НК, а именно се заканил на М. р.а за престъпление против нейната личност,
а именно заканил й се с убийство и товяа заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му.
По отношение размера на нанесените неимуществени вреди съдът взе предвид, че в
резултат на деянието по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК пострадалата е претърпяла уплаха. Съдът
счете, че следва гражданския ищец и частен обвинител да бъде обезщетена за претърпените
от същата неимуществени вреди в размер на 200/двеста/ лева, като отхвърля гражданския
иск до размера на 2000 лева, като недоказан.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия М. да заплати сумата от
360.65 лева, явяваща се направените по делото разноски в полза на Държавата по сметка на
ОД на МВР – В. сумата от 50 лева, явяваща се направените по делото разноски в полза на
Районен съд – В.

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ :
6
Съобщи за изтекли лични данни